РЕШЕНИЕ
№ ………………../09.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 6174 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.Б.С.,
ЕГН *********, с адрес ***. „*“ * срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, р-н *, иск с
правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС)
261/2004 г. за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет * на 17.06.2019г. от летище * до летище *, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 10.06.2020г. до окончателното
им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили
договор за въздушен превоз по направление летище * до летище * с полет * на 17.06.2019г. от 21:30 ч., който трябвало да пристигне в
крайната дестинация в 22:20 часа, но полетът се осъществил едва в 1:45 часа на
18.06.2019г., респ. кацнал в 2:20 часа на 18.06.2019г. С оглед на това твърди,
че е налице повече от три часа закъснение на полета по разписание, поради което
на основание Регламент (ЕС) 261/2004 г. ответникът дължи
заплащане на обезщетение в размер на 250 евро. Отправила многократно опити за
разрешаване на спора доброволно, но сумата не била заплатена. По тези
съображения моли за уважаване на иска. Претендира и разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител адв. А., поддържа предявения иск и моли за присъждане на разноски,
тъй като плащането е извършено след предявяване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
С писмена молба от 30.09.2020 г. от процесуалния представител на ответната страна, моли за
отхвърляне на исковете, поради погасяване на задълженията. Представя писмени
доказателства, платежно нареждане от 26.08.2020 г. за заплащане на сумата от
489,96 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Съдът, като
съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно между страните наличието на валидно сключен между тях
договор за въздушен превоз с полет * на 17.06.2019г.,
пристигането на полета в крайната му точка (Летище София) със закъснение,
надвишаващо 2 часа, както и че разстоянието между двете летища София – Варна, изчислено
по метода на дъгата на големия кръг възлиза на 364.33км.
От
гореизложеното следва, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответното дружество по чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и в тежест на превозвача е
възникнало задължение за заплащане на обезщетение за закъснение при полет в
размер на 250 евро, на осн. чл. 7, т. 1, б. „а“ от
същия.
Не
е спорно между страните, а от представените по делото доказателства се
установява, че ответното дружество е заплатило на 26.08.2020 г. обезщетение на ищеца по посочената банкова сметка,
***.09.2020 г. платежно нареждане.
Предвид
извършеното в течение на производството пълно погасяване на претендираната
главница, което съдът взе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск
за главницата от 250 евро се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на искането за присъждане на законната лихва от датата на исковата
молба е основателно и следва да се уважи до датата на извършеното плащане.
При предявено парично притезание
ищецът има право да претендира законната лихва от дата на исковата молба.
Искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска е акцесорно, но има и самостоятелен характер. Законната лихва
се дължи като законна последица от предявяването на иска за вземането и за да
бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца без да е нужно
претенцията за заплащането ѝ да се индивидуализира.
В случая от ангажираните доказателства се
установява, че ответника не е предприел действия за заплащане на процесното обезщетение до момента на предявяване на иска, а
това е извършено в хода на процеса. С подаването на исковата молба, ответника е
поканен да плати, респективно е поставен в забава, поради което същия дължи
законна лихва върху главницата, за периода от предявяване на иска - 10.06.2020г.
до датата на извършеното плащане - 26.08.2020г. Изчислена от съда с помощта на
Калкулатор от правно-информационна система „Апис” на
законната лихва върху валутни задължения в евро, размера на лихвата за
посочения период възлиза на 5,42 евро, която сума се дължи в полза на ищеца и
следва да бъде присъдена.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска и признае иска. Макар и в хода на процеса ответника
да е заплатил претендираното обезщетение, от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът поканил ответника
да го заплати преди предявяване на иска по електронна поща на 07.03.2020 г.
Поведението на ответника, с което не е предприел действия да репарира вредите е
дало повод за предявяване на иска, поради което и дължи заплащане на сторените
от ищеца разноски.
Поради изложеното
и съобразно направеното искане от страна
на ищеца на последната следва да се присъдят извършените по делото разноски в
размер на 50 лева – заплатена държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява възражението
на ответника за прекомерност
на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е в минималния размер по чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.С., ЕГН *********,
с адрес ***. „* срещу „Б.Е.“
АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, р-н С*, осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250 евро (двеста
и петдесет евро), представляваща обезщетение за закъснял полет * на 17.06.2019г. от летище * до летище *
ОСЪЖДА
“Б.Е.“ АД,
с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, Аерогара *, да заплати на И.Б.С., ЕГН *********, с адрес ***.
„*, законната лихва върху главницата от 250 евро, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент
/ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, считано от 10.06.2020г.-датата на постъпване
на исковата молба в съда до 26.08.2020г.-датата на окончателното изплащане на
задължението, чиито размер възлиза на 5,42
евро, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, Аерогара *, да заплати на И.Б.С., ЕГН *********, с
адрес ***. „*, сумата от 350 лв. (триста и
петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: