Протоколно определение по дело №242/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 234
Дата: 23 май 2024 г. (в сила от 23 май 2024 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20245000600242
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 234
гр. Пловдив, 23.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Катя Ст. Пенчева

Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600242 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:23 часа се явиха:
Обвиняемият К. Ж. Н. се явява лично, доведен от ареста, явява се
упълномощеният защитник адв. Г. Д..
Обвиняемият С. С. К. се явява лично и с адв. Г. Д..
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Т. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. Н.: Да се даде ход на делото.
Обв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната
жалба на адв. Д. срещу определението на Окръжен съд П., постановено по
ЧНД ""/2024 г., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо
двамата обвиняеми. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на
1
определението.
Адв. Д.: Поддържам депозираната жалба с аргументите, съдържащи се в
нея.
Обв. Н.: Поддържам жалбата.
Обв. К.: Поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
Адв.Д.: Нямаме отводи и доказателствени искания.
Обв. Н.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Обв. К.: Нямам отводи и доказателствени искания.
Съдът, с оглед изявленията на страните и приложените по делото
доказателства, намира, че делото е изяснено и следва да се даде ход на
същото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт,
с който да отмените като неправилно, необосновано и незаконосъобразно
атакуваното определение на ПОС, с което е уважено направеното искане от
държавното обвинение и е взета, наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в ДП на обв. К. Н. и С. К., като ще Ви моля да
наложите по-лека мярка, а именно по отношение на К. Н. „Подписка“ или
„Парична гаранция“, а по отношение на С. К. – „Домашен арест“. Както сме
подчертали в депозираната пред Вас жалба считаме, че по този начин ще
бъдат съобразени и ще се постигне в пълна степ необходимият баланс между
обществения и частния интерес и ще се осигури целта на мерките за
неотклонение, а именно нормалното развитие на наказателния процес.
Аргументи в подкрепа на така формулираното от мен становище се намират в
значителна степен в депозираната пред Вас жалба и с цел процесуална
икономия няма да ги повтарям пред Вас в цялост. Ще заостря вниманието Ви
само по следните обстоятелства: съгласни сме напълно с направения от ПОС
извод за това, че е налице една от предпоставките за налагане на най-тежката
2
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно обвиняемите да са
привлечени за извършване на престъпления, за които се налага наказание
лишаване от свобода. Това е безспорно, с оглед на престъпленията, за които
същите са привлечени като обвиняеми. Безспорно и приемаме, че от
доказателствата, от данните по делото, което е пред Вас, може да бъде
направен обоснован извод или обосновано предположение по-точно за това,
че същите имат отношение към тези престъпления, за които са обвинени, но
дотук, уважаеми апелативни съдии. Считам категорично, че не са налице
останалите задължителни и предвидени в закона предпоставки и основания за
налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
защото не е налице реална опасност същите да се укрият или извършат друго
престъпление. Наблягам на думата реална, която не случайно законодателят е
предвидил, а не хипотетична такава с изсмукани аргументи в защита на това
да бъде наложена непременно тази най-тежка мярка, която е изключителна.
Защо? По отношение на С. К. действително, с оглед обремененото му съдебно
минало е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2 НПК, но тази презумпция е
оборима. Има данни по делото по отношение на него за това, че същият има
постоянен адрес, макар че живее от известно време на квартира, има работа,
макар че не е със съответен трудов договор и т. н. Затова не случайно
апелирам по отношение на този обвиняем да бъде наложена мярка за
неотклонение „Домашен арест“, който да изтърпи на адреса на своите
родители, където е и постоянният му адрес. Аргументите ми в подкрепа на
това са и във връзка с направения анализ на работната група от съдии във
ВКС относно прилагане на мерките за неотклонение за 2022 г. и
неадекватното прилагане на мярката за неотклонение „Домашен арест“, с
която да бъде заменена все по-често и обосновано налагащата се мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, защото по този начин освен икономия
на обществения ресурс се постигат същите цели, които законът предвижда с
мерките за неотклонение. Именно в този анализ се оборват предпоставките и
основанията, аргументите, с които окръжният съд е наложил мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на другия обвиняем.
Съдът се аргументира с това, че наличието на постоянен адрес по отношение
на К. Н., наличие на семейство, малолетно дете, трудова ангажираност, липса
на предишни осъждания. Всички тези данни съдът приема, че нямат стойност
и се аргументира с факта, че тези данни не са попречили на същия да извърши
3
престъплението, в което е обвинен. Това е меко казано несериозно. Тези
аргументи са предвидени като основание в този анализ, който цитирам и са
категорично основание за това, че липсва наличие на основание за това, че
липсва както реална опасност същият да се укрие, така и да извърши друго
престъпление. Същият нито има данни да има някакви контакти с
криминалния контингент, нито да е с обременено съдебно минало, които да са
като основание и предпоставка, с които съдилищата да се съобразят при
взимане на тази най-тежка мярка и при обсъждането на реалната опасност да
се извърши друго престъпление. Считам, че по отношение на този обвиняем
липсват категорично предвидените в закона предпоставки и основания за
налагане на тази най-тежка мярка за неотклонение и в този смисъл
направеното от мен искане считам за изцяло обосновано.
Обв. К. Ж. Н. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката
ми.
Обв. С. С. К. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, при вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата
обвиняеми по настоящото дело са отчетени всички факти и обстоятелства,
които имат значение за определяне на адекватна мярка за неотклонение
спрямо тях. Изцяло споделям доводите и съображенията на
първоинстанционния съд и моля да оставите жалбата, която е процесуално
допустима, но по същество я намирам за неоснователна, като такава.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. К. Ж. Н.: Моля за по-лека мярка.
Обв. С. С. К.: Също, моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Досъдебното производство е в началната си фаза.
4
Обвиняемите К. Н. и С. К., както и защитникът им адв. Г.Д. не оспорват
правилността на формирания от окръжния съд извод, че наличната
доказателствена съвкупност обосновава в изискуемата степен за настоящия
етап на разследване предположение за причастност на обвиняемите към
престъпленията, за които са привлечени в това процесуално качество- по чл.
354а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за Н. и по чл. 354а, ал.2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК за К.. При извършения от настоящия съд собствен прочит
на доказателствената съвкупност се установява подозрението всеки от
обвиняемите да е съпричастен към деянията, за които са привлечени в това
процесуално качество. Изложените в тази насока съображения на
първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Всяко
тези престъпления е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Налице е и другата предпоставка за допустимо прилагане на най-
тежката мярка за неотклонение, а именно опасност от извършване на
престъпление- и за двамата, а за К. и от укриване. Като е достигнал до
подобен извод първостепенният съд не е сгрешил . Изложените в тази насока
мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав.
За обвиняемия К. е налице законовата презумпция по чл. 63, ал. 2 т. 1 от
НПК, която към настоящия момент се явява необорена от доказателствата по
делото. Той не е адресно регистриран в гр. П., където живее на квартира.
Нужни са били усилия за установяване на местоживеенето му. От това се
извежда наличието на реална опасност и от укриване.
Необремененото съдебно минало на обв. Н. е непротивопоставимо като
възпиращ фактор на данните относно конкретния механизъм на реализиране
на разследваната деятелност, както и на вида и количеството наркотични
вещества. Касае се за три различни по вид високорискови наркотични
вещества на немалка стойност. От последните обстоятелства се извлича
реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление и за този
обвиняем, при това- с висок интензитет.
В обобщение: налице са предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за
допустимо действие на най- тежката мярка за неотклонение. Към настоящия
процесуален момент обвинителната теза има достатъчна доказателствена
защитеност. Налице е предположение обвиняемите да са извършили
престъпленията, за които са привлечени в това процесуално качество.
Предвиденото наказание е лишаване от свобода. Опасността за извършване
на престъпление- и за двамата и укриване- за обв. К. е съвсем реална. Годна
да обезпечи целите, визирани в чл. 57 от НПК е единствено определената от
ОС-П. МНО „задържане под стража“.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №777/18.05.2024 г. по
5
ЧНД № "" /2024 г. по описа на ОС-П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6