РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Бургас, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500607 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Х. К. и Г. Г. К., чрез
пълномощника им адв. Илиана Мелконян от Адвокатска колегия – Бургас,
срещу Решение № 55 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 1075/2022 г. по описа на
Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен искът им по чл. 34 ЗС срещу
Община Несебър за делба на поземлен имот с идентификатор 51500.506.433
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, одобрени
със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение от 14.10.2014 г., с адрес на поземления имот: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг – запад“, с площ от 2709 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: средно застрояване (от
10 м. до 15 м.), при граници: поземлени имоти № 51500.506.595,
51500.506.596, 51500.506.439, 51500.506.436, 51500.506.444, 51500.506.435,
51500.506.594, който имот съгласно застроителния и регулационния план на
к.к. „Слънчев бряг – запад“, одобрен със Заповед № 158/14.08.2001 г. на кмета
на Община Несебър, представлява УПИ XII-общ, 664, като делбата да се
извърши при следните квоти от правото на собственост между съделителите:
357/2709 кв. м. идеални части за Г. Х. К. и Г. Г. К., и 2352/2709 кв. м. идеални
1
части за Община Несебър.
Въззивниците считат, че решението е неправилно. Оплакват се, че съдът
не е изложил мотиви защо счита, че те не са собственици на процесния
недвижим имот. Изтъкват, че разполагат с титул за собственост, а именно
Нотариален акт № **, том **, н. д. № ***/**** г. на Районен съд – Несебър и
Заповед № 158/14.08.2001 г. на кмета на Община Несебър. Въззивниците
уточняват, че са придобили процесния имот на основание договор за замяна
от 30.03.1994 г., сключен между Г. К. и Община Несебър. В жалбата се
обръща внимание, че Община Несебър не е оспорила правото на собственост
на въззивниците, нито представения констативен нотариален акт. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това иска за делба
да бъде уважен.
Въззиваемата страна – Община Несебър, не е подала отговор на
въззивната жалба в законовия срок.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В исковата молба се твърди, че Г. К. и Г. К. са съсобственици на имот с
идентификатор 51500.506.433 заедно с Община Несебър, на основание
договор за замяна, за което представят Констативен нотариален акт № **, том
*, нот. д. № */* г. на Районен съд – Несебър, както и поради действието на
строително-регулационния план, одобрен със Заповед № 158 от 14.08.2011 г.
на кмета на Община Несебър. Сочи се, че съпрузите притежават 357/2709 кв.
м. идеални части от имота, а Община Несебър – останалите 2352/2709 кв. м.
идеални части.
От представеното удостоверение се установява, че Г. Х. К. и Г. Г. К. са
сключили граждански брак на 25.01.1970 г.
На 30.03.1994 г. е сключен договор за замяна между Г. К. и Община
Несебър, с който Община Несебър завява, че прехвърля на Г. Х. К. следния
недвижим имот: празно място с площ от 2000 кв. м., общинска земя,
находяща се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, в местността
„Адата“, представляващо имот с планоснимачен № 429а по кадастралния
план за земеразделяне на к.к. Слънчев бряг, при граници: път, общинско
място с планоснимачен № 29, а Г. Х. К. заявява, че прехвърля на Община
Несебър следния свой недвижим имот: празно място с площ от 2 000 кв. м.,
находящо се в строителните граници на к.к. Слънчев бряг, в местността
„Адата“, представляващо имот с планоснимачен номер 429 от кадастралния
план на к.к. Слънчев бряг, при граници: Христо Рибов, Георги Велединов,
2
Апостол Търка, Атанас Вергов. Договорът не съдържа данни от кои
документи за собственост страните извеждат правото си на собственост.
Вещото лице по експертизата е установило, че на 05.04.1994 г. Г. К. и Х.
К. са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № *, том *, нот. д. № */* г. на съдия при Районен съд –
Несебър. По силата на този договор Х. К. е прехвърлил на Г. К. собствеността
върху незастроено място, представляващо лозе от 1 716 кв.м., шеста
категория, находящо се в землището на град Несебър, строителните граници
на к.к. Слънчев бряг, в местността „Адата“, съставляващо имот с
планоснимачен номер 429 по кадастралния план, изработен 1931 г., при
граници: изток – Апостол Гърка, запад – Атанас Вергов, север – Христо
Рибов, юг - Георги Велединов.
На 16.03.1995 г. Г. К. се е снабдил с Констативен нотариален акт № **,
том *, дело № */* г. на съдия при Районен съд – Несебър, с който е признат за
собственик на следния недвижим имот: празно място от 2 000 квадратни
метра, находящо се в строителните граници на к.к. „Слънчев бряг“, в
местността „Адата“, представляващо имот с планоснимачен номер 429а от
кадастралния план за земеразделяне на к.к. „Слънчев бряг“, при граници: път
и общинско място планоснимачен № 29. В документа е отбелязано, че Г. К. е
придобил имота на основание договор за замяна на недвижими имоти от
30.03.1994 г.
Със Заповед № 153 от 14.08.2001 г. на кмета на Община Несебър на
основание чл. 48, ал. 3 от ППЗТСУ и чл. 21а от ЗТСУ е одобрен първият
застроителен и регулационен план на улична регулация на к.к. „Слънчев бряг
– запад“, с което е урегулиран и процесният имот – УПИ XII-общ, 664.
Имотът е отреден за административен и делови център.
На 11.08.2003 г. на основание чл. 56 ЗОС Община Несебър е съставила
Акт за частна общинска собственост № 1751 за имот УПИ XII общ. в квартал
4901 по плана на к.к. „Слънчев бряг – запад“, с площ от 2710 кв. м., с граници:
улица; УПИ XIII-268, УПИ XIV-273, УПИ XV-262, УПИ XIX общ.;
пешеходна алея. В забележките към акта е записано, че имотът е нанесен в
кадастралната карта на гр. Несебър под № 51500.506.433, с площ от 2703 кв.
м., трайно предназначение – урбанизирана.
Със Заповед № 1099 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Несебър се
променят конфигурацията и площите на няколко УПИ, между които и
процесният. УПИ XII-общ, 644 става УПИ XII-663,664, а УПИ X-663 и XI-633
стават УПИ X-общ. и XI-общ. Променя се съответно и площта на УПИ XII и
от 2710 кв. м. става с площ 1600 лв. Подобно преконфигуриране на УПИ е
недопустимо, тъй като не става дума за първичен регулационен план, а за
неговото изменение. Вещото лице е установило, че изменението не е отразено
в първичния застроителен и регулационен план на к.к. „Слънчев бряг –
запад“, нито в кадастралната карта. Поради изложеното настоящият състав
приема, че изменението от 2004 г. не е реализирано.
Вещото лице по експертизата е посочило, че на 06.07.2007 г. старши
специалист „КРВП“ в Община Несебър е издал удостоверение, в което е
3
посочил, че на основание Нотариален акт № **, том **, н. д. № ***/**** г. на
Районен съд – Несебър и Заповед № 158/14.08.2001 г. на кмета на Община
Несебър, Г. К. и Г. К.и са собственици на 357/2709 кв. м. идеални части, а
Община Несебър – на 2352/2709 кв. м. идеални части за Община Несебър, от
УПИ XII-общ., 664, при граници: от две страни – улица, УПИ XIII-288, УПИ
XIV-273, УПИ XV-267 и УПИ XIX-общ.
В производството по делба съдът се произнася по допускане на делбата
само на предявеното основание. За да се приеме, че са налице предпоставките
за допускане на делбата, предявилото иска лице следва да докаже
осъществяването на основанието, от което твърди, че е възникнала
съсобствеността. В този смисъл са Решение № 735/18.11.2005 г. по гр.д. №
405/2005 г. на ВКС, I г.о., Решение № 628/05.10.2010 г. по гр.д. № 1684/2009 г.
на ВКС, I г.о., Решение № 168/11.04.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, I
г.о., Решение № 104/26.11.2020 г. по гр.д. № 4871/2019 г. на ВКС, II г.о.,
Определение № 1393/02.06.2023 г. по гр.д. № 3783/2022 г. на ВКС, II г.о., и
др.
В случая Г. К. и Г. К. се позовават на констативен нотариален акт, който
касае имот, разположен встрани от процесния. Между двата имота няма
никаква пространствена връзка. Това е видно от съпоставката между
изготвените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
комбинирани скици № 1 и 3.
В допълнение, от хронологията по-горе следва, че при сключване на
договора за замяна от 30.03.1994 г. Г. К. не е бил собственик на имот с
планоснимачен номер № 429. Известен е принципът, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото притежава. В случая сделката е породила
облигационен, но не и вещно-прехвърлителен ефект. Последващото
придобиване на собствеността на 05.04.1994 г. е без значение, тъй като дали е
налице вещно-прехвърлителен ефект се преценява към момента на сделката,
която се твърди, че го поражда. Следователно Г. К. и Г. К. не са придобили
собствеността върху имот с планоснимачен номер № 429а.
В Решение № 51/15.02.2010 г. по гр.д. № 613/2009 г. на ВКС, II г.о., се
приема, че при делбата всеки съделител разполага с потестативното права да
претендира прекратяване на собствеността и е самостоятелна страна по
делото независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник, а
следователно може да поддържа, че съсобствеността е възникнала на правно
основание, различно от посоченото в исковата молба и съдът е длъжен да
разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи, които
касаят основанието за възникване и наличието на съсобственост. По
настоящото дело обаче Община Несебър не поддържа друго основание за
възникване на правото на собственост.
Не е вярно твърдението във въззивната жалба, че Община Несебър не е
оспорила правото на собственост на ищците. В първото открито съдебно
заседание общината е оспорила иска именно с такива доводи – че не е ясно
как правото на собственост върху имот с планоснимачен номер 429а се
трансформира в право на собственост върху УПИ XII, кв. 4901 по плана на
4
к.к. „Слънчев бряг – запад“, съответстващ на имот с кадастрален
идентификатор № 501500.506.433. С пропускането от страна на ответника на
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор
на исковата молба не се преклудира правото на ответника да изложи правни
доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като
носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с
предявения иск (Решение № 228/20.12.2010 г. по т.д. № 530/2010 г. на ВКС, II
т.о.).
Настоящият състав счита, че няма правомощие служебно да извежда
други основания, въз основа на които е възможно да е налице съсобственост
между страните. Той се произнася само по отношение на соченото от
страните основания. Обратното би било нарушение на диспозитивното
начало, което се прилага и за производството по делба. Изменението на
основанието на иска при делбата става по общите правила.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се установява и размера
на квотите на страните. Действително в удостоверение, издадено на
06.07.2007 г. от старши специалист „КРВП“ в Община Несебър, в което се
сочи, че 357/2709 кв. м. идеални части от процесния имот принадлежат на Г.
Х. К. и Г. Г. К., а 2352/2709 кв. м. идеални части за Община Несебър. Това
удостоверение не се ползва с никаква доказателствена стойност, доколкото
общината няма правомощие да удостоверява право на собственост. Не става
дума и за извънсъдебно признание, защото могат да се признават само факти,
а в случая се касае за правен извод.
Поради всичко изложено не се установява наличие на съсобственост на
сочените от ищците основание и квоти. Решението на първоинстанционният
съд, макар и с различни мотиви, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Право на разноски има Община Несебър, която е направила искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждение в размер на 150 лв., което съответства на правната и
фактическата сложност на делото и на ниската активност, проявена от
Община Несебър във въззивната инстанция (дори не са подали отговор на
въззивната жалба).
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 1075/2022
г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен искът им по чл. 34
ЗС срещу Община Несебър за делба на поземлен имот с идентификатор
51500.506.433 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния
5
директор на АГКК, последно изменение от 14.10.2014 г., с адрес на
поземления имот: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“, с площ от 2709 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 м. до 15 м.), при граници: поземлени
имоти № 51500.506.595, 51500.506.596, 51500.506.439, 51500.506.436,
51500.506.444, 51500.506.435, 51500.506.594, който имот съгласно
застроителния и регулационния план на к.к. „Слънчев бряг – запад“, одобрен
със Заповед № 158/14.08.2001 г. на кмета на Община Несебър, представлява
УПИ XII-общ, 664, като делбата да се извърши при следните квоти от правото
на собственост между съделителите: 357/2709 кв. м. идеални части за Г. Х. К.
и Г. Г. К., и 2352/2709 кв. м. идеални части за Община Несебър.
ОСЪЖДА Г. Х. К., ЕГН **********, и Г. Г. К., ЕГН **********, да
заплатят на Община Несебър, ЕИК *********, сумата от 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6