РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Габрово, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500175 по описа за 2022 година
Производствното е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. П.С., пълномощник на И.Й.Ч. и С.Й.К. против
решение № 34 / 24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 401/2021 г. по описа на РС-Габрово.
В жалбата се твърди, че решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необосновано.
Съдът не посочил в доклада си по делото кои права и обстоятелства се признават, кои
бстоятелства не се нуждаят от доказване, като не е разпределил и доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти.Приел за доказани твърдения, за които има неяснота и
противоречие и не указал на страните, че не сочат доказателства за твърдяните от тях факти. Не
допуснал служебно събирането на нови доказателства, с оглед изясняване фактическата страна на
спора и проверка на събраните по делото доказателства.В обжалваното решение липсвали мотиви,
анализ на доказателствата и правни и фактически изводи. Съдът се произнесъл по отношение на
сграда с идентификатор № ***, като е признал за собственик ответника, въпреки, че такова искане
не е направено. Съдът не изследвал доколко е налице „нищожно вписване" в актовете за
собственост на ответника и неговите праводатели. За да отхвърли предявения положителен
установителен иск, съдът неправилно и необосновано приел, че праводателят на ответника - е
„придобил постройките по давност, като ги е владял повече от 10 години - от 1958 г. до 1980 г.
Според жалбоподателите, този извод на съда не се подкрепял от събраните по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност. В следствие на този грешен и необоснован извод,
първоинстанционния съд направил още един неправилен извод, че „тъй като праводателят на
ответника е придобил постройките по давност, то по силата на прехвърлителните сделки
1
собствеността върху тях е придобита от ответника". По делото, няма категорични данни коя е
годината на строителство на процесиите постройки и бетоновата площадка.В решението не са
анализирани показанията на разпитаните свидетели, водени от ищците. В жалбата се твърди още,
че бетоновата площадка и изграждането „на помещенията" под нея е станало в различни периоди,
като няма точна година и изложеното в решението, че от 1958 г. до 1980 г. постройките се владеят
и ползват от дядото на ответника е необосновано и противоречи на събраните по делото
доказателства.Необосновано съдът приел за доказано, че площадката и помещенията били
направени от Г.Й.К., с негови средства и за нуждите на семейството му. Дори това твърдение да е
вярно, то по никакъв начин не го правело собственик на изграденото в съсобствения имот. Ако
ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху постройките по
общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи на собствениците на дворното място. Без придобивно
основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с
чии средства е извършено строителството. В този смисъл е щитирано решение №517 от 02.06.2009
г. по гр. д. № 2340/2008 г., 111 г. о. на В КС.В жалбата се твърди също, че цитираното от ГРС
решение № 399/24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203 /2010 г„ I г. о., ГК, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК не кореспондира с фактическата обстановка по настоящото производство.По
делото се доказа, че и площадката и помещенията под нея са ползвани и от дядото на ответника и
от дядото на ищците и не е имало намерението „за своене" от нито един от тях, нито спорове по
между им.Според жалбоподателите, изграждането на бетоновата площадка и преграждането на
помещението под нея е извършено от двамата братя, заедно, с намерението да се ползва общо от
тях, за нуждите на семействата им - за удобен вход в жилищната сграда; за съхранение на моторите
им, в послествие за съхранение на дърва и др. вещи на двете семейства.
В решението се посочва, че дядото на ответника е ползвал помещението за работилница от 1958 г.
до 1980 г., никъде не се споменава за другата част, която първоначално, дълъг период от време е
било „тунел", празно пространство, неоградено и само по себе си не е представлявало сграда.
Втората постройка, която е нанесена на КК с идентификатор ***, с площ от 5 кв. м.. е била до
преди десет години отворено пространство, ползвано за простир от майката на ищцата, поради
което няма как дядото на ответника да е владял и ползвал това помещение като свое, за свои
нужди, тъй като е и вход за жилищната сграда, а при самото й построяване - единствен вход.
В жалбата се твърди, че не се подкрепят от доказателствата твърденията, че достъпа до
помещенията е бил контролиран и ограничен, тъй като пространството и достъпа до тях никога не
са ограничавани, не се заключват. Използвани са за склад от съсобствениците още от изграждането
им. Спорове и претенции възникнали едва когато ответникът се нанася в имота. До този момент
никога не е възниквал спор относно съсобствеността и общото ползване на бетоновата площадка -
покрив на сгради № 1 и № 5, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ***. Тази бетонова
площадка е единственият подход /вход/ за жилищната сграда с идентификатор ***. По делото
нямало данни за отстъпено право на строеж, нито доказателства, изградените постройки Г.Й.К. да
е направил само за себе си и да ги е ползвал като свои лични, както и че той или неговите
правоприемници - синът му Р.Г.К. и внукът му - ответникът Г. Р. К., да са извършвали действия, с
които да демонстрират пред другите съсобственици, че процесиите постройки и бетоновата
площадка, представляваща техен покрив, са тяхна изключителна собственост и да отблъскват
владението на другите съсобственици. И бетоновата площадка и двете постройки се използвали
през годините от всички съсобственици и спорове и претенции не е имало. След като съдът
признал, че бетоновата площадка, която е повече от 50 години вход, е само на ответника, и сграда с
2
идентификатор *** /вход за жилищната сграда/, е само на ответника, ищците не разполагат с
подход , от който да влизат в собствения си имот.Тъй като за построяването на процесните
постройки, не е учредявано право на строеж от страна на съсобствениците в полза на ответника
и/или неговите праводатели, то но силата на чл. 92 от ЗС, правото на собственост върху
построеното е възникнало в патримониума на носителите на правото на собственост върху терена,
съобразно правата им в съсобствеността.Като съсобственици на дворното място, представляващо
поземлен имот с идентификатор № ***, ищците притежават и общо 5/24 идеални части от
процесиите сгради с идентификатори №№ *** и № ***. Ответникът Г. Р. К. притежава 5/12
идеална части от процесиите сгради, каквато е и собствената му идеална част от поземления имот,
в който са изградени, а останалите 2/12 идеални части от тези сгради са собственост на М.К.Г. и
Г.К.И.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът
да бъде уважен, като бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат аргументи
относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съдът го намира за
неправилно.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искове с правно
основание чл.124 ГПК. Иска се да се признае за установено, че ищците са собственици на 5/24
ид.ч. от следните имоти: сграда с идентификатор ***, с площ 13,00 кв. м., брой етажи - 1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ***, с площ от 5,00 кв. м.,
брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване.
Безспорно е между страните, че дядото на ответника Г.Й.К. и дядото на ищците С.Й.К.
закупили празно дворно място в гр. Габрово, с площ от 470 кв. м., което съгласно нотариален акт
за покупко - продажба № **, том *, дело № **/*** г. по описа на нотариус при Севлиевски
областен съд, представлява парцел ** - ** от кв. ** по плана на гр. Габрово. По кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, този имот представлява поземлен имот с
идентификатор ***, с административен адрес - гр. Габрово, ул. „***" № *, с площ на имота от 365
кв. м. Върху имота е изградена жилищна сграта на два етажа, а в сутерена, две стаи и хол,
образуващи самостоятелно жилище. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
** от *** г., том *, дело № **/*** г. на Габровски околийски съдия, вписан в т. *, акт № *, вх. № **
от *** г., С.Й.К. и Г.Й.К. продават на Т.К.М. и К.М.К. „две стаи и хол" в сутерена на къщата на ул.
„***", заедно с 1/6 идеална част от общите части на имота. След извършени последващи сделки,
собственици на намиращото се в сутерена на сградата самостоятелно жилище са М.К.Г. и Г.К.И.
През 1985 г. е извършена делба на жилищната сграда в имота и построените два гаража.
При делбата всеки от съделителите получава по един жилищен етаж и гараж. Г.К. получил втория
етаж, Й.С.К. първи жилищен етаж, а С.К. – югоизточен гараж. С.Й.К. и Г.Й.К. останали
съсобственици на земята, върху която е построена жилищната сграда и гаражите и предвид
извършеното разпореждане с 1/6 идеална част от парцела през 1950 г., към момента на делбата
през 1985 г. всеки от тях е притежавал по 5/12 идеални части.
През 1992 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, дело № */1992 г.,
Г.К. прехвърля собствеността върху имота на ул. „***" на сина си Р.Г.К. През 2006 г., Р.К. продава
имота, включително и масивна сушина и навес с площ от 13.00, на сина си, ответника Г. Р. К. с
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № **, том *, дело № ** от *** г. по описа
на И.И., Нотариус с рег. № *** на НК на РБ, с РД - района на РС - Габрово.
С.Й.К. починал на 23.02.1997 г. и притежаваните от него 5/12 идеални части от дворното
място били придобити от неговите наследници - бащата на ищците Й.С.К. и неговата сестра Д.С.Й.
3
С нотариален акт за дарение от 30.06.2005 г., ищците придобиват 2/8 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Габрово, с адрес на имота: гр. Габрово,
ул."В.Д." № *, първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда в имота, югозападната
маза, както и 39,97 % идеални части от общите части на сградата. Дарители са техните родители
Й.К. и Д.Б.. Както вече се посочи, С.К. е притежавал 5/12 ид.ч. от дворното място, а след неговата
смърт собствеността преминава върху наследниците му Й.К. и Д.Й., като всеки от тях притежава
по 5/24 ид.ч. При тези данни, Й.К. е могъл да прехвърли само своята част от земята, която е 5/24
ид.ч.
Изложените обстоятелства са безспорни между страните. Спори се относно собствеността
двете постройки в поземления имот с идентификатор *** с идентификатори № ***, и № ***.
Съгласно заключението на вещото лице инж. В.Р., неоспорено от страните, което съдът
приема като обосновано и компетентно, сградите, предмет на спора, представляват постройки на
допълващото застрояване - второстепенни постройки за инвентар. Към момента на изготвяне на
заключението, те са в задоволително състояние - напукани и паднали външни и вътрешни мазилки
на двете постройки, счупени стъкла на вратата и прозореца на постройка „1", напукани стени на
постройка „5". За постройките няма налични строителни книжа. Вещото лице не може да определя
точната година на строителство на двете постройки, но съдейки по одобрените планове на града
твърди със сигурност, че те са построени в периода 1958 - 1977 год. В плана на Габрово от 1958
год. постройките не са нанесени, което означава, че към тази година те не са съществували. В
плана от 1987 год., който е изработен върху кадастрална основа заснета през 1977-1978 год.,
постройките са нанесени, като съществуващи на място.На място има изградена бетонова
площадка, която представлява вход за жилищната сграда с идентификатор ***. От този вход се
влиза към стълбищната клетка на сградата, обслужваща първия, втория етаж и мазите в
полувкопания приземен етаж. Тази бетонова площадка представлява покривна плоча на
процесиите две постройки на допълващото застрояване. Застроената площ на бетоновата
площадка е 18 кв.м. В съдебно заседание, проведено на 22.12.2021 г., експертът обяснява, че
постройката с идентификатор 5 предствалява и вход за жилищната сграда към първи етаж, като
има връзка с втория етаж и сутерена, където са мазите. Другият вход е от улица "В.Д." на ниво на
улицата по процесната плоча, до входната врата на сградата, която е на ниво втори етаж и оттам е
развито стълбище надолу към първия етаж и още по-надолу - към сутерена. За сградата може да
се влезе и от улица "В.Д." по външни теренни бетонни стъпала до дворната част на имота, което е
на ниво около два метра под нивото на улицата и от това дворно място, през постройка 5, отново
към входната врата на жилищната сграда, която е на нивото на първия етаж. Изследвайки
регулационните планове на града от 1957 година насам, вещото лице заявява,че към 1957 година,
единственият вход на жилищната сграда е бил на ниво първи етаж. По външните стъпала се е
влизало, които сега са разположени в началото на бетонната площадка. След това неколкократно
улица "В.Д." е с променена нивелета, което е дало възможност на всички сгради към улицата, да
направят входове за достъп до жилищните сгради, какъвто е този в края на бетонната площадка.
Същите констатации направи и въззивния съд, извършвайки оглед на процесния имот чрез Гугъл
мап приложение.
Ответникът счита двете второстепенни постройки за свои по силата на извършената сделка
покупко продажба между него и баща му през 2006 г., тъй като в нотариалния акт е записано, че
придобива и масивна сушина и навес със застроена площ 13 кв.м.Твърди, че масивната сушина е
изградена от неговия дядо с негови лични средства за да се ползва от негово семейство. Позовава
се и на изтекла придобивна давност.
За установявване на твърдяните от страните факти са допуснати и гласни доказателства.
Св. Д.Б. е майка на ищците. Тя твърди, че на улица "В.Д." № * живее от месец ноември
1975 година. Двете постройки в имота по това време вече били изградени. Площадката /
бетонната плоча/ е официалния вход към къщата. От тази плоча - от улицата по плочата се влиза в
официалния вход, който преди да насипят и да стане плоча, е било прозорец и когато е насипан
пътя, прозореца става врата. На първия етаж бил входа, преди да направят площадката, оттам се е
влизало и за първия, и за втория етаж. Сега входа, който е продължение на бетонната площадка, се
използва от свидетелката и от свекъра и. Над 50 години този вход се използвал от всички членове
4
на семейството.Не е имало спорове. Спор се появил, когато ответникът Г.К. дошъл да живее там.
След един скандал, той забранил да се минава оттам. Стаята под площадката била барака за стари
вехтории, където непотребни неща слагала свидетелката и ответника. На 10.09.2021 година се
появил синджир с катинар. Свидетелката твърди, че никога, до този момент, не се е заключвало.
От 1975 година до 10.09.2021 година не се е заключвало и го ползвали всички. Другата част било
едно тунелче, по-късно сложили метална врата. Там бил първоначално входа, който дълго време
бил единствен вход. За двете постройки никога не е имало спорове за ползването им. Всеки
хвърлял там, каквото свари. Според свидетелрката,никога през годините, от бащата на ответника и
дядо му, не било твърдяно, че тези постройки са техни.На 26.12.2020 г., ответникът заявил, че ще
смени патрона на входната врата на площадката, а на другия ден показал нотариалния акт за
собственост.
Свидетелят Д.Х. е съсед на страните. Той твърди, че от 40 години живее на този адрес и
знае, че има бетонна плоча до пътя, за колите, правена преди около 40 години. Това е входа за
цялата сграда. И Р. влизал оттам, и Й. също. На площадката си паркирали колите. На тяхната
плоча и Й., и Р., си паркирали колите. Двамата се разбирали. Проблемите започнали, когато дошъл
Г.К.. Проблемите настъпили отскоро. Д., майката на ищците, влизала в къщата откъм площадката,
откъдето е влизала винаги.
Свидетелят С.С. познава Г.К. от малък, баща му също. С дядо му Г.К. работили
заедно.Според свидетеля, Г. правил строежа, той си купувал материала, С.С. му помагал, заедно с
други познати. Входната врата също направил той и оттам минавали всички, защото е по-лесно.
Под плочата имало помещение, което Г. решил да направи на работилница. Слагали дърва долу, но
дали само бай Г. слагал там, свидетелят не може да каже. Основно бай Г. паркирал колата си на
площадката, но понякога и С.. Свидетелят не помни Г. и С. да са се карали кой да ползва
площадката.
Свидетелят Р.К. е баща на ответника. Той твърди, че бетонната площадка е изградена
около 1959 година - 1960 година от неговия баща Г.К. с негови средства. Отдолу имало
помещение, под площадката, където държал тезгяха си, там работил, а след това си държал мотора.
Ползвал го до 1980 година - 1981 година, след това останало безстопанствено. Нямали разправии с
братовчед му за ползването на площадката и стаята под нея. Площадката била някъде около 13
кв.м.и плащали данъците за нея.През 2011 г. синът му заживял в къщата.
Свидетелката Д.Ж. е леля на ответника. Тя също твърди, че бетонната плоча и отдолу
стаичката са изградени от баща й през 1958 -1960 г. Баща й ползвал стаичката за работилница,
после мотора си държал там, а по-късно дърва. Първоначалният вход бил към първия етаж, после
баща й избил вход от площадката и се влизало за цялата къща.
По делото е представен констативен протокол от 30.12.2020 г. за извършен оглед на място
от нотарус П.К., при който е установено, че ищцата има свободен достъп до бетонната площатка и
входа на жилището. Вратите на процесните постройки не са заключени, което е позволило да се
извърши оглед и вътре в помещенията.
Съдът, като взе предвид изложеното от фактическа страна, достига до следните правни
изводи.
Ищците по делото оспорват вещно - транслативното действие на договора, на който
ответника основава правото си на собственост, което се свежда до това, че ответникът черпи
права от договор по нотариален акт № 157/2006 г., по който прехвърлителя се явява несобственик
на дялата вещ – масивна сушина и навес със застроена площ от 13 кв.м.
С оглед събраните доказателства, съдът намира за доказани по делото твърденията, че
ответникът е придобил целия спорен имот от несобственик. Както вече се посочи, дядото на
ответника Г.Й.К. и дядото на ищците С.Й.К. закупили празно дворно място в гр. Габрово, с площ
от 470 кв. м. Част от дворното място 1/6 ид.ч. е продадено на трети лица през 1950 г., поради което
те остават съсобственици на 5/6 ид.ч. от него.
През 1985 г. е извършена делба само на жилищната сграда в имота и построените два
гаража, като С.Й.К. и Г.Й.К. остават съсобственици на земята, върху която е построена жилищната
сграда и гаражите и предвид извършеното разпореждане с 1/6 идеална част от парцела през 1950 г.
5
към момента на делбата през 1985 г. всеки от тях е притежавал по 5/12 идеални части.
През 1992 г. Г.К. прехвърля собствеността върху имота на ул. „В.Д."* на сина си Р.Г.К., а
през 2006 г., Р.К. го продава, включително и масивна сушина и навес с площ от 13.00, на сина си
ответника Г. Р. К..
От заключението на вещото лице се установи, че масивна сушина и навес са изградени без
за тях да бъдат издадени съответните строителни книжа. Представляват постройки на
допълващото застрояване - второстепенни постройки за инвентар- самостоятелен обект на правото
на собственост, построен без строителни книжа, за който е относима разпоредбата на чл. 92 от ЗС.
Съгласно чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. Постройките, доколкото са трайно прикрепени към
земята, винаги са част от правото на собственост на собственика на земята, освен в случаите на
учредено право на строеж. ”Установено друго” в разпоредбата на чл.92 от ЗС има предвид именно
прехвърлянето на правото на собственост върху постройката на друго лице, тоест учредяването на
право на строеж върху тази постройка. По отношение на тези спомагателни постройки важи чл.92
от ЗС и те следват собствеността на мястото или сградата, които са предназначени да обслужват. В
конкретния случай постройките не са функционално свързани с жилищната сграда, но
същевременно техният покрив служи за подход към двата входа към нея. Поради това следва да се
приеме, те обслужват както сградата, така и дворното място. Сградата е в режим на етажна
собственост, поради което съдът намира, че те следват собствеността на дворното място. Тъй като
ищците са собственици общо на 5/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при приложение
на правилото на чл. 92 от ЗС, същите са собственици на съответната част от сгради с
идентификатор № ***, и № *** .
Освен на договор за покупко-продажба, ответникът се позовава на изтекла придобивна
давност досежно процесните постройки. По делото е установено от гласните доказателства, че
постройките са изградени през 1959-1060 г., като първоначално била направена бетонната
площадка, а по- късно оформена стая под нея, а преди около десет години и металната врата на по-
малкото помещение. Съдът дава вяра на св. Б., според която от 1975 г. до 2020 г. никога между
страните и техните наследодатели не е имало спорове относно ползването на двете постройки.
Входът, продължание на бетонната площадка, бил използван от всички.В помещението под нея
слагали различни неща, никога не се е заключвало до 10.09.2021 г., когато ответникът катинар.
Съдът кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, независимо от родствената връза с
ищците, тъй като соченото от нея не противоречи на останалите събрани по делото
доказателства.В същият смисъл са и показанията на св. Д.Х., който е съсед на страните и няма
родствена връзка с тях. Той също установява, че входът на бетоновата площадка се ползвал от
всички - Р. влизал оттам, и Й. също. На площадката си паркирали колите. На тяхната плоча и Й., и
Р., си паркирали колите. Двамата се разбирали. Проблемите започнали, когато дошъл Г.К..
Проблемите настъпили отскоро. Д., майката на ищците влизала в къщата откъм площадката,
откъдето е влизала винаги. В подкрепа на изложеното от свидетелите е и установеното в
представения констативен протокол от 30.12.2020 г.- вратите не са заключени, пространството и
достъпа до вратата не са ограничени. В постройките имало битови отпадъци, автомобилни гуми,
стара покъщнина. Другата група свидетели, Св. Р.К. и Д.Ж., баща и леля на ответника, и св. С.,
разпитани по искане на ответника, установяват главно, че дядото на ответника със свои средства е
изградил постройката от 13 кв.м. за да я ползва неговото семейство, а покрива й да служи като
подход към отворен втори вход за жилищната сграда и парто място за автомобила му. Св. Р.К. и
Д.Ж. не сочат да е имало спорове при ползването на постройките и бетонната площадка, като
място за паркиране и подход към двата входа на сградата.Споменават само за разговори с техния
баща, че може да забрани да се влиза от входа, направен от него, но няма данни да е предприемал
такива действия.
Анализирайки тези показания, съдът приема, че ответникът или неговите праводатели, не
се установи да са извършили действия, с които са обективирали спрямо ищците или техните
праводатели, намерението си да владят процесните постройки само за себе си. Не се доказа и те да
са владяли имотите в продължение на 10 години постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и
спокойно, както и да са осъществили действия, отблъскващи владението на другите
6
съсобственици. Тъй като липсват строителни книжа и отстъпено право на строеж, както и наличие
на друго придобивно основание, при приложение на чл.92 ЗС, е без значение с какви средства са
изградени постройките.
Това налага отмяна на атакуваното решение и постановяване на акт по същество с
уважаване на исковете и присъждане на направените разноски в полза на ищците, които за двете
инстанции са в размер на 1 770 лв., съобразно приложените списъци.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34/24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 401/2021 г. по описа на
Районен съд Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между И.Й.Ч. , с ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „А.Г." № *, С.Й.К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***." № * и Г. Р.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***." № *, че И.Й.Ч. С.Й.К. са съсобственици
общо на 5/24 идеални части от сгради с идентификатори № ***, със застроена площ 13 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Други вид сграда за обитаване и № ***, със застроена площ 5 кв.м.,
брой етажи: 1 , с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, построени в Поземлен имот с
идентификатор *** в гр. Габрово, ул. „В.Д." № *, на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***." № * да заплати на
И.Й.Ч. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***" № * и С.Й.К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „***" № * сумата 1770 лв., направени разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7