Р Е Ш Е Н И Е № 84
Гр. Разград, 03 юли 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря
Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 98
по описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на И. Н. Р. от гр.Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23- 0321-000057/
16.03.2023 г., издадена от младши оперативен дежурен към ОДМВР- Търговище, РУ
Попово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството
му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния и
процесуалния закон и при нарушения на установените в закона изисквания за
форма. Иска се тя да бъде отменена, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Ответникът по делото не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че на 16.03.2023
г. в с. Ломци, обл. Търговище полицейски служители спрели за проверка И. Н. Р.,
който управлявал лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ** ******. Водачът бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0067, което отчело
наличието на 1, 21 промила алкохол в кръвта. При тези данни е прието, че с
противоправното си поведение
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй
като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на алкохол. Констатациите
са отразени в надлежно съставен и връчени АУАН серия GA №854394/16.03.2023 г. и
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества. Издаден е и талон за лабораторно изследване, което е изпълнено и при
проверка на иззетата кръвна проба е констатирано наличието на етилов алкохол в
кръвта на лицето с концентрация 1, 08 промила.
Въз основа на така установените факти с оспорената ЗППАМ на
основание 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тази
заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и приложените график
на дежурствата, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и Заповед № 363з- 2315/ 31.12. 2021 г. на директора на ОДМВР – Търговище,
както и от заповедите за назначаване и
преназначаване на служителя С. С. Я. – издател на оспорената ЗППАМ.
Тя е издадена в установената от закона писмена форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК,
включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган
да приложи конкретната ПАМ.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват
самостоятелно основание за отмяна.
ЗППАМ е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно приложената разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ- временно
отнемане на СУМПС на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Редът, по който се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл.
174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е
регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
Събраните писмени доказателства безспорно установяват, че на посочените дата
и място жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0, 5 промила. С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и
правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В този случай той
действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено
нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен
характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици
от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и
процесната ПАМ, която има ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок. В казуса срокът на действие на ПАМ е дефиниран
изрично в закона и се прилага пряко по силата на правната норма. В разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е посочено, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
за не повече от 18 месеца. Тя не дава възможност на административния орган, в условията
на оперативна самостоятелност, сам да определи срока на действие на тази
ПАМ.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. Р. от гр.Р. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23- 0321-000057/ 16.03.2023 г., издадена от младши
оперативен дежурен към ОДМВР- Търговище, РУ Попово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/