РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. Благоевград, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101352 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Министър на земеделието
и храните, БУЛСТАТ *********, против С. К. Г., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че по силата на Договор № ПД-10-15/ 21.09.2012 г. за аренда
на земеделски земи, с начин на трайно ползване „пасища, мери" и „ливади" от Държавен
поземлен фонд, сключен между Директора на Областна дирекция „Земеделие" Благоевград -
Кирил Любенов Укев, оправомощен със Заповед № РД 46-236/ 01.04.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, от една страна, като арендодател и С. К. Г., с ЕГН **********,
л.к. № **********, издадена на 23.10.2002 г. от МВР Благоевград, с адрес: гр. Б., област
Благоевград, съгласно т. 4 от същия, арендодателят предоставя на арендатора земеделски
земи от държавен поземлен фонд срещу годишно арендно плащане в пари за съответната
стопанска година, като съгласно т.5.1 обшата сума е в размер на 13 365,72 лв.
Навежда се, че със сключването на договора, Г. се е задължила да заплаща 50 % от
годишната арендна вноска не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година
и да представя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата такава с падеж
датата на изтичане на стопанската година (01 октомври).
Навежда се, че процесният договор е двустранен, възмезден и формален. Налице е
валидна облигационна връзка, възникнала на основание сключения договор за аренда. Целта
на тези видове договори е да обезпечат трайното и безпрепятствено ползване на
арендувания обект, съобразно неговото предназначение, определено в договора. Договорът
задължително се сключва в писмена форма, като това е изискване за неговата
действителност т.е. липсата на писмена форма води до нищожност на договора. По силата
на сключения договор между страните, който ги обвързва със своите клаузи. Министърът на
1
земеделието, чрез Директора на ОДЗ Благоевград е имат задължението да предостави
процесиите имоти на Г. за обработване, а последната се е задължила да му заплаща аренден
наем. уговорен в договора.
Навежда се, че със Заповед № РД-04-49 / 07.04.2020 г. на Директора на ОДЗ
Благоевград, договорът е прекратен на основание § 15, ал. 3 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), чл. 37м, ал. 4. т. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) и Протокол на Комисия, назначена
със Заповед №РД-07-21/ 15.01.2020 г. на Директора на ОДЗ Благоевград.
Съгласно цитираната разпоредба на §15, ал. 3 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери
и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в
срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и,
ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че от Протокол от 20.03.2020 г. на Комисията, назначена със Заповед №
РД-07- 21/ 15.01.2020 г. на Директора на ОДЗ Благоевград е констатирано, че не са спазени
разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а именно няма регистрирани пасищни
селскостопански животни, съобразно които да ползва на правно основание пасища, мери и
ливади, или с други думи налице е неизпълнение на изискване, произтичащо от закона.
Навежда се, че в тази връзка, в чл. 33.6 от Договора е посочено, че същият се
прекратява при неизпълнение на договорните задължения по т. 3.1, т. 5.2 и т. 23 като
арендаторът дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната
стопанска година.
Наред с изложеното, съгласно чл. 23 от договора, арендаторът е длъжен да ползва
арендуваният обект на договора с грижата на добър стопанин, съгласно определеното с
договора предназначение. Длъжен е също да спазва установените санитарно - хигиенни,
противопожарни, екологични агротехнически и други изисквания, в числото на които
попада и изискването на закона за съответствие с разпоредбите на чл.37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че последното извършено плащане от ответника Г. е на 30.03.2020 г. и е в
размер на 13 365,72 (тринадесет триста шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки)
лева, което представлява заплащане на оставащата 50% арендна вноска за стопанската 2018-
2019 година, ведно с определената сума след отчитане на официалния индекс на инфлация
за стопанската 2018-2019 година и 50% от арендна вноска за стопанската 2019-2020 година.
Прави се довод, че това означава, че за стопанската 2019-2020 г. Г. е заплатила само
50% от арендната вноска, като на основание клаузите от договора тя дължи, но и към
настоящия момент не е заплатила останалата част (50%) от годишната арендна вноска в
размер на 6 682.86 (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки) лв., както и 13,37 (тринадесет лева тридесет и седем стотинки) лв. определена
2
сума след отчитане на официалния индекс на инфлация за стопанската 2019-2020 г.
Твърди се, че ответника Г. не е изпълнила и задължението заложено в т.5.2.2 от
процесния договор, а именно да представи запис на заповед в размер на останалите 50% от
дължимата сума с падеж датата на изтичане на стопанската 2019-2020 година (01 октомври).
Прави се довод, че при неизпълнение на задълженията на едната страна поради
причина, за която тя отговаря, изправната страна има право да претендира реално
изпълнение, поради което на 28.02.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК до Районен съд Благоевград. Въз основа на
заявлението е образувано ч. гр. д. № 410/2023 г. по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГГ1К. както и издаден
изпълнителен лист за претендираната сума.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в размер на 6 696,23 лева (шест хиляди шестстотин и девет лева и двадесет и три
стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.02.2023 г. до
окончателното плащане, както и претендира разноски по делото.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че на 21.09.2012 год. в гр. Благоевград на основание чл. 47м,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, Заповед № РД 46-260/23.03.2012 год. на Министъра на земеделието и
храните за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда
на земеделски земи от държавния поземлен фонд, Заповед № РД-08-202/ 13.07.2012 год. на
Директора на ОД “Земеделие“ гр. Благоевград за провеждане на търг и Протокол от
17.08.2012 год. на Комисията за класиране на кандидатите, между Директорът на ОД
„Земеделие“ гр. Благоевград от една страна като арендодател и мен - С. К. Г. от друга страна
като арендатор е сключен Договор за аренда № ПД-10- 15/21.09.2012 год. на земеделски
земи с НТП „пасища“ и „ливади“ от Държавен поземлен фонд.
Ответникът не оспорва, че съгласно т. 1 от така сключения договор арендодателят
предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в
размер на 480.194 дка. в м. „Куртово“ в землището на гр. Якоруда, представляваща
подробно описаните в същата точка недвижими имоти. Договора е сключен за срок от десет
стопански години. В т.4 от договора е посочено, че земите се предоставят срещу годишно
арендно плащане в пари за всяка стопанска година, определено в т.5 и т.5.1 от договора.
Не се оспорва от ответника, че със Заповед № РД-04-49/ 07.04.2020 год. на Директора
на ОД „Земеделие“ Благоевград на основание чл. 3, ал. 3, т. 1, чл. 3, ал. 4 и чл. 27 от
Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“, чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ и
Протокол на Комисия, назначена със Заповед № РД-07-21/15.01.2020 год. на Директора на
ОД „Земеделие“ гр. Благоевград договора е прекратен едностранно на основание чл. 37м,
ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Мотивите за прекратяването са, че при извършена проверка на
сключените договори в ОД „Земеделие“ и въз основа на съответните справки е установено,
че не са спазени разпоредбите на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно няма регистрирани
3
пасищни селскостопански животни, което представлявало основание за прекратяване на
договора.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че дължи обезщетение при
прекратяване на договора на визираното основание. Твърди се от ответника, че
разпоредбите на договора не предвиждат задължение на арендатора в случай на
едностранно прекратяване на договора от ОД „Земеделие“ в хипотезата на чл. 37м, ал. 4, т.2
от ЗСПЗЗ, когато при извършените ежегодни проверки за спазване на условията по чл. 37и,
ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния поземлен фонд се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани
пасищни селскостопански животни, да заплати обезщетение в размер на дължимото арендно
плащане за съответната стопанска година. Такова задължение е предвидено само в т. 33.6 от
договора и то само при неизпълнение на договорни задължения по т.3.1, т.5.2 и т. 23 от
Договора, каквито твърди ответника, че не са налице в настоящия случай. Оспорва
ответника изцяло като неоснователни твърденията, че въпреки прекратяването на договора
през месец април на 2020 год. дължи останалата част - 50 % от годишната арендна вноска,
ведно с определената сума след отчитане на официалния индекс на инфлацията за
стопанската 2019-2020 год. в размер на сумата от 6 696.23 лв.
Навежда се, че видно от изложеното в исковата молба и представените доказателства
е, че процесния договор за аренда е ПРЕКРАТЕН ЕДНОСТРАННО ОТ ИЩЕЦА НА
07.04.2020 ГОД. До прекратяването на договора се твърди, че ответника е заплатила изцяло
дължимите арендни плащания за съответната стопанска година, а за стопанската 2019/ 2020
год. е заплатила арендните плащания до м .04.2020 год. включително с оглед на
обстоятелството, че договора е прекратен със Заповед № РД-04-49/ 07.04.2020 год. След
тази дата облигационното правоотношение, което е материално правното основание на
настоящата претенция е прекратено, поради което не дължи плащане на оставащите 50%
от арендната вноска за стопанската 2019/2020 год. по процесния договор и претенцията
на ищеца за заплащане на сумата в размер на 6 696.23 лв. Е ИЗПЯЛО
НЕОСНОВАТЕЛНА. Твърди се, че в срока на действие на договора е заплатила изцяло
дължимите арендни вноски и не дължи заплащане на арендни вноски, за което представя
писмено доказателство а именно преводно нареждане от 30.03.2020 год.
Поддържа се, че нито в сключения между страните договор, нито в ЗСПЗЗ или в
Закона за аренда в земеделието е предвидено задължение за заплащане на арендна вноска
ЗА ПЕРИОДА СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА. Тъй като считано от 07.04.2020
год. договора за аренда е прекратен, то се твърди, че не дължи ответника плащане на
оставащите до края на стопанската 2020 год. суми, представляващи 50 % от арендното
плащане и исковата претенция на ищеца за тези суми е изцяло неоснователна.
Претендира ответникът разноски.
В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява и не делегира
представител.
4
Ответникът – редовно призован, също не се явява, делегира процесуален
представител.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
цялост, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че по силата на Договор № ПД-10-15/ 21.09.2012 г. за аренда
на земеделски земи, с начин на трайно ползване „пасища, мери" и „ливади" от Държавен
поземлен фонд, сключен между Директора на Областна дирекция „Земеделие" Благоевград -
Кирил Любенов Укев, оправомощен със Заповед № РД 46-236/ 01.04.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, от една страна, като арендодател и С. К. Г., с ЕГН **********,
л.к. № **********, издадена на 23.10.2002 г. от МВР Благоевград, с адрес: гр. Б., област
Благоевград, съгласно т. 4 от същия, арендодателят предоставя на арендатора земеделски
земи от държавен поземлен фонд срещу годишно арендно плащане в пари за съответната
стопанска година, като съгласно т.5.1 обшата сума е в размер на 13 365,72 лв.
По силата на договора, със сключването му, Г. се е задължила да заплаща 50 % от
годишната арендна вноска не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година
и да представя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата такава с падеж
датата на изтичане на стопанската година (01 октомври). По силата на сключения договор
между страните, който ги обвързва със своите клаузи. Министърът на земеделието, чрез
Директора на ОДЗ Благоевград е имат задължението да предостави процесиите имоти на Г.
за обработване, а последната се е задължила да му заплаща аренден наем. уговорен в
договора.
Със Заповед № РД-04-49 / 07.04.2020 г. на Директора на ОДЗ Благоевград, договорът
е прекратен на основание § 15, ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ,
бр. 61 от 11.08.2015 г.), чл. 37м, ал. 4. т. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи (ЗСПЗЗ) и Протокол на Комисия, назначена със Заповед №РД-07-21/
15.01.2020 г. на Директора на ОДЗ Благоевград. Съгласно цитираната разпоредба на §15, ал.
3 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи ползвателите, сключили договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди
24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в
съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ.
Видно от Протокол от 20.03.2020 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-
21/ 15.01.2020 г. на Директора на ОДЗ Благоевград е констатирано, че не са спазени
разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а именно няма регистрирани пасищни
селскостопански животни, съобразно които да ползва на правно основание пасища, мери и
ливади, или с други думи налице е неизпълнение на изискване, произтичащо от закона.
Съгласно чл. 33.6 от Договора е посочено, че същият се прекратява при неизпълнение
на договорните задължения по т. 3.1, т. 5.2 и т. 23 като арендаторът дължи обезщетение в
5
размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година.
Съгласно чл. 23 от договора, арендаторът е длъжен да ползва арендуваният обект на
договора с грижата на добър стопанин, съгласно определеното с договора предназначение.
Длъжен е също да спазва установените санитарно - хигиенни, противопожарни, екологични
агротехнически и други изисквания, в числото на които попада и изискването на закона за
съответствие с разпоредбите на чл.37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
По делото не е спорно, а това се установява и от платежно нареждане, че последното
извършено плащане от ответника Г. е на 30.03.2020 г. и е в размер на 13 365,72 (тринадесет
триста шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева, което представлява
заплащане на оставащата 50% арендна вноска за стопанската 2018-2019 година, ведно с
определената сума след отчитане на официалния индекс на инфлация за стопанската 2018-
2019 година и 50% от арендна вноска за стопанската 2019-2020 година.
От правна страна, съдът намира иска за неоснователен.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на вземане по договор за аренда, която правна
квалификация е чл. 422 от ГПК, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви
при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е
правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Предмет на настоящето производство, съобразявайки обстоятелствената част на
исковата молба и петитума на същата, съобразен с въведеното в заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, е правото на вземане за арендно плащане по договор за
аренда. В този смисъл, въведените допълнителни твърдения в исковата молба и писмено
становище по делото от ищеца, които твърдения сочат и на допълнителен предмет – вземане
за обезщетение поради неизпълнение на договора, съдът намира тези доводи за
неоснователни, тъй като в настоящия процес не е въведен надлежно като предмет на делото
и вземане за обезщетение поради неизпълнение на договор за аренда.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 21.09.2012 год. Е сключен
договор за Договор за аренда № ПД-10- 15/21.09.2012 год. на земеделски земи с НТП
„пасища“ и „ливади“ от Държавен поземлен фонд. Съгласно т. 1 от така сключения договор
арендодателят предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване земеделска земя
от ДПФ в размер на 480.194 дка. в м. „Куртово“ в землището на гр. Якоруда,
представляваща подробно описаните в същата точка недвижими имоти. Договора е сключен
за срок от десет стопански години. В т.4 от договора е посочено, че земите се предоставят
срещу годишно арендно плащане в пари за всяка стопанска година, определено в т.5 и т.5.1
от договора.
Със Заповед № РД-04-49/ 07.04.2020 год. на Директора на ОД „Земеделие“
Благоевград на основание чл. 3, ал. 3, т. 1, чл. 3, ал. 4 и чл. 27 от Устройствен правилник на
6
областните дирекции „Земеделие“, чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ и Протокол на Комисия,
назначена със Заповед № РД-07-21/15.01.2020 год. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.
Благоевград договора е прекратен едностранно на основание чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ,
като мотивите са, че при извършена проверка на сключените договори в ОД „Земеделие“ и
въз основа на съответните справки е установено, че не са спазени разпоредбите на чл. 37и,
ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно няма регистрирани пасищни селскостопански животни, което
представлявало основание за прекратяване на договора. Договорът е прекратен, считано от
07.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 Закона за арендата в земеделието, с договора за
аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване
обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. В случая,
процесният договор за аренда е прекратен на 07.04.2020 г., като до прекратяването на
договора ответника е заплатил изцяло дължимите арендни плащания за съответната
стопанска година - 2019/ 2020 год.. След датата на прекратяване на договора – 07.04.2020 г.,
облигационното правоотношение не съществува, поради което не се дължи плащане на
оставащите 50% от арендната вноска за стопанската 2019/2020 год., поради което искът се
явява неоснователен. Извод за обратното не може да се изведе нито от сключения между
страните договор, нито от действащата нормативна уредба.
По претенцията за разноски по делото, с оглед резултата по делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, то се следват разноски за ответника.
Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министър на земеделието и храните, БУЛСТАТ
*********, против С. К. Г., ЕГН **********, иск да бъде установено спрямо ответника, че
съществува вземането в размер на 6 696,23 лева (шест хиляди шестстотин и девет лева и
двадесет и три стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.02.2023 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Министър на земеделието и храните, БУЛСТАТ *********, да заплати
на С. К. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7