О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520/4.10.2019 г.
Ямболският административен съд, първи състав, в закрито
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от
съдията ч. адм.
д. *6 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 60 от АПК и е образувано по жалба на „ВЕТЕРИНАРНА
КЛИНИКА - СТЕЗИВЕТ“ ЕООД, гр. Е. против Разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Стезивет“,
находяща се в гр. Е., ул. „А.С.“ *, стопанисван от дружеството
– жалбоподател и е забранен достъп до него за срок от 14 дни. Иска се отмяна на разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, като се излагат
съображения, че не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Заповедта за налагане на принудителната
административна мярка е издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на
01.10.2019 г., а жалбата против нея е подадена на 03.10.2019 г., т. е. в рамките на установения в чл. 60, ал. 5
от АПК тридневен срок. Жалбоподателят е адресат на заповедта, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от допуснатото предварително изпълнение на
същата, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Поради
това съдът намира, че жалбата против разпореждането, с което допуснато
предварително изпълнение на заповедта е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, каквато е процесната, подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Предвид така действащата разпоредба, съдът ще
следва да преценява законосъобразността на обжалваното разпореждане с оглед наличието
на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, който предвижда, че
административният орган може да разпореди предварително изпълнение на
административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда.
В
конкретния случай, видно от приложените към делото доказателства, на 26.09.2019
г. била извършена проверка в търговския обект на дружеството – жалбоподател, а
именно ветеринарна клиника „Стезивет“, находяща се в гр. Е., ул. „А.С.“ *, при която е установено, че при извършената
контролна покупка на стойност 6.55 лева,
заплатена от проверяващия екип чрез ПОС – терминал, не е издадена фискална касова бележка от монтираното
и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки. С оглед
на това органът, наложил принудителната административна мярка е приел, че
търговецът не е спазил реда за регистриране и отчитане на извършените
продажби на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, което
съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските устройства чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1
б. „а“ от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – ветеринарна клиника „Стезивет“,
находяща се в гр. Е., ул. „А.С.“ *, стопанисван от дружеството – жалбоподател и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Със същата заповед е допуснато и предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка, като е разпоредено запечатването да се
извърши едновременно с връчването на заповедта.
За
да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане за
предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
административният орган е изложил мотиви, че същото е необходимо за да се
защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния
бюджет, свързан с гарантиране и осигуряване на постъпленията в него, както и с правилното
определяне на реализираните от лицето доходи и размера на публичните му
задължения. Посочил е също, че съществува опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими за бюджета вреди.
Издаването
на касова бележка е нормативно установено и задължение на субектите,
стопанисващи търговски обекти, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е, при получаване на плащане от клиент, да
издават такава касова бележка. Неизпълнението на това задължение действително засяга
държавния интерес, който се изразява в неотчитане от дружеството на приходи, а
оттам и отклонение от данъчно облагане. Както
бе посочено по-горе обаче, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните в защита на особено важен неин
интерес.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка по ЗДДС е
административен акт, за който законодателят не е предвидил предварително
изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се
налага тази мярка ефективно може да бъде постигната и без да се налага предварителното й изпълнение.
Такова предварително изпълнение не се налага и в конкретния случай, предвид
обстоятелството, че се касае за
запечатване и забрана за достъп до ветеринарна клиника, в която видно от
приложените към делото фотоснимки, се намират на стационарно лечение животни.
При това положение предварителното изпълнение на
заповедта би довело до невъзможност за тези животни да бъдат полагани
необходимите ветеринарномедицински грижи, което пък би довело до страдания и
риск за живота на последните.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019
г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, е основателна и като такава, следва да бъде
уважена. Допуснатото предварително
изпълнение на заповедта е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
този изход на делото ТД на НАП - Бургас следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството – жалбоподател и направените от него разноски по делото, които
възлизат на общо 550 лева , от които 50 лева съставляващи държавна такса
за образуване на делото и 500 лева, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по
жалба
на ВЕТЕРИНАРНА КЛИНИКА - СТЕЗИВЕТ“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Е., ул. „А.С.“
*, представлявано от управителя Л.Н.С. разпореждането, с което е допуснато предварителното
изпълнение на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– ветеринарна клиника „Стезивет“, находяща се в гр. Е.,
ул. „А.С.“ *, стопанисван от дружеството - жалбоподател и е забранен
достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас да заплати на ВЕТЕРИНАРНА
КЛИНИКА - СТЕЗИВЕТ“ ЕООД, гр. Е. сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева за направените по делото разноски.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/