Р Е
Ш Е Н
И Е № 5
гр. Пловдив,
21 януари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 590/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби вх. №
31968/30.10.2019 г. и вх. № 31971/30.10.2019 г., и двете подадени от Д.С., с
идентично съдържание против решение № 1117/07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 633/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в
която искът му за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен.
Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като размерът
на дължимото обезщетение е бил занижен и не отговаря на установената фактическа
обстановка, свързана с продължителността на наказателното преследване,
тежесттта на повдигнатото обвинение и претърпените от него вреди, поради което
моли съда да го отмени в обжалваната част и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Оспорва въззивната жалба
на ПРБ. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба вх.
№ 30460/17.10.2019 г. от ПРБ против същото решение в частта, в която тя е
осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5 000
лв. и разноски от 282 лв., като се твърди, че в тази част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано като
постановено в несъответствие със събраните в хода на производството
доказателства по изложените в жалбата съображения, като се иска то да бъде
отменено в тази част и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до справедлив такъв, съотвестващ на принципа на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в сходни случаи. Не е взел становище по
постъпилите жалби от Д.С..
ПРБ в качеството си на страна по
чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, поради което
моли съда да я остави без уважение, а тази на ответника е основателна и следва
да бъде уважена, като бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в
справедлив размер от 2 500 лв.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявените от Д.К.С. против ПРБ обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 09.01.2015 г. бил привлечен
като обвиняем по сл.д. № 258/2013 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – П.
за това, че през декември 2008 г. в качеството му на длъжностно лице – кмет на
Община К. съзнателно е сключил неизгодна сделка, от което е произлязла вреда за
общината в размер на 36 000 лв., била му наложена мярка за неотклонение
„Подписка“, а по внесения в съда обвинителен акт било образувано н.о.х.д. №
1910/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което той бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и му било наложено
наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, като впоследствие с решение № 179/07.12.2018
г. по н.д. № 617/2018 г. на Върховния касационен съд – ІІ н.о. той бил
оправдан. Твърди се също, че с повдигането и поддържане на обвинение му били
причинени неимуществени вреди – С. се чувствал репресиран, емоционално изхабен,
отчаян, притеснен от възможното наказание, включително от лишаване от правото
да заема обществена длъжност за срок от две години, като се притеснявал и за трите
си дъщери, които се нуждаели от материална подкрепа, както и че е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500
лв. на адвокат Е. при повдигане на обвинението и в размер на 800 лв. на адвокат
С. за изготвяне на касационната жалба и явяване пред Върховния касационен съд.
Доколкото за всички нанесени му неимуществени и имуществени вреди е виновна ПРБ,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда /07.12.2018 г./ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за
имуществени вреди от 1 300 лв. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
П.н.Р.Б. счита, че исковете са неоснователни и недоказани по основание и размер
и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не са установени действително
претърпените имуществени и неимуществени вреди като пряк резултат от
повдигнатото обвинение, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в
изключително завишен размер и несъобразено с критериите за справедливост по чл.
52 от ЗЗД, като прекомерно според ответника е и заплатеното от ищеца в
наказателното производство адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение е осъдена ПРБ
да заплати на Д.С. 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
стрес и притеснения, претърпени в резултат на воденото против него н.о.х.д. №
1910/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което той е бил оправдан с
влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.12.2018 г. до окончателното й изплащане, 1 300 лв. обезщетение за
имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1910/ 2016 г. по
описа на Окръжен съд – П., 10 лв. разноски за държавна такса и 272 лв. разноски
за адвокат съразмерно с уважената част на иска, като искът за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Решението
е обжалвано от двете
страни, но само в частта, касаеща обезщетението за неимуществени вреди и
разноските, в която част то е
предмет на въззивното производство, а в частта по иска за обезщетение за имуществени вреди
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Не се спори между страните и от
приетите по делото писмени доказателства и приложеното н.о.х.д. № 1910/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд се установява
твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:
С постановление от 09.01.2015 г. Д.С.
е бил привлечен като обвиняем по ДП № 258/2013 г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура – П. за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК за това, че
на 09.12.2008 г. в гр. К., П. област в качеството си на длъжностно лице – кмет
на Община К. съзнателно е сключил неизгодна сделка – консултантски договор за
предоставяне на консултантски услуги с „А.“ ЕООД – П. с предмет: извършване на
всички необходими консултации и съдействие за изясняване на точното
местонахождение и идентификация на всеки имот, включен в бъдещ въвод във
владение на Община К. в гори, земи и голени от горския фонд с обща площ
22 420 дка, признати като собственост на общината с решение №
92/07.08.2006 г. на П.ския районен съд, каквато компетентност „А.“ ЕООД няма и
която е от компетентността на ОСЗ – П. и ДГС, регламентирани в Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и
Правилника за приложението му, и от това е произлязла значителна вреда в размер
на 36 000 лв. за Община К., която представлява, а на обвиняемия е
определена мярка за неотклонение „Подписка“.
По изготвения обвинителен акт е
било образувано н.о.х.д. № 1633/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
завършило с присъда № 20/ 10.02.2016 г., с която Д.С. е признат за виновен в
извършване на посоченото престъпление и е осъден на пробация, включваща
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и
подписване 2 пъти седмично, която да се изпълнява на адрес в с. Б., П. област,
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и
той е осъден да заплати на Община К. като граждански ищец обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на престъплението в размер на
36 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на гражданския иск – 18.09.2015 г. до окончателното изплащане, а по
сметка на Окръжен съд – Пловдив да заплати държавна такса в размер на
1 440 лв.
Тази присъда е била отменена с
решение № 208/03.08.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 301/2016 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от
прокурор при Окръжна прокуратура – П..
По новия обвинителен акт е било
образувано н.о.х.д. № 1910/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
завършило с присъда № 110/ 21.11.2016 г., с която С. е признат в извършване на
същото престъпление и е осъден на пробация, включваща пробационните мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично,
която да се изпълнява на адрес в с. Б., П. област, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и е осъден да заплати
на Община К. като граждански ищец обезщетение за претърпените имуществени вреди
в резултат на престъплението в размер на 36 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на гражданския иск –
18.09.2015 г. до окончателното й изплащане, а по сметка на Окръжен съд – П. да
заплати държавна такса в размер на 1 440 лв.
С решение № 78/04.04.2017 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 17/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,
първоинстанционната присъда е потвърдена, но с решение № 180/23.01.2018 г.,
постановено по к.н.о.х.д. № 571/2017 г. по описа на Върховния касационен съд –
ІІІ н.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
С решение № 84/26.03.2018 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 60/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,
е потвърдена присъдата на П.ския окръжен съд, но с решение № 179/07.12.2018 г.,
постановено по н.д. № 617/2018 г. по описа на Върховния касационен съд – ІІ
н.о., това решение е отменено и Д.С. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
Тоест общата продължителност на наказателното
производство срещу ищеца е 3 години и 11 месеца, като е започнало на 09.01.2015
г., когато за първи път му е повдигнато обвинение, и е приключило на 07.12.2018
г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.
За да бъде
търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на
деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални
хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разгледващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно
установено, че на Д.С. е било повдигнато обвинение за извършване на тежко
умишлено престъпление по чл. 220,
ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от 1 до 6 години и възможност за лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, т.е. лишаване от право да заема определена
държавна или обществена длъжност, по което подсъдимият е оправдан.
От
обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените
процесуално-следствени действия са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие
подсъдим, действията в досъдебното производство са започнали от следовател в
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - П., ищецът неколкократно е
бил привличан като обвиняем, като му е било прецизирано обвинението, след
събиране на всички доказателства делото е било внесено в Окръжен съд – Пловдив,
постановена е присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен,
впоследствие отменена от апелативния съд и делото е било върнато на
прокуратурата, бил е изготвен нов обвинителен акт, който бил отново внесен в
окръжния съд, по който била постановена присъда, признаваща С. за виновен, тя
била отменена от Върховния касационен съд и делото – върнато на въззивния съд
за ново произнасяне, при това разглеждане отново била потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд, но с влязло в сила решение на Върховния касационен съд това
решение било отменено и подсъдимият бил оправдан, тъй като деянието е
несъставомерно поради липса на осъществени от подсъдимия обективни и субективни
признаци на престъплението, като от друга
страна прокурорите в Окръжна прокуратура – П. са образували досъдебното
производство и не са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен
надзор върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във
връзка с твърдяното престъпление от ищеца, по изготвяне на законосъобразен
обвинителен акт и извършване на необходимите процесуално-следствени действия,
като при адекватни такива наказателното производство би могло да приключи в
значително по-кратки срокове, поради което съдът намира, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове.
По отношение на вида и размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите А.
М., Е. С.и А. К., които отразяват техни преки и непосредствени впечатления.
От показанията на свидетеля М. се
установява, че С. *** и хората го харесвали, след като образували наказателно
производство против него, той бил унижаван и хулен, случилото се било отразено
в медиите, бил отстранен от работа и трябвало да издържа три деца, които учели.
В същата насока са показанията на
свидетеля С., според когото ищецът бил кмет на Община К. четири мандата, имал
присъда за раздаване на средства на социално слаби, за което хората го наричали
Р. Х., както и бил съден за консултантски договор за връщане на гори, хората му
имали доверие, защото бил работохолик и не вярвали, че той е злоупотребил със
средства, за което бил съден, С. имал три
дъщери и без работа много трудно се препитавал, като бил осъден да заплати
36 000 лв., което го притеснявало, защото това били много пари.
Според свидетелката К. С. *** и
против него били образувани две наказателни дела, едното от които за даване
пари на ромите, а другото във връзка с възстановяване на горите, хората го
харесвали, когато имали нужда, отивали при него и той им помагал, когато го
обвинили, че дал пари по консултантски договор, хората се отдръпнали от ищеца,
защото гръмките заглавия по вестниците за злоупотреба с обществени средства
създавали недоверие, по време на наказателното производство С. изпитвал
финансови затруднения да издържа трите си деца, въпреки че имал квалификация и
знаел немски език, не можел да си намери работа, защото хората се замисляляли
дали да наемат човек, против когото се води наказателно дело, а всичко това се
отразило на психиката му.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, ищецът има висше образование със специалност „Е. П.“ от В.
Т. У. - И., Г., бил е избран за кмет на Община К. през 2001 г., 2003 г., 2007
г. и 2011 г., има три дъщери – М., родена на *** г., К., родена на *** г., и З.,
родена на *** г.
От свидетелство
за съдимост на Районен съд – П. от 12.02.2019
г. се установява, че Д.С. е бил осъден с влязла в сила присъда от 25.01.2016 г.
по н.о.х.д. № 1259/2013 г. на Окръжен съд – П. за престъпление по чл. 282, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода 03.04.2008 г. – 30.12.2009 г. в
гр. К., П. област в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – кмет на Община К., при условията на продължавано
престъпление е нарушил служебните си задължения, като се е разпоредил с парични
средства от бюджета на Община К. с цел на набави на другиго имотна облага в
полза на посочените в присъдата физически лица, общо в размер на 9 820
лв., и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община К.
от имуществен характер и такива, изразяващи се в създадени смущения в
нормалното функциониране на Община К., компрометиране на нейния авторитет и
разколебаване доверието на гражданите, като е осъден на една година лишаване от
свобода и е лишен от правото да заема обществена длъжност за срок от две
години, считано от влизане на присъдата в сила, като изтърпяването на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Фактът, че през голяма част от
разглеждания период против ищеца е било водено и друго наказателно производство
/започнало в съдебната му фаза през 2013 г. и приключило на 06.12.2017 г./,
завършило с влязла в сила осъдителна присъда, следва да бъде отчетен при
преценката на претърпените от него неимуществени вреди и дължимото за тях
обезщетение.
На база на всички събрани по
делото доказателства съдът приема за установено, че С. е претърпял
неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по
повдигнатото му обвинение в извършване на посоченото тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и
емоционален стрес, той бил притеснен от наказателното дело, отразено в медиите,
живеел в сравнително малък град и повдигнатото му обвинение за злоупотреба с
обществени средства в качеството му на кмет на общината станало известно на
хората, част от тях, които преди това му вярвали и го харесвали, се отдръпнали
от него и изпитвали недоверие, самият той се притеснявал от процеса и първата
присъда, защото бил осъден да заплаща крупна сума, а всичко това се отразявало
много негативно на психиката му.
Описаното състояние на ищеца е
нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателно производство,
продължило сравнително дълъг период от време, макар и този период да е оправдан
от характера на обвинението, извършваните процесуално-следствени действия,
постановените присъди и връщане на делото за ново разглеждане от фаза изготвяне
на нов обвинителен акт, създаващи несигурност, като всички те са свързани с
негативните преживявания от повдигнатото обвинение, отразили се неблагоприятно
върху емоционалното и психическото състояние на С., а описаните последици са в
пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение за посочените
престъпления и воденото против ищеца наказателно производство.
Съдът намира, че не следва да
обсъжда събраните гласни доказателства за това, че С. е бил отстранен от работа
и това е довело до финансови неблагополучия, доколкото такива твърдения не са
наведени в исковата молба и не са установени посредством писмени доказателства,
още повече, че наказателното производство е започнало на 09.01.2015 г., а
четвъртият му мандат като кмет е с решение на Общинската избирателна комисия от
24.11.2011 г., т.е. дори ищецът да е бил отстранен от работа, това е станало в
края на периода, в който е бил кмет, и няма дори твърдения, че е искал да се
кандидатира отново за тази длъжност и това му е попречило.
Настоящият състав приема за
недоказано твърдението на ищеца, че е търсил работа в периода на воденото
наказателно производство и единствено съществуването му е било пречка за
намирането на такава, като в тази насока са единствено показанията на
свидетелката К., но те са твърде общи и неконкретни.
Въз основа на реално претърпените
неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера
му и в отношенията с близки и познати, както и в обичайния му начин на живот, изживените негативни емоции и
създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, която заплаха е била реална с оглед тежестта на
повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, при
съобразяване с характера на това обвинение, в
т.ч. предвижданото за
него наказание /лишаване от свобода от 1 г. до 6
г. и лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност/, факта, че обвинението е за извършено престъпление в
качеството на длъжностно лице /кмет на община/, рефлектирало на авторитета му
върху значителен брой хора, по-лекия характер на взетата мярка за неотклонение
„Подписка“, които са се отразили върху психиката и ежедневния живот на С., продължителността на периода, през който
спрямо него са извършвани действия и са постановявани
актове, отразяващи се на правната му сфера /3 години и 11 месеца/, при отчитане и на другото наказателно производство в този период, завършило
с влязла в сила осъдителна присъда, както и при
вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди от увреждането в размер на 5 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на
обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени
вреди, установени по
делото, като при определянето
му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на
съществуващите обществено-икономическите условия на живот /в тази връзка вж. Р.
№ 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/.
Предвид направените от въззивния
съд правни изводи обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено в
частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. от 07.12.2018 г., в която част решението
следва да бъде потвърдено.
Решението в частта по иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в
сила.
Законосъобразно е решението и в
частта за присъдените разноски, като първоинстанционният съд е отчел както
реално извършените от ищеца разходи, така и размера на уважените искове и
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ, поради което в тази част то също следва да
бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на всички въззивни
жалби на страните не се дължат разноски за настоящата инстанция.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1117/07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 633/2019 г. по описа на П.ския
окръжен съд – ХV гр.с., в частта, в която ПРБ е осъдена да заплати на Д.К.С.
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи стрес и притеснения,
претърпени в резултат на воденото против него н.о.х.д. № 1910/2016 г. по описа
на Окръжен съд – П., по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда, в
размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.12.2018 г. до окончателното й изплащане, 10,00 лв. разноски за държавна
такса и 272,00 лв. разноски за адвокат съразмерно с уважената част на иска,
както и в частта, в която искът на Д.К.С. против ПРБ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото против
него н.о.х.д. № 1910/2016 г. по описа на Окръжен съд – П., по което той е бил
оправдан с влязла в сила присъда, е отхвърлен за разликата над 5 000,00
лв. до пълния предявен размер от 50 000,00 лв.
В останалата част решението е
влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.