М О Т
И В И
към присъда №8 от
22.01.2018 год. по НОХД №1441/2017 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия М.О.Р., ,със
снета по делото самоличност е повдигнато обвинение, затова че на
20.10.2016 год. в гр. Хасково отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. черна
дамска чанта на стойност 17,50 лева; 1 бр. кафяв тефтер за писане на стойност 2
лева; 1 бр. черно дамско кожено портмоне на стойност 10,50 лева; 1 бр. сгъваем
чадър на стойност на стойност 7 лева; 1 бр. мобилен телефон „*******" с IMEI *********** на стойност 30 лева и парична сума в
размер на 127 лева, всичко общо на стойност 194 лева, от владението на И.К.П. ***
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила /дърпане
на дамска чанта от лявата ръка на И.К.П./, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си - престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 от НК.
Подсъдимият М.О.Р.
признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират
допълнителни доказателства за тези факти . В последната си дума изказва съжаление за извършеното
престъпно деяние,което обяснява с
нуждата от парични средства .
Назначения за служебен защитник на подсъдимия адв.С.Б.
в хода на съдебните прения акцентира върху изключително ниската възраст
на подзащитния си и процесуалното му поведение на досъдебната фаза на процеса
по разкриване на престъплението .Счита,че при определяне на наказанието за
подзащитния и са налице предпоставките
на чл.58а от НК,поради което се солидаризира с предложеното от прокурора
наказание по вид,чиито размер предлага да бъде от три месеца лишаване от
свобода с тригодишен изпитатален срок.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия във вида, в който е повдигнато, като правна
квалификация на деянието,което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин, с оглед и направените от подс. самопризнания на фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт. При индивидуализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия,
прокурора счита, че следва да се вземат предвид отегчаващите
вината обстоятелства ,като бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК и
на подсъдимия се наложи наказание по вид «лишаване от свобода»в размер на 6
месеца с изпитателен срок от три години.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка със самопризнанията на подсъдимия,приема
за установено следното:
М.О.Р. е роден на *** год., същият е български
гражданин, от турска етническа група, без
образование и невладеещ български
език. Към датата на престъплението
е навършил 14 годишна възраст , не е осъждан и живее в
град *******,ул.“******“ №**.
Видно от приложената по делото социален доклад на отдел „Закрила на детето“
при ДСП-Хасково е,че основните грижи за непълнолетния
подсъдим полагат неговите родители
,които не могат да осъществят ефективен
родителски контрол.Подсъдимият Р. е с ниска култура ,без образование ,не учи
,не работи и обикаля сам из града ,резултата от което е извършване на
криминални и противообществени прояви. Известен е на
органите на МВР от месец януари 2016г. във връзка с извършването на криминални прояви ,като спрямо подсъдимия са
налагани възпитателни мерки по ЗБППМН от МКБППМН при Община Хасково по чл.13
ал.1 т.1,4 и 12 от ЗБППМН .
На
20.10.2016 год. сутринта св. И.К.П. и нейната приятелка св. Г. Я. Н. излезли на
разходка. Понеже св.П. имала намерение да пазарува в магазин „*****“ първоначално отишли в обменно бюро в
комплекс „*****“ в град Хасково , където св.П. обменила 50 евро в
български левове. След това двете свидетелки се придвижили
към военните поделения по ул. „Е."
в гр. Х., разположени между улиците „К."
и „Д." в гр. Хасково. Двете жени
били хванати под ръка,като св.П. държала дамската си чанта в лявата
ръка. В този момент били забелязани
от подсъдимия М.О.Р., който ги настигнал и дръпнал силно дамската чанта от лявата ръка на св. П.. В
резултат на това дърпане последната загубила равновесие и клекнала на земята,а
подсъдимият заедно с дамската чанта побягнал в посока комплекс „В." в ж.к. „***"
в гр. Х.. В дамската чанта пострадалата И.К.П. имала 1 бр. кафяв тефтер за
писане, 1 бр. черно дамско кожено портмоне, 1 бр. сгъваем чадър, 1 бр. мобилен
телефон „*******" с IMEI ******* и паричната
сума от 127 лева. След като се
изправила от земята св.П. тръгнала след подсъдимия ,но успяла да го настигне и се отказала. При
отдалечаването с дамската чанта на пострадалата
подс. Р. бил забелязан от св. Г. П. Т., която по това време била на
работа.Колеги на последната сигнализирали
в РУП - Хасково за случилото се.Още същия ден по оперативен път подсъдимия бил
установен като извършител на престъпното деяние .В хода на проведената с него
полицейска беседа М.Р. признал за отнемането на дамската чанта на
пострадалата ,като посочил и мястото ,където я е скрил- под тераса на
жилищен блок в ж.к.„*****“ в гр.Хасково.
С протокол за доброволно предаване от 20.10.2016г. подсъдимият предал на разследващите
органи черна дамска чанта и съдържащите се в нея кафяв тефтер, черно дамско кожено портмоне, сгъваем чадър, мобилен телефон „*******" и две
банкноти с номинал от 20 лв.
Видно
от заключението на назначената и изготвената в хода на досъдебното производство
оценителна експертиза стойността на инкриминираните вещи /1 бр. черна дамска
чанта , 1 бр. кафяв тефтер за писане, 1 бр. черно дамско кожено портмоне, 1 бр.
сгъваем чадър, 1 бр. мобилен телефон „*******"/ към датата на извършване на деянието е в размер на 67 лева.
Видно
от заключението на назначената и изготвена в хода на ДП психолого -
психиатрична експертиза подс. М.О.Р. е способен с
оглед психическото и физическото му състояние правилно да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях по време на
досъдебното производство и евентуален съдебен процес.Към момента на извършване
на деянието с оглед психическото му състояние е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното е да ръководи постъпките си. Към датата
на деянието същият е бил достатъчно дорасъл за възрастта си, както и личностовата му структура му позволяват да възприема
правилно свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Деянието, извършено на 20.10.2016 год. не е било осъществено от подс. Р. поради увлечение и лекомислие,който според
експерта е в състояние да участва в наказателното производство и да изтърпява
наказание.
Фактическата обстановка описана в обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимия , от свидетелските показания ,заключението на
оценъчната,видео-техническата и психолого-психиатрична експертизи, от справката за съдимост, от
характеристиките и другите доказателства по делото,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на подсъдимия по
отнемането на дамската чанта на пострадалата с намиращите се
в нея вещи и употребената затова сила са събрани преки
доказателствени източници, каквито се явяват показанията
на св.И.П.
и св.Г. Я.. Първите две
свидетелки са преки очевидци на действията на подсъдимия по отнемането на дамската чанта посредством дърпането и
от лявата ръка . В тази връзка показанията
на св.П.
и Я. освен ,че са еднопосочни и непротиворечиви
помежду си са съвместими и се подкрепят от
останалите доказателствени източници-показанията на св.Г. Т. и М. А.
възприели бягството на подсъдимия с
дамската чанта на пострадалата , вкл. и от показанията
на св.А. О./ полицейски служител/. Показанията на тези
свидетели макар и косвени кореспондират с останалите
доказателства , между които няма
противоречие. В показанията си от ДП св.А. свидетелства както за
съобщеното от подсъдимия при доброволното предаване на вещите ,така и за проведения разговор в полицейското
управление с подсъдимия след
установяването му като извършител и направените признания във
връзка с участието си в грабежа на инкриминираните
вещи . Не е спорно, че тези самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са
направени по реда на НПК и не биха могли да бъдат приравнени на дадени от
обвиняем/подсъдим/ обяснения в рамките на наказателното производство. В случая
показанията на посочените по-горе свидетел О. могат да
бъдат ценни от съда , тъй като същите са източник на
производни доказателства, касателно авторството на деянието, проверяващи
кредитираните от съда показания на св.П. ,Я.,Т. и А..
При така описаната фактическа обстановка е видно,че
от обективна и субективна страна подс.М.О.Р. е осъществил
състава на престъплението по
чл.198 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК ,като на 20.10.2016 год. в гр. Хасково отнел чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. черна дамска чанта на стойност 17,50 лева; 1 бр.
кафяв тефтер за писане на стойност 2 лева; 1 бр. черно дамско кожено портмоне
на стойност 10,50 лева; 1 бр. сгъваем чадър на стойност на стойност 7 лева; 1
бр. мобилен телефон „*****" с IMEI ******* на стойност 30 лева и парична сума в размер на 127 лева,
всичко общо на стойност 194 лева, от владението на И.К.П. *** с намерение
противозаконно да ги присвои,
употребявайки затова сила
/дърпане на дамска чанта от лявата ръка на И.К.П./, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си .Установените по делото факти, че на инкриминираната дата подс.Р. е отнел чужди движими вещи с присвоително
намерение, като за отнемането им е използвал сила –дърпане от ръцете на
пострадалата безусловно налагат извода,
че се касае за грабеж .Настоящия случай не е маловажен по смисъла на
чл. 93 т. 9 от НК ,заради завишената обществена опасност на подс .Р. ,който макар и към датата на деянието да не е
осъждан е с изключително лоши
личностни данни ,изводими от криминалистичните му регистрации и наложени възпитателни мерки по реда на
ЗБППМН.
От
субективна страна съдът прие, че
подсъдимия е действал при
пряк умисъл. Съзнавал е , че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ,употребявайки затова сила ,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху
предмета на престъплението, с цел последващо разпореждане без правно
основание.
Причините за
извършване на деянието са стремежа за бързо и лесно облагодетелстване и
назачитане неприкосновеността на
личната собственост и изградените
престъпни навици.
При определяне на вида и размера на наказанието за
подсъдимия , съдът взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността
на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация
на наказанието , съдът прецени
обстоятелствата , които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подс.Р. към момента
на извършване на престъплението не е осъждан ,както и не е освобождаван от наказателна отговорност на осн.чл.78А от НК .
Твърдението на подсъдимия , че съжалява за стореното,настоящия състав
възприема като опит за постигане на благоприятен резултат, а не като израз на
вътрешно осъзната необходимост от промяна на начина му на живот. Отегчаващи вината обстоятелства
са изключително лошите характеристични данни за подсъдимия -криминални регистрации в полицията, заради извършени
престъпления против собственоста,налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН и регистрации
в ДПС при РУП гр. Хасково . Тези личностни данни очертават
подсъдимия като личност склонна към противоправно поведение
и същевременно сочат на висока степен на
обществена опасност на самия деец. По
отношение на смекчаващите отговорността
обстоятелства защитата акцентира върху
изключително младата възраст , ниския социален статус и съдействието на подсъдимия на разследващите
органи след установяването му като извършител на престъпното деяние. Без да се
пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти,
свързани с личността на подсъдимия ,в
конкретния случай самопризнанията на подс.Р. и
коментираните отегчаващи и смегчаващи обстоятелства , не могат да мотивират определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Депозираното
от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, интерпретирано при преценка на
индивидуализираната по размер
наказателна отговорност, не обуславя извода за
наличие на многобройни или
изключително смегчаващо обстоятелства . Преценявайки
поотделно и съвкупно смегчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът определи наказанието по реда чл.58а
ал.1 от НК . Затова за
извършеното от подсъдимия
престъпление следва да бъде
определено наказание от 6 месеца
лишаване от свобода, което предвид наказанието в чл. 198 ал.1 НК ,след редукцията му по чл.63 ал.1 т.3 от НК до
три години лишаване е отмерено при лек
превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства . Наличните отегчаващи такива определящи подсъдимия като склонен
към престъпни прояви /макар и към
момента на престъплението да не е осъждан/
което очевидно с времето ескалира , определят, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с
по-леко наказание от индивидуализираното в размер на 6 месеца
лишаване от свобода. Същото
съобразно правилото на чл. 58а ал.
1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3, поради което на
подсъдимия ще следва да бъде
наложено наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”/1/3 от 6 м. е 4 м. / . Индивидуалния превантивен резултат
,според съда може да се постигне чрез отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода", поради което съдът прие, че в случая предпоставките на чл. 69 ал.1
,вр.чл.66, ал.1 от НК са налице. Ето
защо, наказанието лишаване от
свобода за срок от 4 месеца
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години. Наложеното по вид и
размер наказание , според съда ще бъде в
състояние да съдействува за поправянето на подсъдимия
и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по отношение
на него,така и по отношение на
останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
Предвид доказаното по
несъмнен начин престъпление,в извършването на което подсъдимия бе
признат за виновен ,съдът го
осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК
да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково направените
на досъдебното производство разноски
в размер на 614.90
лв.,произтичащи от възнаграждения за вещи лица,а в полза на РП-Хасково
направените разноски от 84 лв. за превод на обвинителния акт.
Мотивиран от
гореизложоното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.