№ 6111
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20221100104656 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 27317/09.05.2022 г.,
предявена от Н. К. П. с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. *******, против
Столична община с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„*******, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
присъждане на сумата от 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 26.01.2020 г., в гр. София, в светлата част на денонощието,
при ясно и сухо време, е вървяла по левия тротоар на ул. „Трепетлика“, с посока на
движение към бул. ******* *******“. На ъгъла с ул. „*******“, ищцата попаднала в
дупка, образувана от напълно разрушена тротоарна настилка, в резултат на което,
ищцата паднала.
В исковата молба се твърди, че в резултат на това падане, на ищцата е било
причинено следното травматично увреждане: закрито счупване на долния край на
лъчевата кост на дясна ръка.
След падането, ищцата била приета по спешност във Втора клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ АД. На ищцата била извършена
оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция и попълване на образувалия се
костен дефект със собствена спонгиоза по съседство, била поставена и LCP плака и
винтове. На 29.01.2020 г., ищцата била изписана от болничното заведение, с препоръки
за хигиенно - диетичен режим и указания да не натоварва оперирания крайник.
Лечението продължило в домашни условия.
Ищцата твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Освен това, ищцата
изпитала и редица неудобства, тъй като за дълъг период след лечението, изпитвала
затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди. Преживеният стрес и
уплаха от инцидента станали причина за негативни емоции на ищцата, проблеми със
1
съня, често изпитване на безпокойство. Ищцата станала раздразнителна и напрегната,
ограничила социалните си контакти. Към предявяване на исковата молба, ищцата
продължавала да изпитва негативни изживявания, страх да ходи по улиците, болки в
дясната ръка при всяко движение, а двигателните функции на ръката не били
възстановени напълно.
Ищецът сочи, че тротоарът на ул. „Трепетлика“, е общинска собственост и съгласно
Закона за пътищата и Правилника за прилагането му, общината е била длъжна да го
ремонтира и поддържа, което задължение ответника не изпълнил.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което
ответника да бъде осъден да заплати сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца на 26.01.2020 г., в
гр. София, на левия тротоар на ул. „Трепетлика“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че тротоара на ул. „Трепетлика“ в гр. София е
общинска собственост. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът сочи, че в исковата молба не е посочено точното място на
настъпване на произшествието. Представените доказателства не доказвали начина на
настъпване на произшествието, неговия механизъм, действията на участника в
произшествието и отговорността за настъпване на произшествието. Счита, че тези
факти се доказват с официални документи, а такива не били представени. Счупването
могло да настъпи по всякакъв начин, при спъване, включително и при битова травма.
Поради това, ответникът оспорва настъпването на произшествието по описания в
исковата молба начин, както и твърденията на ищцата, че е получила уврежданията в
резултат на процесното произшествие.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца. Ответникът твърди, че ако травмата е
настъпила по този начин, то тя се дължи на липса на внимание, по време на движение
и недобра координация от страна на пострадалата. Обикновената житейска
предвидливост налагала да се следи пътната настилка, при движение. Падането би
могло да настъпи и при обикновено спъване на пътното платно или като битова травма.
Ответникът оспорва и твърдените неимуществени вреди, включително и
твърдения висок интензитет на болките и страданията. Възразява и срещу размера на
претендираното обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно
завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост,
установен в ЗЗД.
Ищцата Н. К. П. е починала в хода на производството – на 25.12.2022г. С
протоколно определение от 06.03.2023г. производството по делото е спряно на
основание чл. 2291 ал. 1, т. 2 ГПК. С определение от 22.05.2023г. производството е
възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, като на мястото на починалата ищца са
конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследниците й по закон Н. П. П. с ЕГН
********** и С. П. П. с ЕГН ********** – нейни синове.
С уточнителна молба от 29.06.2023г. ищците заявяват, че всеки един от тях
претендира присъждане на обезщетение за претърпените от общата наследодателка Н.
П. неимуществени вреди в размер на по 13000 лв.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на
причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е
за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен
характер. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на
чл. 49 ЗЗД.
В случая съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди, основани на
твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД поради
неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и
тротоари, предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното
придвижване на всички участници в движението.
От събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Д.А. С. –
приятелка на починалата ищца и очевидец на инцидента, се установява, че в края на
януари 2020г. имали среща с Н. П. на улица Трепетлика. Оттам тръгнали в посока
Токуда и на ъгъла на улиците ******* и Трепетлика, тя попаднала в дупка, стъпила в
една разронена, разрушена тротоарна настилка. Паднала на дясната си страна. Казала,
че много я боли ръката. Според свидетеля на мястото на инцидента нямало сигнални
конуси, ограждения или нещо подобно, което да показва наличието на тази дупка.
Установява се от показанията на св. С., че инцидента настъпил ранния следобед,
при хубаво време и добра видимост, не било валяло сняг или дъжд, нямало мъгла.
Свидетелят не може да каже, че е била забележима и видима дупката, т.к. също не я
видяла. Дупката била някъде около една педя дълбока.
Показанията на свидетеля относно лошото състояние на тротоарния участък не
се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги кредитира. В тази
връзка следва да се посочи, че свидетеля е очевидец и показанията й отразяват
непосредствено възприетия факт на препъване на ищцата в дупка, образувана от
разрушената тротоарна настилка, поради което съдът приема за установена причинно-
следствената връзка причината за падането и получените травматични увреждания.
По делото не са събрани доказателства то да се дължи на обстоятелства от
субективен или обективен характер, като непроявено от ищцата внимание при
движението, заболяване, внезапно прилошаване или от действията на трето лице,
поради което наведеното възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е
неоснователно.
Не е спорно, че мястото на произшествието е улица, предназначена за
придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на Столична
община по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание
чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане
на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
3
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и
задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици,
в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно
най-кратък срок - чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. От това следва, че
ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица
поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението за
безопасно ползване от пешеходците, което в случая не е било изпълнено и това
обуславя пораждането на отговорността по чл.49 ЗЗД за причинените вреди.
По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били
изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или той
да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Не са събрани и
доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на
тротоара поради нарушената му цялост. По тази причина съдът приема, че
бездействието на съответните лица при Столична община е довело до неизпълнение на
задълженията по чл. 31 ЗП, обуславящо възникване гаранционно-обезпечителната
отговорност за причинените на ищцата вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключение на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието
ищцата получила счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долната й част,
като е възможно счупването да бъде получено по начина, описан в исковата молба.
Според заключението на СМЕ – прието без възражения от страните, при ищцата
е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. След операцията
е проведена обезболяваща терапия с дексофен, венозни вливания, антибиотична
терапия с лифурокс, антикоалугантна профилактика с фраксипарин 0.6 Според вещото
лице лечението било адекватно и своевременно проведено.
През периода на лечение ищцата е търпяла болки страдания, като първите два
месеца болките са били с по-голям интензитет. Пострадалата не е имала възможност да
си служи с дясната ръка, като затруднението е било в рамките на около 35 дни.
Въпреки, че по делото няма приложени документи за това как е протекъл
възстановителния процес при ищцата след изписването й от болница, според вещото
лице при нормално протичане на възстановителния процес, без усложнения, /за
каквито няма данни по делото, а и твърдения/, периода на възстановяване при такъв
вид увреждане е пет месеца. Характерната симптоматика при такава травма е болки в
областта на счупването при смяна на времето, при натоварване в тази област.
Предвид изложеното, съдът намира, че по безспорен начин се установяват
претърпени от първоначалната ищца болки и страдания от травматичните увреждания.
При определяне техния размер съдът отчита възрастта й към деня на произшествието
/84г./; естеството и тежестта на уврежданията, както и начина на получаването им
довело до ограничения в движението и обслужването; общият оздравителен период от
около пет месеца, съпроводен с болки и страдания, с различна интензивност, по- силно
изразена в първите два месеца.
По тази причина съдът приема за справедливо по чл. 52 ЗЗД и съответно на
претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 26000 лв., съответстващо
на претендирания с иска размер. Сумата следва да си присъди поравно между двамата
наследници по закон на починалата в хода на производството ищца, т.е по 13000 лв. за
всеки.
4
Върху така определеното обезщетение на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът
дължи заплащането на законна лихва от настъпване на увреждането. Такава се
претендира от един по-късен момент – от датата на предявяване на исковата претенция
на 09.05.2022г., поради което и законна лихва следва де се присъди смитано от този
момента до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на правния спор ищците имат право на разноските по реда на чл.
78, ал. 1 ГПК, установени в размер от 1040лв. – заплатена държавна такса, като
ответника следва да бъде осъден за заплати на всеки един от ищците, в качеството им
на наследници по закон на починалия в хода на производството ищец половината от
горната сума.
Ищците са представлявани от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради
което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител адв. М. Д.-САК адвокатско възнаграждение в размер на
2730 лв., определено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, да заплати на Н. П. П. с ЕГН ********** и С. П.
П. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. „******* Бизнес
център „Стефан Караджа” – чрез адв. Д., в качеството им на наследници по закон на
починалата в хода на производството Н. К. П. с ЕГН **********, сумата от по
13000лв. за всеки на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени то общия им наследодател неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на 26.01.2020г. от
падане в дупка, образувана от напълно разрушена тротоарна настилка на ул.
„Трепетлика“, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2022г.
до окончателното изплащане, както и да заплати на всеки един от ищците сумата от
по 520 лв. – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, да заплати на адв. М. Д.-САК с адрес гр.София,
ул. „******* Бизнес център „Стефан Караджа”, адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА от 2730 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски
апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5