Решение по дело №2392/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260792

                                                      гр.Пловдив 11.06.2021г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2392/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                         Обжалвано е решение №2789/03.08.2020г. по гр.д.№2383/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемата страна,че същата му дължи сумата от 893,05лв.,представляващи главница по договор за заем,48,80лв.-договорна лихва за периода 15.11.2016г.-07.02.2017г.,449,72лв.-неустойка за неизпълнение на задължение за периода 15.11.2016г.-07.02.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-05.11.2018г.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи като основателна и доказана. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Сочи се в исковата молба,че между „Изи Асет Мениджмънт“ и ответницата е бил сключен договор за заем за сумата от 1400лв.,дължима от 10.09.2016г. до 07.02.2017г. на равни седмични вноски от по 72,45лв.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от която става ясно,че незаплатената главница към момента на издаването на заповедта за изпълнение е в размер на 893,05лв.,договорна лихва в размер на 48,80лв. и неустойка в размер на 449,72лв.

                          По делото е представен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Видно е също така от представените доказателства по делото,че първоначалния взискател „Изи Асет Мениджмънт“ е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да съобщи на длъжника за извършената цесия,като са правени такива опити с писма с обратна разписка за връчване на съобщението за извършената цесия,но писмата не са били получени от адресата-ответника по делото.Нормата на чл.99,ал.3 от ЗЗД предвижда съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането,за да може длъжника да започне плащане на новия кредитор.Прехвърлянето на вземането има действия от деня на съобщаването на длъжника за извършването му.Тъй като до момента на издаването на заповедта за изпълнение длъжника не е узнал за извършеното прехвърляне на вземането,то до неговото съзнание не е достигнал факта на прехвърлянето.Независимо от факта,че в процеса назначения особен представител е получил препис от исковата молба и съобщението за прехвърлянето на вземане,то същия няма правата на длъжник,а и не е упълномощен от него,а е назначен от съда,поради което неговите права са ограничени и той не може да отговаря за действията на длъжника,нито може да се счете,че чрез него длъжника е бил уведомен за извършената цесия.Следователно в задължение на особения представител не може да се вмени съобщаването на цесията.  

                          При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                          Тъй като производството е по установителен иск за установяване на вземане по чл.422 от ГПК,то цесионера се явява заинтересованата страна от събирането на вземането,но същия не се явява кредитор на длъжника,тъй като спрямо длъжника цесията не е породила никакви права,както се посочи по-горе.Следователно правно легитимиран да води исковото производство и да установява вземането си е „Изи Асет Мениджмънт“,а не „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Следователно,без да са налице права за жалбоподателя,иска му се явява неоснователен и недоказан и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд,поради което решението следва да се потвърди.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р     Е     Ш     И:

                  ОСТАВЯ В СИЛА решение №2789/03.08.2020г. по гр.д.№2383/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: