ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. Хасково, 31.07.2019
г.
Хасковският окръжен, съд втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание, на тридесет и първи юли, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов въззивно частно гражданско
дело №492 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.274, ал.1, т.2 , във вр. с чл. 95, ал.5 ГПК.
Жалбоподателят П.П.М. е останал недоволен от Определение от
21.06.2019г., постановено по гр.д. № 78/2019г., по
описа на РС – Димитровград, с което съдът е оставил без уважение молбата му за предоставяне
на правна помощ по същото гражданско дело.
В частната жалба с вх. № 7522/04.07.2019г.
жалбоподателят твърди незаконосъобразност на определението, като постановено в
противоречие с разпоредбата на чл. 23, ал.3 от ЗПП и поради неаргументираност
на първоинстанционния съд по отношение преценката му за очевидна необоснованост
на исковата молба в контекста на чл. 24, т.2 от ЗПП.
Съдът, след преценка на доводите изложени в частната жалба и обсъждане
на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С
подадената в първоинстанционното производство молба от 03.05.2019г.
жалбоподателят е заявил желанието си да се ползва от правна помощ по гр. д.
78/2019г. по описа на РС-Димитровград, в което е предявил иск по чл. 270, ал.2 ГПК – за
обявяване на нищожност на влязло в сила съдебно решение, потвърдено от ВКС.
Във
връзка с направеното искане са били представени документи, удостоверяващи
обстоятелствата изброени в чл.23, ал.3 т.1-6 ЗПП, като съобразявайки ги
първоинстанционният съд е извършил преценка, че М. не разполага със средства за
адвокат, но на основание чл. 24, т.2, предложение първо от ЗПП е оставил без
уважение молбата му за предоставяне на правна помощ – поради очевидна
неоснователност на претенцията за обявяване на нищожност на съдебното решение.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изтъкнатите в обжалваното определение аргументи на
първоинстанционния съд.
При произнасянето си първоинстанционният съд
коректно е съобразил посочените от ищеца обстоятелства, на които М. основава
претенцията си, като ги е съпоставил с изведените
от съдебната практика пороци, водещи до нищожност, а именно: решението да е постановено извън правораздавателната
власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или
неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на
тълкуването.
От подадената пред РС- Димитровград,
първоначално като възражение, искова молба и уточняването й се установява, че М.
иска обявяването на нищожност на влязло в сила съдебно решение поради: „липса на фактите, въз основа на които е издадена
заповедта за уволнение и неправилно приети от съда за достоверни факти“, „неизяснена
фактическа обстановка от съда – като не е разпитал свидетели по релевантни за
спора обстоятелства“; „пасивност на
упълномощения адвокат“ - все въпроси, които нямат отношение към
валидността на решението, а единствено към неговата правилност. Нарушението на
материалния закон, на процесуалния закон и необосноваността са все пороци,
отнасящи се до правилността, а не до валидността на съдебното решение. След
като всички изтъквани от ищеца доводи са абсолютно неотносими към предмета на
иска, то претенцията му следва да се приеме за явно неоснователна по смисъла на
чл. 24, т.2 от ЗПП.
Предвид гореизложеното първоинстанционният съд правилно е
отказал предоставяне на правна
помощ на П.М..
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 78/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове 1.
2.