Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 127 Година
2020, 08.07 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На десети юни ..………………….….............................. Година две хиляди и
двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер ……… 422 …..… по описа за …… 2019 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано по повод исковите
претенции на В.Р.Г., ЕГН **********,*** чрез нейната майка и законен
представител Р.Г.Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4 против Застрахователно
дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов за осъждане на ответната страна да
заплати на ищцата сумата от 130000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във
връзка с получени на 18.09.2017 година телесни увреждания, причинени от Х.Е.
Сами, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата
на така извършеното от посоченото лице деяние до нейното окончателно изплащане.
Претендира се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 18.09.2017 година,
около 16.30 часа настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на
детето В.Г. и лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № А 5301 КА, управляван от Х.Е.
Сами. Автомобилът се движил по прав участък по улица в *** в посока от юг -
север /откъм село Зайчар към центъра на село Вресово/ със скорост от около 24
км/ч, когато настъпил удар с тръгналото внезапно да пресича дете В.Г.. Ударът
настъпил с предната част на лекия автомобил, като детето паднало пред колата,
след това под предната броня, а след спирането на автомобила се намирало вече
зад него. Във връзка с така настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство № 335 ЗМ-194/2017 година по описа на РУ на МВР-Руен /преписка №
880/2017 година по описа на Районна прокуратура-Айтос/, което приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна
прокуратура-Айтос.
Към момента на настъпване на
произшествието пострадалото дете било на възраст една година. От удара
пострадалата В.Г. получила разкъсване на слезката, довело до нейното оперативно
отстраняване, счупване на мишничната кост, контузия на белия дроб, рана на
главата и охлузвания по цялото тяло и лицето. След инцидента детето било
откарано по спешност в *** с опасност за живота с диагноза политравматизъм.
Възстановителният период след проведеното лечение бил около половин година,
придружен с трудности в храненето и придвижването. Освен физическите травми,
момиченцето понесло и психологически такива -
дълго време след инцидента било в психически шок, трудно проговорило,
постоянно се будело нощем от кошмари. Твърди се, че и до сега детето
продължавало да страда от безсъние, не се хранело редовно поради липса на
апетит, страдало често от остри вирусни инфекции поради намален имунитет.
Предвид факта, че растяло без далак се налагали постоянни посещения при
педиатър. Изтъква се обстоятелството, че то било изпратено за освидетелстване
пред ТЕЛК и поради нанесените травми оставало почти инвалид за цял живот.
От направена справка се
установило, че за лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № А5301КА била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ***“ АД по полица №BG/02/117001059912
със срок на покритие от 07.04.2017 година до 06.04.2018 година. В тази връзка
била заведена претенция пред
застрахователя и образувана щета № **********. С подаденото заявление се
търсело изплащане на обезщетение в размер на 160000 лева за причинените на
пострадалото дете неимуществени вреди. До момента на подаване на исковата молба
ответното дружество отказвало да изплати застрахователно обезщетение, което
обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на иска.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище
по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по
основание и размер.
Не се оспорва от него наличието
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния лек автомобил „Форд Ескорт“, с peг. № А 53 01 КА.
Оспорва се размера на
претендираното обезщетение като се твърди, че то не отговаряло на
действителната вреда, било прекомерно, следователно несправедливо. Счита, че в
случая се целяло не реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилото
застрахователно събитие.
На следващо място се излагат
твърдения, че не била установена и доказана вината на водача на
моторното-превозно средство, като в тази връзка се изтъква обстоятелството,
че наказателно производство било
прекратено.
Изложени са аргументи за правната
природа на констативният протокол за ПТП, като в тази връзка е отбелязано, че в
представения по делото такъв не бил описан механизма на ПТП, а само участниците
в него; обстоятелствата, свързани със собствеността на автомобила; констатации
относно настъпилите материални и нематериални щети, както и обстоятелства и
причини за произшествието. Посочено е, че не били установени точните причини и
обстоятелствата за възникналото ПТП, а в шаблонна форма било написано, че
скоростта на движение не била съобразена с пътните условия и характера на пътя.
Подчертава се и обстоятелството, че било налице разминаване в имената на водача
на автомобила, посочени в протокола и тези в прекратеното наказателно
производство.
Твърди се от ответника, че единствена
вина за настъпилото ПТП имала пешеходката В.Г., която била предприела внезапно
пресичане на пътното платно, като водачката на лекия автомобил нямала техническа
възможност да предотврати произшествието, въпреки че управлявала автомобила със
съобразена с пътните условия скорост. Намиращата се на десния тротоар група от
хора не представлявала опасност за движението и когато детето изскочило
внезапно от тази група, се оказало в опасната зона за спиране на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 477,
ал. 1 от КЗ, застрахованите лица по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите отговаряли за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В тази връзка е
посочил, че в случая липсвали елементите от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане - противоправност и вина. Поведението на водача не било
противоправно и виновно, поради което причинителят на увреждането, респективно
застрахователят не носели отговорност. Ирелевантно би било и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и резултата.
Навеждат се твърдения от
ответника за съпричиняване от увреденото лице на вредите от произшествието.
Навлизайки внезапно на пътното платно, ищцата
нарушила правилото на чл. 114, т. 1 от ЗДП, с което допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. За настъпването на този резултат вина имала
и майката на детето, доколкото не била осъществила дължимия надзор върху него.
Тъй като никой не можел да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, то при определяне размера на обезщетението следвало да бъде отчетен
факта на съпричиняване от страна на пострадалото дете.
По отношение на претендирания от
ищцата размер обезщетение се посочва, че той бил не само недоказан по основание
и размер, но и силно завишен. Прави се изложение на значението на понятието
„справедливост“ и това как следва да бъде определен размерът на обезщетението.
Поддържа се, че той следвало да бъде съобразен със съдебната практика,
определяща обезщетения през 2018 година.
В срока предоставен за депозиране
на допълнителна искова молба, ищцата е
подала такава, като е посочила, че поддържа изцяло първоначално заявения
размер на претенцията, който бил справедлив с оглед получените телесни
увреждания. Счита, че единствена вина за настъпилото ПТП имала водачката на
лекия автомобил, която го била управлявала с несъобразена скорост и не била
забелязала преминаващото по платното дете. Изтъква се обстоятелството, че
автомобилът бил спрял около 50 метра след удара, което говорело за липса на
спирачен път. В тази връзка се позовава на формалната доказателствена сила на представения
по делото констативен протокол за ПТП.
Препис от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозира допълнен отговор
и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда срок
ответникът ЗД „Бул инс” АД е подал такъв, като е заявил, че поддържа заявеното
вече становище по иска.
Отново изтъква, че с претенцията
си ищецът не целял реално репариране на
вредата, а обогатяване от настъпилото застрахователно събитие, като е
преповторил изложените вече в тази връзка аргументи.
Оспорва се на следващо
място описания в допълнителната искова молба механизъм на ПТП, причинените на
ищцата телесни увреждания и причинно-следствената им връзка с деянието. Твърди,
че липсата на спирачен път била показателна за внезапното навлизане на детето
на пътното платно, в опасната за спиране зона на автомобила.
Поддържат се и
възраженията за установените обстоятелства от констативния протокол за оглед на
местопроизшествието. Според ответника, единствена вина за настъпилото ПТП имало
детето В.Г., което било предприело внезапно пресичане на пътното платно,
попадайки в опасната зона за спиране на автомобила, като водачката нямала
техническа възможност го да предотврати.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 18.09.2017 година е
настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Форд ескорт” с рег. №
А 5301 КА, управляван от Х.Е. Сами, която е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинила тежка телесна повреда на В.Р.Г.. За посочения автомобил е бил сключен
валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника -
застраховател ЗК „Бул инс“ АД. Образувано е било и наказателно производство от
общ характер, в хода на което е било установено, че Х. Сами е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 във връзка
с б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство е било прекратено
с постановление от 11.05.2018 година на прокурор при Районна прокуратура -
Айтос, на основание чл. 343, ал. 2 от НК, поради направено искане на
пострадалия за това.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е изследвало и описало
механизма на настъпване на ПТП. Според експерта, около 16.30 часа, автомобилът
на деликвента Сами се е движел по главната улица на с. Вресово към центъра на
селото в посока с. Зайчар. Водачката забелязала вдясно сергии за дрехи и групи
от хора, поради което намалила скоростта си на около 25 км. ч. В същото време,
пострадалата В.Г., която към него момент била на една година и седем месеца,
била с майка си пред една от сергиите, отделила се от родителя си и хукнала към
отсрещната страна на пътя. В този момент лекият автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ се намирал на повече от 11.60 метра от мястото на удара, но водачката
Сами не забелязала своевременно детето и след като подминала находящия се там
магазин за хранителни стоки, изведнъж видяла пред автомобила си опашка от коса на
дете, при което веднага натиснала спирачката, но не успяла да избегне удара.
След удара, детето паднало на пътя и автомобилът минал над него. Според
експерта, причините за възникналото произшествие не са от технически характер,
а са субективни и зависят от поведението на водачката.
За установяване на релевантните за делото факти и в
частност на механизма на произшествието е изискано и приложено ДП
335-ЗМ-194/2017 година по описа на РУ- Руен. От находящите се по преписката два
броя протоколи за оглед на местопроизшествие се установява, че
местопроизшествието не е запазено, но е констатирано, че инцидентът се е случил
на 18.09.2017 година, на главния път на с. Вресово, който е асфалтиран и без
пътна маркировка. Настъпил е при дневна светлина, слънчево време и много добра
видимост. За установяване на механизма на произшествието разследващият полицай
се е ориентирал по трайни отправни точки и заварения на мястото поставен
пластмасов конус с височина от 55 см., поставен на мястото, където е било блъснато
детето. Констатирано е, че удара е бил на разстояние от 1.80 метра от дясната
страна на асфалтовия път и на разстояние 2.70 метра от левия край на асфалта.
На място на произшествието е установен и син на цвят лек автомобил марка
„Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № А 5301 КА, на който е счупена пластмасовата
рамка на предна регистрационна табела, като липсващата част е с дължина 29 см.
Във връзка с установяване на механизма на произшествието
е разпитана и водачката на лекия автомобил, която заявява, че е възприела
хората около сергиите и други деца сред тази група, които се намирали на около
10-15 метра навътре от пътното платно, което макар да не било обозначено, ясно
си личало къде е края му. Заявява, че много късно е видяла пресичащото дете и
не може каже дали то се е движило от ляво надясно или от дясно наляво. Заявява, че в автомобила й са били и двете й
деца на 3 и 5 години.
Установява се от доказателствата по делото, че след
инцидента пострадалата В.Г. била откарана в ***. От представените медицински
документи се констатира, че й е била извършена хирургическа интервенция, при
която й е била отстранена слезката. Установява се още, че в резултата на удара,
ищцата е претърпяла и счупване на мишничната кост, контузия на белия дроб, рана
на главата и охлузвания по тялото и лицето.
По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието от съда заключение е
посочило, че В.Г. е пострадала при ПТП, при което е получила коремна травма с
разкъсване на слезката, което е довело до оперативното й отстраняване. В
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че този орган е отговорен за
производството на кръвни телца и влияе върху кръвотворния апарат, като
произвежда лимфоцити, които са отговорни за имунитета. Експертът обръща
внимание на факта, че без слезка се живее, но това оказва голяма влияние върху
имунитета. Сочи се още в заключението, че детето е било със счупена дясна мишнична
кост, което е довело да трайно затрудняване на движението на дясната ръка за
срок от около 1.5-2 месеца. Пострадалата е получила и гръдна травма с контузия
на белия дроб и плеврален излив, контактна рана на главата вдясно и охлузване
на лицето вляво. Според експерта, оздравителният процес е продължил в рамките
на 4-6 месеца.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство-лек
автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ Х.Е. Сами, чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същата е осъществила противоправно деяние, като
при налично за нея в тази насока задължение не е спазила правилата за движение
и по-специално не е намалила скоростта си, което от своя страна не и е позволило
да спре при възникналата опасност. Тези нейни действия са довели до настъпилото
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на В.Г. са били нанесени
тежки травми. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата
правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес
тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от
деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя.
Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа
в чл. 429 от КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава
да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума
обезщетението, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или
извъндоговорна.
Ищцата е правоимащо лице, на което по принцип е признато
правото да получи обезщетение за неимуществени вреди, като пострадала. Тя е
подала заявление до застрахователя, с което е поискала да й бъде заплатено
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания вследствие на претърпяното
ПТП в размер на 160000 лева. Ответното застрахователно дружество я е уведомило,
че до представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача за
настъпване на ПТП, не са налице основанията за изплащане на застрахователно
обезщетение.
С оглед установяване на наведените от ищцата твърдения за
претърпени неимуществени вреди и търпените от нея болки и страдания, както и
техния интензитет, в настоящото производство са допуснати до разпит поисканите
от нея двама свидетели в режим на довеждане. От показанията на свидетеля Саддулла,
който твърди, че е биологичен баща на детето се установява, че на мястото на
инцидента, до сергиите е имало и други деца, които са играели на топка.
Свидетелят забелязал приближаващата кола, но помислил, че водачът е видял
пресичащото дете и щял да спре. Когато колата приближила достатъчно, свидетелят
видял Х. Сами, която се занимавала със стоящото на предната седалка дете и
изобщо не забелязала пострадалата. След сблъсъка, водачката на лекия автомобил
продължила по пътя, като превозното средство минало върху детето и спряло около
40 крачки след удара. За търпените от В.Г. болки и страдания свидетелят сочи,
че след претърпяната операция и отстраняването на слезката, детето имало много
болки, всяка вечер се събуждало с рев по няколко пъти, не можело да си движи
ръката и си суркало крачето. В резултат на инцидента детето се променило много
- било много уплашено и се страхувало от коли, започнало да се разболява по-често,
поради което се наложило да преустанови ходенето на детска градина. Свидетелят
Чернаев /чичо на пострадалата/ излага идентични твърдения като сочи, че по
време на произшествието, около сергиите имало и други деца, включително
неговите. Свидетелят видял приближаващия се автомобил, но предположил, че
водачът е забелязал пресичащото дете и ще спре. Заявява, че на предната седалка
на автомобила стояло дете, което било право и Х. Сами го държала, за да не
падне. Сочи, че на мястото на инцидента няма дървета и видимостта е добра, но
деликвентът блъснал детето, не спрял сам, а едва тогава, когато хората го
спрели. По отношение на състоянието на детето след инцидента заявява, че след
изписването й от болницата ищцата имала болки и често се разболявала - всеки
месец, което състояние продължава и понастоящем, като често се налага да лежи и
в болница.
Обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 година. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура /така
в решение № 124 от 11.11.2010 година на
ВКС по търг. дело № 708/2009 година, II т. о./.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчита вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и
страдания, здравословно и състояние, стрес, емоционални и психически
сътресения, възрастта на същата, която към момента на травмата е била на 1.5
години, едва започваща житейския си път и развитие. Като съобрази същите и взе
предвид икономическата конюнктура, съдът намира, че на ищцата В.Р.Г. следва да
се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 130000 лева. От разпита
на свидетелите по делото се установява, че предвид крехката си възраст, тя е
преживяла много тежко и болезнено причинените й травми. Отстраняването на
слезката е довело до здравословни проблеми, който по данни на вещото лице ще
продължат за в бъдеще и до края на живота й, тъй като при липсата на този
орган отслабва имунната система и
организма е по-податлив на заболявания. За това свидетелстват и представените
документи, издадени от личния лекар на детето Сабри Мустафов.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушаване на правилата за
движение от страна на пострадалата, изразяващи се в предприемане от нейна
страна на внезапно пресичане на пътното платно. Твърди се, също така, принос и на
нейната майка и законен представител, тъй като тя не осъществила дължимия
надзор върху нея. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато
увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението на увредения трябва да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай е установено, че пострадалата е дете, което е предприело пресичане на пътно
платно в населено място. Съобразно разпоредбата
на чл. 114, т. 1 от ЗДП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение. В случая по делото няма данни детето да е навлязло
внезапно на пътното платно. Установява се само, че деликвентът не го е забелязал
своевременно, за което свидетелстват и показанията му, че не е видял посоката
му на пресичане, т. е. той изобщо не е възприел излизането му на пътното платно
/от ляво надясно или от дясно наляво/. В тази насока са и от показанията на
свидетелите Саддулла и Чернаев, които сочат, че са видели пресичащото дете и
приближаващия автомобил, но са помислили, че водачът на превозното средство ще
спре. Следва да бъдат взети предвид и
разпоредбите на чл. 116 и чл. 117 от ЗДП, съгласно които водачът на МПС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата и
при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, е дължен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Ето защо,
следва да се приеме, че водачът е продължил да се движи с несъобразена скорост,
пренебрегвайки наличието на деца в близост до пътното платно. За
предотвратяване на инцидента е било необходимо, при възприемането на децата,
водачът на лекия автомобил да намали скоростта, а при възприемане на
пресичащото дете и да задейства спирачната уредба. С оглед на конкретните
обстоятелства по случая, за деликвента е била налице неограничена обективна
възможност да възприеме пресичащото дете, тъй като се е намирал на прав, равен
път, в светлата част от денонощието, при добри метеорологични условия, имал е
възможност да възприеме детето още в началния момент от отделянето му от
групата от хора и да спре, тъй като то не е било в опасната зона за спиране.
При съобразяване на тези обстоятелства и при по-голямо внимание от страна на
деликвента, инцидентът не би се случил. При това
положение не се доказва твърдението, че пострадалата е навлязла внезапно на
платното за движение, поради което на основание разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДП водачът е бил длъжен да вземе предвид и да съобрази, избирайки скоростта си на движение,
че пътува в населено място, че до пътното платно са струпани група от хора,
включително деца, поради което навлизането на пътното платно на деца е
допустимо и предвидимо. От друга страна, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че майката на пострадалата е нарушила задължението си по чл.
125, ал. 3 от СК, тъй като не е осигурила постоянен надзор по отношение на
своето малолетно дете. От доказателствата по делото може да бъде направен извод,
че при осъществяване на дължимия родителски контрол от страна на Р.Ч., не биха възникнали
условията за настъпване на процесното ПТП, което от своя страна сочи, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. При това положение при определяне
на степента на приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде
отчетена степента на отговорност на страните, като в случая следва да се даде
превес на отговорността на водача на лекия автомобил, предвид разпоредбата ан
чл. 20, ал. 2 ЗДП и по-нисък по степен принос за пострадалото лице, поради
неосъществен родителски контрол от законния му представител. Предвид
установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, неизпълнението на
задължението на родителя по чл. 125, ал. 3 от СК да осигури постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете, вината на водача на МПС за настъпване на
произшествието и завишената му отговорност спрямо тази на пешеходците,
настоящият съдебен състав приема, че степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата е в размер на 1/10, а приносът на деликвента
е 9/10. Предвид изложеното, дължимото обезщетение следва да бъде редуцирано,
като на ищцата се присъди сума в размер на 117000 лева.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като
в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено,
че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищцата е предявила претенцията си пред
застрахователя, но не се установява датата на която е заявена същата, поради
което като най-ранна дата от която се дължи лихвата за забава следва да се
приеме датата 07.06.2018 година, на която ответникът е уведомил пострадалата,
че няма основание да изплати претендираното обезщетение.
По
разноските:
Двете
страни в производството са отправили искане за присъждане на направените от тях
разноски. С оглед изхода на делото, всяка от страните следва да заплати на
другата страна такива, съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие,
в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатната помощ е чл. 38, ал. 1 и 2
от Закона за адвокатурата. С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не
се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т.о./. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С. Влаева Б. сумата от 3870 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено върху уважената част от
иска и по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доказателства за други реално извършени от ищците
разноски не са налични измежду кориците на делото, поради което и такива не
следва да им бъдат присъждани. Възражението на пълномощника на ответната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата не следва да бъде
съобразявано и взето предвид, с оглед начина, по който е то е изчислено,
включително това, че е в минимален съобразно Наредбата размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част. По
делото е представен списък на разноските, направени от ответника в
производството, съгласно който същите са в размер на 4956 лева за адвокатски
хонорар. При това положение, съобразно отхвърлената част от иска, на ответника
се дължат разноски в размер на 495.60 лева.
Тъй като ищците са
били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, дължимата върху присъдените обезщетения такава следва да се възложи
върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 4680 лева. В негова тежест следва да бъде
възложена и сума в размер на 468 лева, представляваща изплатено на вещите лица
по допуснатите експертизи от бюджета на съда възнаграждение предвид това, че
ищците са били освободени и от заплащането на разноски в процеса.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов заедно да заплати на В.Р.Г., ЕГН **********,*** чрез нейната майка и
законен представител Р.Г.Ч., ЕГН ********** сума в размер на 117000 /сто и седемнадесет хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във
връзка с получени на 18.09.2017 година телесни увреждания, причинени от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил Х.Е. С., ведно със законната лихва за
забава върху същата, считано от 07.06.2018 година до окончателното и изплащане, като за разликата
над уважения размер до претендирания такъв от 130000 /сто и тридесет хиляди
лева/ лв., ведно със законната лихва и за присъждане на законната лихва за
периода от 18.09.2017 година - датата на непозволеното увреждане до 07.06.2018
година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов заедно да заплати на адвокат С.
Влаева Б. ***, с адрес на упражняване на дейността град Бургас, ул. „Анушка
Драгиева“ №4, сумата от 3870 /три хиляди осемстотин и седемдесет лева/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено върху уважената част от
иска и по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов заедно да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд-Бургас, държавна такса в размер на 4680 /четири хиляди шестстотин и осемдесет/ лева, като и сума в размер на 468 /четиристотин шестдесет и
осем лева/ лв., представляваща изплатено на вещите лица по допуснатите
експертизи от бюджета на съда възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В.Р.Г., ЕГН **********,*** чрез нейната майка и
законен представител Р.Г.Ч., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов сума в
размер на 495.60 /четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: