О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….
гр.
Пазарджик, 16.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Петкова ЧНД № 2218/2019 г. по описа на РС- Пазарджик и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба от Л.В.В., с ЕГН- **********,***, в качеството й на
наследник на пострадалия В.Г.В.бивш жител на гр. Б. против Постановление на
Районна прокуратура гр. Пазарджик от 06.08.2019 г., с което на основание чл.243
ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № **/****г. по
описа на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, пр. преписка Вх. № ****/****г.
по описа на РП- Пазарджик, образувано за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
В жалбата обобщено се твърди, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Формираните правни изводи не кореспондирали на установената от доказателствата
фактическа обстановка, като се изнасят твърдения за установена от
доказателствата различна от изложената от прокурора фактология. Последната била
възприета при безкритично приемане на показанията на свидетели, близки на
обвиняемия, а не били взети под внимание показанията на пострадалата, както и факти
и обстоятелства, които по косвен начин обосновавали повдигнатото на обв. Л.
обвинение. Твърди се, че били налице елементите на фактическия състав на
престъплението обсебване. Иска се съдът след като вземе предвид изложените
доводи да постанови съдебен акт, по силата на който да отмени обжалваното
постановление и да върне делото на Районна прокуратура-Пазарджик с указания за
събиране на допълнителни доказателства.
Районният съд след проверка по книжата на делото
намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения седмодневен срок и от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност, тъй като Л.В. е наследник на починалото
пострадало лице. Разгледна по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
За да направи този извод съдът съобрази следното:
Наказателното производство е образувано
на 05.02.2018 г. с постановление на прокурор за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, извършено в периода 01.03.2017г.- 06.04.2017г., извършено в гр. Б., с
предмет парична сума в размер на 2 430 лева, пострадал от което е В.Г.В., бивш
жител на гр.Б., починал на 10.04.2017 г.
В хода на разследването с постановление
на разследващия полицай от 22.06.2018г. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК против Н.Г.Л. от гр.Б., затова че
за времето от 01.03.2017г. до 06.04.2017г., в гр.Б., обл.Пазарджишка,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи- парична сума в размер на 2430
лева, собственост на В.Г.В., бивш жител на гр.Б., починал, която е владеел на
правно основание- пълномощно № 73/01.03.2017г.
Описаната от прокурора фактическата обстановка в постановлението
за прекратяване на наказателното производство напълно се споделя от съда, като
не е необходимо нейното преповтаряне. Така приетата за установена фактологоия
се базира на събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства.
Съдът споделя и направените от прокурора правни
изводи, почиващи на анализа на събраните доказателства. Има своя резон
направеното в жалбата възражение, че е налице доказателствен дефицит при
разследването. Това действително е така, тъй като достоверността на показанията
на свидетелите В.В.,З.Г.,С.,И.Г. И Г.Л.- близки на обв. Н. Л. биха могли да се
проверят със събирането на допълнителни доказателства. Така напр. би могло да
се изиска извлечение от банковата сметка на В.К., с оглед установяване на
твърдението изнесено от св. Л.В. относно това, че непосредствено след смъртта
на баба й от нейната сметка баща й в присъствието на обв. Л. е изтеглил сумата
от 860 лева, с която всъщност са покрити разходите по погребението наК.. Това
обстоятелство би могло също така да бъде изяснено до известна степен и с
провеждането на очна ставка между обв. Л. и св. В., доколкото последната твърди
в показанията си, че обвиняемият сам й е споделил за горното обстоятелство,
отговаряйки на въпроса й дали дължи пари на някого по повод погребението на баба
й.
Вярно е също, че за здравословното и психическо
състояние на В.В.към момента на изготвянето на просеното пълномощно биха могли
да се съберат и други обективни доказателства например чрез разпитите на
длъжностното лице, пред което е извършено упълномощаването, както и на други
лица, които са общували с В.към онзи момент.
Доколкото от допълнителните обяснения дадени от обв. Л.
по повод изясняване на обстоятелствата по повод на получените отВ.сума от
сключения договор за покупко-продажба на къщата и другите парични суми,
изтеглени от Л. от сметката на пострадалия, не е внесена достатъчна яснота,
биха могли да бъдат проведени и допълнителни разпити на разпитаните вече
свидетели или да бъдат извършени разпити и на други свидетели, като напр. на
полицейският инспектор извършил проверката по случая.
Съдът обаче намира че дори и да бъдат проведенени тези
процесуални действия те не биха променили крайният извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Л.. Това е така, тъй
като от приложеното към ДП решение от 15.04.2019 г. на ОС- Пазарджик по гр.
дело № 98/2019 г. става ясно, че сключеният договор за покупко-продажба на
недвижим имот между В.В.и Н. Л. е унищожен. В този смисъл е без значение дали
действително обв. Л. е броил предварително преди сключването му сумата от
5 000 лева на В.В.и дали ако му е дал тези пари впоследствие същите са
били отнети от владението на последния. Пак от същото решение става ясно, че
унищожаването на този договор е във връзка с установеното здравословно
състояние на Вълков, което му е пречело да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и неговото волеизявление
не може да бъде правно валидно. Установява се също, че това състояние наВ.е
било налице през един продължителен предходен период от време. Тези изводи на
съда постановил горепосоченото решение, с което е потвърдил решението на
първоинстанционния съд, който е унищожил договора за покупко-продажба, се
базират на заключението на извършената психиатрична експертиза, която е
изследвала здравословното състояние на пострадалия към инкриминирания период.
При това положение В.В.не е бил в състояние правилно да възприема фактите от
заобикалящата го действителност и да ръководи своите постъпки и при съставянето
на Пълномощно № 73 от 01.03.2017 г., с което е дал процесните пълномощия на
обв. Л. да се разпорежда с неговата банкова сметка ***. Тоест и това пълномощно
не е правно валидно и не следва да произвежда правновалидни последици.
С оглед на това обстоятелство получените от обв. Л.
суми, изтеглени от него от банковата сметка на В.В., са владени от същия на
невалидно правно основание. Тоест той не е имал задължението да ги владее и
пази. При това положение няма как дори и да са налице категорични
доказателства, че обвиняемият е присвоил тези суми в общ размер на 2 430
лева, то това му своене да консумира признаците на престъпния състав на чл.206
ал.1 от НК.
Не може да се говори и за наличието на измамливи
действия от страна на обв. Л., доколкото лицето, което следва да бъде въведено
в заблуждение преди да извърши разпореждане със свое имущество, следва да бъде
дееспособно. В случая както се посочи по-горе постардалиятВ.очевидно е бил
недееспособно лице. Тук може да бъде поставен въпроса, че обв. Л. се е
възползвал от това състояние на пострадалия, като е получил нужните му
пълномощия за да изтегли процесните парични суми от банковата му сметка. Тези
му действия обаче консумират евентуално състав на друго престъпление, а именно
злоупотреба с доверие по смисъла на чл.217 ал.1 и ал.2 от НК. В този смисъл са
и изводите на прокурора в прекратителното постановление. Правилно прокурорът е
посочил, че престъплението по посочения текст обаче се преследва по тъжба на
пострадалия, съгласно разпоредбата на чл.218в т.1 от НК, доколкото предметът на
престъплението е частно имущество.
В допълнение следва да се посочи и това, че действията
на обв. Л. не консумират и състав на престъпление кражба. Това е така, тъй като
вещите- процесната парична сума, преди да бъдат присвоени, са били във
фактическата власт на дееца.
Всичко това показва, че изводът на прокурора за
прекратяване на наказателното производство водено срещу обв. Н. Л. е правилен.
Съдът обаче не споделя решението на прокурора да прекрати производството на
основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Това е
така тъй като горепосоченият анализ показва, че с действията си обвиняемият не
е реализирал състав на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а евентуално този на
чл.217 ал.1 и ал.2 от НК, което престъпление обаче се преследва по частен път.
В този смисъл основание за прекратяване на производството следва да бъде по
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, доколокото извършеното не съставлява престъпление от общ
характер.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство, но не на
правилното правно основание, поради което постановлението му следва да бъде
изменено относно основанието за прекратяване на наказателното производство.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.6 т.2 от НПК, Районен
съд- Пазарджик в настоящия състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Постановлението на Районна прокуратура-гр. Пазарджик от 06.08.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № **/****г. по описа на РУ-
Септември при ОД на МВР- Пазарджик, пр. преписка Вх. № ****/****г. на РП-
Пазарджик водено срещу Н.Г.Л. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК в частта относно основанието за
прекратяване на наказателното производство, като ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата му част.
Препис от определението да се изпрати
на РП- Пазарджик и жалбоподателя, за сведение.
Определението може да се обжалва и
протестира пред Окръжен съд- Пазарджик в седемдневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: