РЕШЕНИЕ
№ 257 24.02.2017 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви
граждански състав
На
седми февруари през две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.С.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Моника Яханаджиян
гражданско
дело №3351 по описа за
2016 година
Производството по
делото е образувано по повод искова молба на ЗК „Уника” АД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление в гр.С., район „К.”, ул.”Ю.” №......,
представлявано от Изпълнителния Директор Д.С.Т. и от Председателя на УС и
Главен Изпълнителен Директор Н.Г.И., подадена чрез пълномощник – юк.В.Д.,
против Община Бургас, представлявана от Кмета Д.Н., за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 6 126,17 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил,
марка „.....” .... с ДК№........., вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2014
г., около 18,00 часа в гр.Б., на пътен възел К., в посока гр.К., ведно със
законната лихва върху главниците, начиная от завеждане на иска до окончателното
плащане.
В исковата молба
се сочи, че на посочените дата и място е настъпило ПТП с процесното МПС, в
резултат на „разбита пътна настилка/необезопасена”, като нанесените имуществени
вреди, за които има съставен опис на щета от 05.11.2014 г. и заведена претенция
под №14110060304 за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №14006170594, са били възстановени в избран от собственика на увредения
автомобил, сервиз. Причинените вреди възлизали на исковата сума, поради което и
застрахователят одобрил и изплатил на сервиза застрахователно обезщетение в
размер на 1731,52 лева. Твърди се, че с решение №968/05.06.2015 г., постановено
по гр.д.№8862/2014 г. по описа на БРС, ищецът е бил осъден да доплати сумата от
4394,65 лева по дължимо застрахователно обезщетение по щета №14110060304 и
суброгирайки се в правата на увредения, на застрахователя се следвало
възстановяване от Община Бургас на изцяло заплатеното обезщетение, което
възлиза на исковата сума.
В подкрепа на иска
се ангажират доказателства и се претендира присъждането на съдебно-деловодните
разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа иска и ангажираните с него доказателства
и доказателствени искания, претендира разноски.
В срока по чл.131
от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответната Община Бургас, подаден чрез
пълномощник, с който се изразява становище за неоснователност на предявеният
иск. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП, по подробно изложени съображения, навеждат се доводи за
съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил, поради което от
съда се иска да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Ангажират
се доказателства и се претендират съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ответната Община Бургас не се представлява.
С
отговора на исковата молба ответната Община Бургас е поискала привличането на
трето лице – помагач – „ПСТ Груп” ЕАД, срещу което е предявила обратен
осъдителен иск за сумите, предмет на първоначалния иск, посочвайки че на същите
е възложено извършването на текущ ремонт и поддържане на улични, пътни и
тротоарни настилки на територията на Община Бургас, включващо и участъци от РПМ
в урбанизираната територия – път ІІІ-906 /К.-Б./ в участъка от пътен възел „С.”
до кръстовището за „М.”, гр.Б.. В този смисъл поддържа, че отговорността за
вреди от ПТП е в тяхна тежест.
С определение от
18.07.2016 г., като трето лице – помагач на ответната Община Бургас е
конституирано „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК ..........
Третото лице –
помагач и ответник по обратния иск депозира отговор, с който оспорва
основателността на първоначалния и обратен иск по подробно изложени
съображения, поради които претендира отхвърлянето му. Не ангажира
доказателства. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание третото – лице помагач и ответник по обратния иск не се представлява.
Предявеният
първоначален иск е с правно основание чл.213 от КЗ, понастоящем отменен, а
обратния иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД и са процесуално допустими. По делото липсват факти и
обстоятелства, ненуждаещи се от доказване. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищцовата страна следва, при условията на пълно и
главно доказване, да установи настъпването на вреди, вследствие на процесното
ПТП, причинно – следствената връзка, размера на вредите, както и че е заплатила
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответната страна е да установи,
че е изпълнила задължението си за поддържане на пътната настилка на процесното
място. В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че е възложил надлежно
поддръжката на пътната настилка на третото лице – помагач, а ответникът по
обратния иск следва да установи, че е изпълнил задължението си за поддържане на
пътната настилка на мястото на настъпване на ПТП и към посочения момент.
Бургаският районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.213, ал.1 от КЗ, понастоящем отменен, ДВ, бр.102/2015 г., в сила
от 01.01.2016 г., вр.чл.50 от ЗЗД, а предявеният при условията на евентуалност от
ответната Община Бургас обратен иск срещу всеки един от конституираните като
трети лица – помагачи на ответната Община Бургас, е с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
представен и приет като доказателство протокол за ПТП №1538685/04.11.2014 г.,
изготвен от А.П., служител на Сектор ПП, от съдържанието на който се
установява, че на 04.11.2014 г., в 18.00 часа в гр.Б., пътен възел „К.”, при
излизане в посока гр.К., водачът на лек автомобил с рег.№................,
попада в разбита пътна настилка, необозначена и обезопасена, вследствие на
което самостоятелно допуска ПТП. От ПТП са настъпили материални щети по
автомобила.
Представена и
приета като доказателство по делото е и Застрахователна полица №14006170594,
видно от съдържанието на която се установява, че увреденото МПС е било застраховано
при ищцовото дружество по застраховка „Каско МПС”, валидна за периода от 06.06.2014
г. до 05.06.2015 г. Този факт не е спорен между страните.
От представените и
приети като доказателства Уведомително писмо по щета №14110060304/05.11.2014
г., опис на щета №14110060304 от 05.11.2014 г., става ясно, че след настъпване
на застрахователното събитие, увреденото лице, чрез пълномощник е депозирал пред
ищеца – застраховател, искане, по повод на което е образувана преписка по щета
№14110060304/05.11.2014 г., както и че след извършен оглед на МПС, са
констатира увреждания по предна лява джанта, предна лява гума, грайфер, предна
дясна гума, грайфер и преден ляв амортисьор.
Между страните не
се спори, че щетите са били отстранени в сервиз по избор на застрахованото
лице, както и че размерът им възлиза на сумата от 6126,17 лева, изплатена на собственика
с платежни нареждания от 27.11.2014 г. и 16.07.2015 г.
По делото е
изготвена от в.л.Т. съдебна автотехническа експертиза, от заключението, на
която става ясно, че при липса на данни за това в какво се изразява
неизправността на настилката и размерите на пътната неравност, според
настъпилите увреждания механизма на ПТП се изразява в попадане на двете предни
колела на автомобила в дупка, при излизане от която колелата са се ударили в
ръба на асфалтовата настилка на отсрещната стена. От ударното натоварване са
възникнали вертикални сили, приложени върху колелата, които сили са насочени
като противодействие на гравитачната сила на теглото на автомобила. Теглото на
автомобила на предните колела е 1000 кг., поради което и от удара са настъпили
увреждания на предния ляв амортисьор и двете предни гуми. Според вещото лице,
технически е възможно да настъпят щети, описани в описа на застрахователя и
протокола за ПТП, но предвид липсата на данни за размерите на пътната неравност
и нейното местоположение на платното за движение не може да се установят
динамичните характеристики на механизма на ПТП и да се даде заключение дали
щетите на процесния автомобил са настъпили на упоменатото в протокола за ПТП
място и по описания начин, а от там да се даде заключение за
причинно-следствената връзка между щетите на автомобила и пътната неравност на
платното за движение. В тази връзка, вещото лице е уточнило в заключението си,
че не всяко преминаване през пътна неравност може да предизвика конкретните увреждания
на автомобила, като според него такива могат да бъдат предизвикани при скорост
на автомобила от 50 км./ч., преминаване през неравност с дълбочина повече от 10
см. и удар по ръба на асфалтовата настилка. От заключението става ясно още, че
стойността на разходите за възстановяване на нанесените щети възлиза на 4341,80
лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на
ищеца по чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, понастоящем
отменен, ДВ, бр.102/2015 г., в сила от
01.01.2016 г., но действащ към датата на ПТП, е недоказана.
Съгласно
цитираната разпоредба, с плащане на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата.
В настоящият
казус, освен данни за разбита пътна настилка – необозначена и необезопасена и доказателства
за увреждания на автомобила, по делото не са събрани такива за размерите и
дълбочината на пътната неравност и местоположението й спрямо елементите на пътя.
Това от своя страна прегражда възможността за изчисляване на динамичните
характеристики на взаимодействието на автомобила с пътя, препятства
определянето на скоростта на движение на автомобила, посоката и силата на удара
в пътната неравност, видимостта и възможността за предотвратяване на
произшествието.
Предвид на
изложеното за съда е невъзможно да формира изводи, както относно механизма за
настъпване на ПТП, причинно – следствената връзка между ПТП и претендираните от
увреденото лице вреди, така и относно твърдяното от ищеца качество на ответника
на причинител на вредата.
Предвид на
изложеното и с оглед на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира иска за неоснователен, поради което и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед
неоснователността на предявения иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
при условията на евентуалност обратен иск за осъждане на „ПСТ Груп” ЕАД да
заплати на Община Бургас сумата от 6126,17 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер
на 150 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 886,31 лева.
Що се отнася до
претенцията на третото лице – помагач на ответната Община Бургас – „ПСТ Пруп”
ЕАД за юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.10 от ГПК такива не се дължат.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на ЗК „Уника” АД, ЕИК ............,
седалище и адрес на управление в гр.С., район „К.”, ул.”Ю.” №.........,
представлявано от Изпълнителния Директор Д.С.Т. и от Председателя на УС и
Главен Изпълнителен Директор Н.Г.И.,***, представлявана от Кмета Д.Н., да й заплати
сумата от 6 126,17 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил, марка „.........” ...... с
ДК№.........., вследствие на ПТП, настъпило на 14.11.2014 г., около 18,00 часа
в гр.Б., на пътен възел К., в посока гр.К., ведно със законната лихва върху
главниците, начиная от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК ................., седалище и адрес на
управление в гр.С., район „К.”, ул.”Ю.” №........, представлявано от
Изпълнителния Директор Д.С.Т. и от Председателя на УС и Главен Изпълнителен
Директор Н.Г.И., ***, представлявана от Кмета Д.Н., направените по делото
разноски в размер на 1036,31 /хиляда тридесет и шест лева и тридесет и една
стотинки/ лева.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „ПСТ
ГРУП” ЕАД с ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление гр.С., район „П.”, ул.”Б.” № .....,
представлявано от К.В.К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.