Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 12.02.2015 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета
година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова-
Кутрова
с
участието на секретаря А.Г., като разгледа НАХД № 534 по описа на Карловски
районен съд за 2014 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 139/19.02.2014
г. на Началника на сектор ОП при РУП- К. на И.Д.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на 174 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказани глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
И.Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. В жалбата оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
Ответната по жалбата страна – РУП- К.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя Т.М.,
свидетеля по акта Г.А., свидетелите, ангажирани от жалбоподателя М.Д., М.Б. и Кръстьо
Х., приложените и приети писмени такива – Заповед № З-7759/21.12.2013г.,
Заповед № К-781/23.08.2013г., Заповед № Iз- 1745/28.08.2012г., справка от Национална система
112, АУАН № 139/ 02.02.2014г, НП № 139/19.02.2014
г. на Началника на сектор ОП при РУП- К., докладна записка, талон за медицинско
изследване, съдът намира за установено следното:
На 02.02.2014 г. свидетелят М. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 139/ 02.02.2014г., в който отразила, че на 02.02.2014г.
жалбоподателят около 01.20 ч. в село К., по ул. „***” до № 2 управлява лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ******.
При проверката водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средства Алкомер 931 с № 0145378 за установяване употребата на алкохол и
отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Издаден талон за медицинско изследване № 0302392. Не
представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Не
представя свидетелство за регистрация на МПС. Водачът лъхаше на алкохол и беше
във видимо нетрезво състоявие. Същият заяви, че е употребил алкохол.
Нарушенията са квалифицирани по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт,
компетентният за това орган Началникът на сектор ОП при РУП- К., съгласно чл. 189
ал. 12 от ЗДвП и Заповед № Iз-
1745/28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, е издал обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушението на чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДВП, наложено е наказание глоба в размер
на 10 лв. за нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП и глоба 10 лева за
нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, като обстоятелствата по
извършване на нарушенията са изложени по идентичен начин с тези в АУАН.
Жалбоподателят лично и чрез
процесуалния си представител оспорва извършване на нарушенията.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички
изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, спазени са правилата за съставянето му.
Отказът на жалбоподателя да го подпише е удостоверен с подпис на свидетел.
Обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН.
Индивидуализиран е нарушителят чрез посочване на имена, ЕГН и адрес. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
При така установените факти, от правна страна се прие
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Съобразно
доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има
доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е
санкциониран. Свидетелите Г. и М. са
категорични, че именно жалбоподателят е лицето, управлявало процесния автомобил,
че са го следвали от близко разстояние от центъра на селото до спирането пред
дома му, без да го изпускат от поглед и други лица в автомобила освен него не е
имало. При проверката им замирисал на алкохол, изглеждал да е употребил такъв,
но отказал както проверката с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, така и същата да бъде установена чрез лабораторно
изследване, Отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване,
установено с подписа на един свидетел, съобразно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Съставения
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му, но
отказал да го подпише. Отказът му бил
удостоверен с подпис от свидетеля Х.. Отказал да получи и препис от същия.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и на
свидетелите А. и Х.. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В показанията на
посочените свидетелите не съществуват съществени противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Същите са и свидетели, които
са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са в унисон и с
писмените доказателства по делото.
От жалбоподателя се ангажират доказателства, че на
датата на нарушението, макар и да е употребил алкохол, не той е бил лицето, управлявало
автомобила. Съдът не ползва показанията на свидетелите М.Д. и М.Б., тъй като се
опровергават от кредитираните от съда доказателства. Те не могат да се счетат
за обективни свидетели, брат и приятел са на жалбоподателя, поради което и
показанията им не се възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от
изхода на делото. Те и взаимно си противоречат. Докато Д. сочи пътя, изминат от
автомобила като описания от полицейските служители, Б. твърди, че са се
прибрали от съвсем различен черен път, който е в близост до дома на
жалбоподателя. Противоречие има и относно лицето, управлявало автомобила към
вилата на жалбоподателя, както и по отношение броя лица, заварени на съседната
вила. На следващо място при положение, че полицейският автомобил е следвал
автомобила на жалбоподателя, е невъзможно служителите на РУП- К. да не
забележат две лица да го напускат, да се придвижват до паркиран автомобил, след
което да потеглят с него, което изисква време.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран на основание и за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща едновременно правило за
поведение и санкция за неизпълнението му.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата
на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, която след изменението с ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила
от 7.08.2012 г. предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във
фиксиран размер, съотв. 2000лв. и две години. Предвид изложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление в тази му част за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно е определен и
броя на отнетите контролни точки, които за това нарушение са именно 12.
По
отношение на нарушенията по т. 2 и т. 3 от НП, съдът намира, че извършването
на нарушенията е безспорно установено. Административно наказателната разпоредба
на чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за водачите, които не изпълняват задълженията си, регламентирани
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП за носене на
свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него, както и
свидетелство за регистрация на МПС. Нарушенията са индивидуализирани точно чрез
посочване на всички елементи на техния състав, правилно са определени
нарушените законови разпоредби, както и съответстващите им санкционни такива.
Правилно са определени относимите санкционни разпоредби, а наложеното наказание
за всяко от нарушенията от по 10 лева е посоченото в закона такова в същия
фиксиран размер.
По изложените съображения атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 139/19.02.2014
г. на Началника на сектор ОП при РУП- К., с което на И.Д.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на 174 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказани глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.