№ 1471
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. П. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0439-000137/14.07.2022г. на началник РУ към ОДМВР-
Варна, Трето РУ-Варна, с което на лицето било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Намира, че в НП липсва надлежно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено.
Изтъква, че във връченото й Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП не е
посочено точното място на извършване на деянието, а тази информация е
добавена в НП, без да е ясен нейният източник. Привежда доводи за
маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява и не се представлява. Депозира писмена молба чрез процесуалния си
представител, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
1
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 31.05.2022г. жалбоподателката
паркирала собствения си лек автомобил марка “Хонда Джаз” с ДК№ В 0200
ТС на пътното платно на ул.“Поп Харитон“ в гр.Варна, зад бл.27 на
бул.“Владислав Варненчик“. Около 13,50ч. на посочената дата това
обстоятелство било констатирано от св.Т. Д. Т.- мл. полицейски инспектор
към Трето РУ при ОДМВР-Варна, който установил, че автомобилът е
паркиран на пътното платно на двупосочна улица, в близост до кръстовище и
счел, че пречи на преминаването на останалите превозни средства. На
свидетеля било известно, че има подадени сигнали, че паркирани на това
място автомобили пречат на движението. Във връзка с тези констатации на
същата дата свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на
нарушителя на собственика на автомобила, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от
ЗДвП. След получаване на уведомлението за това, на 07.06.22г.
жалбоподателката депозирала възражение срещу издадения фиш, поради
което той бил анулиран, а на 13.06.2022г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на П. за това, че е паркирала процесния лек
автомобил на посоченото място, с което създава опасност, пречки за
движението или закрива пътен знак или сигнал. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан с общи
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 14.07.2022г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била
наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетеля Т. Д. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят лично е възприел
местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за
изясняването на делото информация. Т. е категоричен, че превозното
средство е било паркирано на пътното платно на двупосочна улица, в близост
до кръстовище, както и че е имало автомобили, чието придвижване е било
2
реално затруднено. Твърденията на актосъставителя кореспондират на
приложените писмени доказателства, които подкрепят извода за
достоверността на свидетелските показания и позволяват изложената
фактическа обстановка да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се
отбележи, че свидетелят не е възприел водача на автомобила, който е
паркирал на посоченото в НП място. Доколкото обаче жалбоподателката в
никой момент не е оспорила, че превозното средство е било управлявано от
нея, като в жалбата изтъква основания за маловажност на случая, свързани с
нейната личност, съдът приема за установено, че автомобилът е бил паркиран
на процесното място именно от П..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява
престоят и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението. От събраните по делото доказателства
съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата
жалбоподателката действително е паркирала автомобила си на процесното
място- обстоятелство, което както беше посочено, не се оспорва от
последната. Съдът не намира основания да не кредитира и твърденията на
свидетеля, че паркираният автомобил се е намирал на пътното платно и е
създавал затруднения на други участници в движението. Поради това съдът
приема, че като е паркирала автомобила си на посоченото в НП място,
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП. Следва
да се отбележи, че за реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е без значение обстоятелството, че на това
място не е имало пътен знак, указателна табела или маркировка, забраняващи
паркирането (каквито доводи са изтъкнати във възражението срещу
издадения фиш). В случая П. е санкционирана не за неспазване на забрана,
установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване на общата забрана за
паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението, поради което наличието или липсата на съответно
обозначение е без правно значение.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното
3
наказателно постановление. Действително, НП е издадено от компетентен
орган, в предвидените за това срокове, като при връчването му не са
допуснати процесуални нарушения. В обстоятелствената му част обаче липсва
пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на
нарушението. В тази връзка съдът съобрази установената практика на ВАдмС
по аналогични случаи, която трайно приема, че възпроизвеждането в НП на
съдържанието на нарушената норма на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на
място, на което пречи на преминаването на другите ППС, не покрива
стандартите за надлежно описание на нарушението с всички съставомерни
признаци на нарушението. В редица решения (постановени по повод
наказателни постановления, съдържащи описания на нарушения, сходни с
разглеждания случай) се приема, че при оформената по този начин
обстоятелствена част на НП липсват конкретни факти и обстоятелства в
АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че съответният автомобил
създава опасност или е пречка за движението. Констатирано е, че неяснота
създава и използването на съюза "или" при описанието на две от
предвидените в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП хипотези, като се изтъква, че с
АУАН се повдига обвинение за административно нарушение, поради което
фактите и обстоятелствата от обективната страна на деянието следва да са
описани ясно и категорично, а не като алтернативни и евентуални. В
практиката си ВАдмС приема, че освен текста на разпоредбата на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, в АУАН и в НП следва да се сочат конкретните факти и
обстоятелства, които са констатирани в случая и съобразно които е
преценено, че с паркирания на улицата в града автомобил дадения водач е
създавал опасност за движението и/или е бил пречка за движението и/или е
закрил знак и т. н., като се подчертава, че срещу такива конкретни
установявания водачът ще може да упражни правото си на защита с
конкретни твърдения и доказателства за тях. (В изложения смисъл изрично
са: Решение № 1140 от 9.08.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 938/2021
г.; Решение № 1057 от 22.07.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 815/2021
г.; Решение № 598 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 450/2021
г.; Решение № 298 от 9.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 155/2021 г.
и мн.др.).
Предвид установената практика на касационната инстанция следва да се
приеме, че в АУАН и НП е допусната непълнота на относимите към
претендираното нарушение факти. Наличието на такава винаги ограничава
правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу
фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяна на НП. Следва да се приеме, че е допусната
непрецизност и с алтернативното изброяване на всички форми на
изпълнителното деяние на нарушението („спира или паркира на места,
създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или
сигнал.. "), което също е накърнило процесуалните права на санкционираното
4
лице и обуславя на самостоятелно основание отмяната на оспореното
наказателно постановление.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява основателно.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от
ГПК на М. П. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство и следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 22-0439-
000137/14.07.2022г. на началник РУ към ОДМВР-Варна, Трето РУ-Варна, с
което на М. П. П. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. П. П. от гр.Варна,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5