Решение по дело №1537/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Прието е по подсъдност от Административен съд-Сливен.

Образувано по жалба от С.В.С. ***, заявена чрез пълномощника адв.М.Д. *** с посочен съдебен адрес ***, офис № 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000345/16.07.2023г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца , считано от 16,06ч. на 16.07.2023г. и са отнети СРМПС № *********, 2 бр. рег. Табели с № А2010НХ и гръцко СУМПС № *********.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна, необоснована и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че не е посочено точното място на извършване на нарушението. Оспорва компетентността на органа издал АУАН № GА960836/16.07.2023г.. Твърди, че водачът не е извършил вмененото му нарушение, а по делото липсват доказателства че СУМПС № ********* е неистински документ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник група при сектор Пътна полиция при ОДМВР-Сливен е депозирал писмено становище, с което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Позовава се на експертна справка № 270/16.07.2023г. на експерт при БНТЛ-Сливен, от която е установено, че водачът при спирането му от органите на КАТ е представил гръцко СУМПС № *********, за което е установено, че е изцяло неистински документ. Сочи, че в тази връзка е образувано и наказателно производство по ДП № 988/23г. по описа на РУ на МВР-Сливен за престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1 НК. Навежда, че при извършените справки за водача и собственик на процесното МПС е установено, че не притежава СУМПС. Посочва, че както в съставения АУАН, така и в обжалваната ЗППАМ е посочено /в описателните им части/, че нарушението е извършено в гр.Сливен, бул.Бургаско шосе, до автокъща „Милен Ауто“, като е посочена и посоката на движение на автомобила – към с.Тополчане. Представя заповед за оправомощаване на лицето издало АУАН. Счита, че към датата на издаване на ЗППАМ са били налице материалноправните предпоставки за издаването й. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязване оспорентаа ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на 21.07.2023г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 03.08.2023г., следователно и в преклузивния 14-дневен срок. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС л.а. "Мерцедес Е 220 ЦДИ", рег. № А2010НХ, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 16,06ч. на 16.07.2023г. ". Като правно основание за издаването й административният орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

За да наложи на тази мярка, ответният орган е приел, че на 16.07.2023 г., около 16:06 часа гр.Сливен, бул.Бургаско шосе, до автокъща „Милен Ауто“, при движение в посока към с.Тополчане, С.В.С. е управлявал собствения си л.а. "Мерцедес Е 220 ЦДИ", с рег.№ А2010НХ, който към този момент не притежава валидно свидетелство за управление, за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство като при извършена проверка е представил гръцко СУМПС № № *********, за което е установено чрез експертна справка № 270/16.07.2023г. на експерт при БНТЛ-Сливен, че е изцяло неистински документ/л.41/. От приложена справка е установено, че посоченото МПС е собственост на водача С.В.С./л.11/.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен е упълномощен със Заповед № 317з-3162/02.12.2021 г.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени Обвинителен акт по НОХД № 1231/2023г. по описа на РС-Сливен с подс.С.В.С., експертна справка № 270/16.07.2023г. и Писмо на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, видно от съдържанието на което е получен отговор от Интерпол-Атина, съгласно който от извършената там проверка е установено, че лицето С.В.С. род. На ***г. не притежава СУМПС № № *********/л.42/.

При така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на административния акт.

Същият е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и предвид посочената Заповед № 317з-3162/02.12.2021 г..

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Заповедта съдържа и необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на жалбоподателя, без да притежава съответно СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН № GA960836 от 16.07.2023 г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации, но освен това е инкорпорирал в съдържанието на обстоятелствената част на заповедта и изложените фактически обстоятелства по АУАН.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършеното от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, установената от административния орган фактическа обстановка е безспорно установена, както от представената експертна справка, отговорът от Интерпол-Атина, и справките по КАТ, че жалбоподателя не притежава СУМПС, поради което правилно е прието, че на посочените дата и място е управлявал МПС без да е правоспособен водач.

В оспорения административен акт е посочено и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) "за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка" - "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; "

В конкретния случай административният орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управление на МПС, без водачът да е правоспособен. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДВП, който сочи, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Несъмнено се установява, че към момента на проверката водачът не е притежавал правоспособност за управление на МПС. Издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС, като по делото не се установява жалбоподателят да има правоспособност. Като управлявал собственото си МПС, като водач, който е неправоспособен, жалбоподателят е реализирал хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Ето защо оспорената заповед е съответна на материалния закон.

Същата съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Същата е съобразена и с целта на закона. Поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.С. ***, заявена чрез пълномощника адв.М.Д. *** с посочен съдебен адрес ***, офис № 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000345/16.07.2023г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца , считано от 16,06ч. на 16.07.2023г..

Решението е окончателно.

Съдия: