ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
гр. гр. София , 19.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Г. Илиева
Членове:Даниела Росенова
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600327 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Димитров ВНЧД №327 по описа
за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по частен протест на СП, срещу протоколно определение
от 09.08. 2021г. по НОХД 249/2021г. на СНС, с което е уважено искането на
подсъдимия П. С. Б., да напусне пределите на страната за времето от
10.08.2021г. до 19.09.2021г.
В протеста, се сочи, че според представителя на държавното обвинение
- не са били представени доказателства за предстоящите пътувания, а са
представени само командировъчни заповеди от дружеството „П. о. Х.“, в
което подсъдимия е член на управителния съвет, като по този начин не е
обоснована необходимостта от пътуванията. Твърди се, също така, че все още
съществува опасност от укриване извън страната на подсъдимия П.Б.,
предвид значителния финансов ресурс и възможности за установяване в
чужбина. Прави се искане за отмяна на определението на СНС в тази му част,
като неправилно и незаконосъобразно.
Срещу частния протест е подадено възражение от защитника на
подсъдимия П.Б. - адв. И. Л.. В същото се оспорват наведените от прокурора
1
доводи, сочи се, че липсва опасност от укриване извън страната на
подсъдимия, тъй като същият вече е пътувал два пъти и се е завърнал в
Р.България, че наличието на финансовия ресурс на подсъдимия не може
автоматично да доведе до извод за опасност от укриване.
Настоящата инстанция, след като се запозна с атакуваното
определение, с материалите по делото и обсъди доводите, очертани в
подадения частен протест и възражението срещу него, намира за установено
следното:
АСНС се въздържа от оценка и анализ на достоверността и
достатъчността на доказателствените материали, правна квалификация,
авторство и вина, доколкото това са въпроси по същество и са извън предмета
на настоящото произнасяне. Като за целите на настоящото производство,
следва да се отбележе, че е налице разумно предположение за евентуална
съпричастност към вменената му деятелност.
На подсъдимия П.Б. е повдигнато обвинения по чл. 321, ал. 3, пр.2 и 4
във вр.с ал.2 от НК. За това престъпление се предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ от три до десет години, -т.е. според разпоредбата на чл. 93, т.7
от НК същото е тежко, а като форма на вина е умишлено.
Налична е и втората законова предпоставка, свързана с приложението
на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Р.България“ - наличие на опасност от укриване извън страната. Въззивният
съд споделя изложеното в протеста, че именно наличието на значителен
финансов ресурс и изградени връзки на подсъдимия в множество страни,
обуславят извода за наличие на реална опасност от укриване извън страната.
На следващо място АСНС, не споделя извода на първоинстанционния
съд, че представените доказателства от подсъдимия, са основание, за даване
на разрешение за временно напускане на страната. По делото са представени
шест броя командировъчни заповеди издадени от изпълнителен директор на
„П. О. Х.“ ЕАД, с които подсъдимия П.Б. като Председател на управителния
съвет на дружеството е командирован за времето: от 10.08. 2021г. до
15.08.2021г. в Р.Гърция; от 16.08. 2021г. до 21.08.2021г. в Р.Турция; от 22.08.
2021г. до 27.08.2021г. в Руска Федерация; от 28.08. 2021г. до 04.09.2021г. в
Швейцарска конфедерация; от 05.09. 2021г. до 10.09.2021г. във ФРГ; от 10.09.
2
2021г. до 19.09.2021г. в Р.Италия. Във всички командировъчни заповеди е
посочено като цел на командировката „търговски преговори“. На първо място
всички командировъчни заповеди са издадени от дружество, в което
действителни собственици са подсъдимия П.Б. и А.Б. / справка АПИС/, като
прави впечатление, че същите са издадени за целия период, включват
почивните дни от седмицата и са с цел провеждане на търговски преговори.
Това навежда на извод, че тези командировъчни заповеди са създадени
целенасочено да послужат като основание за даване на настоящото
разрешение. Но дори и това да не е така, според настоящия въззивен състав,
липсват доказателства, че търговските преговори сочени като цел на
командировките, мога да се осъществят единствено от подсъдимия П.Б. и
същите не могат да бъдат извършени дистанционно, чрез средства за
електронна комуникация. В тази насока не се констатират каквито и да е
доказателства приложени към делото, които да сочат необходимостта от
напускане пределите на страната именно на подсъдимия П.Б..
Предвид гореизложените съображения АСНС приема, че към
настоящия процесуален момент не са налице законовите предпоставки за
даване на разрешение за напускане пределите на Р.България от страна на
подсъдимия П.Б., ето защо и атакуваното определение на СНС, се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СНС от 09.08.2021г., по НОХД № 249/2021г.
по описа на СНС, в частта му, с дадено разрешение на подсъдимия П. С. Б., да
напусне пределите на страната за времето от 10.08.2021г. до 19.09.2021г.,
като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането подсъдимия П. С. Б., да напусне
пределите на страната за времето от 10.08.2021г. до 19.09.2021г.,.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4