РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 10.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7381 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.С.Д.
е предявила осъдителен иск срещу З. „А.“
АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 17.03.2015 г., около 13.50 часа, в гр. С., в
района на кръстовището, образувано между бул. „Проф. д-р А.С.“ и ул. „Д.С.“, между
автобус на МГТ по линия № 111, марка „Мерцедес“ с ДК № ********, управляван от
водача М.В.В. и микробус марка „Хюндай“ с ДК № ********, управляван от водача С.Ж.С.,
се реализирало ПТП, при което, като пътник в автобуса пострадала ищцата. Сочи,
че непосредствено преди ПТП автобусът потеглил от последната спирка на МГТ № ***
в ж.к. „Л. 1-2“, с посока към ул. „Георги Икономов“, преминавайки кръстовището
с ул. „Д.С.“, като водачът навлязъл в кръстовището на разрешен зелен сигнал на
светофарната уредба. Същевременно по бул. „Проф. д-р. А.С.“, в срещуположна
посока, се движел микробусът марка „Хюндай“, който навлязъл в кръстовището и
предприел завой наляво по ул. „Д.С.“, пресичайки траекторията на автобуса. За
да избегне челен удар, водачът на автобуса спрял внезапно. В следствие на
аварийното спиране, ищцата ударила главата си в разделителното стъкло между
кабината на водача и пътническия салон, след което паднала. Незабавно след
инцидента, била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където била приета със
силни болки в тилната област и разкъсно-контузна рана на главата. След направени
образни изследвания било установено, че има фрактура пети шиен прешлен на
гръбначния стълб на ниво С5-С6. Проведено било консервативно лечение с
медикаменти и й била поставена шийна яка, която трябвало да носи около 8
месеца.
След като била изписана от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД потърсила консултация
в клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където била приета за
диагностично лечение и диагнозата била потвърдена. Оперативно лечение не било
проведено, тъй като цената на металните импланти не се покрива от НЗОК и
следвало да бъде заплатена от пациентката, което не било по силите й. Поради
тази причина, излага че към момента провежда лечение, приемайки медикаменти за
болките и чрез носене на шийна яка.
Излага, че след ПТП изпитвала болки и страдания със значителен интензитет в
началото, а травмата на гръбнака довела до трайно затруднение на движението й в
областта на врата, като и понастоящем имала нарушение на сетивността и болки в
областта на лявата ръка. Сочи, че по медицинска прогноза се налагало да носи
имобилизиращата яка за около 8 месеца. Твърди, че болките във врата и носенето
на яка й създавали редица неудобства от битово естество, като я поставили в
положение, че не може да се обслужва сама. Противопоказни й били всякакви
физически натоварвания и спазването на щадящ режим било част от продължителното
й лечение. В следствие на ПТП настъпила негативна промяна в начина й на живот
като преди това била жизнена и въпреки напредналата възраст успявала със свои
сили да посреща всичките си нужди. След ПТП разчитала на чужда помощ, което я
карала да се чувства непълноценна. Към момента изпитвала страх от автомобили,
както и притеснение и безпокойство при необходимост да пътува с градския
транспорт.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Хюндай“ е налице
валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” полица № 11114002947802 г., валидна от 12.12.2014
г. при З. „А.“ АД.
Поради това,
според ищцата, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на
увреждането – 17.03.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
Ответникът З.
„А.“ АД, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за автомобила „Хюндай Х100“ с рег. № ********.
Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача, както и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП. Излага, че в представения с
исковата молба констативен протокол, като виновен за настъпване на ПТП е
посочен водачът на автобуса. Прави възражение за съпричиняване на вредоносните
последици от страна на пострадалата, тъй като стояла в салона на автобуса без
да предприеме мерки, които да й гарантират безопасност. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат и от страна на водача на автобуса, тъй като е навлязъл в кръстовището
с несъобразена скорост, без да отчете обстоятелството, че в кръстовището има
автомобил. Твърди, че не е била налице необходимост от аварийно спиране на
автобуса. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер. Оспорва
акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва. Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, както и акцесорна претенция за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху сумата от датата на увреждането -17.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
Чрез
констативен протокол № К-240 от 17.03.2015 г., протокол за оглед на
местопроизшествие, констатациите на САТЕ и показанията на разпитаните свидетели
С.С. /водач на микробус Хюндай/ и М.В. /водач на автобус Мерцедес/, преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелите са участници в
инцидента/ с оглед всички доказателства по делото се установява следният механизъм на
ПТП:
На
17.03.2015 г., около 13:50 часа, в гр. С., автобус Мерцедес Конекто, с рег. № ********,
управляван от М.В.В. по линия № 111 на МГТ, потеглил от началната спирка на маршрута
си в ж.к. „Л.“, на ул. „Проф. Д-р А.С.“, в непосредствена близост до
кръстовището с бул. „Д.С.“ с посока от обръщалото към кръстовището. В автобуса,
на първата седалка от лявата страна на
автобуса, зад водача, пътувала ищцата В.Д.. Автобусът навлязъл в кръстовището, образувано
от ул. „Проф. Д-р. А.С.“ и бул. „Д.С.“, с посока на движение направо, при зелен
сигнал на светофарната уредба. Междувременно микробус „Хюндай Н100“, с рег. № ********,
управляван от водача С.Ж.С.,*** с посока на движение от ул. „Панчо Владигеров“
към кръстовището с ул. „Д.С.“. При приближаване на кръстовището, водачът на микробуса
предприел маневра „завой наляво“ пред автобуса. За да предотврати сблъсък между
двете превозни средства, водачът на автобуса задействал рязко спирачната
уредба, при което пътничката на предната лява седалка зад кабината на водача се
блъснала в преградната стена на шофьорската кабина и паднала на пода. От своя
страна, водачът на микробуса, за да предотврати удара, отклонил вдясно
микробуса и заобиколил автобуса от лявата му страна, гледано от мястото на
водача на автобуса, след което спрял. В с.з. на 22.06.2016 г. инж. К.Г.
допълва, че рязката употреба на спирачната уредба от водача на автобуса е
допустима техническа маневра с оглед избягване на сблъсък между двете ППС в
района на кръстовището, като най-вероятно без тази маневра най-вероятно е щял
да настъпи удар /сблъсък/.
Както се
установява от констатациите на приетата по делото СМЕ и приетите писмени
доказателства (епикризи, резултати от рентгеново изследване и амбулаторен лист),
в резултат на удара при ПТП на ищцата били причинени следните травматични
увреждания: „мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана в тилната област и закрито счупване на гръбначния
стълб в областта на шийните прешлени на ниво С5 – С6.“
Според СМЕ клиничната картина, с която се проявява сочената травма е нарушена сетивност
и болки с изтръпване на левия горен крайник, което е наложило медикаментозно
лечение и мобилизация с твърда шийна яка. Пострадалата била приета в болница за
периода от 17.03.2015 г. до 26.03.2015 г. и за 26.03.2015 г. до 02.04.2015 г. Поради
отказ на пострадалата от оперативна интервенция била назначена имобилизация на
шията за срок от 8 месеца, като лечението било консервативно с медикаментозна
терапия и обездвижване с шийната яка. През първите 15 – 20 дни, когато започнал
процесът на зарастване, според СМЕ, болките и страданията били по-интензивни. Според експерта
д-р К., ако този вид травматични увреждания не бъдат лекувани оперативно, не
може да се очаква пълно излекуване и възстановяване. Съгласно констатациите на
СМЕ, които съдът изцяло възприема за разрешаване на спора, уврежданията,
нарушената сетивност на горните крайници и болевите движения в областта на
шията ще съпътстват пострадалата д окрая на живота й. При фрактура в тази
област, според д-р К., в комбинация с дегенеративните промени, могат да се
получат усложнения като разместване на хрущялните междупрешленови дискове,
които да предизвикат компресия върху обвивката на гръбначния мозък, причиняващи
пълна парализа на тялото.
В производство
не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП - 17.03.2015 г.
за товарния автомобил марка "Хюндай", модел "Н100", рег. № ********
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
11114002947802 от 03.12.2014 г., с покритие от 12.12.2014 г. до 11.12.2015 г., при ответното дружество ЗАД „А.“ АД.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът намира,
че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на микробус Хюндай- С.Ж.С. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания на ищцата: „мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в тилната област и закрито
счупване на гръбначния стълб в областта на шийните прешлени на ниво С5 – С6“.
Макар в съставения
констативен протокол за ПТП от СДВР, отдел ПП, като участници в инцидента на 17.03.2015
г. да са посочени единствено водачът на автобуса и пострадалата, при изследване
на цялостния механизъм на настъпване на описаното събитие в производството се
установи, че вината за настъпилите травматични увреждания принадлежи на водача
на микробуса Хюндай. Установи се, че последния /С.Ж.С./ е навлязъл в кръстовището на бул.Проф.Д-р А.С.“ и бул.Д.С. предприемайки
извършване на маневра „завой наляво“ без да изчака и пропусне движещия се в
насрещното платно с предимство автобус Мерцедес, с което поведение водачът на
товарния автомобил Хюндай е създал опасност за движението, нарушил изискванията
на чл. 37, ал.1 ЗДвП, предвиждащ че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства; на указаното в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди, както и на изискванията на чл.25 от ЗДвП
предвиждащ, че водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
Именно с оглед предотвратяване настъпване на сблъсък между двата автомобила
– автобус Мерцедес, движещ се в района на кръстовището с предимство и микробус
Хюндай – започнал да извършва неправилно маневра завиване наляво, водачът на
автобуса предприел внезапно аварийното спиране. Това поведение, според експерта по
САТЕ, както бе посочено представлява допустима техническа маневра предотвратила
настъпване на удар между ППС.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на микробуса е в
противоречие с предписаното в цитираните по-горе норми поведение и е
противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна
презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на микробус „Хюндай“, модел „Н100“
по отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Съобразно
указаното в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед дадената
легална дефиниция и доколкото по делото е установено, че ищцата е пострадала,
като пасажер в автобус в резултат на предприетото рязко аварийно спиране на
автобуса с оглед предотвратяване настъпване на сблъсък с движещия се в
насрещното платно микробус Хюндай в района на кръстовище, съдът намира че
несъмнено е налице именно "пътнотранспортно произшествие".
С оглед
установеното, съдът намира че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на микробуса С.Ж.С.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Установено
бе, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, на ищцата са били
причинени описаното в медицинската документация и констатации на СМЕ травматични
увреждания: „мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в тилната област и закрито
счупване на гръбначния стълб в областта на шийните прешлени на ниво С5 – С6“. Причиняването на посочените травми и лечението им
несъмнено са създали болки и страдания на ищцата, които в началото са били с по-голям интензитет и постепенно намалели. Така,
по време на травмата и първите 15 – 20 дни след нея, когато е започнал процесът
на зарастване, с оглед възрастта на ищцата и дегенеративните промени на
костите, болките и страданията са били с по-голям интензитет. Полученото
счупване на шийния прешлен довело при
пострадалата до медикаментозно лечение и имобилизация със шийна яка за срок от
8 месеца, като движенията й били затруднени. Според заключението на вещото лице,
при ищцата не може да се очаква пълно възстановяване, като нарушената сетивност
на горните крайници и шийният вертебрален синдром, изразяващ се в болки при
движение в областта на шията, ще я съпътстват до края на живота й.
Предвид възрастта на пострадалата – 76 навършени
години към настоящия момент, факта, че при подобно увреждане на може да
се очаква пълно възстановяване и обстоятелството, че с оглед възрастта, ищцата
се възстановява по-бавно, като житейски логично е същата да се адаптира към
ограниченията в движението по-трудно, което респективно й създава и повече
битови неудобства, предвид трайната намалена сетивност на горните крайници и временните
неудобства, които й е създал престоят в лечебните заведения, както и
последвалите консултации с други специалисти, съдът намира, че следва да определи
справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени
от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 50000.00 лв. При определяне размера на обезщетението следва да бъде
отчетено и субективното решение на пострадалата да не проведе оперативно
лечение независимо от подбудите за това. Това обстоятелство, според съда
допълнително води до затруднения при провеждане на оздравителния процес.
Същевременно, съдът взе предвид, че в резултат на причинените травми за ищцата
е настъпила съществена негативна
промяна в начина й на живот, по-интензивна от обичайната промяна, предизвикана
от всеки пътен инцидент, довела до отрицателни емоционални преживявания –
чувство на непълноценност и усещане, че е в тежест във връзка с оказаната помощ
от близки.
За разликата над сумата от 50000.00 лв. до предявения
размер 80000.00 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и като такава същата
следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, следва да
бъде изследван посочения въпрос, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В съставения КП за ПТП не са посочени причини за ПТП
установени на място при пристигане на служители на СДВР, отдел ПП. От своя
страна, макар в приетата САТЕ да са дадени констатации, за това че ищцата, като
пасажер в автобуса не се е държала здраво за дръжка в автобуса, което от своя
страна е довело до падането й в салона, съдът намира релевираното възражение за
съпричиняване за недоказано. Както се установява чрез събраните в
производството доказателства, към момента на инцидента ищцата е пътувала на
предна лява седалка зад шофьора на автобуса и обособената за това кабина с
преградно стъкло. Причинените й травми в тилната област са в резултат на удар в
посоченото стъкло, което води до извод, че същата е пътувала на указано за
пътници място, а не се е движела свободно в салона, нито е стояла права в него.
По делото не е установено дали конкретният автобус е бил оборудван с предпазни
средства – дръжки и стойки въобще, дали такива са били налични на мястото, на
което ищцата е пътувала, както и дали същата ги е използвала или не. От
заключението на САТЕ се установява само, че „в превозните средства са предвидени и монтирани помощни средства –
дръжки и стойки за захващане на пътниците“, което изразява общо заключение
на експерта, а не негови възприятия относно конкретния автобус с марка
„Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № ********, в който е пътувала ищцата, тъй
като подобен въпрос не е бил поставян за изследване. В този смисъл, възражението,
че ищцата не се е държала за монтирани дръжки и стойки на посоченото място остана
недоказано в производството, поради което съдът намира същото за неоснователно.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с
настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. В
този смисъл следва да се отбележи, че не е достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалата,
а е необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
вредоносния резултат, тъй като намаляването на обезщетението по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалата е предприела сочените
от ответника действия. Поради
тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде оставено без уважение. Що се отнася до възражението, че водачът
на автобуса с поведението си е допринесъл за ПТП, същото касае механизма на
ПТП, който съдът е обсъдил в мотивите си и е изследвал във връзка с наличието
на противоправно поведение от страна на деликвента.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя, т.е. последният дължи законната
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от
17.03.2015 г. до окончателно погасяване на задължението.
По отношение
на разноските:
Ищцата е сторила разноски за депозити за назначените
експертизи и за призоваване на свидетел (л. 51, л. 52 и л. 53) в общ размер на
720 лв., като с оглед уважената част от иска следва да й бъде присъдена сумата
от 450 лв.
В полза на процесуалния представител на ищцата предвид
представения на лист 131 договор за правна защита и съдействие от 02.03.2016
г., на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1831,25 лв., съразмерно на уважената част
от иска, изчислено върху заявената претенция във основа на минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е 2930 лв.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в размер на
1010 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№ 579362 от 12.11.2015 г. ведно с доказателства за заплащане на сумата по
банков път (л.133 и 134), като, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 378,75 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2000
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „С. ********, да заплати на В.С.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 50000.00 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане: „мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана в тилната област и закрито счупване на гръбначния стълб в областта на
шийните прешлени на ниво С5 – С6“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 17.03.2015 г. около 13:50 часа в гр. С., на
кръстовището, образувано от бул. „Проф. д-р А.С.“ и ул. „Д.С.“, между автобуса
с марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № ********, пътуващ по линия на
градския транспорт № 111 и товарен автомобил марка "Хюндай", модел
"Н100", рег. № ********, по вина на водача С.Ж.С., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Н100“, ДК № ******** е била застрахована
съгласно полица № 11114002947802, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 17.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 50000.00
лв. до пълния предявен размер от 80000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „С. ********, да заплати на В.С.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „С. ********, да заплати на адвокат Я.Д.Д.,
Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. С.,
ул. „******** на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 1831,25
лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1000, р-н Средец, ул. „С.
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 378,75 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „С. ********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2000 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: