Решение по дело №2346/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260226
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20203630102346
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260226/13.5.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети май 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2346/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на Й.С.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Б.С.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 10380 лева.

Ищецът сочи, че ответникът му причинил лека телесна повреда, за което бил признат за виновен, с влязло в сила решение по НОХД № 630/2020г. на ШРС. Считайки, че деянието на ответника му е причинило вреди, претендира осъждането му, да заплати сумата от 10000 лева, неимуществени вреди и 380 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва върху сумите от увреждането, до окончателното плащане.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и частично основателен. Оспорва го по размер, в частта му за имуществените и неимуществените вреди. Твърди, че търсения размер е несъответен на действително претърпените от ответника вреди и възможностите му.

  В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът не се явява и не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

От приложения протокол по НОХД № 630/20г., по описа на ШРС, е видно, че ответникът, е признат, за виновен, в това, че на 12.07.2019г., е причинил на ищцата лека телесна повреда – болка, без разстройство на здравето, изразяваща се в зачервяване и уплътняване, и лек оток в областта на лявата скула. Според приложените неоспорени писмени доказателства /л. 15 – 34; 61 – 64/, ищцата получила разстройство в адаптацията, чийто симптоми били налични няколко месеца, а остатъчни и към 20.01.21г.. Разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание да не даде вяра, независимо от явната им заинтересованост, в полза на съответната страна, предвид служебна зависимост /св. Хр. Иванова/, сочат, че ответницата, претърпяла болка, при самото увреждане, а през възстановителния период, след него, се налагало да прикрива следите по лицето си от ударения и шамар с повече грим. В следствие на случката се променило ежедневието ѝ – била неспокойна и тревожна, имала смущения в съня, станала по затворена и неинициативна в ежедневното си социално функциониране, както в работен, така и в личен аспект. Притеснението от допускане на грешки, при високоотговорната и работа допълнително усилвали и удължавали симптомите на посоченото разстройство. Според изслушаните показания, преди да удари ищцата, ответникът счупил телефона ѝ. Стойността му според споменатите писмени доказателства възлизала на 380 лева

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните правни изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от причинената лека телесна повреда. Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, както за претендираните имуществени вреди, така и за неимуществените.

По отношение на последните, прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 10000 лева, за съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителният период, през които са се проявявали – повече от година и половина. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 10000 лева, както е поискано, като съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената лека телесна повреда, изразила се в причиняване на болка на медицински специалист в лечебното заведение, където работи, съпроводено с грубо и цинично отношение, диаметрално противоположно на дължимото уважение. В тази му част, искът, следва да се уважи в пълният предявен размер.

 Неоснователно е ответното възражение за несъразмерност на претенцията с критерий, който може да бъде обобщен като „съответствие със социално икономическите условия“. Такъв действително е въведен от съдебната практика, при действието на чл. 290 от ГПК, преди новата му ал. 3 от ДВ, бр. 86/2017г., за определяне обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. Следва да се има в предвид, че необходимостта за съобразяване на определеното обезщетение с този критерий е въведено по дела за заплащане на застрахователно обезщетение, като е мотивиран с постоянно увеличаващите се застрахователни покрития по застраховка гражданска отговорност, което няма отношение в случая. Отделно от това, този състав счита, че баланса между този критерий и посочените в ППВС № 4/68г., при определяне обезщетението за неимуществени вреди, е по близо до последните, а именно интензитет на увреждането и период на въздействието му върху пострадалия от колкото социално икономическата среда в която те са претърпени. С косвен ефект за горните изводи е и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, а в цялост, без значение за справедливия размер на обезщетението са затрудненията на деликвента при осигуряване на средства за изплащането му, било поради нисък размер на трудово възнаграждение или друг доход, характерен за региона по местоживеене, или наличие на други задължения.       

 Изложеното налага уважаване на предявените искове в предявените размери, като на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането, както е поискано, до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 450 лева, представляваща държавна такса в производството на настоящата инстанция.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2875 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 10380, сума представляваща имуществени вреди, в размер на 380 лева и неимуществени вреди, в размер на 10000 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 10380 лева, считано от 12.07.2019г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 450 лева – държавна такса в производството.

 

ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 2875 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: