РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. П., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101732 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 108 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба от М. Г. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. С., ж.к. “О.к.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, И. Г. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „28-ми О.“ № **, Г. И. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „28-ми О.“ № ** и А. И. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „28-ми О.“ № **, всички чрез адв. В.
П. от АК-Б., с адрес за призоваване гр. П., ул. „А.С.“ № ***, ет.*, срещу И. М.
П., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Ч.с.“ № ** и съпругата му М. С. П., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Ч.с.“ № **.
Сочи се в исковата молба, че с Нотариален акт № 169, том I, рег.№
2134, дело № 153 от 20.03.2017 г., издаден от нотариус К.Т., вписан вх. рег. №
675, акт № 86, том III, дело № 575/20.03.2007 г. на Служба по вписване – П.,
наследодателката на първите двама ищци Л. И. К. (б.ж. на гр. П., починала на
26.12.2021 г.) и останалите ищци са признати за собственици при равни квоти
на собственост (по 1/3 ид. част) на няколко имота в землището на гр. П.,
представляващи земеделски земи, между които: Нива от 2,888 дка, четвърта
категория, местност „Кумли“, имот № 232011 по картата на землището на гр.
П., и Нива от 2,896 дка, четвърта категория, местност „Кумли-Мерата“, имот
№ 233045 по картата на землището на гр. П.. Посочва се, че констатираното с
нотариалния акт право на собственост е на основание земеделска реституция
от наследодателя им И. Г. Т. (б.ж. на гр. П., починал на 03.11.1974 г.), но
ищците придобили имотите и на основание изтекла в тяхна полза придобивна
1
давност в периода от началото на 2000 г. до момента, като първите двама
ищци се присъединяват към владението на наследодателя си. Съгласно КККР
на гр. П., процесните имоти представляват Поземлен имот с идентификатор
56126.232.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и две, точка, единадесет) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П.,
местност „Кумли“, с площ от 2 889 (две хиляди осемстотин осемдесет и
девет) кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, категория на земята – 4 (четвърта), предишен
идентификатор няма, номер по предходен план – 232011 (двеста тридесет и
две хиляди и единадесет), при съседи: 56126.232.18; 56126.232.15;
56126.232.12; 56126.232.51; 56126.232.10 и Поземлен имот с идентификатор
56126.233.45 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и три, точка, четиридесет и пет) по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. П., местност „Кумли-Мерата“, с площ от 2 897 (две хиляди
осемстотин деветдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4
(четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план –
233045 (двеста тридесет и три хиляди четиридесет и пет), при съседи:
56126.339.6; 56126.339.5; 56126.233.41; 56126.233.40; 56126.232.51.
Навеждат се твърдения, че в първите десет-петнадесет години след
възстановяването на имотите, същите били обработвани от ищците, които
отглеждали различни култури, а след това са предоставяни за ползване чрез
ОС “Земеделие“, като за ползването са получавали заплащане от
ползвателите. Съгласно справки от ДФ “Земеделие“ и Общинска служба по
земеделие, ползвател на имотите от 2015 г. до 2017 г. е ЕТ “М. П.“ (фирма на
бащата на първия ответник), а от 2018 г. до момента е ЕТ “И. П.“, фирмата на
първия ответник. За ползването на имотите фирмите на едноличните
търговци са заплащали парични суми за ползването, които са получавани от
представител на собствениците.
Релевира се също, че независимо знанието си за обстоятелството, че
имотите имат собственик, на който ежегодно заплаща за ползването на
имотите, първият ответник се е снабдил с нотариални актове за право на
собственост върху имотите на ищците чрез обстоятелствена проверка, като за
поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 е издаден Нотариален акт №
043, том IV, рег. № 12254, дело № 621 от 25.10.2021 г. на Нотариус К.Т., а за
Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45 е издаден Нотариален акт №
093, том I, рег. № 1155, дело № 92 от 21.04.2022 г. на Нотариус Е.В..
Посочва се и това, че тъй като нотариалните актове са издадени по
време на брака на първия ответник с М. С. П., то имотите са придобити в
режим на съпружеска имуществена общност.
Изложено е още, че ответниците владеят имотите към момента на
2
предявяване на настоящия иск, с което нарушават правото на ищците на
собственост и то без валидно правно основание.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на И. М. П., ЕГН: ********** и съпругата му М.
С. П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес в гр. П., ул. „Ч.с.“ № 12,
че М. Г. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: **********, Г. И. Т., ЕГН:
********** и А. И. К., ЕГН: **********, са собственици на Поземлен имот с
идентификатор 56126.232.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, двеста тридесет и две, точка, единадесет) по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. П., местност „Кумли“, с площ от 2 889 (две хиляди
осемстотин осемдесет и девет) кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4
(четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план –
232011 (двеста тридесет и две хиляди и единадесет), при съседи:
56126.232.18; 56126.232.15; 56126.232.12; 56126.232.51; 56126.232.10 и
Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, двеста тридесет и три, точка, четиридесет и пет) по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., местност „Кумли-Мерата“, с площ
от 2 897 (две хиляди осемстотин деветдесет и седем) кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 4 (четвърта), предишен идентификатор няма,
номер по предходен план – 233045 (двеста тридесет и три хиляди четиридесет
и пет), при съседи: 56126.339.6; 56126.339.5; 56126.233.41; 56126.233.40;
56126.232.51, като М. Г. К. е собственик на 1/6 ид.ч. от имотите, И. Г. К. е
собственик на 1/6 ид.ч. от имотите, Г. И. Т. е собственик на 1/3 ид.ч. от
имотите, а А. И. К. е собственик на 1/3 ид.ч. от имотите.
Иска се от съда и да осъди И. М. П., ЕГН: ********** и съпругата му М.
С. П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес в гр. П., ул. „Ч.с.“ № 12,
да предадат на ищците владението на Поземлен имот с идентификатор
56126.232.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и две, точка, единадесет) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П.,
местност „Кумли“, с площ от 2 889 (две хиляди осемстотин осемдесет и
девет) кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, категория на земята – 4 (четвърта), предишен
идентификатор няма, номер по предходен план – 232011 (двеста тридесет и
две хиляди и единадесет), при съседи: 56126.232.18; 56126.232.15;
56126.232.12; 56126.232.51; 56126.232.10 и Поземлен имот с идентификатор
56126.233.45 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и три, точка, четиридесет и пет) по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. П., местност „Кумли-Мерата“, с площ от 2 897 (две хиляди
3
осемстотин деветдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4
(четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план –
233045 (двеста тридесет и три хиляди четиридесет и пет), при съседи:
56126.339.6; 56126.339.5; 56126.233.41; 56126.233.40; 56126.232.51.
Изведено е и искане при уважаване на иска, да бъдат отменени -
Нотариален акт № 043, том IV, рег. № 12254, дело № 621 от 25.10.2021 г. на
Нотариус К.Т., с рег. № 510 в РНК, вписан във вх. рег. № 2293, акт № 56, том
IХ, дело № 1433/25.10.2021 г. на Служба по вписване и Нотариален акт №
093, том I, рег. № 1155, дело № 92 от 21.04.2022 г. на Нотариус Е.В., с рег. №
287 в РНК, вписан във вх. рег. № 860, акт № 864, том III, дело №
464/21.04.2022 г. на Служба по вписване, с които ответниците се легитимират
като собственици на процесните имоти.
Претендират се сторените по делото разноски.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок,
е депозиран писмен отговор от надлежно упълномощен процесуален
представител на ответната страна.
В писмения отговор се релевират доводи за неоснователност на
предявения ревандикационен иск, тъй като ответниците осъществяват
фактическо владение върху двата поземлени имота на основание годно да ги
направи собственици. Изложено, че е в продължение на повече от 10 години
ответниците упражняват фактическа власт върху двата имота, намерението
им за своене се изразявало в много дейности, включително и засаждане на
трайни насаждения, отглеждането им, добИ.ето и превозването на плодовете,
произлизащи от тях, заплащането на тези дейности, материали и услуги.
Посочено е, че владението на ответниците през последните много повече от
10 години е било явно, спокойно и непрекъснато, като същите не спирали да
полагат грижи и върху двата имота. Оспорва се твърдението, че ответниците
са заплащали наем на ищците за обработването или ползването на земите.
Твърди се, че ответницата М. П. не е заплащала наем на държавата или на
ищците за ползване на земите, както и че същата не фигурира в нито един от
документите като лице заплащало наем. Излагат се твърдения, че
ответниците никога не са виждали ищците да владеят и/или стопанисват
двата имота. В тази връзка се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Алтернативно се иска в случай на уважаване на иска срещу И. П., то същият
да бъде отхвърлен по отношение на ответницата М. П.. Правят искане за
присъждане на сторените разноски.
В проведените съдебни заседания лично се явява ищцата М. К..
Активно легитимираните лица се представляват от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск. В
депозирано писмено становище прави анализ на събрания по делото
доказателствен материал и излага допълнителни съображения за
основателността на ищцовата претенция.
4
Ответниците се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа твърдението, че след възстановяването на
собствеността върху процесните имоти, никой от наследниците на общия
наследодател не е проявявал интерес към тях, нито е владял имотите, както и
че владението на И. и М. П.и върху същите имоти, за изискуемия от закона
темпорален период, е било осъществено с грижата на добър стопанин и
полагане на съответните грижи за поддържането на земята. Моли за
отхвърляне на така предявения иск.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите
И. С. Т., Д. К. К., Н.й В. Ш., Ж. И. П., С. Д.а Ц. и К. Й. Ш..
След като съобрази становището на страните, приложените към
делото писмени доказателства, които прецени поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е по делото, че с Решение № 1025 за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. П. от 28.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. П., влязло в
сила на 15.02.2000 г., на наследниците на И. Г. Т., б.ж. на гр. П., е
възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно
плана за земеразделяне в землището на гр. П., сред които и: Нива от 2.888 дка
(два дка и осемстотин осемдесет и осем кв.м.), четвърта категория, местност
Кумли, имот № 232011 по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
имот № 000504 - полски път на Общинска собственост, имот № 232012 - нива
на М. Н.Я., имот № 232018 - нива на насл. на Д. И. М., имот № 232010 - нива
на насл. на Н. Г. С., заснета в КККР на гр. П. като Поземлен имот с
идентификатор 56126.232.11 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, двеста тридесет и две, точка, единадесет) по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. П., местност „Кумли“, с площ от 2 889 (две хиляди
осемстотин осемдесет и девет) кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4
(четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план –
232011 (двеста тридесет и две хиляди и единадесет), при съседи:
56126.232.18; 56126.232.15; 56126.232.12; 56126.232.51; 56126.232.10,
съгласно Скица на поземлен имот № 15-1337565-16.11.2022 г. на СГКК-гр. Б.,
и Нива от 2.896 дка (два дка и осемстотин деветдесет и шест кв.м.), четвърта
категория, местност Кумли - Мерата, имот № 233045 по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): имот № 233041 - нива на насл. на Н. Д.
К., имот № 339006 - нива на Общински поземлен фонд - П., имот № 000504 -
полски път на Общинска собственост, имот № 233040 - нива на насл. на Т. Н.
Г., заснета в КККР на гр. П. като Поземлен имот с идентификатор
56126.233.45 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и три, точка, четиридесет и пет) по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
5
имот: гр. П., местност „Кумли-Мерата“, с площ от 2 897 (две хиляди
осемстотин деветдесет и седем) кв.м., трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4
(четвърта), предишен идентификатор няма, номер по предходен план –
233045 (двеста тридесет и три хиляди четиридесет и пет), при съседи:
56126.339.6; 56126.339.5; 56126.233.41; 56126.233.40; 56126.232.51, съгласно
Скица на поземлен имот № 15-1337567-16.11.2022 г. на СГКК-гр. Б..
Видно от представеното и прието, като доказателство Удостоверение за
наследници с Изх. № 2348 от 03.11.2022 г., издадено от Община П., И. Г. Т.,
б.ж. на гр. П., починал на 03.11.1974 г., за което е съставен акт за смърт № 348
от 08.11.1974 г., е оставил за свои наследници съпруга С. А. Т.а (починала на
27.11.1997 г.) и три деца – дъщеря Л. И. К., ЕГН ********** (починала на
26.12.2021 г.), син Г. И. Т., ЕГН ********** – третият ищец и дъщеря А. И.
К., ЕГН ********** – четвъртият ищец.
С нотариален акт за признаване право на собственост /констативен/ №
169, том I, рег. № 2134, дело № 153 от 2007 г. на Нотариус К.Т. с рег. № 510 в
РНК, вписан в Служба по вписванията-гр.П. във вх.рег. № 675/20.03.2007 г.,
акт № 86, том III, дело № 575/2007 г., Л. И. К., Г. И. Т. и А. И. К. са признати
за собственици по наследство, при равни квоти на собственост, на подробно
описани недвижими имоти, останали им в наследство от И. Г. Т., б.ж. на гр.
П., сред които и процесните имоти - Нива от 2.888 дка, местност Кумли, имот
№ 232011 по плана за земеразделяне на гр. П., заснета в КККР на гр. П. като
Поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 и Нива от 2.896 дка, местност
Кумли - Мерата, имот № 233045 по плана за земеразделяне на гр. П., заснета в
КККР на гр. П. като Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45.
Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото
Удостоверение за наследници с Изх. № РОК22-УФ01-51/1/ от 18.02.2022 г.,
издадено от Столична община, район О.к., Л. И. К., ЕГН **********, е
починала на 26.12.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0764 от
26.12.2021 г., и същата е оставила за свои наследници дъщеря М. Г. К., ЕГН
********** и син И. Г. К., ЕГН ********** – първите двама ищци по делото.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
придобити по давност № 043, том IV, рег. № 12254, дело № 621 от 2021 г. на
Нотариус К.Т. с рег. № 510 в РНК, вписан в Служба по вписванията-гр.П. в
дв.вх.рег. № 2288, вх.рег. № 2293/25.10.2021 г., акт № 56, том IХ, дело №
1433/2021 г., ответникът И. М. П., ЕГН **********, е признат за собственик
на основание давностно владение върху недвижими имоти, сред които и
Поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 по КККР на гр. П., подробно
описан в нотариалния акт.
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по
давност № 093, том I, рег. № 1155, дело № 92 от 2022 г. на Нотариус Е.В. с
рег. № 287 в РНК, вписан в Служба по вписванията-гр.П. в дв.вх.рег. №
860/21.04.2022 г., вх.рег. № 864/21.04.2022 г., акт № 173, том III, дело №
6
464/2022 г., ответникът И. М. П., ЕГН **********, е признат за собственик на
основание давностно владение върху недвижими имоти, сред които и
Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45 по КККР на гр. П., подробно
описан в нотариалния акт.
Изискани и приети като доказателства по делото са и копия от
документите съдържащи се в нотариалното дело, въз основа на които е
издаден нотариален акт № 043, том IV, рег. № 12254, дело № 621 от 2021 г. на
Нотариус К.Т. с рег. № 510 в РНК, както и копия от документите по
нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариален акт № 093, том
I, рег. № 1155, дело № 92 от 2022 г. на Нотариус Е.В. с рег. № 287 в РНК.
От ищцовата страна по делото са представени заверени копия от
Извлечение от Заповед № РД-08-246/30.09.2016 г., Извлечение от Заповед №
РД-08-413/29.09.2017 г., Извлечение от Заповед № ПО-09-2248/24.09.2020 г. и
Извлечение от Заповед № РД-04-176/21.09.2021 г., всички на Общинска
служба по земеделие гр. П., удостоверяващи правото на посоченото лице да
получи рентно плащане за конкретно посочени имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от
ЗСПЗЗ за съответната стопанска година. Съгласно Извлечение от Заповед №
РД-08-246/30.09.2016 г. на Л. И. К. следва да се изплати посочената сума
(40,53 лв.), представляваща дължимо рентно плащане за стопанската
2016/2017 г. за имот № 233045 в землището на гр. П. с ЕКАТЕ 56126, с
вписан собственик И. Г. Т. и ползвател М. И. П. ЕТ М. П.. Съгласно
Извлечение от Заповед № РД-08-413/29.09.2017 г. на Л. И. К. следва да се
изплати посочената сума (204,70 лв.), представляваща дължимо рентно
плащане за стопанската 2017/2018 г. за имоти, сред които имот № 232011 и
имот № 233045, находящи се в землището на гр. П. с ЕКАТЕ 56126, с вписан
собственик И. Г. Т. и ползвател ЕТ И. П.. Съгласно Извлечение от Заповед №
ПО-09-2248/24.09.2020 г. на А. И. К. следва да се изплати посочената сума
(370,03 лв.), представляваща дължимо рентно плащане за стопанската
2020/2021 г. за имоти, сред които имот № 232.11 и имот № 233.45, находящи
се в землището на гр. П. с ЕКАТЕ 56126, с вписан собственик И. Г. Т. и
ползвател И. М. П. ЕТ И. П.. Съгласно Извлечение от Заповед № РД-04-
176/21.09.2021 г. на А. И. К. следва да се изплати посочената сума (342,27
лв.), представляваща дължимо рентно плащане за стопанската 2021/2022 г. за
имоти, сред които имот № 232.11 и имот № 233.45, находящи се в землището
на гр. П. с ЕКАТЕ 56126, с вписан собственик И. Г. Т. и ползвател И. М. П.
ЕТ И. П.. Изложените обстоятелства се потвърждават и от приложените към
исковата молба заверени преписи на два броя справки от Общинска служба
по земеделие за дължимите рентни плащания касателно процесните
недвижими имоти и размера на изплатените суми (лист 27 – 33 от делото).
В Писмо с изх. № РД-12-05-01-1175-1/15.05.2023 г. по описа на
Общинска служба по земеделие П. към ОД „Земеделие“ Б., Министерство на
земеделието (л. 251 – 253 от делото), е посочено, че по силата на цитираните в
писмото конкретни заповеди на директора на Областна дирекция „Земеделие“
- Б., имот с идентификатор 56126.232.11 по КККР на гр. П. е включен в
7
масиви за ползване от ЕТ „И. П.“ за стопанските години 2017/2018,
2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022, за което ползване на имота е
изплатена съответна сума на Л. И. К. за стопанските години 2017/2018 и
2018/2019, и на А. И. К. за стопанските години 2020/2021 и 2021/2022.
Посочено е още, че по силата на цитираните в писмото конкретни заповеди на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б., имот с идентификатор
56126.232.45 по КККР на гр. П. е включен в масиви за ползване от ЕТ „И. П.“
за стопанските години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020,
2020/2021 и 2021/2022, за което ползване на имота е изплатена съответна сума
на Л. И. К. за стопанските години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018 и
2018/2019, и на А. И. К. за стопанските години 2020/2021 и 2021/2022. В
коментираното писмо е уточнено, че Общинска служба по земеделие – П. не
разполага с информация за периода от 2001 г. до момента на изготвяне на
справката за имот с идентификатор 56126.232.11 и имот с идентификатор
56126.233.45, двата имота по КККР на гр. П., с какви култури са засаждани и
дали са заявявани.
От Министерство на земеделието, Дирекция „Идентификация на
земеделските парцели“ са предоставени на CD, в .pdf формат, пет броя
цветни ортофото снимки съдържащи информация за датата на
самолетното/сателитното заснемане с нанесени контури на имот 56126.232.11
в бял цвят, представляващи извадка от цифрова ортофотокарта за района на
землището на гр. П., изготвена по самолетно/сателитно заснемане от 2006 г.,
от 23.08.2011 г., от 04.08.2013 г., от 30.06.2017 г. и от 17.08.2021 г.
От заверените преписи на два броя Автоматична справка за имотите от
картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, които
попадат в рамките на очертани земеделски имоти, по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми за мерки
за директни плащания, извършени в информационния масив на Държавен
фонд „Земеделие“ на 04.12.2022 г., се установява, че кадастрален имот 56126-
232-011 и кадастрален имот 56126-233-045 са включени в декларирани
парцели от бенефициента ЕТ „И. П.“, които декларирани парцели кандидатът
за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания е регистрирал
за кампания 2018 г., за кампания 2019 г., за кампания 2020 г., за кампания
2021 г. и за кампания 2022 г.
Видно от приетото като доказателство по делото заверено копие на
Опис на разпределените масиви за ползване и включените в тях имоти за
стопанската 2022/2023 г. за землището на гр. П., ЕКАТТЕ 56126, одобрен със
Заповед № РД-04-335/03.10.2022 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ - гр. Б., имот 232.11 и имот 233.45 са включени в масивите за
ползване, съответно в масив 23 и в масив 24, като същите са посочени в графа
„Имот с регистрирано правно основание“ и с посечен ползвател И. М. П. ЕТ
И. П..
Съгласно заверено копие на справка от 02.08.2022 г. от Министерство
8
на земеделието, Общинска служба „Земеделие“ П., имот № 232.11 и имот №
233.45 са включени в Регистъра на ползването на имоти по чл. 72, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ за стопанска година 2022/2023, с посочен заявител по смисъла на
чл. 70 от ППЗСПЗЗ и за двата имота И. М. П. ЕТ И. П., и форма на ползване -
дог. наем.
По делото са приложени и фактури с посочен получател ЕТ „М. П. -
Златолист“, ИН *********, издадени на различни дати през 2007 г. и 2008 г.,
и от различни доставчици, удостоверяващи доставката на стоки и услуги
свързани със селскостопански дейности, както и фактури, издадени от ЕТ „М.
П. - Златолист“ на различни дати през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г.,
обективиращи продажбата на селскостопански продукти от едноличния
търговец на различни контрагенти. Представени са и фактури, издадени от ЕТ
„И. П.“ на различни дати през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.
и 2022 г., удостоверяващи продажбата на пшеница от едноличния търговец на
дружество с наименование „Ж. к. - ВГ“ ЕООД, гр. Сандански.
В хода на производството по делото са ангажирани и гласни
доказателства.
Свид. Т. установява, че знае къде са намират процесните имоти, както и
че същите са съседни на притежаван от него земеделски имот в същото
землище, като уточнява, че едната нива била с площ от около три декара и се
намирала на около двадесет метра от неговия имот, а другата нива била на
разстояние от около стотина метра, с ъглово местонахождение и
представлявала пасище. Свидетелят е категоричен, че майката на ищцата М.
К. – Л. К. отглеждала праскови на един от процесните имоти, като поддържа,
че я е виждал да обработва дръвчетата в продължение на няколко години - от
2014 г. до 2016 г., а другият имот се стопанисвал като пасище. Твърди, че
прасковените дръвчета били изрязани от роднина на майката на ищцата К.
през 2016 г., след което И. П. започнал да обработва този имот, заедно с
всички други имоти, включително и този на свидетеля.
Свид. Т. навежда, че преди 2014 г. в местността е имало път, а след 2016
г. вече такъв няма, както и че навремето имало много вода за напояване на
земеделските имоти, но след като И. П. направил оранжерията нямало вода.
Също така установява, че преди 2016 г. е имало межди (граници) между
имотите на различните собственици на земеделските земи, представляващи
бразди, а около 2017 - 2018 г. П.и направили изравняване на терена и
започнали да засаждат имотите с жито. Твърди, че преди засаждането с жито,
не е виждал имотите да са засаждани със зеленчуци.
Съгласно показанията на свид. К., последният познава семейство К.и и
Т.и, тъй като имали земи в близост до неговата нива. Свид. К. установява, че
към 2015 г., когато предприел действия по трасиране на имотните граници на
собствения си земеделски имот, съответно посетил мястото, на единия от
процесните имоти, съседен на неговия, имало прасковени дръвчета,
отглеждани от Л. К. до 2015 г., а другият имот наподобявал квадрат и в него
9
имало около 30-40 крави - с неизвестен собственик за свидетеля, като същият
имот бил пустеещ и представлявал пасище. Твърди, че Л. К. отглеждала
праскови до 2015 г. на един от процесните имоти, след което дръвчетата били
изрязани с помощта на лицето Любо Кременлиев, като К. е категоричен, че
П.и не са рязали дръвчета. Свидетелят навежда, че през 2017 - 2018 г.
случайно забелязал, че в местността, където се намирали процесните имоти,
както и собственият му земеделски имот, работници осъществявали дейност
свързана със създаване на инсталация за капково напояване на земята.
Установява, че към 2017 г. земеделският масив бил изчистен, като допълва, че
не е виждал масива да е засаждан със зеленчуци.
Свид. Ш. установява, че познава ищцата М. К., тъй като съпругата му
притежава наследствена нива в местността, в която се намират процесните
имоти. Установява още, че за първи път посетил местността през 2013 г.,
когато бабата на съпругата му му показала наследствения имот, в близост до
който семейство К.и имали два имота, единият бил в края, където било
блатисто и представлявал пасище, а другият бил на около двеста метра от
него и имало засадени прасковени дръвчета. Свидетелят твърди, че
процесните имоти били стопанисвани от възрастна жена от семейство К.и,
която обработвала дръвчетата праскови, както към 2013 г., така и към 2015 г.,
когато свидетелят посетил местността с представител на Поземлена комисия.
Последователно изнася, че към онзи момент (2015 г.) не е видял представител
на семейство П.и в местността, към 2016 г. неговият имот бил пустеещ, а
прасковените дръвчета в имота на К.и все още съществували, като същите
били почти изрязани през 2017 г. През същата година (2017 г.) много от
имотите в местността, включително наследственият имот на свидетеля и
имотът, засаден с прасковени дръвчета на К.и, били засадени с жито от
ответника П., което засяване на имотите с жито продължило и през 2018 г.,
както и през 2019 г. и 2020 г., през който период И. П. превзел много земи,
обединени в земеделски блокове. Свид. Ш. уточнява, че преди време имало
общински пътища, наподобяващи каруцарски път, които понастоящем били
изорани от ответника. Твърди, че преди 2015 г. в земеделския блок, в
образуването на който се включват наследственият му имот и имотите на К.и,
не е виждал работници на П.и да осъществяват трудова дейност извън
собствената им (на П.и) оранжерия, както и че преди посочения период в
местността не е пръскано.
Свид. П. твърди, че познава семейство П.и, тъй като от 1998 г. работила
за тях на длъжност „счетоводител“. От изнесеното от свидетелката се
установява, че изоставянето на нивите, находящи се над сортовия участък
след 2000 г., наложило обработването им, за да не пречи това обстоятелство
на сортовия участък. Било обявено по местно радио, че фирмата на М. П.
изкупува земеделски земи над сортовия му участък, в резултат на което част
от собствениците продали земите си, а друга част не предприели никакви
действия и не предявили претенции по отношение на имотите си. Започнало
облагородяване на земята в целия масив, в територията на който попадали и
10
процесните имоти. Култивизацията на земята завършила около 2003 - 2004 г.,
като по време на обработването на земята, тъй като М. П. имал достатъчно
налична техника, за сметка на сина му И. П., който не разполагал с такава,
двамата се споразумели всички извършени разходи по облагородяването на
земеделския масив да бъдат за сметка на ЕТ „М. П.“. След извършването на
почвени анализи през 2004 г., земеделският масив започнал да се засажда със
съответни култури - зеле, праз лук, карфиол, през 2008 г. и 2009 г. се
култивирали ягоди, които попадали и върху имота на ищците, след това
продължил да се засажда с различни видове зеленчуци, сред които моркови,
копър, магданоз, листни зеленчуци, а в края на 2015 г. И. П. засадил пшеница,
като и до настоящия момент (25.04.2023 г. - датата на провеждане на с.з., в
което е разпитана свидетелката) масивът се засаждал единствено с пшеница.
Тъй като за процесните имоти нямало източник за вода и за да се напояват
съответните зеленчуци, през 2004 г. - 2005 г. И. П. направил два сондажа към
оранжериите и изградил капкова система за напояване. Свид. П. е
категорична, че през цялото време за имотите, включени в масива, се грижили
М. П. и ответниците, а процесните два имота, претендирани от ищците,
попадали в разпределението на И. П. и същите били обработвани от И. и М.
П.и и никога не били оставяни без да са засадени, както и че до 2018 г. никой
не е търсил наем от П.и за земята си, нито е имал някакви претенции.
Съгласно показанията на свид. П., по искане на М. П., тъй като
последният и ответникът П. участвали в различни програми, се плащало по
сметка на Държавен фонд „Земеделие“ съответни суми, като свидетелката
няма информация на кой са плащани тези суми в последствие, както и че са
подавани заявления за ползване на „бели петна“.
П. установява още, че понастоящем няма видими граници на
процесните имоти, нямало „колчета“ и през 2000 г. - 2001 г., когато започнали
да обработват земите. Категорична е, че след 2010 г. в процесните имоти не е
имало прасковени дръвчета.
Свид. Ц. изнася, че на 01.04.1998 г. започнала работа при М. П., като
заемала длъжността „бригадир“. Установява, че първоначално бащата М. П.
започнал да обработва нивите, в последствие се включил и синът му И. П.,
който ги обработва и до настоящия момент. Последователно посочва, че през
2001 г. бил направен сондаж, около 2002 г. нивите започнали да се обработват
от П.и, които започнали с производство на разсади в оранжериите си и за да
няма разпространение на болести и неприятели се наложило да обработват и
земите около оранжериите, като облагородяването им продължило до 2004 г.
- 2005 г. Било направено съобщение по П.ка радиостанция, че М. П. изкупува
земя в местностите „Кумли - Мерата“ и „Мерата“, след това били разпратени
и съобщения по пощата на собствениците на земите в посочените местности,
съгласно информация от скици от Поземлена комисия, а на някои от
собствениците се обаждали и по телефона. В резултат на тези действия част
от собствениците се отзовавали, друга част - не.
11
Ц. е категорична, че преди обработването и облагородяването на земята
в земеделския блок не е имало прасковени дръвчета, в местността не е имало
напоителен канал, а само отводнителен такъв. През годините блокът, в който
са включени и процесните недвижими имоти, бил засаждан с ягоди и
различни плодове и зеленчуци, като в последствие мястото, засадено с ягоди
било засадено с прасковени дръвчета, поради каменистата и суха почва, а
след 2015 г. - 2016 г. блоковете били засадени с житни култури.
От показанията на свид. Ш. се установява, че от 2000 г. последният
работи като тракторист при М. П., а след смъртта му - при неговия син Н.й П.,
като междувременно е работил и за ответника И. П.. Свидетелят изнася, че
имотите в местностите „Кумли“ и „Мерата“ са на И. П. и са по-близо до
оранжериите на последния, като до 2015 г. свидетелят обработвал земите
посредством разораване и пръскане против пестициди и инсектициди, след
което ответникът И. П. си закупил собствена техника и си наел собствен
тракторист. Твърди, че в целия земеделски масив не е имало имот със стари
прасковени дръвчета, както и не е имало източник на вода, като уточнява, че
земите се напояват чрез изграден от ответника П. сондаж и на място няма
друг водоизточник. Изнася, че понастоящем нямало път и не можело да се
влезе, както и че откакто се обработва земеделският масив – от 2005 г. - 2006
г. няма път. Свидетелят твърди още, че в последните години коментираните
местности били засаждани с жито, а преди това освен с жито и с други
култури, които били отглеждани от И. П. в продължение на повече от десет
години, като през сочения период земеделските земи не били изоставяни,
както и никоя част от тях не била неподдържана.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни съждения:
С петиторния осъдителен иск по чл.108 от ЗС законодателят е
предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено
нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е
осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва
установяване правото на собственост на ищците върху процесните
недвижими имоти, както и че ответниците го владеят или държат без правно
основание, противопоставимо на ищците.
По делото не се спори, че с Решение № 1025 за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. П. от 28.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. П., влязло в
сила на 15.02.2000 г., на наследниците на И. Г. Т., б.ж. на гр. П., е
12
възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно
плана за земеразделяне в землището на гр. П., сред които и Нива от 2.888 дка,
местност Кумли, имот № 232011 по плана за земеразделяне на гр. П., заснета
в КККР на гр. П. като Поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 и Нива
от 2.896 дка, местност Кумли - Мерата, имот № 233045 по плана за
земеразделяне на гр. П., заснета в КККР на гр. П. като Поземлен имот с
идентификатор 56126.233.45. Не се спори и че към момента на земеделската
реституция наследниците по закон на собственика на процесните недвижими
имоти И. Г. Т., б.ж. на гр. П., починал на 03.11.1974 г., са трите му деца -
дъщеря Л. И. К., ЕГН ********** (починала на 26.12.2021 г.), син Г. И. Т.,
ЕГН ********** (третият ищец) и дъщеря А. И. К., ЕГН **********
(четвъртата ищца), съгласно представеното Удостоверение за наследници с
Изх. № 2348 от 03.11.2022 г., издадено от Община П., като съпругата му С. А.
Т.а е починала на 27.11.1997 г., т.е. преди земеделската реституция.
Въз основа на посочените обстоятелства, с нотариален акт за
признаване право на собственост /констативен/ № 169, том I, рег. № 2134,
дело № 153 от 2007 г. на Нотариус К.Т. с рег. № 510 в РНК, вписан в Служба
по вписванията-гр.П. във вх.рег. № 675/20.03.2007 г., акт № 86, том III, дело
№ 575/2007 г., Л. И. К., Г. И. Т. и А. И. К. са признати за собственици по
наследство, при равни квоти на собственост, на подробно описани недвижими
имоти, останали им в наследство от И. Г. Т., б.ж. на гр. П., сред които и
процесните имоти - ПИ с идентификатор 56126.232.11 и ПИ с идентификатор
56126.233.45. С оглед характера на нотариалното производство по издаване на
констативен нотариален акт, нотариусът е констатирал правото на
собственост на посочените лица върху описаните недвижими имоти въз
основа на представените му писмени доказателства, удостоверяващи правото
на собственост.
Безспорно е и обстоятелството, че съгласно Удостоверение за
наследници с Изх. № РОК22-УФ01-51/1/ от 18.02.2022 г., издадено от
Столична община, район О.к., Л. И. К., ЕГН **********, е починала на
26.12.2021 г. и е оставила за свои наследници по закон първите двама ищци
по делото - М. Г. К., ЕГН ********** и И. Г. К., ЕГН **********.
В българското наследствено право наследяването по закон се основава
на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход,
като изключение прави само съпругът, чието право на наследяване се
основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на
качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - чл. 10 от ЗН е
свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и
на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено
въз основа на регистъра на населението от длъжностно лице по реда на
Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ
документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези
обстоятелства.
13
Ето защо, в обобщение на анализа на коментираните документи, се
налага категоричният извод, че ищците са наследници на собственика на
внесените в трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) имоти, в
резултат на което, след земеделската реституция се легитимират като
собственици на процесните недвижими имоти. С оглед разпоредбата на чл. 5
от ЗН, предвиждаща, че децата на починалия наследяват по равни части, Г. И.
Т. и А. И. К. наследяват по 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от процесните
имоти, а останалата 1/3 ид.ч., притежавана приживе от сестра им Л. И. К., се
наследява по равно от нейните деца – М. Г. К. и И. Г. К., които по силата на
наследственото правоприемство притежават по 1/6 ид.ч. (една шеста идеална
част) от процесните имоти.
Следователно, първата от трите кумулативно необходими предпоставки
за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, е налице – с
ангажираните доказателства по делото ищците доказват правото си на
собственост върху спорните имоти.
Налице е и втората предпоставка – процесните имоти да се владеят от
ответниците към момента на предявяване на ревандикационния иск.
Владението на спорните имоти от страна на ответниците се твърди в исковата
молба и се поддържа в хода на производството, като същото не се отрича и
от ответниците по делото.
Последните твърдят още в отговора на исковата молба, че
осъществяват фактическа власт върху спорните имоти повече от десет
години, поради което и са се снабдили с нотариални актове за всеки един от
имотите по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК (извършване на обстоятелствена
проверка за придобИ.е на собствеността по давност).
Владението на процесните имоти от страна на ответниците към момента
на предявяване на иска, се потвърждава и от събраните в хода на
производството гласни доказателствени средства. Свидетелите, водени от
ищцовата страна, установяват владение осъществено първоначално от бащата
на ответника - М. П., а в последствие и от самия ответник И. П., което
владение се осъществява и към настоящия момент (25.04.2023 г. - датата на
провеждане на с.з., в което са разпитани свидетелите). Другата група
свидетели, тези водени от ответната страна, твърдят, че процесните имоти са
владяни в продължение на повече от десет години, включително и към
настоящия момент (25.04.2023 г.) от ответниците И. и М. П.и.
Спорното обстоятелство в настоящото производство е наличието на
основание, противопоставимо на ищците, за осъществяваното от ответниците
владение по отношение на процесните недвижими имоти, като на тази
плоскост следва да се разгледа поддържаното от ответната страна твърдение
за придобивна давност, защото правото на собственост се изгубва изцяло или
частично, ако друг стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС).
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
14
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин, т.е. да бъде явно – доведено до знанието на досегашния собственик,
отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое
собствено необезпокоявано такова.
Тъй като ответната страна се позовава на констативен нотариален акт,
важат разрешенията за неговото правно значение, дадени в ТР №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/12 г., ОСГК на ВКС и в съдебната практика,
създадена след приемането му, съгласно която нотариалният акт, с който по
реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост
върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена
сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е
издаден. Легитимацията е обвързваща за третите лица и за съда досежно
удостовереното в акта право на собственост, като доказателствената сила на
нотариалния акт може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен
интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право. При такова оспорване тежестта на доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален
режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК, но оспорващият трябва да
опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права,
противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин осъщественото от страна
на ответниците давностно владение с произтичащите от
осъществяването на този сложен фактически състав правни последици.
В хода на производството не се потвърди инвокираното от ответниците
владение на имотите в продължение на срок по-дълъг или поне еднакъв с
изискуемия от закона темпорален период от десет години. В тази връзка, от
изслушаните в хода на производството гласни доказателствени средства,
условно се оформят две групи свидетелски показания. Към първата група
свидетелски показания се отнасят тези на свид. Т., свид. К. и свид. Ш., всички
водени от ищцовата страна, които установяват, че до 2015 г. едната от
процесните ниви е била засадена с прасковени дръвчета, а другата
представлявала пасище, както и че същите били обработвани и стопанисвани
15
от сродник на ищците – Л. К.. Втората група свидетелски показания се
формира от водените от ответната страна свидетели, а именно свид. П., свид.
Ц. и свид. Ш.. Последните твърдят, че процесните недвижими имоти се
обработват от семейство П.и, като началният момента на владението от тяхна
страна е около 2001 г. - 2002 г., както и че през сочения период на място
никога не е имало засадени прасковени дръвчета. Изключение в тази връзка
правят единствено показанията на свид. Ц., която установява, че в един
момент на място е имало засадени прасковени дръвчета, които в последствие
били изкоренени, но не уточнява нито местоположението им в земеделския
масив, нито времето, през което същите са съществували като трайни
насаждения.
По отношение на обстоятелството, подлежащо на доказване със
свидетелските показания, а именно състоянието на спорните имоти и
осъществяваното по отношение на тях владение, съдът кредитира показанията
на първата група свидетели като последователни, логични, ясни и
непротиворечиви, еднопосочни с останалия доказателствен материал по
делото, и по същество потвърждават изложената фактическа обстановка.
Всички свидетели, водени от ищцовата страна, установяват процесните
имоти, като ги индивидуализират по местоположение, размери и начин на
трайно ползване, свидетелите споделят лични впечатления, които са
придобили в процес на дълъг период от време, поради съседството на
процесните имоти и тези на свидетелите, същите са непротиворечиви и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Установеното от
свидетелите обстоятелство, че една от процесните ниви е била засадена с
прасковени дръвчета (ПИ с идентификатор 56126.232.11) до 2015 г. - 2016 г.,
се потвърждава и от приложените по делото цветни ортофото снимки
представляващи извадка от цифрова ортофотокарта за района на землището
на гр. П., изготвена по самолетно/сателитно заснемане. Съдът цени
свидетелските показания на първата условна група свидетели, като описващи
действителната фактическа обстановка по отношение на фактите, които
установяват, тъй като гласните доказателствени средства са събрани преди
предоставянето на коментираните снимки от Министерство на земеделието,
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ и същите съответстват
на приложения снимков материал. От заснемането през 2006 г. е видно, че ПИ
с идентификатор 56126.232.11 не е бил засаждан с каквито и да е трайни
насаждения. Докато от следващите заснемания, с представени извадки от
цифровата ортофотокарта за района от 23.08.2011 г., от 04.08.2013 г. и от
30.06.2017 г., се установява, че в границите на същия поземлен имот с
идентификатор 56126.232.11 има засадени дръвчета, което потвърждава и
ищцовите твърдения.
Съдът не кредитира показанията на втората група свидетели, по
отношение на установяване обстоятелството на владение върху спорните
имоти, поради няколко съображения. На първо място, свидетелите сочат, че
през целия период на владение от страна на ответниците процесните имоти
16
били засаждани от различни едногодишни растения, което обстоятелство
противоречи на установеното от приложените по делото цветни ортофото
снимки, коментирани в предходния абзац от изложението и приобщени към
доказателствения материал по делото, които отразяват действителното
състояние на имота към момента на заснемането му. На следващо място,
свидетелите водени от ответната страна, не успяха с точност и категоричност
да посочат началния момент, от който двамата ответници са започнали да
владеят процесните имоти. Свид. П. сочи, че „През цялото време за тези
имоти се грижиха М. П. и И. П. и М. П., които бяха до М. П..“, освен това в
показанията си свидетелката говори за П.и, т.е. не установява владение само
от страна на ответниците И. П. и М. П., а съвладение с М. П., като липсва
конкретика от кога именно ответниците са започнали да владеят спорните
ниви. По идентичен начин свид. Ц. изнася, че „Първоначално М. като баща се
захвана, след това започна И. да работи“ и „Тези ниви се работят от П.и“,
както и свид. Ш. - „Тези култури ги гледа И. П.. Винаги ги е гледал, повече от
10 години …“, отново не е конкретизиран началният момент на твърдяното от
ответната страна владение в продължение на повече от десет години.
Паралелно с изложеното, съдът цени с повишено внимание показанията на
водените от ответната страна свидетели /по реда предвиден в чл.172 ГПК/,
поради евентуалната им заинтересованост, предвид установените по делото
трудово-правни, респективно материални отношения между свидетелите и
страната, в чиято полза установяват благоприятни факти.
Доколкото ответната страна твърди, че е собственик на процесните
имоти на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност,
за което са се снабдили и с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587,
ал. 2 ГПК, то следва да се установи осъществено от страна на ответниците
владение касателно спорните имоти от десет години, считано преди
издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка. По отношение на
поземлен имот с идентификатор 56126.232.11, началният момент на владение
следва да е поне от 25.10.2011 г., а по отношение на поземлен имот с
идентификатор 56126.233.45 - поне от 21.04.2012 г. От приобщените към
делото писмени и гласни доказателства не се доказа владение от страна на
ответниците по отношение на процесните недвижими имоти през сочените
периоди, т.е. за период от десет години, поради което не може да се приеме за
доказано, че е осъществена една от кумулативно необходимите предпоставки
за осъществяване на твърдения от ответниците придобивен способ.
Не се установи по делото и твърдяното от ответната страна владение да
е осъществено явно, т.е. да е доведено до знанието на досегашния собственик,
отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое
собствено необезпокоявано такова. От твърденията на ответната страна и от
свидетелските показания, ангажирани в подкрепа на ответната позиция, се
установява, че ответниците са манифестирали намерението си за своене на
недвижимите имоти единствено пред своите работници и служители, но не и
пред собствениците на земеделските земи, каквото е и изискването на
17
придобивния способ. Промяната в намерението и трансформирането на
държането във владение не трябва да останат скрити, а трябва да намерят
външна изява в предприемане на конкретни действия - фактически или
правни, които да бъдат насочени към собственика като бъде отблъснато
неговото владение. Такава ясно манифестирана промяна в намерението на
ответната страна и неговата външна изява, съдът намира, че по делото не е
доказана. Напротив, от Писмо с изх. № РД-12-05-01-1175-1/15.05.2023 г. по
описа на Общинска служба по земеделие П. към ОД „Земеделие“ Б.,
Министерство на земеделието (л. 251 – 253 от делото), се установява, че по
силата на цитираните в писмото конкретни заповеди на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ - Б., имот с идентификатор 56126.232.11 по
КККР на гр. П. е включен в масиви за ползване от ЕТ „И. П.“ за стопанските
години 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022, и имот с
идентификатор 56126.232.45 по КККР на гр. П. е включен в масиви за
ползване от ЕТ „И. П.“ за стопанските години 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022, за което ползване на
имотите е изплатена съответна сума на представител на собствениците за
всяка стопанска година. Следователно процесните недвижими имоти са
включени към имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, които по своето
същество се разпределят в съответствие с разпределението по чл. 37в, ал. 3, т.
1 от ЗСПЗЗ, т.е. на ползвателя на масива се разпределят и попадащите в него
„бели петна“ - земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Представител
на собствениците на спорните недвижими имоти е получавал съответното
рентно плащане за ползването на земите за съответната стопанска година и по
никакъв начин не е сведено до знанието на собствениците - ищците
намерението на ползвателя за своене на тези имоти и манифестиране
намерението на владелеца да държи спорните имоти като свои.
Съдът намира за неоснователни и наведените от ответната страна
твърдения касателно загубване правото на собственост върху спорните имоти
поради изоставянето им и дезинтересиране на собствениците. Правото на
собственост върху даден недвижим имот не се загубва от простия факт на
неговото неползване. То може да бъде загубено единствено ако трето лице
придобие имота на деривативно или оригинерно придобивно основание или
ако собственикът се откаже от вещното си право по предвидения в чл. 100 от
ЗС ред.
В конкретния казус, за придобИ.ето на спорните имоти по давност от
страна на ответниците, не е било достатъчно собствениците - ищците да не са
ползвали или посещавали имотите през последните десет години преди
предявяване на иска, инициирал настоящото производство, или до
снабдяването на ответната страна с констативен нотариален акт за
собственост, а е необходимо ответниците да са установили за този период
владение върху процесните имоти в режим на съпружеска имуществена
общност, както и да са демонстрирали пред ищците намерението си да своят
18
имотите, отблъсквайки тяхното владение.
Предвид изложените съображения, формулирани на база съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, се налага финалният
правен извод, че ищците са титуляри на правото на собственост върху
спорните недвижими имоти, на основание релевираното наследствено
правоприемство и посочените квоти на собственост, а правоизключващите
възражения, наведени от ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, не бяха успешно доказани, от което следва, че твърдяното
упражнявано от тях владение върху процесните имоти е без основание, годно
да бъде противопоставено на ищците.
С оглед гореизложеното, първостепенната инстанция намира, че
предявеният ревандикационен иск се явява основателен, тъй като са налице
предпоставките на чл. 108 от ЗС, поради което следва да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
спорните недвижими имоти, при съответните квоти на собственост, както и
да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху тези
недвижими имоти.
Относно иска по чл. 537 ГПК:
Предвид уважаването на предявения ревандикационен иск, основателна
се явява и акцесорната претенция, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
следва да се отменят издадените в полза на ответника И. П., по време на брака
му с ответницата М. П., Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти придобити по давност № 043, том IV, рег. № 12254, дело № 621 от
2021 г. на Нотариус К.Т. с рег. № 510 в РНК, вписан в Служба по
вписванията-гр.П. в дв.вх.рег. № 2288, вх.рег. № 2293/25.10.2021 г., акт № 56,
том IХ, дело № 1433/2021 г., в частта му, с която И. М. П. е бил признат за
собственик на Поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 по КККР на гр.
П., и Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по
давност № 093, том I, рег. № 1155, дело № 92 от 2022 г. на Нотариус Е.В. с
рег. № 287 в РНК, вписан в Служба по вписванията-гр.П. в дв.вх.рег. №
860/21.04.2022 г., вх.рег. № 864/21.04.2022 г., акт № 173, том III, дело №
464/2022 г., в частта му, с която И. М. П. е бил признат за собственик на
Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45 по КККР на гр. П., тъй като с
тях се засягат правата на трети лица - правото на собственост на ищците.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да заплатят на ищцата М. Г. К. (по делото се представени
доказателства за сторени разноски само от нея), сумата от 1 560,00 (хиляда
петстотин и шестдесет) лева, представляваща сторени разноски по
настоящето производство, от която: сумата от 50 (петдесет) лева - внесена
държавна такса, сумата от 10 (десет) лева - държавна такса за вписване на
исковата молба в Служба по вписванията-гр. П. и сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева - адвокатско възнаграждение, представляващо сбор от
19
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева и
допълнително такова на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в
размер на 500 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 108 ЗС, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 108 ЗС, по
отношение на ответниците И. М. П., ЕГН: ********** и съпругата му М. С.
П., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес гр. П., ул. „Ч.с.“ № **, че
ищците М. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. “О.к.“ №
***, вх.*, ет.*, ап.*, И. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул.
„28-ми О.“ № **, Г. И. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „28-
ми О.“ № ** и А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „28-ми
О.“ № **, са собственици, на основание наследствено правоприемство, на
Поземлен имот с идентификатор 56126.232.11 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, двеста тридесет и две, точка, единадесет) по КККР на
гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., местност „Кумли“, с площ от 2 889 (две
хиляди осемстотин осемдесет и девет) кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на
земята – 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план – 232011 (двеста тридесет и две хиляди и единадесет), при съседи:
56126.232.18; 56126.232.15; 56126.232.12; 56126.232.51; 56126.232.10 и
Поземлен имот с идентификатор 56126.233.45 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, двеста тридесет и три, точка, четиридесет и пет) по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., местност „Кумли-Мерата“, с площ
от 2 897 (две хиляди осемстотин деветдесет и седем) кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план – 233045 (двеста тридесет и три хиляди четиридесет
и пет), при съседи: 56126.339.6; 56126.339.5; 56126.233.41; 56126.233.40;
56126.232.51, при квоти на собственост, както следва: 1/6 (една шеста)
идеална част за М. Г. К., 1/6 (една шеста) идеална част за И. Г. К., 1/3 (една
трета) идеална част за Г. И. Т. и 1/3 (една трета) идеална част за А. И. К., като
ОСЪЖДА ответниците И. М. П., ЕГН: ********** и съпругата му М. С. П.,
ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес гр. П., ул. „Ч.с.“ № **, да
предадат на ищците М. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к.
“О.к.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, И. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр. П., ул. „28-ми О.“ № **, Г. И. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
П., ул. „28-ми О.“ № ** и А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П.,
ул. „28-ми О.“ № **, владението върху тези недвижими имоти.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН: ********** и съпругата му М. С. П., ЕГН:
20
**********, двамата с постоянен адрес гр. П., ул. „Ч.с.“ № 12, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к.
“О.к.“ № ***, вх.Б, ет.2, ап.18, сумата от 1 560,00 (хиляда петстотин и
шестдесет) лева – сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез
Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
21