Решение по дело №544/2019 на Районен съд - Нови пазар

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 260070

 

гр. Н., 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НОВОПАЗАРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, 4 състав, в открито съдебно заседание от 04.03.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Петина Николова

 при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 544 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ГПК– втора фаза – по извършване на делбата.

Делото е образувано по искова молба, подадена С.В.И. с ЕГН ********** ***, срещу Б.Т.А. с ЕГН ********** ***, Р.Х.А. с ЕГН ********** ***, С.Г.М. ***, С.А.М. с ЕГН ********** *** и С.А.С. с ЕГН ********** ***, за делба на следните два недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 3,001 дка, категория трета и 2/ поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 2,997 дка, категория трета. Ищцата моли съдът да допусне имотите до делба между посочените съсобственици при квоти 1/3 ид.ч. за ищцата, 1/3 ид.ч. в СИО за Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. и 1/3 ид.ч. за С.Г.М. и съпруга й С.А.М. (по отношение на първия имот и при квоти 1/3 ид.ч. за ищцата, 1/3 ид.ч. в СИО за Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. и 1/3 ид.ч. за С.А.С..

Във втората фаза на делбата е предявена и претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС от С.В.И. с ЕГН ********** ***, срещу Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и Р.Х.А. с ЕГН ********** ***. Ищцата твърди, че е направила разходи за ремонт на сграда с идентификатор***.1, намираща се в допуснатия до делба имот с идентификатор ***. Разходите били направени в периода от 01.03.2017 г. до 13.12.2017 г. и възлизали на стойност 24996,74 лв. Освен това ищцата твърди, че С.Г.М. и Б.Т.А. били отдали процесните имоти под наем на „***“ ООД с договор от 28.11.2017 г. За периода от сключване на договора до предсрочното му прекратяване на 29.07.2019 г. двамата получили общо 7200 лв. като наемни плащания, които си разделили по равно, т.е. всеки от двамата наемодатели по договора получил по 3600 лв. Ищцата С.В.И. моли съда да осъди Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и Р.Х.А. с ЕГН ********** *** да й заплатят сумата от 8332,25 лв., представляваща 1/3 от сторените от нея разходи за ремонт на сградата, както и сумата от 1200 лв., представляваща 1/3 от полученото от тях по договора за наем (1/6 от цялата сума). Моли да й бъдат заплатена и лихва за забава, от датата на предявяване на претенциите на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на претенцията по сметки.

В предоставения на ответниците срок е постъпил такъв от С.Г.М. и С.А.М.. Отговор с аналогично съдържание е постъпил и от С.А.С.. Те твърдят, че С.Г.М. и С.А.М. не притежават съсобственост с ищцата, тъй като са прехвърлили своите идеални части от процесните имоти на С.А.С., поради което по отношение на делбата на този имот следва да участва  именно той. Едновременно с това са учредили в полза на А. С.А. право на ползване върху двата имота. В отговорите няма изложени твърдения, искания или възражения, свързани с втората фаза на делбата.

В съдебно заседание по втората фаза процесуалният представител на С.А.С. моли съда да иизнесе процесните имоти на публична продан като определи начална цена съобразно втората СТЕ.

Отговор от Б.Т.А. и Р.Х.А. не е постъпил, въпреки че съдът изрично с разпореждането си от 21.05.2019 г. е указал правото да се подаде отговор, какво следва да е неговото съдържание и какви са последиците при неподаване на такъв. Тези двама ответници са получили разпореждането на съда на 23.05.2019 г., но в указания законов срок отговор не е постъпил.

Тези ответници се явяват едва във второто съдебно заседание (първо след предявяване на претенциите по сметки) и оспорват предявените претенции по сметки. Б.Т.А. твърди, че е направил всички ремонти на сградата той. Не оспорва, че тези ремонтни дейности наистина са извършени, но твърди, че разходите ги е сторил той.

С влязло в сила Решение № 49 от 18.02.2020 г., постановено по първата фаза на делбата, е допусната съдебна делба между С.В.И. с ЕГН ********** ***, С.А.С. с ЕГН ********** ***, Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и  Р.Х.А. с ЕГН ********** ***, по отношение на недвижими имоти, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 3001 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване земеделска, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***.1, при граници за имота: ***, ***, ***, ***., с учредено право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота в полза на А. С.А. и с учредено право на ползване върху 2/3 ид.ч. от сградата в полза на А. С.А. и Ф. Б.Т.-А., и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 2,997 дка, категория трета,граници и съседи на ПИ: ***, 52009.91.8, *** и ***., с учредено право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота в полза на А. С.А., която делба да се извърши, при квоти за С.В.И. – 1/3 ид.части, за С.А.С. – 1/3 ид.части и за Б.Т.А. и Р.Х.А. – 1/3 ид.части в режим на СИО. Искът за делба по отношение на С.Г.М. *** и С.А.М. с ЕГН ********** *** е отхвърлен.

По извършването на делбата на недвижимия имот:

От становището, дадено от вещите лица, изготвили първата Съдебно-техническата експертиза се установява, че имотите са неподеляеми с оглед квотите на страните, което се кредитира от съда. В частта относно заключението, че имотите са неподеляеми тази СТЕ не е оспорена от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем имот.

Предвид изложеното и с оглед естеството на двата недвижими имота, единственият способ за прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне им на публична продан.

Съдът трябва да определи първоначална пазарна оценка. По делото са изготвени две СТЕ. Първата е оспорена от част от страните в частта относно цената на първия имот с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 3001 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване земеделска, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***.1. Двете експертизи дават съществено различни оценки на този имот. Докато първата експертиза оценява имота на 27908 лв., от които 23857 лв. е стойността на намиращата се в имота сграда, а 4051 лв. е стойността на земята, то втората СТЕ, която бе назначена за оценка само на сградата, я оценява на 19380 лв. като офис града или 17442 лв. като стопанска постройка. Това налага съдът да реши коя от двете СТЕ кредитира и защо. Предвид изложените в съдебно заседание от вещите лица по двете СТЕ мотиви съдът счете, че следва да кредитира относно стойността на сградата с идентификатор ***.1 втората от двете СТЕ. Причината за това е, че е ползван метод, който оценява сградата според реалното й предназначение и местонахождение, докато за първата СТЕ е използван само сравнителен метод, при който цената на тази сграда е определена на базата на цената на офис, намиращ се в центъра на гр. Н.. По делото се установява, че имотът, в който процесната сграда се намира, се намира извън регулация. Едновременно с това обаче съдът не споделя твърденията на ответниците, че тази сграда се ползва като стопанска постройка. Видно е от снимките и към двете СТЕ, че дори и сградата да е била с предназначение за стопанска постройка, към момента е ремонтирана и превърната в офис. По тази причина съдът кредитира втората СТЕ в частта, в която оценява сградата като офис, т.е. на стойност 19380 лв. Така ведно със стойността на терена, според оценката, дадена от първата СТЕ стойността на целия имот с идентификатор *** възлиза на 23431 лв. Цената на имота с идентификатор *** възлиза на 1348,33 лв., съгласно първата СТЕ, която съдът кредитира изцяло. Общата начална цена на имотите възлиза на 24779,33 лв., а стойността на един дял възлиза на 8259,78 лв.

Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в съсобствеността, а именно – за С.В.И. – 1/3 ид.части, за С.А.С. – 1/3 ид.части и за Б.Т.А. и Р.Х.А. – 1/3 ид.части общо.

По претенцията по сметки:

От С.В.И. е предявена претенция по сметки срещу Б.Т.А. и Р.Х.А.. По същество са предявени два кумулативно съединени иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава от една страна, че всеки от съсобствениците е длъжен да поеме част от разходите, направени за вещта, пропорционално на своя дял от съсобствеността, а от друга, че всеки от съсобствениците има право на част от гражданските плодове от вещта, отново пропорционално на своя дял от съсобствеността. По единия от исковете се твърди, че ищцата С.В.И. е направила разходи за подобрения на вещта, които следва да й бъдат заплатени. По другия иск С.В.И. твърди, че на 28.11.2017 г. ответникът Б.Т.А.  и С.Г.М. (съсобственик на имота към тази дата) са сключили договор за наем с „***“ ООД и претендира заплащане на част от получените суми за наем, пропорционално на нейния дял от съсобствеността.

По делото се установи, че страните по делото са съсобственици на посочените недвижими имоти, включително на построената в имот с идентификатор *** сграда с идентификатор ***.1. Решението по допускане на имотите, включително и сградата, до делба като съсобствени не беше обжалвано и влезе в сила.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е възложила на трето лице да извърши на текущ ремонт на сградата с идентификатор ***.1. Строителните дейности са подробно описани в представения по делото двустранен протокол. Стойността на извършените строителни работи възлизала на 24996,74 лв., които (видно от представеното платежно нареждане) са заплатени на 13.12.2017 г. изцяло и само от ищцата С.В.И.. Макар тези факти да бяха оспорени от ответниците Б. и Р. А., по делото липсват доказателства друг да е извършил тези строителни работи.

По тази причина и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС Б.Т.А. и Р.Х.А. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата 1/3 част от сторените разходи, пропорционално на техния дял от съсобствеността или сумата от 8332,25. Ответниците дължат и лихва за забава от предявяването на претенцията на 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото са представени и писмени доказателства, видно от които Б.Т.А.  и С.Г.М. (съсобственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти към 2017 г.) са сключили договор за наем с „***“ ООД на 28.11.2017 г., с който са отдали двата процесни имота, ведно с построената в единия от тях сграда, под наем. Общо наемната цена за двата имота възлизало на 720 лв. годишно, а за сградата – 300 лв. месечно. Изрично в договора е посочено, че същият влиза в сила на 01.12.2017 г. и е за срок от 3 години. С два отделни анекса от 24.07.2019 г. е прекратено действието на договора (единият анекс прекратява договора относно двата имота, а другият – относно сградата). Това означава, че договорът за наем е действа; в периода 01.12.2017 г. – 24.07.2019 г. или почти 20 пълни месеца. Наистина договорът е прекратен 5 дена преди пълното изтичане на 20-тия месец, но видно от съдържанието на договора за наем наемната цена е била платена, тъй като е дължима на 30.01 за съответната година за земеделските имоти и до 5-число на съответния месец – относно сградата, а няма данни да е извършвано сторниране между страните относно тези 5 дена (няма и такива твърдения). Ако годишната наемна цена за имотите е 720 лв., то месечната цена за същите възлиза на 60 лв. Така за периода на договора Б.Т.А.  и С.Г.М. са получили общо 7200 лв. От тях 3600 лв. са получено от Б.Т.А..

Както обаче бе посочено по-горе С.В.И. е съсобственик на двата имота и намиращата се в единия от тях сграда с дял 1/3 ид.ч. от съсобствеността. На основание чл. 30, ал. 3 от ЗС тя има право на съответна част и от гражданските плодове от вещта. Това означава, че има право на 1/3 от сумата, която другите двама съсобственици са получили по договора за наем. По тази причина Б.Т.А. следва да бъде осъден да заплати на С.В.И. и 1/3 от полученото от него по цитирания договор за наем или сумата от 1200 лв. Искът срещу съпругата му Р.А. обаче следва да бъде отхвърлен, тъй като тя не е страна по договора за наем. Тя е съсобственик, но не е сключила договора за наем и следователно не е получавала граждански плодове от съсобствената вещ. Фактът, че като съпруга на Б.Т.А. е възможно част от средствата да са отишли и в нейна полза е ирелевантен за иска.

По отговорността за разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имотите, а именно –  С.В.И. – 330,39 лв., за С.А.С. – 330,39 лв. и за Б.Т.А. и Р.Х.А. – 330,39 лв. общо.

Особеност на делбеното производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната делба – ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски.

Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна практика (т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г.), относно разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, съгласно чл. 355 ГПК, т. е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.

Предвид обстоятелството, че по претенцията по сметки не е имало сторени разноски, съдът намира, че направените от страните разноски следва да бъдат понесени от тях така, както са ги направили.

Тъй като при предявяване на претенциите по сметки е останала неплатена таксата по двата иска, съдът следва да осъди на основание чл. 77 от ГПК ответниците по тези двата иска да заплатят тази такса по сметка на съда. Таксата се дължи в размер на 4 % от присъдените суми, но не по-малко от 50 лв. или 333,29 лв. по първия иск и 50 лв. по втория.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следните недвижими имоти:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 3001 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване земеделска, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***.1, при граници за имота: ***, ***, ***, ***., с учредено право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота в полза на А. С.А. и с учредено право на ползване върху 2/3 ид.ч. от сградата в полза на А. С.А. и Ф. Б.Т.-А., с първоначална пазарна цена 23431 лв.;

2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Н., в м. „***“, с площ 3001 кв.м., категория трета, начин на трайно ползване земеделска, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***.1, при граници за имота: ***, ***, ***, ***., с учредено право на ползване върху 1/3 ид.ч. от имота в полза на А. С.А. и с учредено право на ползване върху 2/3 ид.ч. от сградата в полза на А. С.А. и Ф. Б.Т.-А., с първоначална пазарна цена 1348,33 лв.

Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в съсобствеността – за С.В.И. – 1/3, за С.А.С. – 1/3 и за Б.Т.А. и Р.Х.А. – 1/3 общо.

ОСЪЖДА Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и Р.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.В.И. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 8332,25 лв. (осем хиляди триста тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляващи сторени от нея разходи за ремонт на съсобствената сграда с идентификатор ***.1.

ОСЪЖДА Б.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати на С.В.И. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи част от получени от него граждански плодове при отдаване под наем на процесните имоти с договор за наем от 28.11.2017 г., съразмерно на частта на ищцата от съсобствеността.

ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Н., на основание чл. 355 ГПК, сумата в размер на 330,39 лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Н., на основание чл. 355 ГПК, сумата в размер на 330,39 лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Б.Т.А. с ЕГН ********** *** и Р.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен съд Н., на основание чл. 355 ГПК, сумата в размер на 330,39 лева, представляваща държавна такса по делото, както и такса в размер на 333,29 лв. по първата претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА Б.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Н. сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса по втората претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….

Петина Николова