Р Е Ш Е Н И Е
№……………./........ 11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 277 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, заведена с вх.
№6093/21.02.2020г. по описа на Варненски окръжен съд, уточнена допълнително по
реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №12747/27.05.2020г., от
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу Я.Д.Д., ЕГН ********** и Т.Н.Д., ЕГН **********,***,
са предявени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумите 23 642,38 лева, представляваща
½ част от дължимата главница
по договор за кредит от
29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д.Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда, до окончателното й плащане; 12 297,60
лева, представляваща дължими договорни лихви за
периода от 07.05.2014г.
до 21.02.2020г.,
включително; 6
690,84 лева, представляваща лихвена надбавка за забава
за периода от
03.10.2014 г. до 21.02.2020г., включително; както и сумата 120 лева,
представляваща неплатени
заемни такси, които суми са дължими от ответника Я.Д.Д. в
качеството й на законен наследник на починалия кредитополучател Д.Н.Д.,***.12.2013г.,
съразмерно на наследствения й
дял в размер на ½ част, съответно
солидарно от ответника Т.Н.Д.,
в качеството му на поръчител по
сключен договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д., двамата наследника.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Претендира се от ищеца и осъждане на
ответниците да му репарират сторените по делото разноски, в т.ч. и в
заповедното производство, основаващо се на чл.78 от ГПК.
Твърди се от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД,
че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 29.08.2013г.
е предоставил на кредитополучателя Д.Н.Д. парична сума в размер на 50 000
лв., като за обезпечение по
кредита е било прието поръчителство на ответника Т.Н.Д.. Кредитополучателят
е починал на 01.12.2013г. като е оставил наследници Т. Ч. Д. - преживяла съпруга, и Я.Д.Д.
-
дъщеря.
С молба вх.
№17/08.01.2014г. наследницата Т. Д. е заявила желанието си да поеме
задължението на починалия си съпруг по кредит №11/21220584, съгласно сключения
Договор за кредит от 29.08.2013г.,
която е била удовлетворена от банката и същата е продължила плащането на
вноските по кредита. Наследницата Я.Д. е приела наследството, оставено от
починалия й баща, което явствува и от извършените от нея действия по воденото
между страните предходно исково производство по търг. дело №1143/2016г. по описа на
Варненски окръжен съд. До 07.06.2014г. наследниците са
извършвали погасителни плащания на задълженията по договора за кредит, макар и
с известни закъснения, като последната пълна погасена вноска е за месец юни
2014 г. Вноската с падежна дата 07.06.2014 г. е внесена частично, след което е
преустановено плащането на дължимите месечни вноски по кредита. Към
датата на предявяване на иска не са погасени 70 броя погасителни вноски, включващи
главница и лихва, както следва: 07.06.2014г. - 618,20 BGN и 60 броя вноски, в
размер на 625,29 лева за периода 07.07.2014-07.05.2019г.; 9 броя вноски в
размер на 171,41 лева за периода 07.06.2019-.07.02.2020г.
Поради
допусната забава на плащането на месечната вноска и на основание т.19.1. на
раздел VII “Отговорности и санкции”, от Общите условия към договора за кредит, от деня, следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Отново
поради допуснатата забава в плащането на месечните вноски,
продължила над
90 дни, и на основание т.19.2. на раздел VII “Отговорности и санкции”, от
Общите условия към договора за кредит от 29.08.2013 г., банката е упражнила
правото си да обяви кредитния дълг за предсрочно изискуем. Доколкото
волеизявлението
на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора и обявяването на
кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до наследника на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
предявяването на иска в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, изискуемостта
се твърди като настъпила с получаването на преписа от исковата молба.
Твърди се, че към 21.02.2020г.
дължимите от ответница – наследник Я.Д. суми по кредита са в общ размер на
42
630,82 лева, включващи частта от неплатената главница в размер на 23 642,38
лева, начислените на основание т.8 от договора за кредит за периода
от 07.05.2014г.
до 21.02.2020г. договорни
лихви в общ размер на 12
297,60 лева, дължимата на основание т.19.1 от Общите условия
лихвена надбавка за забава в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по
погасителен план просрочената главница, чийто общ размер за
периода от
03.10.2014 г. до 21.02.2020г. е 6
690,84 лева и заемна такса в размер на 120 лева, дължима съгласно Тарифата на
Банка ДСК ЕАД.
Предвид
сключения договор за поръчителство от 29.08.2013г., ответникът Т.Н.Д. дължи
тези суми солидарно с наследника Я.Д..
За доказване на твърденията си ищецът
е представил писмени доказателства, по негово искане е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, заключението на която е прието по делото без
възражения от страните, изискано и приложено е и делото по воденото заповедно
производство (ч.гр.д. №662/2020г. по описа на ВРС, 41 състав).
В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Д.И. ищецът заявява, че поддържа предявените искове
и моли за тяхното уважаване.
Ответникът Я.Д. прави изявление за
признаване на исковете в частта им, отнасяща се до главицата и начислената
такса, като оспорва бланкетно размера на лихвите (възнаградителни и
наказателни).
Ответникът – поръчител Т.Д. оспорва
исковете като преклудирани с изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД, като се
позовава на настъпилата предсрочна изискуемост в период, предхождащ 6-месечния
преклузивен срок за предявяване на исковете, който факт твърди, че е разгледан
и установен в друго исково производство, водено от банката-ищец срещу съпругата
на длъжника като негов наследник (Решение
№104/14.05.2020г. по в.т.д. №489/2019г. на Варненския апелативен съд).
В съдебно заседание чрез общият си
пълномощник адвокат
Р.Д., ВАК, ответниците поддържат твърдение, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем през 2015 г. с оглед на което и поради непредяването на
искова претенция в период по-голям от 6 месеца е отпаднала отговорността на
поръчителя. В условие на евентуалност застъпват становище, че с оглед
твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила с подаване на
исковата молба, то е очевидно, че основанието на иска не е било налице към
датата на подаването му, поради което евентуално могат да се присъдят само
падежиралите към този момент вноски.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявените искове, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове на
ищеца – кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за вземанията му по договор за
кредит за текущо потребление от 29.08.2013г., сключен с Д.Н.Д., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, поч. на 01.12.2013г., обезпечен със сключен с Т.Н.Д., ЕГН **********,
договор за поръчителство от същата дата, за които сезираният
Варненски районен съд е отказал да издаде заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК срещу един от наследниците на починалия длъжник,
получател на процесния банков заем, Я.Д.Д., ЕГН
**********, и поръчителя Т.Н.Д.,
ЕГН **********,***, като допусне и нейното незабавно изпълнение.
Кредиторът не е обжалвал отказът на
заповедния съд. Вместо това е изпълнил указанията за предявяване на осъдителен иск.
Съдът, като съобрази тези фактически
положения и спазването на срока по чл.415, ал.4 от ГПК, намира предявените в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК осъдителни искове за допустими.
Разгледани по същество исковете се явяват частично основателни.
Прието е за безспорно по делото, че по
силата на сключения договор за кредит от 29.08.201Зг.
кредиторът – ищец „БАНКА ДСК” ЕАД е предоставил на наследодателя Д.Н.Д.,***,
починал на 01.12.2013г., банков заем в размер на 50 000 лева, средствата
по който са усвоени от последния. На същата дата е бил сключен и че след договор за
поръчителство с ответника Т.Д.. Не се спори, откриване на
наследството наследниците по закон на починалия кредитополучател - Т. Ч. Д. - преживяла съпруга, и Я.Д.Д. – негова дъщеря, са
приели с конклудентни действия това наследство и са извършвали частични
погашения по кредита. Страните
не поддържат спор и относно размера на дължимата главница.
След преустановяване на плащанията по
договора (последно платена вноска с падеж 8.05.2014г.), банката е
упражнила правото си да предизвика предсрочна изискуемост по кредита. Първо
упражненото по чл.60, ал.2 от ЗКИ право за предизвикване на предсрочна
изискуемост е спрямо съпругата на наследодателя, като същото датира от
27.01.2015г. Този факт е приет за установен с влязло в сила решение по в.т.д.
№489/2019г. на Варненски апелативен съд.
Фактическия състав на упражненото от
банката - кредитор потестативно право да предизвика предсрочна изискуемост по
процесното кредитното правоотношение се отнася до просрочието в погасителните
вноски, поканата за отстраняване последиците на това просрочие, продължилото и
след тази покана поддържане на просрочие. Следователно, извън фактическия
състав на предсрочната изискуемост по чл.60, ал.2 ЗКИ е личността на длъжника.
Промяната в личността на длъжника, в случаите на откриване наследството на
последния, от гледната точка на чл.60,
ал.2 ЗКИ е ирелевантно обстоятелство. Закрепената законова уредба на
предсрочната изискуемост третира осъществяването на това потестативно право
като еднократен акт, а неговите последици с универсално действие, т.е. спрямо
всички страни в кредитното правоотношение. Упражненото потестативно право се
погасява и неговото повторно упражняване е „удар във въздуха”. В конкретния
случай ищецът не навежда нито твърдения, нито сочи и представя доказателства за
„разделяне” на дълга между двамата наследника, съответно за договаряне с
ответницата Я.Д. запазването на договорното отношение спрямо припадащата й се
½ част от кредитния дълг, реда и условията за плащане на дължимите суми,
поради което липсва основание (както договорно, така и законово) да се приеме,
че спрямо този наследник на починалия кредитополучател са приложими други
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост.
С оглед на това съдът намира, че
ликвидните и изискуеми вземания по процесния договор за кредит спрямо този
длъжник следва да се преценяват към установената дата, на която банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, а именно към 27.01.2015г.
Размерът на задълженията по кредитния
договор е проверен и установен от изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ). Според заключението на вещото лице, към 21.01.2020г. -
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №662/2020г. на ВРС, ответникът –
наследник на починалия кредитополучател Я.Д. дължи на банката сумите: 23 642,39
лева, представляващи половината (½ част) от дължимата главница по
договора за банков кредит от 29.08.2013г.; 12 297,60 лева,
представляващи възнаградителни договорни лихви за периода от 07.05.2014г.
до 21.02.2020г.,
включително; 6
690,84 лева, представляващи дължими наказателни лихви за
периода от
03.10.2014 г. до 21.02.2020г., включително.
С упражняването от страна на кредитора
на субективното му потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем
се отнема преимущество на срока по договора като се прекъсва ползването на
заетата сума занапред и длъжникът дължи нейното връщане на кредитора (в т.ч.
както частта от главницата, включена в просрочените към този момент вноски,
така и целият и́ остатъчен размер). С оглед на това от този момент отпада и
основанието за дължимост от страна на длъжника на възнаграждение за ползването
на предоставения в заем капитал във вид на договорна лихва. След настъпването
на изискуемостта (независимо дали поради предсрочното и́ обявяване от
кредитора или поради настъпване на уговорения между страните краен падеж)
длъжникът дължи само обезщетение за допуснатата забава във връщането на
изискуемия към този момент кредитен дълг, но не и уговорената договорна
(възнаградителна) лихва. Последната е дължима само до момента на изискуемостта
на лихвоносното вземане и следва да се присъди, ако не е била платена от
длъжника на датите на падеж на съответните анюитетни вноски (включващи част от
главницата и възнаградителна лихва за съответния период).
Видно от заключението на ССчЕ –
Приложение 1, към момента на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
(27.01.2015г.), общия размер на дължимата възнаградителна лихва, включена в
просрочените месечни вноски (с падеж до 07.01.2015г., вкл.), е 2 735,44 лева.
Съобразно наследствената си квота ответницата Я. Д. дължи 1 367,72 лв., в който
именно размер искът за това вземане следва да бъде уважен. За горницата до
пълния заявен размер от 12
297,60 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.19.1 от Общите условия,
при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Съгласно чл.19.2 от Общите условия при настъпила предсрочна
изискуемост и до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със
законната лихва по чл.86 от ЗЗД. За претендирания с иска период от 03.10.2014
г. до 21.02.2020г. (датата на иницииране на заповедно производство), включително, наказателната лихва,
съответна на наследствената квота на ответницата Я. Д. е в размер на 6 690,84 лева.
Този иск следва да бъде уважен изцяло.
Изцяло основателен и доказан е и
главния иск за дължимата главница в размер на 23 642,38 лева, поради което същият се
уважава.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде
уважено и искането за заплащане на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.02.2020г., до
окончателното плащане на главницата.
По отношение
на дължимата такса предсрочна
изискуемост в размер на 120 лева. С оглед установения факт, че изискуемостта е
била обявена още на 27.01.2015г., към който момент такава такса е била
начислена, и съобразявайки факта, че с влязлото в сила решение на въззивния
Варненски апелативен съд по в.т.д. №489/2019г. е било установено съществуването
на това вземане спрямо другия наследник – преживялата съпруга Т. Д., но в
размер, съответен на наследствената й квота (½), а именно за сумата 60
лева, то обосновано следва да се приеме, че в случая липсва основание за
повторно начисляване на такава такса, съответно за дължимостта й от втория
наследник в пълен размер. Искът следва да бъде уважен само за сумата 60 лева,
съответна на наследствената квота на ответницата Я. Д..
Предвид поетото задължение по договора
за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д., исковете следва да се
уважат в посочените по-горе размери и по отношение на този ответник. Развитото от
него възражение за преклудиране на ищцовата претенция спрямо
поръчителя по давност на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, се преценява като неоснователно.
Датата, на която е възникнало задължението за погасяване на
кредитния дълг поради обявяването му за предсрочно изискуем, е 27.01.2015
година, а искът спрямо главния длъжник чрез единият от наследниците му -
преживялата съпруга Т. Д., е предявен на 13.05.2015г. (с подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №5322/2015г. на ВРС - чл.422,
ал.1 ГПК), с което 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД е спазен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК искането на ищеца
да му се присъдят разноските, сторени за производството по делото, се преценява
като частично основателно. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.74)
и доказателствата за направени разноски, същите са в общ размер на
1 175,71 лева. Следва да се съобрази и частта от дължимата държавна такса,
платена при иницииране на заповедното производство по ч.гр.д. №662/2020г. на
Варненски районен съд, 41 състав, в общ размер на 829,52 лева. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсулско възнаграждение в общ размер на 300 лева (в т.ч. 100 лв. – за
заповедното, 200 лв. – за исковото производства).
При общ размер на разноските от 2 305,23 лева, по съразмерност с
уважената част на исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата 1 712,63 лева.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ,
сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.70-73),
в полза на пълномощника на ответниците следва да се присъдят адвокатски
възнаграждения в минимални размери, съобразно отхвърлените размери на исковете,
а именно в размери от по 465,94 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7,
ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въз основа на изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Я.Д.Д., ЕГН **********,***, и
Т.Н.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на ищеца
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, сумата 23 642,38 лева, представляваща
½ част от дължимата главница
по договор за кредит от
29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д.Н.Д.,***, починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 21.02.2020г., до
окончателното й плащане; 1 367,72 лева, представляваща
дължими договорни лихви за периода от 07.05.2014г. до 27.01.2015г., включително; 6 690,84 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 03.10.2014г. до 21.02.2020г., включително; както и сумата 60 лева, представляваща неплатени заемни такси,
които суми са дължими от ответника Я.Д.Д. в качеството й на законен наследник
на починалия кредитополучател Д.Н.Д.,***.12.2013г., съразмерно на наследствения й дял в размер на
½ част, съответно солидарно
от ответника Т.Н.Д., в
качеството му на поръчител по
сключен договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т.Н.Д., за които вземания по ч.гр.д. №662/2020г. на
Варненски районен съд, 41 състав, е постановен отказ за издаване на заповед за
изпълнение, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за дължима договорна възнаградителна лихва за разликата над 1 367,72
лева до пълния заявен размер от 12 297,60 лева,
както и за периода от 28.01.2015г.
до 21.02.2020г., включително, съответно за дължими неплатени
заемни такси за разликата над 60 лева до пълния заявен размер от 120
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ответниците Я.Д.Д.,
ЕГН **********,***,
и Т.Н.Д., ЕГН ********** ***,
да заплатят солидарно на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска” №19, сумата
1 712,63 лева (хиляда
седемстотин двадесет и един лева
и осмдесет и седем стотинки),
представляваща общият размер на сторените разноски за производство по делото
(заповедно и исково) по съразмерност с уважената част на исковете, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. и
Георгиева”, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата 931,88 лева (деветстотин тридесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки), представляваща общ размер на дължимите адвокатски
възнаграждения за осъществено от адвокат Р.Д. ***, с ЕГН **********, съдружник
и управител в това адвокатско дружество, безплатно процесуално представителство
по делото, по съразмерност с
отхвърлената част на исковете, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните
пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: