Р Е Ш Е Н
И Е
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 14734/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Х.Й.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.В.,
САК, съдебен адрес:*** против З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, пл. „*******, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
за сумата 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, върху, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане, и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е баща и законен наследник на Й.Х.Д.,
починал на 30.08.2014 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от В.В.П., при
извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока, пресичайки двойна
непрекъсната разделителна линия на бул. Царица Йоанна, в района на бл. 302, в
ж.к. Люлин.
По случая е образувано НОХД № 1180/2015 г. по описа на
СГС, НО, 25 с-в., което е приключило с Присъда № 143/29.04.2015 г., влязла в
законна сила.
За автомобила, причинил катастрофата, ищецът твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 03114000086415/02.01.2014 г.
Заявява, че е предявил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение пред ответното дружество с вх.№ 01999/20.04.2017 г.,
но обезщетение не било изплатено.
Според отразеното в
исковата молба, смъртта на единствения му син се отразява на ищеца изключително
тежко. Скръбта и душевната мъка са белязали живота му завинаги. Синът му бил в
разцвета на силите си, като бил лишен завинаги от възможността за създаване на
поколение и развитие на личността му. Приживе имали много силна връзка, особено
след навършването му на пълнолетие, а мъката от загубата му ще търпи през целия
си живот.
В тази връзка ищецът предявява настоящият иск срещу З. „Б.В.И.Г.“
АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици.
Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД оспорва предявеният иск
изцяло по основание и размер. Претендира разноски в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място твърди, че вина за ПТП има и пострадалия,
който с поведението си е предизвикал процесното ПТП, като същият не е носил и
обезопасителна каска, карал е мотоциклета без свидетелство за правоуправление и
с превишена скорост, с което е допринесъл за получените от него травми.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени
вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, както
и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
На отделно основание оспорва претенцията за лихва от
датата на събитието.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък. Направил е
възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на
повереника на ищеца.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер 200 000 лв., ведно със
законните последици - лихва, считано от завеждане на делото, и сторените разноски.
По делото не се спори, че на 07.08.2014 г., около 10,25
ч. в София е настъпило ПТП, като водачът на т.а. марка „Пежо” модел „Боксер”, рег.№ *******В.В.П., движейки се по бул. „Царица Йоанна” с посока от ул. „Добринова скала” към бул. „Панчо
Владигеров”, в района на бл. 302 е предприел маневра обратен завой и е ударил
мотоциклет марка „Дукати” модел „1098”, регистрационен номер *******,
управляван от Й.Х.Д.. При катастрофата е
пострадал мотоциклетистът Й.Х.Д., който е бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където на 30.08.2014 г., е
починал вследствие множеството травматични увреждания.
С Присъда № 143/29.04.2015 г, постановена по н.о.х.д. №
1180/2015 г. по описа на СГС, НО, 25 с-в., водачът на товарния автомобил е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му е наложено съответното наказание.
Във връзка с възраженията на ответната страна за наличие
на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, по делото бе
изслушана, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза.
Вещото лице в заключението е установило следния
механизъм на ПТП: На 07.08. 2014 г..
около 10,25 ч. т.а. марка
„Пежо” модел „Боксер”, рег.№ *******, с водач В.В.П. се движи в гр. София по
бул. „Царица Йоанна” с посока от ул. „Добринова скала” към бул. „Панчо
Владигеров”. В района на бл. 302 водачът
на товарния авомобил предприема маневра обратен завой, със скорост около 10
км/ч. Платното за движение се състои от две ленти, по една за всяка посока с
широчина по 5,7 метра всяка, разделени с двойна непрекъсната линия – М2-
забрана за пътни превозни средства да я застъпват и пресичат. В същото време в
обратна посока /от бул. „Панчо Владигеров” към
ул. „Добринова скала”/, в насрещната лента се движи мотоциклет марка „Дукати”
модел „1098”, регистрационен номер *******, управляван от Й.Х.Д.. Скоростта на
движение на мотоциклета е 85 км/ч. Мотоциклетистът предприема аварийно
спиране, но се осъществява удар между
двете превозни средства. Ударът настъпва, с предна част на мотоциклета /предно
колело/ в задна дясна - дясностранична част на товарния автомобил. Предното
колело на мотоциклета се е откъснало, а мотоциклетистът също се удря в товарния
автомобил и продължава своето движение напред и наляво. В резултат на удара
водачът на мотоциклета Й.Х.Д. получава описаните в мотивите на н.о.х.д. №
1180/2015 г. по описа на СГС, НО 25-ти състав увреждания.
В момента на удара, пострадалият се е намирал зад
товарния автомобил към задната му дясна част, управлявайки
мотоциклета, който е бил в нормално за
движение положение, със задействана спирачна система. Товарният автомобил е
извършвал маневрата обратен завой със скорост около 10 км/ч. Скоростта на
движение на мотоциклета в района на произшествието е била около 85 км/ч, а към
момента на удара в товарния автомобил около 64 км/ч/.
Според
вещото лице мястото на удара между мотоциклета и товарния автомобил се намира
на бул. „Царица Йоанна” в лентата за движение посока от бул. „Панчо Владигеров”
към ул. „Добринова скала” (лентата за движение на мотоциклета) на около 4-4,5
м. вляво от десния край на платното за движение, считано за тази посока. По протежение
на платното за движение мястото на удара е на около 6,5 метра преди края на
жилищен блок 302 за горепосочената посока на движение. При широчина на лентата
за движение 5,7 метра се получава,че мястото на удара е на 1,2...1.7 метра в
дясно от осевата линия за посоката на движение на мотоциклета.
От
техническа гледна точка опасността за мотоциклетиста е възникнала от момента, в
който предната част на товарния автомобил е преминала средата на платното за
движение. При наличие на двойна
непрекъсната линия водачът на товарния автомобил не е следвало да извършва
маневрата обратен завой.
В случая
задвижващата сила на удара е силата с която мотоциклета въздейства върху
товарния автомобил. От тази сила товарният автомобил получава допълнително
ускорение напред и в по-голяма степен, ротационно движение по посока на часовниковата стрелка.
Според
експерта удар между двете превозни средства не би настъпил, ако водачът на
товарния автомобил не е извършвал маневра обратен завой при наличие на двойна
непрекъсната линия М2- забрана за пътни превозни средства да я застъпват и
пресичат, а при скорост на движение на мотоциклета 50 км/ч, водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да предотврати удара.
Това,
именно, са и причините за станалото ПТПП от техническа гледна точка: извършване
на маневра обратен завой от водача на товарния автомобил, на място където тази
маневра не е разрешена и движение на мотоциклета със скорост по-висока от
разрешената в този пътен участък.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит свидетеля Д.А.И., негов близък.
В показанията си той заяви, че знае за станалата
катастрофа, при която е загинал синът на ищеца. Двама са били много близки,
бащата му е купил камион. След смъртта на сина му, Й. изчезнал, спрял да вдига
телефона си, бил е много зле. Свидетелят го е видял десет дни след смъртта на
детето му. Заяви, че при ищеца настъпила
видима промяна – преди е бил много жизнен и весел човек, вървели са му нещата,
след това се е променил, избягвал е контакти, станал е избухлив, разболял се е
от псориазис. По – нататък в показанията си свидетелят заяви, че не знае колко
пъти е виждал момчето, знае, че преди смъртта му са живели известно време
заедно. Сега ищецът живее с майка си, ходи всяка седмица с майка си на гроба на
сина си.
Свидетели – по един за
всяка от страните, бяха разпитани и за
обстоятелството къде е живял синът на ищеца през годните, като ответникът
наведе възражения, че ищецът не се е грижил за починалия, нито е живял някога с
него.
Свидетелката Л.Й.Н.е
сестра на ищеца.
В
показанията си тя заяви, че през 2000 г., когато брат й се е развел със
съпругата си /майката на починалия/, родителските права са били присъдени н
него, детето тогава е било на 14 години и е живяло при него. Малко преди
абитуриентския си бал синът му е отишъл да живее при майка си, като никога не
са губили връзка. След завършване на средно образование ищецът му е купил камион
и той е започнал да работи – Пътна помощ. Момчето е починало на 27 години. Свидетелката
твърди, че брат й е поел също разноските по погребението. Зае, също така, че
след погребението родителите на починалия са се събрали да живеят заедно, за да
си помагат в мъката, но са живели заедно само пет месеца. По принцип, според
казаното от нея, е имало периоди, през които двамата родители са били
разделени. Майката е отишла да живее в Италия за малко, но, общо взето,
родителите, заедно с детето, са живели заедно до развода им – 2000 г. в къщата
на ищеца в „Овча купел“. Според показанията на тази свидетелка, майката и
детето в началото не са се виждали, детето от време на време я е посещавало, а
след абитуриентския бал е останало да живее при нея в ж.к. „Люлин“ и там е
живяло до смъртта си.
По
искане на ответната страна по делото беше разпитана Е.Р.К., вуйна на починалия,
съпруга на брата на майка му.Според нея по – голямата част от живота си
починалият е живял с майка си. Тя заяви, че родителите са се развели през 2000
г. и тогава той е бил на 13 – 14 години.След развода родителските права са били
предоставени на бащата, като момчето е живяло известно време при него.
Свидетелката заяви, че не е виждала често починалия през това време, тъй като
не е живяла непрекъснато при него и майка му в Люлин, виждала го е по поводи,
доколкото се е налагало. Съдът не получи впечатления, че тази свидетелка е
общувала достатъчно с починалия или че е била близка с него, тъй като тя заяви,
че недостатъчно е общувала с момчето. Само знае, че то е живяло продължителен
период с майка си, както и че до смъртта му адресната регистрация е била в ж.к.
Люлин. Знае, че бащата – настоящият ищец, му е купувал подаръци по празниците и
за рождените дни Не знае дали той му е закупил камиона. Свидетелката заяви
също, че знае, че бащата е направил разноски за погребението, но не е сигурна
за майката. Знае също,у че двамата след
смъртта на сина си, са живели за малко
заедно.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката К., тъй като те не бяха дадени по
категоричен начин и не кореспондираха с другите доказателства по делото.
Съдът
допусна до разпит по реда на чл. 176 ГПК ищеца и той бе изслушан в съдебно
заседание. Заяви, че след развода родителските права за сина му са били
предоставени на него и двамата са живеели заедно. След навършване на 18 години
ищецът му е купил камион, той е взел шофьорска книжка и е започнал да работи
„Пътна помощ“, по – късно е започнал да работи в сервиз, кдйто баща му също е
закупил.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 07.08.2014 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, е починал синът на ищеца, от което той е
претърпяла неимуществени вреди – скръб, душевна мъка, тежка емоционална травма,
породена от най – тежкото и трагично събитие в живота – загубата на дете, които
вреди са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана.
Ат
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалаия на вредоносния резултат, по което съдът държи произнасяне.
На база на събраните в хода на производството
доказателства, съдът приема, че пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат – обстоятелство, установено както в мотивите към присъдата на
наказателния съд, така и от приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза и това съпричиняване се състои в управление на мотоциклета със
скорост 85 км/ч – по висока от допустимата.
Съдът, в тази
връзка, приема съпричиняване е в стойности 40/60 %, съотнесено с водача на
лекия авотмобил.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на съдебното производство се доказа, че ищецът е
загубил единствения си син, който към този момент е бил на 27 години, в
разцвета на силите си. Загубата му се е отразила много тежко, той все още не се
е възстановил и тази загуба не може да бъде компенсирана от нищо и ще го
съпътства до края на живота му.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът
е доказан по
основание, а
размерът му следва да бъде определен в унисон с нормата
на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда, при наличие на съпричиняване в съотношение 40 % за пострадалия и 60 % за
водача на лекия авотмобил.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението и които изчерпателно бяха посочени по - горе.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда на ищеца
за претърпените вреди би била сумата 200 000 лв., като, пред вид наличието на съпричиняване, тази сума
следва да бъде намалена на 120 000 лв. и за тази сума искът е основателен,
като в останалата част за разликата до 200 000 лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от
завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на на ищцеца следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената част от иска в размер 8 700 лв., от
които: 4 800 лв. д.т. и адв.
възнаграждение 3 900 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер 4 800 лв., съобразно уважената част от иска.
На база на отхвърлената част от претенцията ищцата следва
да бъде съдена да заплати на ответника 342 лв. разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, пл. „******* да заплати на Х.Й.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.В., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва, върху тези суми, считано
от завеждане на делото - 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по
делото, съобразно уважената част от иска в размер 8 700 лв., от които:
4 800 лв. д.т. и адв.
възнаграждение 3 900 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 200 000 лв.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд д.т.,
съобразно уважената част от иска в размер 4 800 лв.
ОСЪЖДА Х.Й.Д. да заплатаи на З.
„Б.В.И.Г.“ АД разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер
342 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: