Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 327
Гр. Габрово, 23.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 06.10.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Х.
При секретаря В.Й., като
разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 1547 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по установителен иск,
предявен от "Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
Тауърс – Г срещу Е.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І.
Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
В
исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер №
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен
с Аб. № **********, гр. Габрово, ул. ****** 5, ап. 6.
На
основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 27.01.2015 г. в Районен съд Габрово било
подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу Е.К.Х., в резултат на което било образувано ч.г.д. 129/2015 г. в Районен съд Габрово.
Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на : 512.91 лв.
за обект на потребление изрично посочен по-горе.
В
посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия и такса
възстановяване в размер на 438.09 лв., представляваща
главница по фактури издадени в периода 23.11.2012 - 20.06.2013 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 74.82 лв. представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 08.01.2015 г.
Върху
горецитираните суми ищецът заплатил 2% държавна такса. Длъжникът направил
възражение в срока по чл. 414 ГПК, с
мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Ответникът консумирал ел. енергия за посочения период. След настъпване
на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не
била заплатена.
Претенцията за главница била формирана за доставяна до процесния обект
за периода 12.10.2012 г. – 12.06.2013 г. фактура № ********** от 27.05.2013 г.
била издадена на основание такси за
възстановяване – до размер на 19 лв. В останалата си част се претендирала
реално доставена ел. енергия.
Искането на ищеца е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът Е.К.Х., с ЕГН **********
дължи на Енерго - Про Продажби АД заплащане на сумата 438.09 лв. /четиристотин тридесет и осем лева
и 09 стотинки/ - главница по неплатени фактури за ел.енергия и такса
възстановяване, издадени в периода 23.11.2012 - 20.06.2013 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 74.82 лв.
/седемдесет и четири лева и 82 стотинки/- мораторна лихва, представляваща сбор
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 08.01.2015 г.,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по настоящото дело, в това число и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2. От страна на
ответника:
Ответникът оспорва исковата претенция, като
неоснователна.
Не отговаряли
на фактическото положение между страните през периода на изразходваната енергия следните обстоятелства:
На 29.11.2012
г. жилището в гр. Габрово, ул. „******" № 5, ет. 2, ап. 6 било запечатано
от служители на РПУ. На тази дата трупът на К.С.Х. бил взет за извършване на
съдебномедицинска експертиза, а синът му Е.К.Х. и съпругата му В.В.Х. били
изведени от жилището и настанени за лечение в Държавна психиатрична болница гр.
Севлиево. Е. и В.Х. били с психични заболявания, освидетелствани от ТЕЛК. След
лечение в ДПБ - Севлиево и двамата били настанени в социални услуги и не били
посещавали горепосоченото жилище.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Искът е установителен с
правна квалификация чл. 422 ал.
1 от ГПК.
Материалните права произтичат от разпоредбите на:
- чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/ за заплащане на главница за
потребена ел. енергия и такса
възстановяване по неплатени фактури издадени в периода 23.11.2012 - 20.06.2013
г.
- чл. 86 ал. 1 от ЗЗД относно претенцията за лихви
върху посочените фактури от падежа на всяка от тях
до 08.01.2015 г.
2. Обстоятелства от
значение за претендираните права и възражения:
- че ответникът има
качеството на потребител и клиент на ищеца;
- количеството доставената и незаплатена ел. енергия и стойността й и
размер на задължението на таксата за
възстановяване, както и падежът на плащанията за
претендираните суми
- размерът на
претендираната лихва;
3. От фактическа и правна страна:
Видно от представените от ищеца и приети по делото
документи, неоспорени от страна на ответника, а именно 8 бр. фактури за задължения на ответника, извлечение от сметка на ответника, справка за консумирана
ел. енергия и справка за платени и неплатени фактури, ответникът
се явява потребител
на ел енергия и е клиент на ищеца за потребена ел. енергия на обект находящ се на адрес гр. Габрово, ул. ******
№ 5, ап. 6.
Неоснователни са
възраженията от страна на ответника, че през посочения период не е консумирана
ел. енергия в имота, тъй като в него не се е намирал никой.
Действително, видно от
приложеното по делото Постановление
за прекратяване на наказателно производство № 891/2012 г. на РУП – Габрово бащата на ищеца е
починал на 17.11.2012 г., до когато в апартамента са живяли ищецът, баща му и
майка му. След смъртта на бащата синът и
майката, поради това, че са с психични проблеми, са изведени от апартамента и
настанени в ДПБ Севлиево /видно от заключителното мнение на разследващия
полицай от досъдебното производство/, по късно след края на претендирания
период ответникът и майка му са настанени в домове за социални услуги.
От една страна, от това,
че в апартамента е нямало никой не следва извод, че в него не е потребявана ел.
енергия /такава е могла да е потребявана за битов уред като хладилник например/, тъй като захранването
на апатамента не прекъсвано. Видно от представените от страна на ищеца извлечения с данни от
отчета на средството за техническо измерване /СТИ/ на процесния обект,
потребяването на ел.енергия в апатамента е прекратено за периода след
12.06.2013 г.
Също така от това, че
ответникът и майка му не живеят в апатамента не следва извод и че никой не е
живял в него. Не се доказа твърдението на процесуалния представител на
ответника, че апартаментът след извършения оглед е бил запечатан – такива
доказателства не се съдържат, както по досъдебното производство, така и в
показанията на разследващия полицай, извършил огледа на местопроизшествието.
От представените по делото доказателства е видно, че за процесния
отчетен период 12.10.2012 г. – 12.06.2013 г., ответникът като клент на ищеца дължи
сумата 438.09 лв. за което задължение са
издадени 9 бр. фактури през периода 23.11.2012 - 20.06.2013 г., като общият
размер от лихвите от падежа на всяка от фактурите до 08.01.2015 г. възлиза на
74,82 лева /видно от извлечение от сметка за задължения на длъжника към
08.01.2015 за посочения обект, неоспорена от страните/. В подкрепа на данните
от посочените документи са и представените от ищеца извлечения с данни от
отчета на средството за техническо измерване /СТИ/ на процесния обект, от които
е видно, че дължимите суми за потребена ел. енергия са начислени въз основа на
отчетено потребление на ел.енергия със
средство за техническо измерване.
Налице са предпоставките
за уважаване на иска за претендираната главница в размер на 438.09 лв., но не са
налице предпоставките за уважаване на иска за лихва, тъй като няма данни до
ответника да е достигнала поканата на ищеца за заплащане на исковите суми за
главница.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 8 на същия член в полза на
юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съгласно ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив за дължимостта на разноските извършени както в исковото,
така и в заповедното производство.
От страна на ищеца се
претендират направените в исковото производство разноски в размер на 375 лева, включващи държавна такса 75,00 лв. и 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение /минималният размер с оглед цената на иска/,
както и направени в заповедното производство разноски в размер на 325 лева, включващи държавна такса 25,00 лв. и 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ответника
не се прави искане за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото пропорционално на размера на
уважените искове ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от негова страна в исковото
производство разноски в размер на 320,30 лева и направените от негова страна в заповедното
производство разноски в размер на 277,59 лева или общо разноски в размер на
597,89 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.Х., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г:
- сумата
438.09 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и 09 стотинки/ - главница по неплатени фактури за ел.енергия и такса възстановяване,
издадени в периода 23.11.2012 - 20.06.2013 г., ведно със законната лихва от 28.01.2015 г. /датата на постъпване на
заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на сумата,
за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310/30.01.2015 г. по
ч.гр.д. № 129/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.К.Х., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ
на "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г:
- сумата 74.82 лв.
/седемдесет и четири лева и 82 стотинки/- мораторна лихва, представляваща сбор
от мораторната лихва от падежа на всяка фактура до 08.01.2015 г., като неоснователно и недоказано, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.К.Х., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г сумата 597,89 лева
/петстотин деветдесет и седем лева и 89 ст./ – разноски по делото по воденето на заповедното
и исковото производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: