Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063 / 16.12.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав
На шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска
Христова
като
разгледа докладваното от съдията Станчева
гр.дело № 52
по описа за 2020год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото образувано по исковата молба на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, гр. С.,*** чрез юрк. И.З. *** М.М., ЕГН **********,***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът има вземане спрямо С.М., което
произтичало от Договор за продажба на вземания/ цесия/ от 25.01.2016г. и Приемо
– предавателен протокол към него, с които „Банка ДСК“ ЕАД, гр. С. е прехвърлила
в полза на ищеца вземания по договори за кредити с физически лица. Ответницата С.М.
била сред тези лица, като задължението й към банката, а след цесията и към
ищеца, произтичало от Договор за стоков кредит № 77400/ 17.01.2015г., съгласно
който банката предоставила на ответницата стоков кредит за сумата 809.00лева за
закупване на стока от „Технополис България“ ЕАД. С.М. се задължила да върне
сумата на 16 месечни вноски, ведно с уговорена по договора лихва. Крайният срок
за погасяването на заема бил уговорен на 17.05.2016г. Ответницата не
изпълнявала задължението си към банката, като към датата на цесията
задължението й било в общ размер на 1100.43лева – главница от 770.18лева,
дължима за периода 17.03.2015г. до 17.05.2016г., 309.21лева договорна /
възнаградителна лихва за периода 17.03.2015г. до 17.05.2016г., 21.04 лева
наказателна лихва за периода 15.05.2016г. до 25.01.2016г. Твърди се от ищеца,
че за извършената цесия М. била надлежно уведомена. Ответницата не изпълнила
задължението си и ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на С.М. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на ищеца било указано да предяви иск за
установяване на претенциите по заповедта за изпълнение.
С исковата си молба, ищецът претендира постановяване на решение, с
което да се приеме за установено, че С.М.М. дължи сумата от общо 1100.43лева -
главница от 770.18лева, дължима за периода 17.03.2015г. до 17.05.2016г.,
309.21лева договорна / възнаградителна лихва за периода 17.03.2015г. до
17.05.2016г., 21.04лева наказателна лихва за периода 15.05.2016г. до
25.01.2016г.вкл., ведно със законна лихва върху главницата от 1079.39 лева/съгласно
петитума на исковата молба/, считано от 03.09.2019г. – датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 677/ 13.09.2019г. по ч.гр.д. № 1060/ 2019г. на КбРС. Представени са писмени доказателства, правят
се доказателствени искания. Претендират
се разноските за заповедното и исковото производства.
Ответникът С.М.М.
се представлявана от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. М.Д.И.,***, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но
неоснователен и недоказан. Не се оспорва в отговора на исковата молба, че между
М. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за стоков кредит № 7740 за сумата от
809.00лева , със срок за погасяване от 16месеца, при лихвен процент 41.06 % за
закупуване на преносим компютър от „Технополис България“ ЕАД. Оспорват се
останалите въведени в исковата молба твърдения. Особеният представител счита,
че М. не е била уведомена по надлежния ред за извършената цесия. Взема се
становище, че няма доказателства уведомителното писмо до М. да й е връчено, а
също така липсвали доказателства новия кредитор да е бил упълномощен да съобщи
цесията. Връчването на исковата молба не счита за съобщаване на цесията.
Оспорва се и действието на сключения договор за цесия, поради факта, че същият
е сключен на 25.01.2016г., а вземането е станало изискуемо на 17.05.2016г.,
т.е. 4 месеца след подписване на договора за прехвърляне и продажба на
вземания. Цесията следвало да се счита за действителна, само когато вземането е
съществуващо, а не бъдещо такова. Не били представени доказателства банката да
е обявявала кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се размерът на вземането и
размера на наказателната лихва, с твърдения за липса на яснота за начинът на формирането
ѝ и поради недопустимост за начисляване на лихва върху лихва. Прави се и
възражения за изтекла погасителна тригодишна давност на вземането за лихва
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Взема се становище по доказателствените
искания на ищеца.
В съдебно заседание дружеството –ищец редовно призовано не изпраща
представител. Депозира молба-становище, с която поддържа претенцията и оспорва
отговора на ответника, заявен чрез назначения особен представител. Излага
аргументи в подкрепа на претенцията си.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените
в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за стоков кредит № 77400 от 17.01.2015 г. Банка ДСК ЕАД е
отпуснала на С.М.М. стоков кредит в размер на 809,00 лева за
закупуване/заплащане
на стока от търговец „Технополис
България”
ЕАД, а С.М. се е задължила да върне кредита за срок от 16 месеца заедно с начислените договорни/възнаградителни лихви разсрочено, при годишен
лихвен процент 41,06, на 16 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 66.50 лв., при падеж 17-то число на месеца, за който се отнасят и
последна изравнителна в размер на 66.48 лв. и падеж - 17.05.2016 г. Договорът за
стоков кредит е сключен в писмена форма, посочен е срокът на договора, размерът на получената
сума, условията за усвояването му, закупената стока и нейната цена в брой,
фиксиран годишен лихвен процент от 41,06 %, годишен процент на разходите по
кредита 49,70% и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, посочена в съдържащия се в договора
погасителен план, графа „Общо месечни вноски“ лист 18 от делото/. Не се спори
по делото че кредитът е усвоен от
ответницата М., която е закупила
стоката.
Вземанията по кредита са
цедирани от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК
*********, с договор от 25.01.2016 г. От представения към исковата молба приемо – предавателен протокол е видно, че вземането на „Банка ДСК“ЕАД
към ответницата е прехвърлено в полза на
ищеца. Цесионерът
/приобритателя на вземането, може да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземането, като представител на цедента, като последният има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник/вж решение № 156/30.11.2015г., т.д. №2639/2014г. на IIт.о./. Цесионера "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, упълномощен от цедента
„Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е уведомил ответницата С.М. за
извършената цесия и за задължението ѝ да погасява дълга си към новия
кредитор. По делото липсват
доказателства това уведомление да е достигнало до ответницата М., но изходящото
от цесионера уведомление, приложено към исковата молба и връчено на особения
представител следва да се счита за надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Настоящият съд счита
че правото на защита на ответника в процеса се осъществява при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК от назначения от съда особен
представител в пълен обем. Особеният представител осъществява защитата
на ответника в процеса, както чрез възможността да упражнява процесуалните му
права, така и чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от
ищеца материално право. Ето защо, както не могат да бъдат ограничени
възможностите на особения представител на ответника да
прави всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца материално
право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да прави
релевантни изявления относно спорното материално право по отношение на особения представител. В противен случай
би се нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на правото на
защита на страните, като едната страна би била поставена в по-благоприятно
положение от другата, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на
страните в процеса. В този смисъл следва да се посочи, че по аналогичен случай
на изявление на ищец относно спорното материалното право, отправено спрямо
ответник с назначен особен представител е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за
изявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно
изискуемо, с връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника/вж Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 193/2018 г., I т. о., ТК/. Ето защо настоящият съд намира, че връчването
на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника, при
наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за уведомяването на
длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът
приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по договора за стоков кредит.
По отношение на
претендираните суми:
Неоснователно е твърдението
на особения представител, че договорът за
цесия е сключен преди настъпване на изискуемостта на вземането и не е породил
действие по отношение на договора за стоков кредит. Обстоятелството, че към момента на прехвърляне на вземането по четири от вноските по кредита падежът не
е бил настъпил не ги прави бъдещи вземания, тъй като се установи по делото че
съгласно договора за стоков кредит цедента –Банка ДСК ЕАД е отпуснала кредит на
ответницата за закупуване на стока и задължението на ответника е реално, а не
бъдещо. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Встъпвайки
в правата на кредитора, ищецът "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ
придобива правата на Банката по договора към ответницата.
По изложените
аргументи съдът приема за установено, че ответницата С.М. дължи сумата от
770,18 лева –главница което вземане е прехвърлено от Банка ДСК ЕАД на ищеца "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ.
По
отношение на претендираната лихва в размер на 309,21 лева, съдът намира
възражението на особения представител за погасяването ѝ по давност за
основателно. Съгласно погасителния план погасяването на задължението с
плащането на последната погасителна вноска е следвало да стане на 17.05.2016г. Съгласно
чл.111, б.В от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихва, като
правилото се прилага за всяко вземане по погасителния план. Заявлението на ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ е депозирано в съда на 03.09.2019г., към който момент всички вземания за лихва са погасени по
давност, поради изтичането на тригодишния давностен срок от падежа им.
Претенцията
за наказателна лихва в размер на 21,04 лева за периода от 15.05.2015г. до
25.01.2016г., остана недоказана. С исковата молба тази сумата е заявена като
начислена върху просрочените суми конкретно върху 1079,39 лева, но не е посочен
начинът ѝ на формиране. Вещото лице по ССчЕ при изслужването си от съда
посочи, че от страна на ищеца не му е
била предоставена информация за методиката за изчисляване на наказателната
лихва. Нещо повече въпреки направените от него изчисления не е получил сумата от 21,04 лева. Предвид
изложеното съдът намира че претенцията за наказателна лихва следва да се
отхвърли като неоснователна.
Ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер от 875,00
лева, от които 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и като взе предвид материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, по което е проведено едно
съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не се е явявал, определи
възнаграждение на юрисконсулта в размер на 150 лева. Съобразно
уважената част от исковите претенции на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 507,42 лева.
Съобразно уважената претенция в исковото производство в полза на ищеца
следва да се присъдят и разноски по заповедното производство в размер на 52,49
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по отношение на С.М.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, гр. С.,***, чрез пълномощник юрисконсулт И.З., сумата от
770,18 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда 03.09.2019г. до окончателното плащане, за което вземане срещу
С.М.М., ЕГН **********,***, е издадена заповед за изпълнение № 677/13.09.2019
г. по ч.гр.дело № 1060/2019г. на КбРС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за договорна лихва в размер на 309,21 лева, за периода 17.03.2015г. до 17.05.2016г., и за наказателна лихва в
размер на 21.04 лева, за периода
15.05.2016г. до 25.01.2016г.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********,*** заплати Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, гр. С.,***, чрез пълномощник юрисконсулт И.З. сумата от 507,42 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 52,49 лева разноски в заповедното
производство.
На адв. М.Д.И. –особен
представител на ответника С.М.М., ЕГН **********, да се изплати сумата 250 лева възнаграждение от
внесения депозит по набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: