№ 1500
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
Секретар:Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502487 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 10.06.2020г по гр.д. № 628/2019г Пернишки окръжен съд, ГК, е
поставил под ограничено запрещение П. Т. Х. по иск, предявен от сестра му Е. Т. Х..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П. Х., чрез адвокат
назначен от съда А. П.. Въззивникът поддържа, че по делото не са събрани
доказателства , от които еднозначно да се направи извод, че ответникът следва да бъде
поставен под запрещение. Поддържа, че преценката на съда е била формална, а
мотивите противоречиви. Въззивникът счита, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението на ПОС да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска за потавянето на
П. Х. под запрещение, като недоказан.
Въззиваемият- ищец Е. Х. не депозира писмен отговор.
В о.с.з. въззивникът П. Х. адв. П., който подържа жалбата и моли решението на
1
ПОС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна Е. Х. не взема становище по делото.
Представителят на САП поддържа, че жалбата е неоснователна, а
първоинстанционното решение- законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и като краен резултат не следва да бъде отменено.
Против изложената от ПОС фактическа обстановка няма развити въззивни доводи
. Същата е пълна и на осн. чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на ПОС в тази им част, като мотивировка на собствения си акт.
Спорно по делото е дали ответникът П. Х. следва да бъде поставен под
ограничено запрещение , както е приел ПОС- че същият се нуждае от съдействие и
контрол, като психическото му състояние препятства възможността сам пълноценно да
поема права и задължения и да се грижи за своите интереси или е в състояние сам да се
грижи за себе си, да взема решения и да разбира техните последици.
Съгласно чл. 5,ал.1 от ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба пълнолетните с такива
страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Съгласно дадените разяснения с ППВС №5/79 предмет на иска по чл.5 от ЗЛС е
дееспособността на едно лице, като основанието за уважаването на иска не е простото
2
наличие на слабоумие или душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика
медицински критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние, да се
грижи за работите си (т. нар. юридически критерий). Изискването на закона е
кумулативното наличие на двата критерия, като съдът при преценката на тежестта на
заболяването или страданието на ответника и доколко това състояние ограничава
възможноста на лицето да се грижи за своите работи или го лишава от тази
възможност, е властен да постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и
дали това запрещение да е пълно или ограничено. За да се приеме, че едно лице може
да се грижи за своите работи следва да се установи, че същото разбира какво е
изискуемото поведение от държавата и от правовия ред , какво се изисква от него, за да
живее като част от обществото , да разбира смисъла на постъпките си , да ги ръководи
и да е наясно с техните последици.
От събраните по делото доказателства настоящата инстанция установява ,че
ответникът страда от параноидна шизофрения –хроничен ход, с моменти на обостряне
, вследствие на което е затруднен при самостоятелното упражняване на правата и
задълженията си , но в никакъв случай не е напълно лишен от възможност да се грижи
за своите работи.
До този извод съдът достига при съвкупния анализ на изслушаната по делото
СПЕ, изслушването на ответника и преценката на събраните свидетелски показания.
Изслушаната СПЕ , на база събраните по делото доказателства и след преглед на
ответника, дава заключение, че същият страда от психично заболяване с диагноза
параноидна шизофрения- хроничен ход , халюцинаторно- параноиден синдром,
промяна на личността. Според вещото лице, изготвило заключението, ответникът е
ориентиран за място, време и за личността си / това се установява и в процедурата по
чл. 337 от ГПК/, психомоторно-вътрешно напрегнат, емоционално- към нивелиран,
мисловният му процес е паралогичен, в съдържанието се владее от паранаоидни
налудни идеи за отношение, памет и интелект- болестно променени. Поради
заболяването си ответникът се води на отчет от 1981г. Според вещото лице ответникът
е имал период на стабилизиране на състоянието в продължание на над 20 години, на
фона на редовна поддържаща терапия и след смъртта на родители си е получил
обостране на психозата, овладяно в болнична обстановка. Според вещото лице при
ответника са установени периоди на обостряне на симптомите с несъответно до
агресивно поведение . Страда възможността на лицето да взема правилни
решения.Вещото лице сочи, че с ежедневните дейности и обслужването си ответникът
засега се справя, като може да страда възможността да планира разходи. Във всеки
3
момент може да се провокира обостряне на психотично мотивирани действия. Така
фактически се нарушава способността на ответника да разбира свойството и
значението на постъпките си. Повлиява се способността му да ръководи постъпките си.
Според вещото лице ответникът не може сам да се грижи за себе си и своите интереси.
Необходима е подкрепа от страна на близките или специализирана помощ.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че при ответникът в процеса на боледуване няма
настъпила пълна ремисия, има стабилизация на състоянието за определени периоди,
поради което е налице негативна симптоматика в развитието на заболяването.
Това заключение на експерта се потвърждава от изслушването на ответника , от
което се установява, че той е знае къде се намира, за какво се води делото , че ищцата
му е сестра, знае къде живее , какви средства получава ,ориентиран еза времето,
познава парите. Единствено по различен начин описва какво го е накарало да тегли
кредит- в о.с.з. сочи,че това е нуждата за смяна на дограма, докато при изслушването
пред психиатъра е посочил, че е теглил кредит за мивка и шкафчета.
От събраните показания на свид. К., съпруг на ищцата и С. Б. – снаха на ищцата
се установява, че отношенията ответникът е променил своето поведение след смъртта
на своите родители. Свидетелите безпротиворечиво установяват, че след този момент
ответникът станал агресивен по отношение на сестра си . Първоначално ищцата го
прибрала да живеят заедно, но ответникът се върнал в апартамента, в който живеел и
изгонил ищцата. Свидетелите установяват, че ответникът взема кредити, които не
погасява редовно. Установяват, че понастоящем никой не се грижи за ответника , че
той си пазарува сам и живее сам.
От посочените доказателства и тяхната съвкупна преценка следва извода, че
ответникът страда от психическо заболяване, което му пречи да се грижи сам за
работите си, но и че същият не е лишен напълно от възможност сам да управлява
делата си. В своето ежедневие, в средата в която е привикнал и към която се е
адаптирал и в дейностите, които извършва ежедневно, се установява, че ответникът
има създадени навици и може да ръководи сам живота си, да сключва дребни сделки и
да се грижи за себе си. Това не са умения присъщи за малолетните и напълно
запретените. Затруднения за него биха могли да възникнат когато следва да реши
нещо, което изисква аналитичност, абстрактно мислене, по- голям кръг житейски
познания и излизане извън рамките на ежедневния стереотип. В тези случай
ответникът би имал нужда от съдействие , за да разбере смисъла и последиците на
действията си. От заключението на изслушаната СПЕ е видно, че ответникът е в
състояние да се грижи за себе си и работите си в неусложнена и позната обстановка, но
извън тази обстановка не е напълно в състояние сам да се грижи за себе си и не може
да разбира напълно свойството и значението на действията си и да ръководи
4
постъпките си, както и изцяло да преценява и защитава личните си и имуществени
интереси. Този извод на вещото лице сочи на това, че ответникът е в състояние да
извършва самостоятелно действия, но с оглед на заболяването му , развитието на
болестта и възприетия начин на живот не може да преценява винаги и точно характера
на своите действия и техните последици. Обстоятелството, че ответникът може сам да
извършва определени действия се установява не само от СПЕ, но и от изслушаните
свидетели, които еднозначно описват настъпващана промяна в поведението на
ответника, явно в моменти , когато има срив в ежедневието си /смъртта на родителите
си/ или когато не пие лекарствата си /според свид. Б./. В останалите случаи ответникът
явно се справя сам с живота си като спазва навиците, които с времето са му създадени.
Доколкото обаче не се очаква оздравяването на ответника, а в ежедневието винаги има
и по-комплицирани ситуации изискващи абстрактно мислене и житейски познания
следва да се приеме,че състоянието на ищеца налага поставянето му под ограничено
запрещение, така че Х. да получава нужното съдействие и контрол в ситуациите ,
когато психичното му състояние ограничава възможността пълноценно да разбира и
ръководи своите действия и постъпки.
На обратен извод не навежда изслушването на ответника , както и
обстоятелството е като свидетели са разпитани близки на ищцата, според твърденията
във въззивната жалба. Както беше посочено по-горе ответникът има възможност при
позната обстановка и рутинни , ежеднвени, битови проблеми да се справя сам. Има
изграден стереотип, в рамките на който ответникът може да живее сам и да се справя
сам. Наблюдаваната дългогодишна стабилизация в психиатричното му състояние ,
описано в СПЕ, се дължи на грижите положени от родителите на страните за болния
им син, както и от спокойствието да живее с родителите си в позната обстановка. След
смъртта на родителите и вещото лице и свидетелите установяват промяна в
поведението на ответника към задълбочаване на симптоматика на заболяването. В тази
връзка съдът следва да посочи, че разпитаните свидетели действително са близки на
ищцата, но те са близки и на ответника. Нормално е по дела като настоящото да бъдат
изслушвани домашни, близки на страните хора, тъй като те имат непосредствени
наблюдения върху отношенията между страните и за това как се е развивала болестта
на ответника в течение на времето. Следва да се посочи, че при изграждането на своите
изводи съдът не стъпва само на едно от събраните по делото доказателства. Съдът
съобразява в съвкупност изслушаната СПЕ, анализирала медицинската документация
по делото , изслушването на самия ответник и събраните свидетелски показания и от
тази съвкупна преценка на събраните доказателства приема извода, е ответникът има
заболяване, което не подлежи на излекуване и вследствие на което ответникът е
затруднен да разбира свойството и значението на свои постъпки и да ги ръководи в
среда, различна от битовата , ежедневна среда на своя живот.
5
С оглед на горното е установено, че към сегашния момент състоянието на П. Х. е
такова, обуславящо поставянето му под ограничено запрещение и липсват
доказателства, въз основа на които категорично съдът да приеме,че ответникът е в
такова здравословно състояние, в такава фаза на своето заболяване , че да може при
всякаква ситуация изцяло сам да ръководи своите действия и да се грижи за своите
работи. Следва да се посочи още, че поставянето под ограничено запрещение е форма
на защита на ответника , въпреки свързаните със запрещението ограничения, тъй като
се цели запазване на интересите на лицето , на неговите близки и на обществото , а не
да се стига до неоправдано посегателство върху негови основни права .
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Разноски по делото не се претендират
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 10.06. 2020г, постановено по гр.д. №
628/2019г по описа на Окръжен съд- Перник , изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6