РЕШЕНИЕ
№ 4302
гр. София, 28.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. ДАдминистративно наказателно дело №
20241110210506 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. М. И. против Наказателно постановление № СОА23-РД11-
1036/22.12.2023 г., издадено от Кмета на Столична община, с което, на основание чл. 34а, ал. 1 от
Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), на жалбоподателя била наложена глоба, в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 5 ЗЗШОС.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непрецизно описание; негоден субект) и за обективна несъставомерност (липса на състав за
допустителство). Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва
жалбата. Взема отношение по направените възражения. Претендира присъждане на деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.11.2023 г., около 14:10 ч. проверяващ екип на Столична община, р-н извършил
проверка на строителен обект в гр., УПИ XI-571, 4771, 4772, 4790, кв. 5, местност При проверката
бил констатиран шум от електрическа режеща машина и чукане.
Като технически ръководител се представил М. И., на който бил съставен АУАН.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Д. И.; АУАН; НП; заповед за компетентност; длъжностна характеристика.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
касателно наличието и хода на проверката, поради което и per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата за тези
обстоятелства не е наложителен.
Едновременно с това, съдът не разполага с доказателства за действителното качество на
жалбоподателя към момента на проверката (проверяващият екип не е счел за нужно да се запознае
с такива или дори да снеме сведение от него, от което да се ползва впоследствие), поради което и
доколкото задължение на контролните органи е да докажат тезата си (в този смисъл Р
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II
кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г.
по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII
кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д.
№ 8671/2012 г., V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013
г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р
3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X
кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в;
Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. №
5987/2012 г., V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), то и съдът не
би могъл да счете това обстоятелство за установено. Доколкото, съгласно показанията на
разпитания свидетел, няма данни – жалбоподателят И. лично да е извършвал генериращите шум
действия (рязане и чукане), последиците от тези изводи следва да бъдат обект на критичен анализ в
последващ раздел на настоящото изложение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
2
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. Няма данни НП
да е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на санкционираното
лице и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното
производство, като, по повод възражението от жалбата, налице са надлежни твърдения (доказани
или не, съставомерни или не) за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на
инкриминираните дата, приблизителен час и място, от строителен обект, находящ се в гр. е бил
излъчван шум от строителни дейности в забранен часови диапазон. Доколкото законодателят не е
предвидил количествен критерий за съставомерност, то и законосъобразно измервателни действия
в цитираната насока не са били предприети.
Същевременно, обаче, в материалите по преписката не се съдържат доказателства или
дори данни – жалбоподателят лично да е извършвал действия на строителния обект, които да са
източник на шум, а допустителството е наказуемо само в изрично предвидени в закона случаи
(състав на такова не е уреден в ЗЗШОС), то и тезата за негоден субект на наказателна отговорност
следва да се приеме за подчертано обоснована, респективно – същата съставлява самостоятелно
отменително основание.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно – постановено
при допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и в разрез с
материалния закон и, като такова, следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. От една страна,
липсват доказателства за реално сторени такива. От друга, в представения по делото договор за
правна защита и съдействие се цитира разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
без да се представят доказателства за наличие на родствена връзка (теза за защита на друг юрист
също е теоретично, макар и трудно, защитима), поради което и искането следва да бъде оставено,
без уважение.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА23-РД11-1036/22.12.2023 г., издадено от
Кмета на Столична община, с което, на основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС, на М. М. И. била наложена
глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 5 ЗЗШОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4