№ 26832
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110128534 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а от страна на ответника е релевирано
възражение за прихващане с пр. осн. чл.232, ал.2, пр.2 и чл.233, ал.1, изр.3 от ЗЗД с
насрещни свои вземания.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕМ
ДИ – ЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „АМВН“ ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1600 лв., представляваща невърнат депозит по договор за наем от 01.10.2017 г., ведно със
законна лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена
заповед за изпълнение от 27.11.2020 г. по ч. гр. дело № 55369/2020г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 01.10.2017 г. между ищеца и
ответника е сключен договор за наем, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцовото за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ търговски обект- павилион, с площ от 13,40 кв.м., находящ се в гр. София,
бул. „Черни връх“ № 57, срещу наемна цена в размер на 800 лв. месечно. С уведомление от
ответника на ищеца било съобщено, че сключеният договор няма да бъде продължен след
изтичане на срока. Твърди, че въз основа на чл. 11 от процесния договор ищецът предал на
ответника сумата от 1600 лв., представляваща депозит, обезпечаващ вземанията спрямо
наемателя. Поддържа, че договорът за наем бил едностранно прекратен от ответника, като
на същия му е върнато владението върху имота. Посочва, че след прекратяване на договора
наемодателят не е имал претенции за неизплатени суми, свързани с ползването на имота и
текущите разходи за битови нужди. Заявява, че до ответника била изпратена нотариална
покана от 15.05.2020 г. чрез нотариус Здравко Тончев, рег. № 438 при НО, с която е поканен
да възстанови получената като обезпечение сума в размер на 1600 лв. Сочи се, че поканата
била връчена на 15.07.2020 г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Представя писмени доказателства към исковата молба.
1
Извън срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска, като предявява възражение за прихващане със свои насрещни вземания срещу
ищеца, произтичащи от същия договор за наем, представляващи заплатени от него вместо
наемателя консумативи за ползването на наетия имот за период, предхождащ
прекратяването на договора за наем, както и извършени за негова сметка /на ответника, като
наемодател/ ремонтни дейности в обекта, след прекратяването на договора за наем, по
причина стопанисването като не добър стопанин на наетия обект от страна на наемателя -
ищец.
В хода на производството ответникът е поискал с молба от 04.01.2022 г. /депозирана
по пощата, т.е. в последния ден от срока за отговор по чл.131 от ГПК/ продължаване на
срока за подаване на такъв, по която молба съдът се е произнесъл с Определение №
2389/27.01.2022 г. като е оставил без уважение искането, по подробно изложени
съображения. С последваща молба от 30.03.2022 г., пълномощника на ответника адв. И. е
поискала от съда да си отмени определението с което е отказал продължаване на срока за
отговор по чл.131 от ГПК по реда на чл.253 от ГПК, като е изложил съображения за грешно
приложение на чл.133 от ГПК. Изтъкнал е, че съдът е направил погрешни и прибързани
съждения както по отношение на съдържанието на отговора по чл.131 от ГПК, с който все
още не бил запознат към датата на постановяване на определение № 2389/27.01.2022 г. /тъй
като отговора е депозиран едва на 02.02.2022 г./ но и е напътил към медиация само
ответника, което пък създавало у ответника основателно съмнение за предварително
формирана у съда преценка за изхода на спора. Болшинството от изложените от ответника,
чрез пълномощника му адв. И. съображения настоящия състав на съда намира отново за
неоснователни и противоречащи на намиращите се по делото документи, в т.ч. изходящи от
самия ответник. На първо място, във възражението в срока по чл.414 от ГПК, депозирано от
ответника по ч.гр.д. № 55369/2020 г. /подадено е лично от управителя Румен Михайлов, на
04.03.2021 г./ последния е посочил, въпреки че не се изискват мотиви за възражението, че
„не дружеството не дължи претендираната сума, тъй като заявителят не е заплатил
дължимите консумативи за ток и е оставил имота в състоянието, което не позволява
ползването му, поради което е правен ремонт в помещението и по тази причина
длъжникът прави възражение за прихващане на двата депозита в размер на 1600 лв.- за
ремонта и неплатения ток.“ . Доколкото настоящото исково производство е продължение
на проведеното преди това заповедно такова, съдът е длъжен да обсъди и изложените по
него възражения. Отделно от това, до обявяване на окончателни доклад по делото, на
страните не са преклудирани правата да представят доказателства за фактите, които са им
възложени в доказателствена тежест по правилата на чл.154 от ГПК. Поради изложените
мотиви, съдът намира, че към настоящия момент на ответника е преклудирана единствено
възможността да предяви насрещен и инцидентен установителни искове, както и да
привлече евентуално в процеса трето лице- помагач на своя страна, но не и правото му да
оспори иска и изрази становище по твърденията на ищеца и представените от него
доказателства. Изложените възражения за прихващане с посочените суми, съдът ще следва
да разгледа и обсъди в акта си по съществото на спора. С редица свои решения, като напр.
Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на ІІ Т.О. на ВКС, Решение № 67 от
06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. състав на ВКС, І т. о. и др., ВКС е изложил принципни
съображения по приложението на чл.131 и преклузиите по чл.133 от ГПК, като е посочил,
че „С чл.131, ал.1 от приетия през 2007 г. ГПК е въведен преклузивен едномесечен срок, в
който ответникът може и следва да упражни защитата си срещу иска като представи
отговор на исковата молба, съдържащ становище по допустимостта и основателността
на предявения иск и възраженията против него, и ангажира доказателства. Пропускането
на преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК е обвързано с настъпване на указаните в чл.133
ГПК неблагоприятни последици - ответникът губи възможността да извърши
предвидените в чл.131 ГПК процесуални действия в по-късен момент, освен ако пропускът
2
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Разпоредбата на чл.133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално, а корективно, в
духа на основните начала на гражданския процес - състезателно и служебно начало /чл.7 и
чл.8 ГПК/, равенство на страните /чл.9 ГПК/ и установяване на истината /чл.10 ГПК/.
Съблюдаването на тези начала изисква от съда, разглеждащ иска, да осигури в равна
степен възможност на ищеца и на ответника да установят твърдените от тях факти,
които имат значение за правилното решаване на делото, и да им съдейства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна, за да бъдат защитени пълноценно признатите
им от закона права и интереси. Буквалното тълкуване на чл.133 ГПК в смисъл, че
пропускането на преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК лишава изобщо ответника от
процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ.
да изрази становище по иска, несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на
защита на ответника. Същевременно, подобно тълкуване създава недопустима
процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на своевременно направено
от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по
чл.154, ал.1 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си
претенция. Ограничаването на правото на защита на една от страните в процеса и
поставянето на насрещната страна в привилегировано положение противоречи на духа на
ГПК от 2007 г. и на закрепените в него основни начала на гражданския процес. За да се
избегне неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.133 ГПК, съдът се е
произнесъл и с решения по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна
практика, с които е прието, че : Параметрите на спора се считат очертани едва след
доклада по чл.146 ГПК; Неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не
преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се
основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства;
Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че
освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК“.
При приложението на цитираната по-горе съдебна практика, настоящия състав на
съда продължава да счита, че за ответника не са били налице уважителни причини за
продължаване на срока за отговор по чл.131 от ГПК с още един месец, поискано по реда на
чл.63, ал.1 от ГПК, поради което и постановеното определение № 2389/27.01.2022 г. не
подлежи на отмяна от съда по реда на чл.253 от ГПК, тъй като съдът не счита, че същото е
постановено „при промяна в обстоятелствата, грешка или пропуск на съда“. Същевременно,
заявените от ответника оспорвания и възражения, заявени във възражението по чл.414 от
ГПК, както и предприетото оспорване на иска, макар извън срока по чл.131 от ГПК ще
бъдат зачетени от съда, респ. обсъдени при постановяване на крайния съдебен акт.
По отношение на напътването към спогодба или медиация единствено на ответника /в
постановеното Определение № 2389/27.01.2022 г./ следва да се посочи, че самия ответник в
молбата, с която е поискал продължаване на срока по чл.131 от ГПК е изложил такива
твърдения, а именно за водени между страните преговори за доброволно уреждане на спора.
Задължението на съда да напъти двете страни общо към постигане на такова доброволно
извънсъдебно уреждане на спорните отношения, обичайно се осъществява в
производството, при насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., с определението по
чл.140 от ГПК /т.е. настоящото такова/.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Страните не
спорят, че са били обвързани от договор за наем от 01.10.2017 г. за търговски обект –
павилион с площ от 13.40 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 57.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи наличието на договорни отношения между страните, с
твърдяното съдържание по съществените елементи – обект, срок и наемна цена; че е
3
заплатил на ответника процесната сума от 1600 лв. под формата на депозит; че договорът за
наем е бил прекратен и от кой момент, като държането на наетия обект е върнато на
наемодателя. По възражението за прихващане ищецът следва да проведе насрещно
доказване, че вредите по обекта на наема, не се дължат на причина, за която той отговоря.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за заплатени от него, вместо
наемателя, консумативни разходи за потребена ел.енергия в обекта и разходи по извършен
за негова сметка ремонт, поради нанесени вреди, причинени от ползването на имота от
страна на наемателя /ищеца/, т.е. да установи основание за задържане на процесните суми.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими и относими
подлежат на приемане.
Следва да се укаже на ответника да уточни по отношение на кои свои вземания,
включително тяхното основание и размер, релевира възражение за прихващане със сумата
по депозита.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 22.11.2022 г. от 10,00 ч. , за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 55369/2020 г. по описа на СРС, 164-и състав.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни възражението си за прихващане, като посочи изрично срещу кои
свои вземания /основание и размер/ релевира възражение за прихващане със сумата по
депозита.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете
и на ел. адрес: ********@***.*******.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4