Р Е
Ш Е Н И Е
№ 86
гр.Враца, 18.03.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 18.02.2021г. / осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова като разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА адм. дело № 588 по описа
на АдмС – Враца за 2020г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Д.О.И., понастоящем в *-*, против Отказ, обективиран в писмо
рег.№10455/22.10.2020г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ София, да му бъде осигурен ограничен достъп до * в мястото за изтърпяване на наказанието.
В жалбата се сочи, че постановеният отказ е
незаконосъобразен, тъй като с него се ограничават правата на лишения от свобода
по чл.75 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, тъй като правото на лицето на
достъп до * пространството не е препятствано от присъдата, която
изтърпява, не му е отнето или ограничено изрично със закон и не е несъвместимо
с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Сочи се, че при
усложнената епидемична обстановка провеждането на ** с близките на * и повишаването на неговата информираност и
култура чрез използване на отдалечен
достъп до публикациите на различни държавни и обществени институции, свързани и
с движението по делата на лишените от свобода и
съдебна практика, е необходима мярка, която не противоречи на
разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Прави се искане отказът да бъде отменен и
преписката да бъде върната на административния орган с указания за предоставяне
на искания достъп.
Ответникът в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му * Г.Х.
, оспорва жалбата, като изтъква, че в ЗИНЗС и Правилника за прилагането му са разписани възможностите, чрез които
лишените от свобода могат да повишават своята информираност, култура и
образование и към тях не спада какъвто и да било достъп до * пространство.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложена е образуваната
във връзка с издаването на оспорения акт административна преписка.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и при служебна проверка на оспорения административен
акт съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят
е лице, което ** „**“ в **. С молба вх.№М-260/12.03.2019г. същият е поискал от Главния директор на ГД“ИН“ София да му разреши ограничен достъп
до *, чрез който да посещава * страниците на държавни и обществени институции,
от където да получава информация за съдебна практика, за актове, свързани с правата на човека, за
работата на Европейските институции.
Изтъкнал е, че получаването на такъв ограничен достъп не е в разрез с действието на
присъдата му, не му е забранено от закон и не пречи на изпълнението на
наказанието. С писмо рег.№3132/03.04.2019г. ответникът е отказал предоставяне
на искания достъп, този отказ е обжалван и отменен с решение по адм.д.
№341/2019г. по описа на АдмС Враца / оставено в сила с решение по адм.д.
№572/2020г. на ВАС/ и преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне с дадени указания да изложи мотиви за волеизявлението си.
С писмо рег.№10455/22.10.2020г. Главният
директор на ГД“ИН“ София се е произнесъл повторно
по искането, като го е оставил без уважение. Изтъкнал е, че на територията на затворите в страната се налагат ограничения върху трафика от и до*пространството,
с цел осигуряване на информационна сигурност и предотвратяване на инциденти.
Позовал се е на утвърдените със Заповед Л-1018/27.02.2019г. „Вътрешни
правила за мрежова и информационна
сигурност в ГД“ИН“ и териториалните й служби“, като е изтъкнал, че компютърните
конфигурации, които се използват за образование, обучение и квалификация на
лишените от свобода, нямат инсталиран интернет
достъп. Посочено е, че лишените от свобода имат
право да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди
езици, да имат личен абонамент, да слушат радиопредавания и да гледат
телевизия, както и че на територията на
затворите има библиотеки, които се
ползват съобразно установения ред и практика на гражданските библиотеки.
От Справка, предоставена с писмо
вх.№2890/31.12.2020г., на **, е видно, че на територията на същия има
библиотека, в която има 13 броя издания с правна тематика, като се сочи, че
администрацията на * ежегодно обновява и допълва наличния книжен фонд с
актуална литература.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е
направено от надлежна страна,чиито законни права и интереси са засегнати
от постановения отказ, обективиран в
цитираното по-горе писмо. Същото
представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, издаден в изискуемата се писмена форма, от
административен орган в кръга на неговата компетентност, което го прави
валиден административен акт. Спазен е и
срокът за оспорване на същото / лицето е
уведомено на 28.10.2020г., а жалбата е депозирана на 12.11.2020г. с вх.№2504 от
същата дата/. По тези съображения
жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Правилата за ползване и достъп до информационните мрежи и гарантирането на тяхната сигурност, са
разписани в НАРЕДБА за минималните
изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета с ПМС № 186 от
26.07.2019 г., в сила от 26.07.2019г.
Съгласно чл.4 от Наредбата всички
субекти, за които тя се прилага, в които се включват и административните
органи, създават политика в това
направление, което ответникът е сторил с посочените от него Вътрешни правила. Съгласно
чл.19 от Наредбата субектът е длъжен да
дава достъп до информационните и комуникационните си системи на потребител или автоматизиран процес само когато този
достъп е строго необходим на потребителя, за да изпълни задълженията си или на
автоматизирания процес да извърши
необходимите технически операции.
Посочените от жалбодателя основания за получаване достъп до мрежата, с
която работи **, не водят до извода, че това е единственият начин той да осъществи
комуникациите, от които се нуждае. Не се спори, че разрешеният от ЗИНЗС достъп
до радиопредавания и телевизия не е препятстван от администрацията на *, както
и получаването на вестници и списания и достъп до библиотека. Дори да е вярно
твърдението, че библиотечният фонд не се осъвременява своевременно, това може
да се преодолее чрез позволения от закона личен абонамент за издания както на
българските държавни институции, така и на институции на Европейския съюз.
Освен това, разрешаването или отказът на достъп до * пространството, е въпрос по целесъобразност
и е предоставен на преценката на съответния административен орган, като
съдът осъществява контрол само дали това правомощие е правилно упражнено, което в случая е сторено.
По така изложените съображения
съдът намира, че жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че не следва да присъжда, тъй като по
делото не е осъществено реално
процесуално представителство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.О.И. *** против ОТКАЗ
да му бъде предоставен ограничен
достъп до *, обективиран в Писмо рег.№10455/22.10.2020г. на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд чрез АдмС
Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните, на които да се изпратят
преписи на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМ.СЪДИЯ: