№ 74
гр. С., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20201800100586 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. СВ., Й. П. СВ. и
АНГ. П. П. срещу П. АНГ. П. от с. М., община Г..
Ищцата Р.С. твърди, че страните били в граждански брак до 19.03.2013 год.,
прекратен с решение № III-92-21 по гр.д. № 13188/12 год. на СРС. От брака имат две деца –
Й. П. и А.П., като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на П.
е определен режим на лични отношения със споразумение, сключено по време на
бракоразводното дело. Твърди се, че майката изпълнявала стриктно определения режим,
като предоставяла децата на бащата за осъществяване на личните отношения. През периода
2014-2015 год. ищцата и децата живеели в с. Л., а Р.С. работела в Американска английска
академия, но тъй като загубила работата си, се наложило да се премести в гр. В. през м. юли
2015 год., където отишла да живее заедно с децата, за което ответникът бил уведомен. На
20.10.2015 год. ответникът взел децата и повече не ги върнал, въпреки образуваното
изпълнително дело въз основа на одобреното споразумение по гр.д. № 5348/2015 год. на
СГС. Междувременно ответникът подал искова молба по гр.д. № 372/2016 год. на КРС за
промяна упражняването на родителските права и по него първоинстанционният съд
неправомерно определил привременни мерки, според които упражняването на родителските
права е предоставено на бащата, а на Р.С. е определен режим на лични отношения.
Ответникът не спазвал режима съгласно определените привременни мерки, като майката
успяла да осъществи контакт с децата само няколко пъти в дома на бащата в с. М. и в
негово присъствие. Ищцата депозирала молба за принудително изпълнение за предаване на
дете по изп. дело № 20168400400156 при ЧСИ Цачева, поради неспазване на режима на
1
лични отношения. С решение по гр.д. № 117/2018 год. по описа на СОС, влязло в сила на
05.03.2019 год., е отхвърлен предявения иск на П.П. срещу ищцата за изменение на мерките
за упражняване на родителските права по отношение на децата. Страните по делото са
водили редица дела по ЗЗДН, като с решение по гр.д. № 82/2020 год. на СОС е уважена
подадена молба за защита на децата срещу ответника П.П., а на 29.05.2017 год. е издадено
задължително предписание от ДСП – гр. С. до бащата, по силата на което същият е
задължен да не възпрепятства и ограничава контактите на детето Й. с майката.
Препятстването от страна на ответника на личните контакти на децата с майката се отразило
неблагоприятно върху психиката и здравето на децата и майката и до възникване на
предпоставки за родителско отчуждение.
Ответникът отказал да изпълни решение № 156/08.05.2020 год. на СОС, с което е
задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на децата, изразяващо се в
препятстване на личните им контакти с майката, което наложило ищцата да се обърне за
съдействие към полицията на 26.06.2020 год., но не били предприети каквито и да било
мерки. Същата подала и сигнал до ДСП-С., но оттам я пренасочили към съдебен
изпълнител.
Случаят бил разгледан и от Фондация „А.А.“ по силата на договор от 20.04.2018 год.
с ищцата за предоставяне на социални услуги, като ищцата била включена в програма
„Подкрепа на деца, жертви на насилие и техните семейства“ и били проведени тринадесет
консултации. В доклад от 17.07.2018 год. на Фондацията е дадена препоръка ищцата да бъде
подкрепена във възстановяване на връзката й с децата чрез намеса на компетентните
институции, които да подпомогнат организирането и осъществяването на срещите с децата.
В решение № 1314 от 31.01.2019 год. на ВАС на РБ също е прието, че са нарушени
правата на детето А. по чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, като е
налице синдром на родителско отчуждение, дължащ се на отказа на бащата да предостави
детето на майката в негово отсъствие и да изпълнява съдебното решение относно режима на
лични контакти.
Налице е синдром на родителско отчуждение, потвърден в съдебно-
психологическата експертиза на в.л. А.К. по гр.д. № 117/2018 год. на СОС.
От месец октомври 2015 год. бащата възпрепятства срещите на майката с децата,
като инцидентните контакти са само в присъствие на ответника, който упражнявал и
многократно и физическо насилие по отношение на ищцата. През целия период до
настоящия момент същият не изпълнява и съдебните решения относно постановените мерки
за упражняването на родителските права по отношения на децата и определения режим на
лични контакти. Бащата настройвал децата срещу майката, заплашвал ги, че тя ще ги
отвлече, което се отразило пагубно върху неукрепналата детска психика.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на детето Й. П. сумата 25 010
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, за
2
неправомерното лишаване от правото му на лични отношения с майката и правото да бъде
отглеждано от нея, считано от 20.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на А.П. сумата 25 010 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, за
неправомерното лишаване от правото му на лични отношения с майката и правото да бъде
отглеждано от нея, считано от 20.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на Р.С. сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД за неправомерно
лишаване на ищцата от правото й да упражнява родителските права по отношение на децата
си през периода от 20.10.2015 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
На ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен
срок от връчването е постъпил писмен отговор чрез адв. А. Т. от САК.
Ответникът не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка относно
прекратяването на брака, предоставянето на родителските права на майката и образуваното
по негова искова молба гр.д. № 372/2016 год. на КРС по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на
упражняването на родителските права. Сочи, че по това дело съдът е постановил
привременни мерки, като на майката е определен режим на лични контакти с децата.
Оспорва твърдението на ищцата, че е възпрепятствал контактите на майката с двете деца.
По всички водени дела, цитирани в исковата молба, са изготвени множество социални
доклади, от които се установява, че децата се чувстват спокойни и уверени в присъствието
на бащата, и обратното – притеснени и видимо изплашени в присъствието на майката. Не
отговаря на истината твърдението, че е налице синдром на родителско отчуждение на
децата към тяхната майка /съдебно-психологическа експертиза по гр.д. № 87941/2017 год. на
СРС; доклад от резултатите от предоставена социална услуга от 10.04.2018 год. и др./.
Изградените негативни емоционални преживявания при децата са породени от поведението
на майката, за което свидетелстват и издадените заповед за незабавна защита от 21.12.2017
год. по гр.д. № 1185/2017 год. по описа на КРС и заповед за незабавна защита № 529 от
19.07.2018 год. по гр.д. № 635/2018 год. на КРС, с които ищцата е задължена да се въздържа
от домашно насилие по отношение на децата. Въпреки това ответникът направил всичко
възможно да запази връзката между децата и тяхната майка и дори през този период ги е
подтиквал да контактуват с нея.
Твърди също така, че в продължение на повече от една година местоживеенето и
местоработата на ищцата Р.С. са в САЩ, където същата е преподавала в учебно заведение
през периода 04.05.2020 год. – 19.08.2020 год. и именно това е обусловило невъзможността
й да вижда децата, а не поведението на ответника. Винаги, когато майката е следвало да
3
вижда децата по силата на съдебните решения, бащата е осигурявал възможност за срещи,
но майката често не се е възползвала, а в редките случаи, когато е присъствала на срещите,
последните били съпроводени със скандали. С поведението си ответникът не е осъществил и
състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, в подкрепа на което представя
постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2018 год. Въпреки, че
бащата гледа и издържа децата и поема всички разноски, свързани с отглеждането и
възпитанието им /обучение в частни учебни заведения, курсове по пиано, математика,
английски и испански език и спорт/, майката не само че не допринася финансово, но и
получава всеки месец издръжка за двете деца.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на
чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. За да е налице такова увреждане, следва освен наличието на вреда за ищеца, да е
налице и противоправно деяние, извършено виновно и причинна връзка между двете.
Неосъществяването на личен контакт между майката и децата не е породено от
противоправното поведение на ответника, съответно липсва и причинно-следствена връзка.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № III-92-21/01.03.2013 год. по гр.д. № 13188/2012 год. на СРС е
прекратен брака, сключен между П. АНГ. П. и Р. Д. СВ. като дълбоко и непоправимо
разстроен. С одобрено от съда на 19.02.2015 год. споразумение по гр.д. № 5348/2013 год. на
СГС упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А.П. и
Й.П. П. е предоставено на майката Р.С. и е определен режим на лични отношения на бащата
с двете деца, като същият се е задължил да им заплаща издръжка в размер по 250 лв. на
всяко дете.
По делото не се спори, че от месец октомври 2015 год. децата А. и Й. фактически
пребивават при техния баща П. АНГ. П..
С молба от 30.12.2015 год. до ДСИ при СРС по изп. дело № 20151110400728 ищцата
уведомява, че в указания от съдебния изпълнител срок – 30.12.2015 год. децата не а й
върнати от бащата, поради което е отправила искане за предприемане на принудителни
изпълнителни действия за връщането им.
Видно от писмо на ЧСИ Цачева до СДВР от 02.11.2016 год., по искане на Р.С. е
образувано изп. дело № 20168400400156 за предаване на децата А.П. и Й. П. въз основа на
одобреното от съда споразумение относно упражняването на родителските права върху
децата, които са отведени от бащата през м. октомври 2015 год. и до този момент не са
върнати на майката. На ответника е изпратена покана за предаване на децата, като е
определен ден за предаването им – 19.10.2016 год., като на посочената дата П.П. не се е явил
в кантората на ЧСИ, не е предоставил информация за децата и не е дал отговор на въпросите
4
по чл. чл. 528, ал. 2 от ГПК. Според протокол за предаване на дете от 16.12.2016 год. по
същото изпълнително дело, на посочената дата в детска градина в гр. С. са се явили майката
и децата, доведени от техния баща, като последният е заявил, че няма да ги предаде.
Отразено е в протокола, че на въпроса на съдебния изпълнител дали искат да отидат при
майка си, децата са отговорили, че не искат. Поради това изпълнителното действие не е
извършено.
Според социален доклад от 06.01.2017 год. на ДСП-С. от м. април 2016 год. бащата и
децата са адресно регистрирани и пребивават в с. М., като през периода м. април 2016 год. –
м. ноември 2016 год. след оказано съдействие от социални работници майката е посетила
три пъти адреса на бащата, където са провеждани срещите й с децата в присъствие на
бащата, като са провеждани и срещи с майката и децата в ОЗД-гр. Г.. При всяка от срещите
с децата майката е заявявала готовност да ги вземе със себе си, но бащата не давал
съгласието си за това, като често се обосновавал с опасенията си, че майката има намерение
да изведе децата в чужбина. Според заключителен доклад от 03.02.2017 год. на ЦОП-С. по
издаденото на А.П. направление от ДСП относно предоставена услуга същата е прекратена в
резултат на системно неспазване от страна на бащата, което е довело до невъзможност на
изпълнението на планираните за детето дейности. В заключението е посочено, че е
необходимо работата в посока осъществяване на срещи между майката и детето да
продължи поради риск от родителско отчуждение с майката. Социалната услуга относно
детето Й. П. също е прекратена поради системно неспазване на задълженията по договора с
доставчика от страна на бащата. Посочено е в доклада, че детето желае срещите си с
майката, като е необходимо работата в тази насока да продължи поради риск от родителско
отчуждение.
Според заключителен доклад на ЦОП-В. от 08.03.2017 год. за предоставена
краткосрочна социална услуга „Оценка на родителския капацитет“ майката притежава
много добре развити родителски умения и е в състояние да полага адекватни грижи за двете
деца; силно мотивирана е да ги отглежда и възпитава. В доклада е направен извод за
съществуване на висок риск от развитие на синдром на родителско отчуждение.
Със задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001/29.05.2017 год., издадено от
директор на ДСП – С., на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето във вр. с
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. във връзка с нарушаване на правото на детето Й. П. СВ.,
регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДет., предвид установения риск от родителско отчуждение поради липсата на редовни и в
пълен обем контакти на детето с майката и неспазване на съдебното решение относно
режима на лични отношения между тях, на П. АНГ. П. е предписано да не възпрепятства и
ограничава режима на лични контакти на детето Й. с майка му Р.С. по начина, по който е
определен от КРС с определение за привременни мерки от 06.02.2017 год. по гр. № 372/2016
год. на КРС, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до
20.00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, със срок до влизане в сила на съдебното
5
решение. С решение № 15822/18.12.2018 год. на ВАС на РБ по адм. дело № 11869/2018 год.
на ВАС на РБ е оставено в сила решение № 819 от 23.07.2018 год. по адм. дело № 764/2017
год. на АССО, с което е отхвърлена жалбата на П. АНГ. П. срещу издаденото задължително
предписание.
Със задължително предписание № П/Д-СО-СВ-002/29.05.2017 год., издадено от
директор на ДСП – С., на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето във вр. с
чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. във връзка с нарушаване на правото на детето А.П.,
регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДет., предвид установения риск от родителско отчуждение поради липсата на редовни и в
пълен обем контакти на детето с майката и неспазване на съдебното решение относно
режима на лични отношения между тях, на П. АНГ. П. е предписано да не възпрепятства и
ограничава режима на лични контакти на детето А. с майка му Р.С. по начина, по който е
определен от КРС с определение за привременни мерки от 06.02.2017 год. по гр. № 372/2016
год. на КРС, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до
20.00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, със срок до влизане в сила на съдебното
решение. С решение № 1314/31.01.2019 год. на ВАС на РБ по адм. дело № 9518/2018 год. на
ВАС на РБ е отхвърлена жалбата на П. АНГ. П. срещу издаденото задължително
предписание.
С протоколно определение, постановено в проведеното на 06.02.2017 год. о.с.з. по
гр.д. № 372/2016 год. на КРС, съдът на основание чл. 127, ал. 3 от СК е постановил
привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата А. и Й. на бащата, а на майката е определен режим на личен контакт с
децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до
20.00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
бащата. С определение № 1045/04.10.2018 год., постановено по гр.д. № 117/2018 год. по
описа на СОС съдът е отменил постановените привременни мерки, като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката Р.С. и е
определил режима на лични контакти на бащата с децата, идентичен с този по постигнатото
между страните споразумение, одобрено с определението от 19.02.2015 год. по гр.д. №
5348/2013 год. на СГС.
С решение № 225 от 03.11.2017 год. по гр.д. № 372/2016 год. на КРС по предявен от
П.П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК са изменени определените със
споразумението мерки за упражняването на родителските права по отношение на двете деца,
като тяхното упражняване е предоставено на П.П., определено е местоживеенето на децата
при бащата на адрес с. М., община Г., определен е режим на лични отношения на майката с
децата и е определена дължимата от майката издръжка.
С решение № 227/22.06.2018 год. по гр.д. № 117/18 год. по описа на СОС е отменено
изцяло решението по гр.д. № 372/2016 год. на КРС и вместо това съдът е отхвърлил
предявения от П.П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Решението е влязло в сила на
6
05.03.2019 год. /с определение № 160/05.03.2019 год. на ВКС на РБ/.
В някои от приложените по делото писмени доказателства – доклад на Фондация
„П.П.“ от 10.04.2018 год. и др., се обсъжда тримесечно прекъсване на контактите на майката
с децата поради възникнал конфликт при осъществяване режима на лични контакти през м.
декември 2017 год., когато ищцата започнала да дърпа децата, те се разплакали и започнали
да крещят, а А. получила посттравматично стресово разстройство. На настоящия съдебен
състав е служебно известно постановеното решение № 199 от 01.06.2018 год. по гр.д. №
235/2018 год. на СОС /приложено на л. 429 по настоящото дело/, с което е отменено
решение по гр.д. № 1185/2017 год. по описа на КРС, с което е била уважена молбата на П.П.,
действащ като баща и законен представител на децата Й. и А. и е издадена заповед на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу Р.С. за задължаването й да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на децата и забрана да приближава децата
за срок от три месеца, жилището на бащата и училищата/детската градина, където учат,
поради извършено домашно насилие на 15.12.2017 год. и 16.12.2017 год., изразяващо се във
влачене за ръцете на детето А. и крещене в коридора на ЦОП „Промяна, гр. К., както и
дърпане и влачене на децата на следващия ден в дома на бащата в с. М., като вместо него е
постановено друго, с което е отхвърлена молбата на П.П. за издаване на заповед за защита
срещу ищцата за твърдяните актове на насилие на посочените дати. СОС е приел, че ищцата
не е извършила насилие по отношение на децата; дърпането за ръката на дъщеря й А. е било
с цел да го привлече към себе си, за да продължи срещата помежду им, а на 16.12.2017 год.
майката отново се е опитала да осъществи физически контакт със своята дъщеря, като тези
действия не покриват признаците на домашно насилие. Съдът изрично е посочил в
решението, че не кредитира заключението на психолог К. в доклад на Фондация „П.П.“ от
10.04.2018 год. в частта относно крайния извод, че причината за констатираното травмиране
на децата е поведението на майката по време на срещите на посочените дати. Посочено е, че
съществуващите конфликтни отношения между родителите и опитите за установяване на
надмощие на единия над другия от тях са причините, които са създали и поддържат
тревожност у децата, застрашавайки техните лични права и свободи.
С решение от 23.12.2019 год. по гр.д. № 8713/2018 год. на РС-В. съдът е изменил на
основание чл. 51, ал. 4 от СК определения с протоколно определение от 19.02.2015 год. по
гр.д. № 5348/2013 год. на СГС режим на лични отношения на бащата с двете деца, като е
определено за период от шест месеца, считано от датата на предаване на децата на майката,
бащата да има възможност да ги вижда в определените седмици и часове от месеца в
присъствието на социален работник от компетентната ДСП по местоживеене на децата, а за
времето след изтичане на шестмесечния срок бащата ще може да ги вижда и взема с
преспиване в посочените от съда дни, както и на определените в решението лични и
официални празници. Производството по това дело е било образувано по иск на Р.С. за
изменение на режима чрез прилагане на защитни мерки по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 1 от
СК поради това, че ответникът не изпълнява режима на личен контакт, като е задържал
децата при себе си и от м. октомври 2015 год. контактите на майката с А. и Й. се осуетяват.
7
С решение № III-139/20.01.2020 год. по гр.д. № 53697/2018 год. на СРС е издадена
заповед на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН против П. АНГ. П. във връзка с извършен акт на
домашно насилие на 14.07.2018 год. в с. М. – неизпълнение на определения режим на лични
контакти на майката с децата с определението за привременни мерки от 06.02.2017 год. по
гр. № 372/2016 год. на КРС, като същият е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Р.С. и да посещава специализирана програма за лица –
извършители на домашно насилие, предоставена от „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“, гр. С. и на ответника е наложена глоба в размер на 800 лв.
Същото е потвърдено с решение от 19.11.2020 год. по гр.д. № 3702/2020 год. на СГС.
С решение № 156/08.05.2020 год. по гр.д. № 82/2020 год. на СОС е отменено изцяло
решение № 307/20.11.2019 год. по гр.д. № 635/2018 год. на КРС, с което е уважена молбата
на П.П. за издаване на заповед за защита срещу Р.С. за извършено домашно насилие на
14.07.2018 год., като молбата на П.П. е отхвърлена като неоснователна, и вместо това е
издадена заповед за защита в полза на Й. и А. П.и, по подадената молба от Р.С. за
извършено от ответника домашно насилие на 16.06.2018 год. и на 17.06.2018 год.,
изразяващо се в умишлено препятстване осъществяването на режима на лични отношения
между децата и тяхната майка. Ответникът е осъден да заплати глоба в размер на 300 лв., на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
С решение № 230/20.07.2020 год. по гр.д. № 287/2020 год. на Софийски окръжен съд
са постановени мерки за защита от домашно насилие и е издадена заповед за защита срещу
П.П., който е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата А.
и Й., както и да посещава специализирана програма за повишаване на родителския
капацитет за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН.
Според приетия по делото социален доклад вх. № 111/19.04.2021 год. на ДСП-гр. С.
двете деца понастоящем продължават да живеят със своя баща. Поради неизпълнение на
съдебното решение № 227/22.06.2018 год. по гр.д. № 117/18 год. по описа на СОС от страна
на бащата, ДСП-С. е сигнализирала РП-гр. К. през м. август 2020 год. и през м. февруари
2021 год. Ответникът многократно е консултиран от социален работник при „Отдел закрила
на детето“ да предаде доброволно децата на майката и да ги подготви по подходящ начин за
това, както и да спазва влезлите в сила съдебни решения. Със съдействието на ОЗД-С.
майката е провела 6 срещи с децата през периода м. август - м. октомври 2020 год.
Понастоящем децата провеждат три пъти седмично видео разговори с майката, съгласно
дадено разпореждане от КРС по гр.д. № 272/2020 год. на КРС, образувано по подадена
искова молба от П.П., с която е предявен иск за изменение на меките за упражняване на
родителските права по отношение на децата. В процеса на работа с децата те са насочвани за
работа със специалисти от ЦОП-С., ЦОП-К., ЦОП „С. С.“, гр. С. през периода 13.09.2019
год. – 19.03.2020 год. Видно от постъпилия заключителен доклад на ЦОП – С. те са в риск
от родителско отчуждение от майка им. Според постъпили заключителни доклади от ЦОП-
К. от м. март 2019 год. децата се нуждаят от сигурна семейна среда, както и от равноправно
8
общуване с двамата родители. Те са поставени в конфликт на лоялност, което е
предпоставка за бъдещи рискове в психоемоционалното им състояние. Според
заключителен доклад от м. април 2020 год. от ЦОП „С. С.“ понастоящем ищцата работи
като преподавател в университети в САЩ, но възнамерява да се завърне да живее в
България, ако й се даде възможност да се грижи за децата си. След постигнато споразумение
между родителите през м. юли 2020 год. са издадени направления за осъществяване на
срещите на децата с майка им към Фондация „Ц.О.В.“, гр. С. за 6 месеца, като е предвидено
тези срещи да се осъществяват в присъствие на специалисти, без присъствие на бащата, тъй
като по преценка на специалистите е необходимо осъществяване на предварителна
подготовка на децата за срещите с майката. Видно от писмо от директора на детския
контактен център към фондацията от 25.08.2020 год. с бащата са поведени две срещи, като
същият се е държал предизвикателно, без да зачита правилата на социалната услуга. Във
връзка с това са издадени заповеди № ЗД/Д-СО-СВ-014 и № ЗД/Д-СО-СВ-013 от 26.08.2020
год. за ползване на социални услуги на директора на ДСП-С. към детски контактен център
на фондацията. С решение № 528/07.06.2021 год. по адм. дело № 1181/2020 год. на АССО е
отхвърлена като неоснователна жалбата на П.П. срещу заповед № ЗД/Д-СО-СВ-013 от
26.08.2020 год., с която е задължен да ползва социални услуги с цел осъществяване на
срещи на детето Й. с неговата майка, без присъствие на бащата. В проведено заседание на
04.02.2021 год. КРС отново е променил мерките, като е разпоредил срещите на майката с
децата да се провеждат в дома на бабата и дядото на децата по бащина линия в гр. С., като
на тези срещи присъства единствено бащата на ответника. След постъпили заявления от
родителите през м. февруари 2021 год. са издадени направления за ползване на социални
услуги към Фондация „З.П.Д.“, гр. С. за осъществяване на срещи на майката с децата през
почивни дни и след работно време в присъствие на специалист, без присъствие на бащата.
Две от срещите протекли добре. При срещата на 20.03.2021 год. майката обяснила на децата,
че има съдебни решения, които трябва да се изпълнят и че ако не вземе децата, ще извика
журналисти от телевизията. Когато децата си тръгнали с бащата, били пресрещнати от
репортери на „Нова телевизия“, предаването „Съдебен спор“. Децата се стресирали, а по-
късно бащата заявил, че децата не желаят да се виждат с майка си в центъра към
фондацията.
Според показанията на св. Ф., която работила заедно с двамата родители в БАН през
периода 2009-2012 год., първоначално отношенията им като семейство били добри, но след
връщането им от специализация в САЩ отношенията им се влошили и Р.С. споделила със
свидетелката, че потърсила помощ от център за защита от домашно насилие. Това се
случило малко след раждането на детето на страните Й.. Оттогава настъпил окончателния
разрив в отношенията им. Ищцата продължила да полага грижи за децата до м. октомври
2015 год., когато бащата ги задържал при себе си. Дотогава отношенията между децата и
майката били отлични, като децата обичали своята майка, били щастливи и много добре
настроени към нея. След раздялата с децата ищцата споделяла със свидетелката, че много
тъгува за тях, иска да са при нея или поне да има връзка с тях, като често плаче, тъй като е
9
възпрепятствана да ги вижда. Споделяла също така притесненията си, че раздялата се
отразява и на децата и има риск да се отчуждят от нея. Свидетелката лично е присъствала на
случай през 2016 год., когато майката не е успяла да осъществи контакт с децата, тъй като
ответникът не ги довел съгласно уговорката в ДСП-Л.ец. Св. Ф. присъствала и на друга
среща през 2016-2017 год., когато Й. бил на около 3 години в ДСП-Г., когато ищцата отишла
да види децата, както било уговорено. Тогава ответникът довел само детето Й., като
обяснил, че А. не иска да вижда майка си. През последните две години ищцата споделяла
със свидетелката, че се притеснява за възпитанието на децата, тъй като говорели лоши думи
пред нея.
Съгласно показанията на св. П. – баща на ответника, последният отглежда двете
деца вече 6 години – от 2015 год., като живее с тях в с. М.. Бащата се грижи много добре за
децата, записал ги е да учат в частно училище в гр. С., води ги в езикови школи, на
извънкласни занимания и др. През годините срещите на майката с децата се провеждали на
различни места – в социални центрове, в дома на родителите на ответника, в с. М. и др.
места. Според личните наблюдения на свидетеля децата и майката не комуникират
нормално при провежданите срещи, които приключват много бързо, тъй като възникват
конфликти по различни поводи. Според свидетеля майката не съумява да се държи
нормално и спокойно с децата, често ги критикува. На една от срещите майката поискала
децата да се видят онлайн и с роднините й в Б., но децата не знаели португалски език и се
притеснили, станало им скучно. На друга среща в дома на ищцата детето А. поискала да си
тръгне по-рано, без да обясни причината, била изнервена. Друг път децата били
разочаровани, защото не получили очакваните подаръци от майка си. На една от срещите в
дома на дядото ищцата поискала да вземе децата съгласно предписаното в съдебното
решение, но не й позволили. П. и роднините му се опасявали ищцата да не отведе децата
извън България, тъй като кандидатствала за работа в щата В.. През 2015 год. във В. имало
случай, при който ищцата оставила децата да се разхождат с монахини от католическа
църква, която Розанджела посещавала. Опасенията, че ищцата оставя децата сами с
неподходящи хора провокирало ответника да отиде във В. и да вземе децата със себе си.
Последвали редица съдебни дела, както и неуспешни опити децата да бъдат предадени на
майката чрез съдебен изпълнител.
Според показанията на св. Й., която живее с ответника на съпружески начала, децата
са силно привързани към баща си и са щастливи в установената социална и семейна среда,
обичат училището, в което учат, имат приятели и социални контакти. Бащата ги води на
редица извънкласни занимания. Ответникът насърчавал контактите на децата с тяхната
майка, като същите се чуват редовно с нея по телефона. Според свидетелката децата не
страдат от липсата на тяхната майка, като имат страдания и негативни емоции, породени от
някои нейни действия, които те възприемат като агресивни. Свидетелката не е присъствала
лично на срещите на майката с Й. и А.. Ищцата имала безпочвени страхове от ответника,
което я мотивирало често да си обръща за съдействие към органите на реда, журналисти,
социални работници и др.
10
Според приетата по делото съдебно-психологическата експертиза на в.л. Б. от
07.09.2021 год. децата Й. и А. са правилно развити, справят се отлично в училище, не
страдат от заболявания и нарушения на мисловния процес, интелекта, паметта и емоциите.
В емоционално отношение се наблюдават наченки на страх, тъга, притеснение,
разочарование. Не се наблюдават признаци на манипулация и настройване от страна на
бащата в отношението на децата към майката. Детето А. е с високо ниво на зрялост; тя не
отхвърля майка си, има нужда от нейното разбиране и внимание и споделя, че я обича, но
невинаги я разбира; упреква я за това, че предизвиква скандали; чувства се неразбрана и
обидена. Детето Й. заявява, че обича майка си; поддържа постоянна връзка с нея, но се
чувства тъжен и раздразнен от конфликтното й поведение спрямо бащата. Въвличането на
децата в многобройните водени от страните дела се е отразило негативно на тяхната
психика, с изразен страх и притеснение от посещения на чужди хора, разпити и др. Децата
не желаят да отидат да живеят при майката, която при всяка среща прави опити да ги вземе
със себе си, а това става причина за конфликти. При децата не се наблюдава ясно изразено
отношение на отхвърляне или отричане към майката. Не се наблюдава и синдром на
родителско отчуждение. Майката обича своите деца, желае те да опознаят нейния начин на
живот, нейните роднини и да се среща с тях ежедневно. Нейното намерение и натиска при
всяка среща да ги вземе при себе си обаче е в противовес с тяхното желание. Децата
изразяват мнение и желание да останат да живеят в семейството на бащата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 45, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно:
противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна
връзка. Вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че от приетите по делото гласни и писмени доказателства се доказа по
несъмнен начин твърдяното противоправно поведение от страна на ответника, което е в
причинна връзка с настъпилите за ищците вреди.
Нормата на чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, §3 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, както и чл. 124, ал. 2 от СК гарантират правото на
детето на лични отношения с всеки от родителите. Разпоредбите на чл. 122-123 от СК
установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права.
Тези основни права са нарушени с противоправното поведение от страна на ответника.
Установи се, че през м. октомври 2015 год. бащата е взел децата със себе си и оттогава
живеят с него, като това положение е неправомерно установено и в разрез с одобреното от
съда на 19.02.2015 год. споразумение по гр.д. № 5348/2013 год. на СГС, с което
11
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А.П. и Й.П.
П. е предоставено на майката Р.С., като това противоправно поведение на бащата е
продължило до 06.02.2017 год., когато са постановени привременните мерки по гр.д. №
372/2016 год. на КРС, а след тази дата бащата е продължил да създава пречки за
осъществяване на определения от съда режим на лични отношения на майката с двете деца.
След отмяната на наложените привременни мерки, отхвърляне на предявения от П.П. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 от СК с решението от 22.06.2018 год. по гр.д. № 117/18 год.
по описа на СОС и след отмяната с решение № 156/08.05.2020 год. на СОС на неправомерно
наложените на ищцата мерки със заповед за незабавна защита № 529/19.07.2018 год. на КРС,
ответникът е продължил да не изпълнява съдебните решения и да не предава децата на
майката, на която е възложено упражняването на родителските права.
Със сила на пресъдено нещо е установено възпрепятстването от страна на бащата на
режима на лични контакти на майката с двете деца и риска от родителско отчуждение
поради липса на редовни и в пълен обем контакти на майката с децата. В този смисъл са
влезлите в сила задължителни предписания № П/Д-СО-СВ-001/29.05.2017 год. и № П/Д-СО-
СВ-002/29.05.2017 год., издадени от директора на ДСП – С., като жалбите срещу
предписанията на П. АНГ. П. са оставени без уважение с влезли в сила съдебни решения на
ВАС на РБ. Предписанията са обосновани с приложените спрямо децата мерки за закрила
поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на
установения в хода на осъществената социална работа отказ на бащата да предоставя детето
на майката без опосредяване на контакта им през него и в този смисъл да изпълнява
стриктно съдебните решения относно предоставените родителски права и личните контакти
на децата с тяхната майка. Противоправното поведение на бащата е доказано и с влезлите в
сила съдебни решения по по гр.д. № 8713/2018 год. на РС-В., гр.д. № 53697/2018 год. на
СРС, гр.д. № 53697/2018 год. на СРС и др., с които е установено по несъмнен начин, че
ответникът не изпълнява режима на личен контакт на майката с двете деца, което е
обусловило изменение на основание чл. 51, ал. 4 от СК на определения с протоколно
определение от 19.02.2015 год. по гр.д. № 5348/2013 год. на СГС режим на лични
отношения на бащата с двете деца, като е определено за период от шест месеца, считано от
датата на предаване на децата на майката, бащата да има възможност да ги вижда в
определените седмици и часове от месеца в присъствието на социален работник от
компетентната ДСП по местоживеене на децата. Признато е също така, че с действията си
ответникът е извършил актове на домашно насилие, като многократно на посочените в
цитираните по-горе съдебни актове дати не е изпълнил определения режим на лични
контакти на майката с децата с определението за привременни мерки от 06.02.2017 год. по
гр. № 372/2016 год. на КРС, като същият е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Р.С. и да посещава специализирана програма за лица –
извършители на домашно насилие. Предписанията и цитираните съдебните актове са
обосновани с необходимостта от прилагане спрямо децата на мерки за закрила поради
идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в
12
хода на осъществената социална работа отказ на бащата да предоставя децата на майката без
опосредяване на контакта им през него и в този смисъл да изпълнява стриктно съдебните
решения относно предоставените родителски права и личните контакти на децата с тяхната
майка.
Съдът намира за доказано и настъпването на твърдяните неимуществени вреди за
ищците от посоченото по-горе неправомерно поведение на ответника. Според показанията
на св. Ф. след раздялата с децата ищцата много тъгувала за тях, искала да са при нея или
поне да има връзка с тях, като често плачела, тъй като е възпрепятствана да ги вижда;
споделяла също така притесненията си, че раздялата се отразява на децата и има риск те да
се отчуждят от нея. В резултат на невъзможността през продължителен период от време да
упражнява родителските права по отношение на децата и да осъществява редовно личен
контакт с тях съобразно постановените съдебни актове се е наложило ограниченият брой
срещи на майката с децата да се осъществяват в присъствие на бащата, на социални
работници и на трети лица, повечето извън дома на ищцата, в непозната за децата среда и в
напрегната и конфликтна атмосфера. Влошените отношения между родителите и
непредаването на децата на майката са довели до състояние на конфликт на лоялност –
предпоставка за неблагоприятни последици за психоемоционалното състояние на всяко от
децата, застрашени от родителско отчуждение спрямо майката, което е отразено в редица
приложени по делото доказателства – направления за ползване на социални услуги,
задължителни предписания на ДСП-С., издадени заповеди за защита и съдебни решения по
цитираните по-горе дела, включително по ЗЗДН, като със сила на пресъдено нещо по
същите е установено, че с действията по принудително ограничаване на личния живот и
личните права на децата А. и Й. ответникът е създал емоционални неудобства за тях, като е
застрашил техните и на майката лични права и свободи, като това ограничение е довело до
психическа нестабилност както на майката, така и на децата. По несъмнен начин е доказано
по делото и осъщественото през процесния период родителско отчуждение – нарушение,
характеризиращо се в комплекс от симптоми в резултат на процес, при който родителят
трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване
на неговата връзка с другия родител, създава се единствена взаимовръзка между детето и
единия родител, като се отхвърля другия родител, което причинява тревожност, страх и
нежелание на детето да се среща с родителя, с когото не живее. Именно за преодоляване на
констатираното родителско отчуждение в процеса на работа на социалните служби с децата
са издадени посочените по-горе задължителни предписания и заповеди на ДСП и РДСП за
ползване на социални услуги от бащата, потвърдени по съдебен ред. С влезлите в сила и
цитирани по-горе съдебни актове е прието за установено по безспорен начин, че в резултат
на създаваните от бащата пречки за упражняване на родителските права на майката и
ограничаване на личните контакти с децата е нарушено пълноценното им общуване и е
застрашено психическото и емоционалното им състояние и здраве.
Съдът не следва да обсъжда изводите на вещото лице по приетата в настоящото дело
съдебно-психологическа експертиза относно нежеланието на децата да живеят с майката и
13
липсата на синдром на родителско отчуждение, тъй като тези изводи отразяват настоящата
ситуация, която се е наложила след шестгодишната им раздяла и вече изграден начин на
живот в семейството на бащата, като през последната една година са положени значителни
усилия от страна на социални работници и институции за преодоляване нагласите на децата
и за елиминиране на родителското отчуждение.
Несъстоятелни са и възраженията на ответника, че причина за преустановяването на
нормалните контакти на майката с децата е нейното конфликтно поведение, както и че
изградените негативни емоционални преживявания при децата са породени от поведението
на Р.С.. В подкрепа на тези твърдения ответникът се позовава на издадените заповеди за
защита по гр.д. № 1185/2017 год. и гр.д. № 635/2018 год. на КРС, за които на същия няма как
да не е известно, че са отменени изцяло от Софийски окръжен съд /с цитираните по-горе
решение № 199 от 01.06.2018 год. по гр.д. № 235/2018 год. на СОС и решение от 08.05.2020
год. по гр.д. № 82/2020 год. на СОС/. По тези дела молбите на П.П. за издаване на заповеди
за защита срещу Р.С. за извършени актове на домашно насилие са отхвърлени изцяло като
неоснователни. От друга страна, налице са редица съдебни актове, по силата на които са
издадени заповеди за защита в полза на Й. и А. П.и, по подадени молби от Р.С. за извършено
от ответника домашно насилие по отношение на децата, изразяващо се в умишлено
препятстване осъществяването на режима на лични отношения между децата и тяхната
майка. Непредаването на децата на майката съобразно постановеното съдебно решение
относно упражняването на родителските права не може да бъде оправдано с нежелание от
страна на децата. Ответникът многократно е консултиран от социални работници да ги
предаде доброволно и да ги подготви по подходящ начин за това, както и да спазва влезлите
в сила съдебни решения. Установи се по делото, че именно ответникът е препятствал
предаването им, вкл. на определените от съдебен изпълнител дати, като не се е явил на
определените дни за предаването им или изрично е заявил, че няма да ги предаде /протокол
за предаване на дете от 16.12.2016 год. и др./.
Причината за констатираното травмиране на децата и развития синдром на
посттравматично разстройство у детето А. са съществуващите конфликтни отношения
между родителите и опитите за установяване на надмощие на единия над другия, които
безспорно са създали тревожност и са застрашили психоемоционалното здраве на децата.
Неправомерно създаденото от страна на бащата фактическо положение в разрез с
постановените съдебни актове, при което в течение на години са ограничавани контактите
на майката с децата и същите са се осъществявали в напрегната и конфликтна среда, с
участие на трети лица – социални работници, полицейски органи и др., неминуемо се е
отразило както на отношението на децата, така и на поведението на майката, която е
възприела защитно поведение спрямо програмираните от бащата деца, изразяващо се във
вербална агресия, а понякога – и в непремерени действия и реакции с единствената цел да
осъществи контакт с тях и да ги вземе при себе си. Това от своя страна неизбежно е довело и
до напрежение у децата, нежелание да посещават социални центрове, съдебни институции и
др. и дори понякога до разбираемо противопоставяне на срещите с майката. Всичко това
14
обаче е резултат именно от посоченото по-горе неправомерното поведение на ответника,
което е довело до накърняване на нормалните взаимоотношения между майката и децата, а
оттам – и до основание за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от това
неимуществени вреди от ищците.
По изложените съображения съдът намира, че по делото са доказани предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за претърпените от ищците
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на противоправното поведение,
изразяващо се във възпрепятстване упражняването на родителските права от страна на
майката, както и ограничаване на личните й контакти с децата през периода от 20.10.2015
год. до настоящия момент. Тези неимуществени вреди, които са пряка последица от
поведението на ответника следва да бъдат обезщетени, като същият бъде осъден да заплати
на всяко от двете деца чрез тяхната майка и законен представител обезщетение в размер по
7500 лв., а на ищцата Р.С. - обезщетение в размер на 5000 лева, определени от съда
съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на засегнатите права и принципа за
справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания. Съдът отчита вида и
интензитета на причинените неимуществени вреди, както и продължителния период, през
който е продължило противоправно създаденото от ответника фактическо положение, но
взема предвид и обстоятелството, че същият фактически полага грижи за двете деца, като
има и задължения да им заплаща парична издръжка и поради това определянето на
обезщетения в по-големи размери ще доведе до затруднения за ответника, които ще създадат
предпоставки за нанасянето на допълнителни вреди за двете деца Поради това за разликата
до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът дължи и законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от
20.10.2015 год. – датата, на която неправомерно е отнел децата от тяхната майка до
окончателното изплащане, на основание ч. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Р.С.
сумата 2100 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1000 лева,
представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. АНГ. П. ЕГН ********** от с. М., община Г. да заплати на
малолетния Й. П. СВ. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Р. Д.
15
СВ., родена на 03.01.1970 год. в Б., гр. К., ЛНЧ **********, сумата 7500 /седем хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от неправомерното лишаване от правото му на лични отношения с неговата майка
и правото да бъде отглеждан от нея през периода от 20.10.2015 год. до датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2015 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 7 500 лв. до пълния предявен размер от 25 010 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. АНГ. П. ЕГН ********** от с. М., община Г. да заплати на
малолетната АНГ. П. П. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Р. Д.
СВ., родена на 03.01.1970 год. в Б., гр. К., ЛНЧ **********, сумата 7500 /седем хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от неправомерното лишаване от правото й на лични отношения с нейната майка и
правото да бъде отглеждана от нея през периода от 20.10.2015 год. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2015 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 7 500 лв. до пълния предявен размер от 25 010 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. АНГ. П. ЕГН ********** от с. М., община Г. да заплати на Р. Д. СВ.,
родена на 03.01.1970 год. в Б., гр. К. ЛНЧ **********, сумата 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
неправомерно лишаване на ищцата от правото й да упражнява родителските права по
отношение на децата си АНГ. П. П. ЕГН********** и Й. П. СВ. ЕГН ********** през
периода от 20.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.10.2015 год. до окончателното изплащане, на
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. АНГ. П. ЕГН ********** от с. М., община Г. да заплати на Р. Д. СВ.,
родена на 03.01.1970 год. в Б., гр. К. ЛНЧ **********, сумата 2100 лв., представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. СВ., родена на 03.01.1970 год. в Б., гр. К. ЛНЧ ********** да
заплати на П. АНГ. П. ЕГН ********** от с. М., община Г. сумата 1000 лв., представляваща
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред САС.
16
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17