Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 01.12.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.С., като
разгледа граждански дело № 02943/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на
Д.Б.К., ЕГН ********** *** против “Прима 25” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. Пирин, представлявано от В.Б.П. –
управител.
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение на длъжност “общ работник”, за което между
тях е сключен трудов договор № 15/25.07.2013 г. С двустранно споразумение от
29.08.2013 г. е уговорено месечното му трудово възнаграждение да бъде 1000 лв.
Със заповед № 15/29.08.2013 г. ответникът
командировал ищеца да изпълнява трудовите си задължения в Белгия за периода
01.10.2013 г. – 01.10.2014 г. като определил пътни разходи, дневни разходи в
размер на 35 евро на ден и квартирни разходи в размер на 10 евро на ден.
Трудовото правоотношение било
прекратено на 19.05.2014 г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие. Ищецът сочи, че ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение
за месеците февруари и март 2014 г. от по 2365 лв. Сочи, че върху трудовите
възнаграждения ответникът му дължи обезщетение за забава в размер на 269.93 лв.
върху възнаграждението за месец февруари и в размер на 249.53 лв. – за
възнаграждението за месец март.
Ищецът твърди, че ответникът не
му е заплатил и обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 10 дни в
размер на 628.50 лв.
Искането към съда е да осъди
ответника да му заплати сумите като следва: 2365 лв. – трудово възнаграждение
за месец февруари 2014 г., ведно с обезщетение за забава върху него в размер на
269.93 лв., считано за периода 11.03.2014 г. до 24.04.2015 г.; 2365 лв. –
трудово възнаграждение за месец март 2014 г., ведно с обезщетение за забава
върху него в размер на 249.53 лв., считано за периода 11.04.2014 г. до 11.04.2015
г.; 628.50 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 10 дни за
2013 г. и 2014г. Заявена е претенция за присъждане на законната лихва върху
всички присъдени суми и направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответното дружество при условията на чл. 50, ал. 4, във вр. с чл.
47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се е явил.
В съдебно заседание ответникът
не е изпратил представител.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са
частично основателни.
За уважаване на предявените
искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на
трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасителните факти.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.. Отговорите съдържащи се в същата се
основават на предоставена информация от ТД на НАП София относно данни за
осигуряване на ищеца. Вещото лице не е открило представител на ответното
дружество на регистрирания адрес на управление на същото. По делото не са
представени от ищеца писмени доказателства, които да бъдат взети предвид при
изготвяне на експертизата. От последната се установява, че през процесния
период ответното дружество е подавало за ищеца декларация образец № 1 с посочен
осигурителен доход – 1200 лв. за месец февруари 2014 г. и 340 лв. – за месец
март 2014 г. Предвид тези данни изводът на вещото лице е, че дължимите на ищеца
нетни трудово възнаграждния са съответно 940.68 лв. и 266.53 лв. При
доказателствена тежест на ищеца същият не е ангажирал доказателства, от които
да се установява дължимо му се от ответника трудово възнаграждение в по-висок
размер. Затова предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ следва да бъдат
уважени до посочените от вещото лице размери, като за разликата от съответно 1424.32
лв. и 2098.47 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Частично основателни са и
акцесорните искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери
за трудови възнаграждения. Размерът на дължимото обезщетение за забава е
установен от вещото лице и е 112.07 лв. върху възнаграждението за месец
февруари 2014 г. и 29.45 лв. – върху възнаграждението за месец март 2014 г.
Затова исковете за присъждане на обезщетение за забава следва да се уважат до тези
размери, като за разликата от съответно 157.86 лв. и 220.08 лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни.
За уважаване на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ в
тежест на ищеца е да установи, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е имал неползван платен годишен отпуск. Ищецът не е ангажирал
никакви доказателства за установяване на твърдените от него факти. Затова
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 53.95 лв. и 50 лв. –
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на
Съдебната власт.
По делото не са представени
доказателства за направени от страните разноски, поради което такива не следва
да им бъдат присъждани.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т.
2 от КТ Прима 25” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Пирин, представлявано от В.Б.П. – управител да заплати на Д.Б.К.,
ЕГН ********** *** сумите както следва:
- 940.68 лв. /деветстотин и
четиридесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща трудово
възнаграждение за месец февруари 2014 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 112.07 лв. /сто и дванадесет лева и седем стотинки/, считано за
периода 11.03.2014 г. – 12.05.2015 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.05.2015 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата от 1424.32 лв., претендирана като главница и за разликата от 157.86
лв., претендирана като обезщетение за забава, като неоснователен;
- 266.53 лв./двеста шестдесет и
шест лева и петдесет и три стотинки/ , представляваща трудово възнаграждение за
месец март 2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 29.45 лв. /двадесет
и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, считано за периода 11.04.2014 г. –
12.05.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2015
г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 2098.47
лв., претендирана като главница и за
разликата от 220.08 лв., претендирана като обезщетение за забава, като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл.224, ал. 1 от КТ иск за осъждане на Прима 25” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Пирин, представлявано от В.Б.П.
– управител да заплати на Д.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 628.50 лв.,
претендирана като обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Прима 25” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Пирин, представлявано от В.Б.П.
– управител да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на
Съдебната власт сумата от 53.95 лв./петдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща държавна такса за уважената част от исковете и 50 лв.
/петдесет лева/ - разноски за съдебна експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са
присъдени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: