Р Е Ш Е Н И Е № 213

гр. Сливен, 08.11.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в публичното заседание на деветнадесети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                      Ваня Костова                                               и с участието на прокурора                          Красимир Маринов                                   като разгледа докладваното от            председателя                                КАНД № 197         по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 226/28.05.2022 г., постановено по АНД № 1242/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, е изменено Наказателно постановление № 7446/04.10.2021 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“АПИ – София, с което на И.Т.Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗП, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като е намален размера на наложеното административно наказание „Глоба“ на 1000 лева и е осъден И.Т.Г., с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 30,00 лева, представляваща направени разноски по делото за процесуално представителство.

Горното решение е обжалвано в законния срок от Агенция „Пътна инфраструктура“.  В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като е обоснован размера на наложеното наказание. Счита изводите на съда, с които е намалил наложената санкция за неправилни. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, в частта, в която е намален размера на наложената санкция от 3000 лева на 1000 лева и в частта, в която е определен размера на възнаграждението за юрисконсулт.

В съдебно заседание касатора чрез пълномощника си А.П., с. с ю. о. в Агенция „Пътна инфраструктура“ заявява, че поддържа изцяло подадената жалба. Счита, че наложеното административно наказание в размер на 3000 лева се явява обосновано справедливо и съответства на целите и критериите на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд  Сливен в обжалваната част.

Ответникът по касацията, чрез пълномощника си адв. С.Щ.С. *** оспорва касационната жалба. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че в решението на въззивния съд подробно и детайлно са анализирани всички относими към предмета на производството факти и достатъчно подробно, мотивирано и аргументирано са изложени правни аргументи, касателно това поради какво следва да бъде допуснато изменение на наложената санкция и защо. В този смисъл като подробно и мотивирано счита, че решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.09.2021 год. бил съставен АУАН № 0008255 против ответника по касацията за това, че на същата дата в 08.50 часа на път 1-6 км. 387, посока София - Бургас управлява МПС с четири оси с две управляеми оси марка "Скания" модел "Р 114" с peг. № ***. В акта било отразено, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - тежко ППС по чл. 3, т. 2 на Наредбата. В акта било посочено, че необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което било констатирано надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: при измерено разстояние между осите 1.40м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.150 т. при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата. В акта било отразено, че измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна DFW-KR 118829, като ППС превозва чакъл. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Актът бил връчен на 09.09.2021 год., като е отразено, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление № 7446 от 04.10.2021 год. от Началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ - София, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че касатора виновно е нарушил посочените в АУАН и НП законови разпоредби. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказаното лице е извършило административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, но е счел, че при определяне размера на наказанието наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, с обстоятелството, че същото е извършено за първи, път, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат наказание в такъв размер, поради което същият се явява необосновано висок. При тези съображения районният съд е намалил наложената глоба до предвидения в закона минимален размер.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

За движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП (ред., ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г.) е предвидено налагането на глоба от 1000 до 5000 лв.. По делото безспорно е установено извършването на нарушението. По делото е установено е, че габаритите на ППС е над ограничението посочено в чл.7 ал.1 т.5 буква „в" от Наредба № 11 за движение на тежки или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 год. на МРРБ. В този смисъл безспорно е установено, че МПС управлявано от ответника по касацията е тежко по смисъла на чл.3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., поради което следва да има разрешение по чл.26 ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, която норма предвижда, че за дейности за специално ползване на пътищата се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Правилно СлРС е приел, че при налагането на административното наказание АНО не се е съобразил с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст от закона при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че при определяне на наложеното административно наказание наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е наложил административно наказание "глоба" около средния размер. При индивидуализиране на наказанието административно-наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. От наказателното постановление става ясно, че нарушението е извършено за първи път и няма доказателства ответника по касационната жалба да е извършил други нарушения. При липса на доказателства относно подбудите и отегчаващи вината обстоятелства, налагането на минималната санкция е справедливо. По тези съображения, глоба в размер от 1000 лева е справедлива и с нея биха се осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Този размера на наложеното наказание в по-пълна степен би съответствал на неговата обществена опасност.

Неоснователна е и жалбата относно присъденото от въззвиня съд възнаграждение за юрисконсулт. Решението на СлРС в тази му част е съобразено с разпоредбата на чл.63д ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.3 от ГПК.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Ответникът по касацията е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода от делото и чл.143 ал.1 от АПК е основателно, поради което касатора следва да му заплати 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 226/28.05.2022 г., постановено по АНД № 1242/2021  год. по описа на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на И.Т.Г. с ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.