№ 53
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Нели Куцкова
Красимир Машев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261682 от 12.03.2021г., постановено по гр.д. № 144/
2020г., на Софийски градски съд, І-2 състав, е отхвърлен предявеният от М. Н.
М. срещу Министерство на отбраната иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вре- ди в размер на сумата от
200 000 лв., получени от травматично увреждане от 14.07.1995г., настъпило
на басейн в гр.Кресна, на територията на военен обект. С решението ищецът е
осъден да заплати на Министерство на отбра- ната на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 50 лв. – съдебни разноски.
Решението се обжалва от ищеца изцяло с изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбата.
Ответникът оспорва жалбата.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Жалбата е допустима - подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД – претендира се обез
щетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение задължение на
ответното министрство за несъобразени параметри на запълване с вода и
1
размери на басейн във военен обект.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след об-
съждане и уважаване на възражение за давност, е приел искът за неоснова-
телен поради изтекла давност. За безспорно е прието твърдението, че басей-
нът се е намирал във военен обект на Благоевградската девизия. Без да об-
съжда основателността на претендираното вземане, първостепенният съд е
приел искът за погасен по давност. Съобразено е, че вземанията срещу дър-
жавни организации стават изискуеми от увреждането или от откриването на
болестта вследствие на увреждането, а не от откириване на лицето, което при
или по повод на възложена му работа е причина за настъпване на ув-
реждането или болестта. Организациите носят отговорност по чл.49 ЗЗД и
тогава, когато не е установено кое лице конкретно е причинило непозволе-
ното увреждане при или по повод на възложена работа. В случая уврежда-
нето е настъпило на 14.07.1995г., от който момент настъпва изискуемостта на
вземането. Искът е предявен на 07.01.2020г., а петгодишната давност в случая
е изтекла на 14.07.2000г.
В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване
елементите от фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, а именно: Причинени
неимуществени вреди от лице при или по повод изпълне ние на работата му,
възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД. Следователно, за да възникне от-
говорност на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при или
по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се
осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: -
деяние /действие или бездействие/; - противоправност /несъответствие меж-
ду правно дължимото и фактически осъщественото пове дение/ - вреди /не-
благоприятно засягане имуществената и неимуществената в случая сфера/; -
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпи-
лите вреди; - вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.2
ЗЗД оборима презумпция се предполага, и виновното лице да е причинило
вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Отговорност- та
е гаранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия
работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за
опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.
Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от съда проце-
суални нарушения, поради необсъждане на предпоставките за уважаване на
иска преди разглеждане на възражението за давност, както и за неправил-
ност и необоснованост на извода за погасеност на иска по давност поради
неотчитане на обстоятелството, че едва в административно производство през
2018г. са установени релевантни за спора обстоятелства.
В настоящото производство страните не спорят, че ищецът е получил
описаното в исковата молба травматично увеждане и че ползваният от ище-
ца басейн, за който се твърди, че е с неправилно поддържана дълбочина и
ниво на водата, е военен обект на Благоевградската девизия, което обуславя
2
твърдяната легитимация на Министерство на отбраната.
За доказване на сочения механизъм на инцидента от разпита на допус-
натия във въззивното производство свидетел на ищеца И. Б. се уста- новява,
че и двамата към 1995г. са били военно служещи, офицери, като по
предварителна уговорка след работа с още няколко колеги са отишли в тази
вила, в района на Кресна, собстеност на министерството. Само военнослу-
жещи можели да влизат там и те влезли безпрепятствено, тъй като ги позна-
вали. Бил там, когато ищецът скочил в басейна, не знае как точно е скочил.
Басейнът е правоъгълен и в единия край има четири блокчета за скачане. Че-
тирима човека, включително и свидетелят, скачали заедно на „раз,два,три“.
Викали ги за вечеря, затова му казал да излизат, ако трябва после пак ще
влезнат. Скочили за последно по желание на ищеца. Свидетелят изплувал, а
ищецът стоял с главата във водата, не мърдал, вдигнал му главата и М. му
казал, че нищо не чувства. Другото момче, което скачало с тях, бил на стаж
във Военна болница, казал им да го завъртят и да го сложат на ръба на
басейна, да е в покой и да не го движат. След това на носилка и с линейка го
закарали до Сандански, където му направили екстензия, а след 20 дни – опе
рация в Пирогов. Не знае какво му е пострадало, глава или врат. Преди това
всички, включително и ищецът, скачали с главата надолу от блокчетата. Из-
нася, че е висок 180 см, водата го покривала, затова предполага, че басейнът е
бил дълбок 2 м. Не е имало знаци забранено за скачане.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са преки и не-
посредствени, не са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото.
Анализът на свидетелските показания не обоснова извод за противо-
правно поведение от страна на ответното министерство, изразяващо се в не-
поддържане на достатъчна дълбочина на басейна. Свидетелят Б. по ясен и
недвусмислен начин сочи, че басейнът в частта, където всички са скачали от
блокчетата, е бил достатъчно дълбок, водата го покривала, от което прави
извод, че е бил дълбок 2 м. Следователно, твърдението в исковата молба за
недостатъчно запълване на басейна с вода, което е било не повече от 180 см,
не съответства на данните по делото. Освен това, от свидетелските показа-
ния се установява, че всичките им колеги, включително и ищецът, много-
кратно преди инцидента са скачали с главата надолу безпрепятствано, при
което очевидно никой не е установил недостатъчна дълбочина на басейна,
което макар и косвено също е в подкрепа на извода за неустановеност на со-
ченото в исковата молба допуснато от ответника нарушение при поддръж-
ката на басейна. Поради неустановяване на твърдяното противоправно по-
ведение, отговорност на ответника за полученото от ищеца увреждане при
скачането му в басейна не може да бъде ангажирана. Поради недоказаност и
неоснователност на претендираното срещу ответника вземане, обсъждането
на своевременно заявеното от ответника възражение за давност е безпред-
метно. Само за пълнота на изложението, изводът на първостепенния съд за
погасеност на иска, се споделя от въззивния състав по изложените от съда
3
мотиви, към които препраща. Незнанието на факти по строителството на ба-
сейна, станали известни на ищцовата страна в хода на административно
производство през 2018г., не е предвидено в закона основание за спиране или
прекъсване на започналата да тече петгодишна давност от момента на
инцидента, изтекла много преди предявяване на иска.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоинстан
ционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното министерство разноски в размер на 30.00лв., на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261682 от 12.03.2021г., постановено по
гр.д. № 144/ 2020г., на Софийски градски съд, І-2 състав.
ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на Министерство на отбраната разноски
за въззивното производство в размер на 30 лв. – юрис- консултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4