Р Е Ш Е Н И Е
№………..…/……………….
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5339 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от „М.Д.” ЕООД, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, с които се претендира да бъде прието за
установено по отношение на „Енерго –Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в издадената по
ч.гр.д. № 3324/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
сума в размер на 19лв. /деветнадесет лева/, представляваща недължимо заплатена сума на
25.08.2014г. за възстановяване на ел. захранване на обект с аб. № ********** и
кл. № ********** с адрес на потребление
гр. Варна, ул. Ивайло № 81, титуляр на партида Зоя Желева Маринова, за
което е издадена фактура ТП № ********** от 25.08.2014г., платена при
първоначална липса на основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда- 28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Ищецът твърди, че съгласно договор за
цесия от 22.02.2019г. Зоя Желева
Маринова е прехвърлила своето
вземане срещу ответника в размер на сума в размер на 19лв.
/деветнадесет лева/, представляваща
недължимо заплатена сума на 25.08.2014г. за възстановяване на ел. захранване на
обект с аб. № ********** и кл. № ********** с адрес на потребление гр. Варна, ул. Ивайло № 81.
Навежда се, че цедирания длъжник е уведомен за
цесията с нарочно уведомление на 25.02.2019г.
Навежда се, че процесната сума е заплатена от
цедента за възстановяване ел. захранването на 25.08.2014г. Твърди се, че сумата
е заплатена на ответното дружество без да е налице годно основание. На първо
място се позова, че ответникът не отчита никакви разходи при прекъсване и
възобновяване на ел. захранването, тъй като тази услуга се извършва от трето
лице- „Енерго Про –Мрежи“АД. Клаузата от ОУ- чл. 37, ал.1, изр.2 от ОУ,
регламентираща заплащането на въпросната такса се намира за противоречаща на
разпоредбите на чл.122-124 ЗЕ и поради което -за нищожна. Атакуваната
разпоредба се намира за неравноправна по смисъла на на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като
позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и
едностранно да определя техния размер, без да се изследва наличие на виновно
поведение от страна на потребителя. По тези съображения се настоява, че таксата
за възстановяване е заплатена от потребителя –цедент без основание и се
претендира нейното връщане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че между
него и цедента Зоя Маринова е налице валидно облигационно
отношение по договор за продажба на ел.енергия, както и че въпросната сума е
заплатена. Позовава се, че процесната сума е заплатена на осн.чл. 37, ал.1 от
ОУ на ответното дружество и покрива съгласно утвърден ценоразпис разходите на
дружеството по възстановяване на преноса на ел.енергия, прекъснат до заплащане
задълженията на потребителя за доставена ел.енергия. Оспорва доводите за
нищожност на разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ОУ, позовавайки се, че същите са
приети и одобрени по надлежен ред и са задължителни за потребителя, на осн. чл.
98а, ал.4 ЗЕ.
В съдебно заседание ищовото дружество не изпраща
представител, като с нарочна молба поддържа претенцията.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от адв. Лечева, която поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в производството, че Зоя Желева Маринова е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
Ивайло № 81, аб. № ********** и кл. № **********, по силата на договорни отношения за доставка на
ел. енергия с „Е.П.” АД, ***. Не е спорно и обстоятелството, че на абоната е
начислена сумата от 19 лева по фактура ТП №
********** от 25.08.2014г., като такса
за възстановяване на електрозахранване на обекта.
Не е било спорно по делото, че процесната сума е
заплатена от абоната
Видно от договор за прехвърляне на вземане от
22.02.201г., цедентът Зоя Желева Маринова чрез пълномощника си Красимир Димов Тодоров е прехвърлила на цесионера
„М.Д.” ЕООД вземането си за сумата 19 лева, представляваща платена без
основание стойност на фактура ТП № **********
от 25.08.2014г., за партида с аб.
№ ********** и кл. № **********за обект с адрес на потребление гр. Варна, ул. Ивайло № 81 за цена от 10 лева. Със сключения договор за
цесия, цедентът е поел задължение да уведоми писмено длъжника за прехвърленото
вземане в тримесечен срок от подписване на договора.
С нарочно уведомление, длъжникът „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента Зоя Желева Мариновачрез пълномощника си Красимир Димов Тодоров, което обстоятелство не е спорно между страните.
С нарочно уведомление, длъжникът „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента Русанка Костова
Манолова, чрез пълномощника си адв. Красимир Димов Тодоров, което обстоятелство не е спорно между
страните.
При така установените фактически обстоятелства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледани по същество, искът е основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно
сключен договор за цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника,
че му е начислена процесната сума, както и, че сумата е заплатена, а ответникът
следва да докаже наличието на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия,
че му е начислена процесната сума като такса за възстановяване на
електрозахранването и че същата е заплатена. Не са спорни и обстоятелствата по
прехвърляне на вземането с договор за цесия на ищцовото дружество и
уведомяването на ответника за цесията.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за
възникване на договорно право на ответника да начислява такса за възстановяване
на електрозахранването в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на
неравноправност на клаузата на чл.37, ал.1, изреч.2 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”. Следва да се отбележи,
че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение № 798 от
20.01.2017 г. по адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В
същите е налице аналогична, макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от
2014г. разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.” АД
изисква от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по
вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати
на „Е.П.” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна
по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на на
чл.122-124 ЗЕ. предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна
по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите
не може да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да
има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение
на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Като позволява на предприятието
да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата на чл.34,ал.1
в посочената част, е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно
„Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради
което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по
т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина” са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.”
АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и
доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146
от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е
нищожна, се явява направено без основание.
По горните съображения съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 325 лева, както и направените в заповедното производство разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** дължи на „М.Д.” ЕООД, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 19лв.
/деветнадесет лева/, представляваща
недължимо заплатена сума на 25.08.2014г. за възстановяване на ел. захранване на
обект с аб. № ********** и кл. № ********** с адрес на потребление гр. Варна, ул. Ивайло № 81, титуляр на
партида Зоя Желева Маринова, за което е издадена фактура ТП № ********** от
25.08.2014г., платена при първоначална липса на основание, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по по ч.гр.д.
№ 3324/2019 г. на ВРС, XX състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 28.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.Д.” ЕООД, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 325 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от
325 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на осн.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: