Решение по дело №2820/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260007
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20202100502820
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр    № 260007          8 януари 2021 година                    гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осми януари две хиляди двадесет и първа година в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЕСЕЛКА  УЗУНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:           1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

                                                                                                               2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР  МУРТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова гражданско дело № 2820 по описа за 2020г. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Община Несебър със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров против постановление за намаляване на разноски изх.№ 42836/27.10.2020г., постановено от ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително дело № 20208030401857. Иска се от съда да отмени процесното постановление.

В жалбата Община Несебър твърди, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерно висок и таксата по т.26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ е неправилно определена.

Ответната страна – С.Я.Т. се представлява от адвокат Щерев,  който представя писмен отговор на жалбата. В отговора адвокат Щерев твърди, че адвокатското възнаграждение и таксата са в определения от закона минимален размер.

Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова представя мотиви по чл.436 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На 06.10.2020г. Районен съд – Несебър издава изпълнителен лист, с който осъжда Община Несебър да заплати на С.Я.Т., ЕГН: ********** *** сумата от 600 лева и такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.

На 14.10.2020г. е образувано изпълнително дело. Взискателят по делото е представляван от адвокат Щерев, на който е платено възнаграждение по договор за правна помощ в размер на 400 лева.  ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника Община Несебър, която не изпълнява задължението в срок.

На 26.10.2020г. Община Несебър подава възражение срещу разноските по изпълнителното дело, а именно – 400 лева – адвокатски хонорар и 171,08 лева – такса на ЧСИ по т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ.

С постановление изх.№ 42836/27.10.2020г. ЧСИ намалява размера на адвокатското възнаграждение на 350 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнително дело и 150 дело за процесуално представителство. Размерът на такса по т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ е редуциран на 165,20 лева.

На 16.11.2020г. процесуалният представител на длъжника прави искане за налагане на запор върху банковите сметки на Община Несебър. Запорът е наложен на 18.11.2020г.

На 25.11.2020г. Община Несебър превежда сумата от 1003 лева за погасяване на дълга, ведно със сумата от 141 лева, представляваща пропорционални такси на ЧСИ.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.7, вр. чл.436 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението в двуседмичен срок от деня на съобщаването му. В конкретния случай жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от длъжника, който е процесуално легитимиран да оспори разноските по изпълнителното дело. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство е регламентирана в чл.79 от ГПК. Според алинея първа от цитираната правна норма разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати, съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. За неуредените случаи в изпълнителното производство, приложение намират общите правила за понасяне на разноските, разписани в чл.78 от ГПК. В конкретния случай разноските за изпълнителното дело в частта на определения адвокатски хонорар са определени правилно. Така е, защото съгласно чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, обн. в ДВ, бр.68/2020г., възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева – 200 лева. В конкретния случай размерът на вземането е 600 лева + 5 лева държавна такса, поради което постановлението, с което са намалени разноските в тази част е правилно.

Неправилно е постановлението в частта, в която е определена таксата по т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ. Според цитираната норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Според чл.27а от ТТРЗЧСИ максималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава една десета от вземането - в случаите по т.26. В конкретния случай размерът на вземането е 605 лева, поради което таксата по т.26 б. „б“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 60 лева. Към тази такса трябва да се прибавят таксите от 20 лева – за образуване на изпълнително дело, 15 лева – за налагане на запор; 5 лева– за извършване на справка и 20 лева – за изпращане на поканата за доброволно изпълнение. При това положение, таксата, начислена над сумата от 120 лева се явява незаконосъобразна.

По изложените съображения, жалбата е частично основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на постановление за намаляване на разноски изх.№ 42836/27.10.2020г. в частта на определена такса по т.26 б. „б“ от ТТРЗЧСИ в размер над 120 лева.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от ответника по жалбата. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на ответната страна половината от извършените от нея разходи за процесуално представителство, които възлизат на 100 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление за намаляване на разноски изх.№ 42836/27.10.2020г., постановено от ЧСИ Таня Маджарова по изпълнително дело № 20208030401857 в частта, в която е определена такса по т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ в размер над 120 лева.

ОСЪЖДА Община Несебър със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров да заплати на С.Я.Т., ЕГН: ********** *** съдебни разноски в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: