Р
Е Ш Е
Н И Е
N 161
Гр.Велико Търново 04.10.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова
Ивелина Янева
при секретаря М. Н.и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело №
10154 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 143
/ 25.03.2022г., постановено по АНД № 1186 по описа на ВТРС за 2021г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-1275-001368 / 09.08.2021г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на Х.А.Б.
са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а,
ал.1, предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Х.А.Б.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилна оценка на събраните по
делото доказателства, в резултат на което е достигнат извода за
законосъобразност на наказателното постановление. Моли се за отмяна на
въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, моли
за отхвърлянето й и присъждане на разноски в минимален размер.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – контролните
органи наблюдават движение на лек автомобил с рег. № ТКС 258 в гр.Велико
Търново, като същия при навлизане в кръстовище се движи напред със странична
дясна част, преминавайки в съседна пътна лента. Полицаите последват автомобила
и наблюдават същото движение, форсиране на двигател и пищене на гуми и на
кръгово до магазин Била, след което спират превозното средство и установят
водача Х.Б..
Административнонаказващият
орган приема наличието на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на водача са наложени глоба и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно
установени, липсват съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление, правилно са определени вида и размера на
наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразността на
наказателното постановление за съответни на събраните доказателства,
процесуалния и материалния закони.
Действително е налице противоречие между вписаните в акта за
установяване на административно нарушение, наказателното постановление и
показанията на полицаите факти и дадените от наказаното лице обяснения пред
съда и във възражение срещу акта, както се твърди от касатора. Б. твърди, че на
едно кръгово управляваният от него автомобил поднася, вероятно поради
несъобразена скорост и след това на друго кръстовище е спрян. Съгласно
материалите по административно наказателната преписка и показанията на
свидетелите И.и С. на две кръгови движението на автомобила е със поднасяне,
преминаване със задната част от една в друга лента, движение напред със
страничната част, което е квалифицирано като използване на пътя не по
предназначение. Това противоречие обаче правилно е разрешено от въззивната
инстанция с кредитиране на показанията на контролните органи. Тезата за
еднократно поднасяне на автомобила би могла да бъде вероятна ако е налице
еднократност на нетипичното движение. Но при категорично заявяване на
системност в действията на водача не би могло да се приеме наличието на поднасяне,
както правилно преценява и въззивния съд.
Неоснователно е възражението на касатора за липсата на правни
съображения на районния съд относно наличието на нарушение, а само цитиране на
свидетелски показания. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт са налице
собствени съждения и извеждане на достигнати доводи относно спорния факт за
наличие на нарушение след всеки цитат от показанията.
Съобразно
изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски в размер на 100лв.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143
/ 25.03.2022г., постановено по АНД № 1186 по описа на ВТРС за 2021г.,
ОСЪЖДА Х.А.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Велико
Търново сумата от 100лв. / сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.