№ 718
гр. Пещера, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. А.
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело №
20215240100922 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.422 от ГПК.
В исковата си молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.,Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от законен
представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу ответника Й. З. В. от гр.
Брацигово, ул.“***“ № 21 твърди,че с Договор за потребителски кредит с
номер EMLN-17616359 от 20.01.2020 година ищцовото дружество: „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“., Париж peг.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“., клон България е отпуснало паричен кредит в
размер на 1042.10 лева за срок от 10 месеца,обхващащ периода от подписване
на договора до 15.12.2020 година,съгласно погасителен план.Сочи се още, че
в уговорения погасителен план били разписани падежните дати на месечните
погасителни вноски,техния размер, и размерът на оставащата
главница.Договорено било от страните паричният кредит да бъде изплатен
от кредитополучателя чрез 10 броя равни месечни вноски ,всяка в размер от
114,50 лева,като в договора била посочена и общата стойност на плащанията
по кредита.Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен и годишен процент на разходите.Същият заплащал и такса
ангажимент,срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран
процент по смисъла на §1,т.5 от ЗПК,при съдържащи се в договора
условия,размери и срокове.Таксата се заплащала от кредитополучателя при
1
усвояване на кредита,като кредиторът удържал сумата посочена в полето
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“.Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора,като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при
допускането,че годината има 365 дни,независимо дали година е високосна и
договорът бил валиден за целият срок като страните следвало да изпълнят
точно задълженията си по него.Твърдят още ,че кредиторът изпълнил
задължението си по договора и превел заемната сума по лична банкова сметка
на кредитополучателя,която банкова сметка била декларирана от същия в
подписания договор за кредит.Съгласно задълженията по договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забава.В настоящия случай кредитополучателят преустановил
плащанията по договора на 15.03.2020 година като към тази дата не бил
погасил нито една месечна погасителна вноска.На основание чл.5 от
договора вземането на кредитодателят е станало изискуемо в пълен размер
считано от 15.04.2020 година.Кредиторът изпратил изрично уведомление до
длъжника ,с което последният бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.
С оглед на обстоятелството,че длъжникът не е извършил плащания по
договора за кредит депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ,въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 1442/2020 година по описа на ПщРС приключило с издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника,която заповед е връчена на последния
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Това мотивирало правният им интерес да
установят вземането си.
Молят да се постанови решение, с което съдът да приеме, че е налице
вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по
отношение на Й. З. В. в размер на : сумата от 1042.10 лева, представляваща
главница по кредита;сумата от 102,90 лева,представляваща възнаградителна
лихва по договора, за периода от 15.03.2020 година до
15.12.2020година;сумата от 52,89 лева ,представляваща мораторна лихва,за
периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се сторените съдебни разноски по заповедното
производство в размер на 25 лева -за държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и разноски в
настоящото производство.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор,
като от определения му особен представител адв.Т. е постъпил писмен
2
отговор ,в който предявеният иск е оспорен по основание и размер.
Направено е възражение за недействителност на договора ,поради неспазване
на императивните разпореди на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Сочи още ,че
договорът бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем на 15.04.2020
година ,но липсвали доказателства длъжникът да е би изрично уведомен за
това.Липсвали и доказателства за реално предаване на заемната сума от
кредитора на длъжника.По горните съображения предявеният иск следвало
да бъде отхвърлен.Не сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски паричен кредит;погасителен план;последна покана;платежно
нареждане се установява ,че на 20.01.2020 година е сключен писмен договор
за потребителски паричен кредит № EMLN 17616359 между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А клон България от една страна в
качеството на кредитор и Й. З. В. от друга страна в качеството му на
кредитополучател ,по силата на който кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 1000 лева
като била договорена и застраховка „защита на плащанията“ в размер на 42
лева ,както и такса в размер на 35 лева.Уговорено било още от страните
заетата сума да бъде издължена чрез 10 погасителни вноски ,всяка в размер
на 114.50 лева ,при годишен процент на разходи от 27.95 %;годишен лихвен
процент от 18,15%или общото задължение по договора възлизало на 1145.00
лева.В ОУ на договора кредитополучателят е декларирал банкова сметка, по
която да му бъде преведена заемната сума.Представен е и погасителен план
към договора за кредит,в който са уговорени: бр. на вноските ,размерът на
всяка и падежните дати. С платежно нареждане № 000005695834 от
21.01.2020 година кредитодателят е превел по банкова сметка на
кредитополучателя( съвпадаща с декларираната в договора) сумата от 965
лева ,като основание за превод на посочената сума е отразено „съгласно
договор 17616359“.
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1442/2020
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано
по заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ С.А. клон
3
България по реда на чл.410 от ГПК срещу Й. З. В. от гр.Брацигово за
издаване на заповед за изпълнение за следните суми : главница в размер на
1042.10 лева;възнаградителна лихва в размер на 102.90 лева,за периода от
15.03.2020 година до 15.12.2020 година ;мораторна лихва в размер на 52.89
лева ,за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото
разноски.
Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в
заповед №260144 от 23.12.2020 година ,постановена по ч.гр.дело №1442/2020
година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът Й. З. В. да
заплати на заявителя следните суми: главница в размер на 1042,10
лева;възнаградителна лихва в размер на 102,90 лева,за периода от 15.03.2020
година до 15.12.2020 година;мораторна лихва в размер на 52,89 лева ,за
периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от 26.11.2020 година до окончателното изплащане
,както и разноски по делото ,в това число д.т. в размер на 25 лева и 50 лева –
възнаграждение на юрисконсулт.Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 28.06.2021 година съдът е
указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си
в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Видно от печата
положен на исковата молба същата е депозирана по пощата на 20.07.2021
година.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в заключението си
сочи ,че по договор страните са уговорили кредитодателят да предостави в
заем на кредитополучателя сумата от 1000 лева като последният заплаща
такса ангажимент в размер на 35 лева още при усвояване на заемната сума,т.е
кредитодателят удържа тази сума при реалното предаване на заемната сума.
Вещото лице установило още ,че съгласно чл.5 от договора при забава на
една или повече месечни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.При просрочие на две или повече погасителни
вноски ,вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
размер,ведно с дължимото обезщетение за забава.Вещото лице установило
4
,че кредитодателят е превел заемната сума в размер на 965 лева по
декларираната от ответника банкова сметка.По партидата на длъжника
нямало извършени плащания.До депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК-27.11.2020 година задълженията на кредитополучателя са както
следват:главница в размер на 1042.10 лева;дължима договорена лихва в
размер на 102.90 лева ,за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година и
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.04.2020 година до
депозиране на заявлението 65.72 лева
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК за уважаването ,на който следва да
бъде установено безспорно ,че искът е допустим и, че претендираното от
ищеца вземане съществува в размера ,който е посочен в исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена
заповед за изпълнение; /връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да
бъде предявен установителния иск.
В производството по иск за установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на
ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен
договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за
заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да
докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.
В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по
направеното възражение на ответника за недействителност на договора
,съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната
проверка.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
5
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези
разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена
форма.
В производството по иска за връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.
1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в производството са: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения
договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на
6
заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване. За доказването на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са
всички доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът твърди ,че е превел заемната сума по
банкова сметка на ответника.От приета и неоспорена от страните експертиза
се установи ,че договорената от страните парична сума е била преведена по
банкова сметка на заемателя открита в „Банка ДСК“ поради което съдът
приема ,че е налице реално изпълнение на договора за заем от страна на
ищеца.В тази връзка е представено и платежно нареждане от 21.01.2020
година за сумата от 965 лева(след удържане на сумата от 35 лева такса
ангажимент ,съгласно договора) по банкова сметка на лицето Й. З. В..
Установи се още ,че длъжникът съгласно клаузите на договора е
следвало да погаси задължението си чрез 10 месечни вноски всяка в размер
на 114.50 лева ,като крайният срок на договора е бил до 15.12.2020
година.Установи се ,че на 27.11.2020 година /депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение/ не е била заплатена
главница в размер на 1042.10 лева изцяло;договорена лихва в размер на
102.90 лева ,за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 65.72 лева ,за периода 15.04.2020 година до 27.11.2020 година-
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав счита,че договорът отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, представен е
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски
В случая обаче липсват доказателства за сключен договор за
застраховка ,поради което претендираната сума от 42.10 лева –
застрахователна премия е недължима
Инвокираното от ответника възражение, че процесният договор не
7
отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е неоснователно по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът трябва
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора е подписан погасителен план, който съдържа
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Няма спор, че всяка една вноска представлява сбор от
главница, лихви и съответна част от такса ангажимент. Липсата обаче на
подробна разбивка по никакъв начин не нарушава правата на ответника –
потребител. Съдът намира, че инкорпорирания в договора за кредит
погасителен план има изискуемото от законодателя съдържание.
Прието е в решение на ВКС по гр. д. № 3253/2021 година, че
отговорите на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването
на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10,
параграф 2, буква "з" от Директивата се предвижда, че в договора за кредит
трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите
погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и" и параграф 3
от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е
длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен
план. В т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по
дело С-4215 Home credit Slovakia a. s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване
на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от Директивата. Тези разпоредби трябва
да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
8
предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това
решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав.
Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие на
искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план.
По отношение на сумата, представляваща такса ангажимент дължима
в деня на подписване на процесния договор, съдът намира, следното:
Уговорката за такса ангажимент е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата
е уговорена като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането
декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата
на закона тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се
дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона
и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поради
изложеното тази сума не се дължи.
С оглед на изложеното съдът следва да постанови решени,с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има валидно и
изискуемо вземане в размера сумата от 965 лева -главница по договор за
потребителски кредит от 20.01.2020 година, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 27.11.2020 година до окончателното й изплащане,
договорено възнаграждение в размер на 102.90 лева, за периода от 15.03.2020
година до 15.12.2020 година и обезщетение за забава в размер на 52.89 лева
,за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година като до размера на
сумата от 1042 лева главница искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 739 лева и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. З. В. с ЕГН-
********** от гр. Брацигово,ул.“ ***“ № 21, че „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.,клон България със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез юрк. М. има
валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 965 лева
-главница по договор за потребителски кредит от 20.01.2020 година,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020 година до
окончателното й изплащане, договорено възнаграждение в размер на 102.90
лева, за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година и обезщетение за
забава в размер на 52.89 лева, за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020
година и разноски по ч.гр.дело № 1442/2020 година по описа на ПщРС в
размер на 75 лева, като до размера на 1042.10 лева – главница ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. З. В. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.,клон България разноски по делото в размер на 739 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10