Р
Е Ш Е Н И Е № .........
гр.
София, 15.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Д.Ц., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6128 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, предявена от Адвокатско дружество „Д. и П.“, БУЛСТАТ *******, срещу „Е.В.“
ООД, ЕИК *******, за осъждането му да заплати сумата 40525,12 лева – частична
претенция от вземане в общ размЕ.81010,22 лева, представляващо незаплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата 8028,36 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.08.2014 г. – 12.07.2016 г..
Ищецът,
Адвокатско дружество „Д. и П.“, твърди че на 10.04.2014 г. сключило с ответника
договор за предоставяне на правни услуги, с предмет процесуално
представителство по т. д. № 104/2014 г. по описа на Апелативен съд – П., ГО,
3-ти състав, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение в размЕ.81010,22
лева, която сума, съгласно т.3 от анекс към договора, следвало да бъде
заплатена в 7-дневен срок от датата на връчване на решението по делото. В
изпълнение на договора, Адвокатското дружество изготвило отговор на въззивната
жалба, извършило процесуално представителство на ответника в проведените открити
съдебни заседания, депозирало становища. Спорът приключил с благоприятно за „Е.В.“
ООД решение № 481 от 18.07.2014 г., което било получено от ответника на
24.07.2014 г.. За претендираната с исковата молба сума от 40525,12 лева от
ищеца била издадена фактура № **********/31.07.2014 г., но ответникът не
изпълнил задължението си, включително и след изпращане на две нотариални покани,
да заплати уговореното адвокатско възнаграждение, което обуславяло правния
интерес на ищеца от провеждане на предявените искове, включително за престиране
на обезщетение за забава върху просрочената главница.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът „Е.В.“ ООД е подало отговор, в който оспорва
основателността на исковете. Признава, че между страните е сключен договор за
предоставяне на правни услуги, за възнаграждението по който ищецът издал
фактура №**********/16.04.2014 г. на стойност 81010,22 лева, която била
заплатена на 17.04.2014 г.. Въпреки изпълнението на договора от страна на
ответното дружество, Адвокатското дружество не положило дължимата във връзка с
възложеното по договора грижа, тъй като заплатеното възнаграждение не било
присъдено на ответника в пълния заплатен от него размер. С решение № 481 от
18.07.2014 г. Апелативният съд – П. присъдил разноски на ответника пред
въззивната инстанция в размЕ.40525,12 лева, като искането за присъждане на
разноски до пълния предявен размЕ.от 81010,22 лева било оставено без уважение.
Ищцовото дружество пропуснало срока по чл. 248 ГПК за релевиране на искане за
изменение на решението в частта за разноските и по този начин причинило на
ответника имуществени вреди в размЕ.на 40485,10 лева, представляващи разликата
между заплатената от ответника и присъдената с решението в негова полза сума за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Неизпълнението на
задълженията на ищеца по договора съставлявало основание за ангажиране на
договорната му отговорност, съгласно чл.25 от договора – двукратния размЕ.на
платеното възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прихващане с вземането си към ищеца за сумата 40485,10 лева – вреди от
неизпълнение на задълженията по договора от 10.04.2014 г., изразени в
неприсъждане на пълния размЕ.на платеното адвокатско възнаграждение като
разноски в производството по търг. дело №104/2014 г. на АС-П..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и с
определение от 29.12.2016 г. за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са отделени фактите,
че на 10.04.2014 г. помежду им е сключен на договор за предоставяне на
юридически услуги, по който било уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размЕ.на 67508,52 лева, без ДДС (81010,22 лева с ДДС).
От представения документ, назован
договор за предоставяне на юридически услуги, сключен на 10.04.2014 г., се
установява, че страните постигнали съгласие ищецът да предостави на ответното
дружество услуги по процесуално представителство, като изготви, подпише и
подаде отговор на въззивна жалба на „У.К.Л.“ АД по търг. д. №104/2014 г. по
описа на АС-П., представлява „Е.В.“
ООД пред съда до окончателното приключване на делото пред въззивна инстанция,
като извърши всички необходими и характерни действия във връзка с процесуалното
представителство пред въззивна инстанция. За предоставените правни услуги
следвало да бъде заплатено възнаграждение в размЕ.от 67508,52 лева, без ДДС,
представляващо двукратния минимален размер, съгласно чл.7, ал.3 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено на база размера на вземането на кредитора, подал срещу „Е.В.“ ООД
молба по чл.625 ТЗ, което възнаграждение било дължимо при подписване на
договора и съгласно т.8 от същия следвало да се заплати най-късно преди
приключване на устните състезания в последното по делото открито съдебно
заседание. В т.25 от договора страните предвидили отговорността на Адвокатско
дружество „Д. и П.“ да се ограничава до двукратния размЕ.на ефективно
заплатените в негова полза суми, като над този размЕ.дружеството носело
отговорност за груба небрежност или умисъл. С анекс № 1, подписан в деня на
сключване на договора – 10.04.2014 г., страните променили падежа на
задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение и същото било дължимо
в 7-дневен срок от връчване на съдебното решение по делото.
От адв. Е. Д., представляващ Адвокатско дружество „Д. и П.“ на
27.01.2014 г. (преди сключване на договора за юридически услуги) е депозиран
отговор на въззивна жалба, подадена от „У.К.Л.“ АД срещу решение
№202/29.10.2013 г. по гр. дело № 167/2013 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Представени са и три становища – вх. №2453/11.04.2014 г., вх. №2459/11.04.2014
г. и вх. №2672/22.04.2014 г., изготвени от адв. Е. Д., в които като съдебен
адрес на „Е.В.“ ООД ***.
Видно от представените протоколи
от съдебни заседания, проведени на 23.04.2014 г., 18.06.2014 г. и 09.07.2014 г.
по въззивно търговско дело № 104/2014 г. на П.ски апелативен съд, „Е.В.“ ООД в качеството му на въззиваем
е представлявано от адв. Д. и адв. Н., за който няма данни да е съдружник в
Адвокатско дружество „Д. и П.“. На 09.07.2017 г. устните състезания са обявени
за приключени, като съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебно решение на
23.07.2014 г.. Процесуалният представител на „Е.В.“ ООД – адв. Д. на 17.07.2014
г. депозирал становище по същество на спора в документ, назован „писмена
защита“.
С постановеното на 18.07.2014 г. съдебно
решение № 481 по търг. дело №104/2014 г., обжалваното от „У.К.Л.“ АД съдебно решение е потвърдено, като на „Е.В.“
ООД са присъдени разноски в размЕ.на 40525,11 лева, а искането за присъждане на
пълния претендиран размЕ.от 81010,22 лева е прието за неоснователно, тъй като
по възражение на насрещната страна е намалено поради прекомерност. Съдът
е счел, че делото не представлява правна и фактическа сложност, съответно
извършените от въззиваемия процесуални действия не били основани нито на нови
факти, нито на нови доказателства. Решението е съобщено на „Е.В.“ ООД чрез адв.
И. Н., на адрес: гр. П., ул. „*****“ № 38, е.т.3, където е получено от
адвокатски сътрудник В.М. на 24.07.2014 г.. Не е спорно и от представеното
определение №690/17.08.2015 г. по т. д. №3748/2014 г. на ТК, І ТО на ВКС, се
установява, че въззивното решение по търг. дело № 104/2014 г. на ПАС не е
допуснато до касационен контрол и на посочената дата - 17.08.2015 г. е влязло в
сила.
Видно
от определение №1752/09.09.2014 г. на П.ския апелативен съд, подадена от „Е.В.“
ООД молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 18.07.2014 г. съдебно
решение № 481 по търг. дело №104/2014 г. в частта за разноските, е оставена без
разглеждане като просрочена. Определението е потвърдено с определение
№935/22.12.2014 г. по частно търг. дело №3744/2014 г. на І-во ТО на ВКС.
На
31.07.2014 г. Адвокатско дружество „Д. и П.“ издало на „Е.В.“ ООД фактура №
********** на стойност 40525,12 лева с посочено основание – възнаграждение за
процесуално представителство по т. д. №104/2014 г. по описа на АС – гр. П.,
съгласно договор. Представена е и фактура № **********/16.04.2014 г., издадена
от Адвокатско дружество „Д. и П.“ на „Е.В.“ ООД със същото посочено основание -
възнаграждение за процесуално представителство по т. д. №104/2014 г. по описа
на АС – гр. П., съгласно договор, но за сумата 81010,22 лева. Представено е и
платежно нареждане от 17.04.2014 г., с което от името на „Е.В.“ ООД е наредено
плащане в полза на Адвокатско дружество „Д. и П.“ на сумата 81010,22 лева. С
протокол №2014-02/22.04.2014 г., подписан от страните по спора, фактура №
2605/16.04.2014 г. е анулирана, с посочено основание - погрешно издаване преди
настъпване на данъчното събитие. Представени са извлечение от сметка и дневник
на продажбите на Адвокатско дружество „Д. и П.“, от които се установява, че
получената на 17.04.2014 г. сума е върната по сметката, от която е наредена. В молба-становище,
депозирано в съдебно заседание на 07.03.2017 г. ответното дружество признава,
че сума в размЕ.на 81010,22 лева, съгласно издадена фактура №********** е заплатена
на 17.04.2014 г. и доказателствата за плащането са представени пред ПАС, но
фактурата е анулирана и сумата е върната по инициатива на ищеца.
До ответното дружество „Е.В.“ ООД са изпратени
нотариални покани, които обаче съдържат твърдения за неуредени отношения във връзка
с търг. дело №1038/2012 г. по описа на П.ски окръжен съд и не установяват
релевантни факти от предмета на доказване.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът няма основание да не кредитира, въз основа на което приема за установено,
че фактура №**********/31.07.2014 г. на стойност 40525,12 лева е осчетоводена в
счетоводството на „Е.В.“ ООД, като със стойността й е кредитирана сметка 401
„Доставчици“ - Адвокатско дружество „Д. и П.“. Отразена е и счетоводна операция
за извършено на 17.04.2014 г. плащане на сумата 81010,22 лева, в резултат на
което по процесната фактура е отразено дебитно салдо в размЕ.на 40485,10 лева.
Фактура №**********/31.07.2014 г. е включена в дневника на покупките към подадената
месечна справка-декларация по ЗДДС за м. юли 2014 г. и е ползван пълен данъчен
кредит.
Други доказателства от значение
за правния спор не са ангажирани.
По отношение на главния иск с правна квалификация
чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е
задължението за заплащане на възнаграждение срещу изпълнение на поръчка, възложена
с договор за предоставяне на юридически услуги от 10.04.2014 г., настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално изпълнение, основана на чл. 36 ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на
вземане, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от правопораждащия
предявеното вземане фактически състав, обуславя извод за неоснователност на
иска. По отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен
факт – липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като
ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно
изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема
посоченият елемент от основанието на иска за доказан.
Със
сключването на договор за предоставяне на юридически услуги в правната сфера на
ответника е породено задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размЕ.на 67508,52 лева без ДДС (81010,22 лева с ДДС) за предоставяне на правна
защита и съдействие по търг. дело №104/2014 г. на П.ски апелативен съд, като с
анекс към договора, сключен на 10.04.2014 г. страните уговорили падежът на това
задължение да настъпва в 7-дневен срок от връчване на съдебното решение по
делото. Договорът, породил правоотношението между страните има характеристиките
на уредения в ЗЗД договор за поръчка, но в отклонение от общото правило на чл.
286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само
когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат (адвокатско дружество), се дължи винаги – чл.36, ал.1 ЗА,
включително когато страните не са определи размера му, същият се определя
съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. В
случая, страните постигнали съгласие както относно размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, така и относно настъпване на неговата изискуемост.
Решението по въззивно търг. дело № 104/2014
г. на ПАС е връчено на „Е.В.“
ООД на 24.07.2014 г., чрез адв. Н., който е допуснат от въззивния
съд да осъществява процесуално представителство на дружеството в
производството, което предполага същият да е разполагал с валидно учредена
представителна власт. Това означава, че падежът на задължението за заплащане на
адвокатското възнаграждение е настъпил на 31.07.2014 г. и на 01.08.2014 г., при
липсващо доброволно изпълнение, задълженото лице „ЕР В.“ ООД изпаднало в забава.
Издадената за част от дължимото адвокатско
възнаграждение фактура №
**********/31.07.2014 г. на стойност 40525,12 лева не се установява да е подписана
от получателя „ЕР В.“ ООД, но същата е счетоводно отразена, включена е в дневника
на покупките и ответното дружество е ползвало пълен данъчен кредит. Съгласно
уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, която има задължителен
характер, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение, доколкото в
самата фактура се съдържа описание
на престацията,
стойността й, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така
изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.).
Изложеното
сочи, че „ЕР В.“ ООД е признало дължимостта на сумата, за която фактурата от
31.07.2014 г. е издадена и при съобразяване на факта, че не доказва да е
погасило задължението си, предявеният главен частичен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Следва
да се отбележи, че извършеното на 17.04.2014 г. плащане на пълния размер на
уговореното адвокатско възнаграждение, е произвело погасителен ефект, но същият
е отпаднал с връщане на престацията, резултат от постигнатото взаимното
съгласие на страните, оформено в протокола от 22.04.2014 г.. Няма пречка,
кредиторът, получил плащане на изпълняемо, но неизискуемо вземане да върне
престацията именно поради ненастъпил падеж на задължението, като по този начин
отпадне погасителния ефект на това плащане и правната сфера на „ЕР В.“ ООД
продължи да е обременена със задължение за заплащане на адвокатско
възнаграждение, възникнало от сключения на 10.04.2014 г. между страните
договор.
В
случая, извършеното на 17.04.2014 г. плащане е било необходимо, за да обоснове
основателност на претенция за присъждане на разноски в производството по търг.
д. №104/2014 г. на ПАС, която по дефиниция би била неоснователна при така
договорения падеж на задължението (7 дни след връчване на решението), тъй като
фактът на реално заплащане на възнаграждението би настъпил след приключване на
устните състезания в производството, в което се претендират разноските.
Предмет
на спора в настоящото производство е дължимостта на уговореното възнаграждение и
то в частта му, за която е издадена фактура № **********/31.07.2014 г., като за
формирания извод, че в полза на Адвокатско дружество „Д. и П.“ е налице
изискуемо и неудовлетворено вземане от „ЕР В.“ ООД за сумата 40525,12 лева, е
без значение дали същото съставлява или не релевантни разноски в производството
по търг. дело №104/2014 г. на ПАС. В отношенията между Адвокатско дружество „Д.
и П.“ и „ЕР В.“ ООД този факт е напълно ирелевантен.
По
отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо и не е
погасено чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи задължителна практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай, главното задължение е срочно, тъй като изискуемостта му е
настъпила след изтичане на 7 дни от деня на връчване на съдебното решение.
Действително, същото е връчено чрез друг процесуален представител на „ЕР В.“
ООД – адв. Н., но същият, съгласно отразеното в съдебните протоколи, които в
тази част се ползват с материална доказателствена сила, е разполагал с
пълномощно от първоинстанционното разглеждане на делото, съответно е разполагал
с пасивно представителна власт да получи решението от името и за сметка на
представлявания. Така падежът на задължението за заплащане на адвокатското
възнаграждение е настъпил на 31.07.2014 г. – присъствен ден и от следващия ден
- 01.08.2014 г., „ЕР В.“ ООД изпаднало в забава, съответно в негова тежест се
породило и задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 100 от 29 май
При
извод за основателност на предявените главен и акцесорен иск, съдът следва да
разгледа предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на
претендираната главница с насрещно вземане на ответника със сумата 40485,11
лева, за която е отхвърлено искането на „ЕР В.“ ООД за присъждане на разноски по търг. дело
№104/2014 г. на ПАС (81010,22 лева – 40525,11 лева). Ефектът на съдебното
прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, когато вземанията
стават ликвидни, съответно евентуално уважаване на възражението не се отразява
на извода за дължимост на обезщетението за забава върху просроченото главно
задължение.
Възражението
е неоснователно. „ЕР В.“ ООД твърди активното вземане да съставлява вземане за
вреди от неизпълнението на поетите с договора от 10.04.2014 г. от страна на
Адвокатско дружество „Д. и П.“ задължения, които вреди се изразяват се в
неприсъждане на пълния размер на „заплатеното“ адвокатско възнаграждение в тежест
на насрещната страна по търг. дело №104/2014 г. на ПАС.
На
първо място, няма как да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на
Адвокатско дружество „Д. и П.“, поети с договора. Същото (чрез адвокат Д.) е
обективирало искане за присъждане на разноски и е представило доказателства в
подкрепа на искането, без значение, че след възникването им са осъществени
други факти, които категорично сочат, че никаква част от уговореното
възнаграждение не е била заплатена, поради което и искът, предявен в настоящото
производство е приет за основателен. Решаващият състав на ПАС не е присъдил
пълният размер на разноските, поради уважено възражение на насрещната страна за
негова прекомерност. Разноските са намалени до установения в НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., който обаче е
изчислен въз основа на неправилна база – вземането на кредитора, предявил молба
по чл.625 ТЗ, което противоречи на установената съдебна практика на ВКС. Така в
определение №70/30.01.2015 г. по търг. д. №3743/2014 г. на І ТО е разяснено, че
при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено
представителство във фазата на разглеждане на молбата за открИ.е на
производство по несъстоятелност (каквато именно е тази, предмет на търг. д.
№104/2014 г. на ПАС), приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
относима за неоценяемите искове.
Правилото на чл.7, ал.3 от същата Наредба за определяне на минимума на
адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за
защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна
защита при предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата фаза
на разглеждане на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност.
Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е
предпоставено от открИ.е на производството по несъстоятелност, поради което,
когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за открИ.е на
производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените
вземания, тъй като на този етап такива не са налице. Както вече беше
посочено по-горе, в трайната си и безпротиворечива практика Върховният
касационен съд приема, че при разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ вземанията на
кредитора, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се
установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ, тъй като не са
предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състояние на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. В този смисъл съдът е следвало
да се произнесе по възражението за прекомерност, като отчете неоценяемия
характер на спора, образуван по молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелност, за който установеният минимален размер е 300 лева.
При
сключване на договора за предоставяне на юридически услуги, ответното дружество
е изразило съгласие да заплати възнаграждение, което е в пъти по-високо от
установения за такъв тип процесуално представителство минимален размер и
съзнателно е поело риска това възнаграждение да не му бъде присъдено като
разноски, при благоприятен за него изход на спора. Действително, страната
неоснователно предизвикала правен спор дължи да обезщети насрещната страна за
извършените разноски, но по отношение на адвокатското възнаграждение, което може
да бъде договорено в несъответен на правната и фактическа сложност на спора
размер, тази страна разполага с възможност да направи възражение за
прекомерност (чл.78, ал.5 ГПК). При основателност на възражението съдът
намалява размера му до установения в Наредбата минимален такъв. По този начин се
гарантира, че страните в гражданския процес няма да злоупотребяват с
процесуални права, като уговарят
значителни по размер адвокатски възнаграждения, които да им бъдат възстановявани
от другата страна, като нерядко изобщо липсва реално плащане на
възнаграждението, но се ангажират доказателства за такова, какъвто точно е и
настоящият случай. Затова при уважено от съда възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, неприсъждането на разликата не съставлява вреда за
страната, в полза на която е приключил спорът. Имуществото й е намалено по
нейна воля със сключване на договора за предоставяне на юридически услуги и то при
условията, при които е постигнато съгласието. Заплащането на сумата съставлява
насрещна престация за предоставена правна помощ и съдействие, цената на която
„ЕР В.“ ООД е приело да е еквивалетна на сумата 81010,22 лева. Това че този
размер не представлява и няма как да представлява релевантна разноска в
съдебното производство при направено възражение за прекомерност от насрещната
страна, не придава на възникналото по волята на „ЕР В.“ ООД задължение характер
на претърпяна вреда. Още по-малко е възможно тази вреда да е резултат от
някакво неизпълнение на Адвокатско дружество „Д. и П.“.
Пропускането
на срока за депозиране на молба по чл.248 ГПК е възможно да бъде разглеждано
като форма на неизпълнение (с цялата условност на този извод, тъй като сам
ответникът упълномощил и друг адвокат, чрез когото е получил решението и няма
доказателства да е уведомил ищеца за получаването), но от този факт обективно
няма как да са настъпили твърдените от „ЕР В.“ ООД вреди. От една страна, както
се посочи, уговореното адвокатско възнаграждение принципно не съставлява вреда
– то е цена на престирано насрещно материално благо. А от друга страна няма
никакви основания да се счита, че спазването на срока автоматично би означавало
основателност на молбата по чл.248 ГПК и изменение на решението в частта за
разноските. А при нейна неоснователност, разноските ще останат неприсъдени в
цялост, но това не би стояло в причинна връзка с някакво поведение на
Адвокатско дружество „Д. и П.“, тъй като ще е резултат на правораздавателен акт
на съда.
Изложеното
сочи, че в правната сфера на ответното дружество не е възникнало вземане за
заплащане на сумата 40485,11 лева – обезщетение за вредите от неизпълнение на
договора за юридически услуги, съответно неоснователно е процесуалното му
възражение за прихващане на тази сума с предявеното от ищеца в производството
главно вземане.
С
оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, в приложение на разпоредбатана
чл.78, ал.1 ГПК, който претендира присъждане на разноски в общ размер от 2242,14
лева, представляващи внесена държавна такса и депозит за вещо лице, която сума
следва да се възложи в тежест на ответника „ЕР В.“ ООД.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕР В.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Д. и П.“,
БУЛСТАТ *******, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл.36
ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 40525,12 лева (четиридесет хиляди петстотин
двадесет и пет лева и дванадесет стотинки) – частична претенция от вземане в
общ размер 81010,22 лева, представляващо незаплатено адвокатско възнаграждение,
дължимо по договор за предоставяне на юридически услуги, сключен на 10.04.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба
– 14.07.2016 г. до окончателното й погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 8028,36 лева (осем хиляди и двадесет и
осем лева и тридесет и шест стотинки) - обезщетение за забава върху главницата
в размер на законната лихва за периода 01.08.2014 г. – 12.07.2016 г., както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2242,14 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и четиринадесет стотинки) – разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от „ЕР В.“ ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
срещу Адвокатско
дружество „Д. и П.“, БУЛСТАТ *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
възражение за прихващане със сумата 40485,10 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от виновно неизпълнение на задълженията на Адвокатско
дружество „Д. и П.“ по договор за предоставяне на юридически услуги от
10.04.2014 г., изразено в пропускане на срок за подаване на молба по чл.248 ГПК
по търг. дело №104/2014 г. на ПАС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: