Решение по дело №1397/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 994
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20221000501397
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501397 по описа за 2022 година
при участието на секретар Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното. Производството е образувано по въззивна жалба на ищците в
първоинстанционното производство Ю. Б. В. и О.Л. В. чрез адвокат В. М. и въззивна жалба
на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу решение 59 от 26.01.2022 г. на ОС
Видин по гр.д. 611/2020 г. Ищците обжалват решението в отхвърлителната част за разликата
над присъдените 120 000 лева за всеки от тях до претендирани 150 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина им в резултат на пътен инцидент на 17.08.2020 г.,
както и в частта за законната лихва. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с
оплаквания за неправилно приложение на критерия справедливост и несъобразяване със
застрахователните лимити. Ответникът обжалва решението в осъдителната част от 100 000
до 120 000 лева за всеки от ищците. Като порок на обжалвания акт се посочва очевидна
неправилност поради неотчитане на приноса на загиналото момче за настъпване на вредите.
На жалбата на застрахователното дружество е постъпил отговор от адв. М., в който тя
се оспорва.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания
от страните и не са събирани нови доказателства от настоящата инстанция при насрочване
на делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа жалбата и
представя актуален психологически статус на ищцата, приет от настоящата инстанция.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението е влязло в сила в осъдителната си част, в която ответникът е осъден да
заплати по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от
ищците. Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия
1
състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени
травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия,
както и между травмите и настъпилата смърт. Не е спорно, че ищците са майка и баща
на починалия вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и виновния водач , валидна към датата на
събитието. Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на майката и бащата на починалия при пътния инцидент, както и
наличието на принос поради возене при алкохолно повлиян водач.
По повод определяне на обезщетението съдът излага следното. Безспорно е, че
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни
указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат
съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на
обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения,
действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С т. III на Постановление № 4/1961 г.
Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване
са действителните им лични отношения. Предпоставката за присъждане на
обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални
болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав
взе предвид свидетелските показания на Д. А. С. и П. Г. К.. Първата разказва, че
починалият е неин племенник, съпругът ѝ е негов вуйчо. Семейството на ищците и
загиналия били нормално, задружно семейство – живеели заедно, както и със сестра
му. Д. бил млад здрав и активен мъж, който не е имал заболявания и тренирал футбол,
бил сърдечен, енергичен, общителен и заобиколен от приятели, трудолюбиво дете.
Уважавал родителите си и винаги им помагал в домакинството, както и при
отглеждане на зеленчукова градина, при ремонт на жилището си и други. Вестта за
смъртта му изненадала цялото семейство, всички били съкрушени, не можели да
преодолеят загубата на сина си, майка му постоянно плачела и изпаднала в депресия,
наложило се да посещава психолог и да пие успокоителни хапчета. Преди инцидента
родителите на загиналия били весели и енергични хора, а сега нямало и помен от това.
След смъртта на сина им животът им се променил напълно, били депресирани,
затворили се в себе си и не контактували с никой, не излизали и не се срещали с други
хора, наложило се да заминат за известно време в чужбина при приятели, за да могат да
се откъснат от дома им, където всичко им напомняло за сина им и било свързано със
спомени за него. Погребали Д. според християнските обичаи, характерни за техния
край, направили му ритуалите за 40 дни и 6 месеца, а за Великден организирали така
нареченото „мъртво хоро“ - обичай, характерен за техния край, на който се събрали
много близки и приятели, за да почетат паметта му. Родителите му постоянно ходели
на гробища, не пропускали празници и почитали паметта му.
Свидетелката К. разказва, че познава семейството на Д. и него от дете и са в
близки отношения. Бил много добро и възпитано дете, бил много отговорен като
2
ученик, завършил гимназия. Много обичал музиката и работел като дисководещ, имал
много приятели, бил общително момче и често го канели да озвучава техните
тържества. От рождението си Д. живеел със семейството си - майка, баща и сестра, в
семейното им жилище. Д. бил в изключително добри отношения с родителите си,
много се обичали и уважавали, което личало когато се събирали по семейни тържества,
бил много добро в възпитано дете. Смъртта му била неочаквана и трудна,тежка за
цялото семейство, родителите му не са преодолели и няма как да преодолеят загубата
на сина си, той бил тяхното бъдеще, тяхната опора, целият им живот. Животът им се
променил коренно, много са тъжни, покрусени и депресирани, наложило се майката да
посещава психолог, тъй като понесла много тежко загубата на детето си, предписали й
медикаменти, които пиела.Бащата бил тъжен. Преди смъртта му имали нормален
живот, но след смъртта му се затворили като семейство, не излизали и не се срещали с
други хора, както преди смъртта на детето им. Д. бил погребан според всички обичаи в
техния край, положили му 40 дни, 6 месеца по всички традиции, за Великден
родителите му организирали така нареченото „мъртво хоро“ - на което се включили и
неговите приятели, като държали снимката на Д.. Поръчали паметник, който ще
поставят на годишнината от смъртта му.
Съдът преценява показанията на първата свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита роднинската връзка на свидетелката с ищците, обуславяща
заинтересованост от изхода на делото, но ги кредитира, доколкото същите се основават
на непосредствените впечатления на свидетеля, добити са от редовни контакти в
продължителен период преди пътния инцидент .
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице
е загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима и непреодолима до края
на земния път на родителите, като се вземе предвид младата възраст на загиналия –
още момче на 18 години и на родителите му – 47 и 43 г. Следва обаче да се вземе под
внимание фактът, че заключенията на психолози, представени пред двете инстанции,
съдът може да преценява само като частни писмени документи. Констатациите в тях
нямат значение на експертно заключение, тъй като не са изготвени от назначено от
съда вещо лице. Съдът приема за доказано, че ищцата е посещавала психолог, тъй като
в този смисъл са и свидетелските показания, но не може да прави изводи за
психологическото й състояние от двата документа, наречени психологически статус и
съответно да приеме вреди, различни от обичайните в такива непосилни и
неприемливи от гледна точка на човешката логика събития. Без в никакъв случай да
омаловажава скръбта на ищците от смъртта на сина им, настоящият състав намира, че
обезщетението не може да се присъжда, без да се преценява цялостната обществената и
икономическа среда в България. Въззивният съд намира, че справедливият размер за
обезщетение за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за
събития от същия период, както и на изложените по-горе фактори, е 120 000 лева за
всеки от ищците, като въззивната жалба на ищците е неоснователна. Неоснователно е
позоваването от процесуалния представител на ищците на ръста на инфлацията. От
една страна, обезщетението следва да се определи към датата на деликта, а от друга
страна – последиците от инфлацията се компенсират от законната лихва, която е в пъти
по-голяма от възнаградителната лихва по влогове например. Това обезщетение е
съобразено и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както и със съдебната
практика по сходни случаи.
По спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия съдът излага следните
съображения. В тази връзка са разпитани двама очевидци – водачът на МПС и друг
пътник в него. Свидетелят Б. Д. в показанията си е заявил, че не помни нищо от
3
случая заради тежките травми на главата. Тръгнал за Монтана, след това се върнал към
Видин и повече нищо не помни. Бил употребил алкохол в с.Кутово. Когато пил той,
всички употребили алкохол, може би бира – не знае кой е карал, колко време са пили,
не знае подробности. След обяд се върнал от Монтана, но не знае в колко часа. В
с.Кутово се събрали на центъра, били са на една маса и са пили заедно, като уточнява,
че фактът, че са пили че са били на една маса, му е разказан от други. Няма спомен кой
къде е пътувал в автомобила. Няма спомени какво е пил той, но предполага, че е бира,
не знае количеството. Свидетелят Л. Й. разказва, че нищо не си спомня от
претърпяното ПТП. Спомня си, че покрай него минали Д., Б. и В. и го попитали дали
иска да се повозят из селата и той се съгласил. Тръгнали да се возят, а той се играел на
телефона и нищо не си спомня вече. Произшествието станало преди Кутово. Пътувал с
Б., В. и Д.. Б. управлявал автомобила. Седял отзад в дясно. Тръгнали от Кутово за
Кошава. Не знае с каква скорост са се движели в момента на удара. С Б. и Д. са се
срещнали в центъра на Кутово. Не е виждал Б. и Д. да пият. И той не е пил. Не знае
колко време след срещата им са тръгнали да се возят. Причина да не си спомня е, че
претъпял сътресение на мозъка /комоцио/. И двамата свидетели заявяват, че не помнят
повечето случки преди инцидента, а впоследствие са им разказвани, включително
пиенето на една маса на загиналия и водача на МПС, в което се е возил. На настоящия
състав не е известно дали по досъдебното производство те са дали други показания,
поради което, макар и да намира, че пред ОС Видин не са дадени добросъвестно, не
може да основе решението си на предположения. При тези показания и при липса на
други доказателства, които да ги опровергават или разколебават тяхната стойност,
съдът не може да приеме възражението за принос за возене при водач, повлиян от
алкохол, за доказано. Ето защо, въззивният състав намира оплакването на ответника за
неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за неоснователно.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Разноските за първата инстанция остават, както са присъдени от ОС
Видин. За въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски поради оставяне
без уважение и на двете въззивни жалби. Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 59 от 26.01.2022 г. на ОС Видин по гр.д. 611/2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4