Решение по дело №258/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 94
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20224230100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Севлиево, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря С.А М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20224230100258 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 150 от СК.
Ищцата в исковата си молба твърди, че с решение № 161/21.07.2015 год.
постановено по гр.д. № 496/2015г. по описа на PC - Севлиево, е прекратен брака между
страните. Със същото решение родителските права върху непълнолетното дете на
страните- С.С. С., роден на **г. са предоставени на майката - ищец в настоящото
производство, определен е режим лични отношения на детето с бащата - ответник в
настоящото производство, като последният е осъден и да заплаща ежемесечна
издръжка за навършилото си пълнолетие дете чрез неговата майка и законен
представител И.С. в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в сила ведно
със законната лихва при просрочие до настъпване на основание за изменение или
отпадане на така определената издръжка. Присъдената издръжка не е била заплащана
доброволно от бащата и е образувала изп. дело по описа на ДСИ при PC - Севлиево за
принудителното й събиране. По договорка с бащата и обещания от негова страна, че
ще започне редовно, ежемесечно и доброволно да превежда осъдената издръжка,
изпълнителното дело е било прекратено по искане майката взискател, през 2017год.,
след която дата бащата отново е спрял заплаща присъдената издръжка.
От датата на постановяване на съдебно решение №161/21.07.2015год.
постановено по гр.д. № 496/2015 год. по описа на PC -Севлиево до настоящия момент
/датата на предявяване на иска/ обстоятелствата при които е определен размера на
издръжката са се променили. Изминали са почти седем години от постановяване на
съдебното решение за присъдената издръжка. Тогава детето е било на година и
половина, а сега вече е ученик в първи клас в **. Промяната във възрастта му е довела
и до промяна в потребностите му - увеличили са се разходите за храна, облекло,
учебни пособия и др. подобни, желанията му да посещава извънкласни занимания
1
които са съпроводени с допълнителни разходи -регламентирани месечни такси,
облекла, пособия и др.
Не без значение факта, че за периода от датата на постановяване на съдебното
решение, няколко пъти се е увеличавала и минималната работна заплата установена за
страната. Към настоящия момент МРБ е 650 лв., като от м. април 2022 год., тя вече ще
бъде 720лв., съгласно приетия от НС бюджет за 2022 год. На основание чл. 142, ал.2 от
СК минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от
МРЗ, тоест към м. април 2022 год. минималната издръжка за дете е вече 180 лв..
Майката получава среден месечен доход от около 850 лв. Бащата почти не
проявява интерес към детето си, като го взема рядко в определения му режим за лични
контакти. Не участва в издръжката на детето с други средства, като дори е спрял да
заплаща и присъдената му сума за ежемесечна издръжка от 100лв. Нарасналите нужди
на детето затрудняват значително майката в гледането и издръжката на детето.
Горепосочените факти сочат, че настоящия размер на присъдената издръжката е
недостатъчен, поради настъпилата промяна в обстоятелства от датата на постановяване
на последното съдебно решение определящо размера на присъдената издръжка.
ИСКА СЕ, ответникът С.М. С. да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете
С.С. С., чрез неговата майка и законен представител ИВ. Ш. С. ежемесечна издръжка в
размер на 250лв., считано от датата на постъпване на исковата молба до настъпване на
законните основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си е представил писмен отговор в установения
месечен срок. Оспорва частично предявения иск. Посочва, че присъдената месечна
издръжка следва да бъде увеличена в размер на 178лв., като в останалата част искът е
неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че присъдената издръжка не е
заплащана редовно от бащата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорен по делото е факта, и от представеното удостоверение за раждане се
установява, че ответникът С. М. С. е баща на детето С.С. С., което към настоящия момент
е на осем години.
От приложеното гр.дело №496/2015г. на РС-Севлиево се установява, че с влязло в
сила решение №161/21.07.2015г. по гр.д.№496/2015г. на Районен съд- Севлиево, бащата
С.М. С. е осъден да заплаща на сина си С. чрез неговата майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер в размер на 100лв., считано от влизане на решението в
сила.
По делото е представена служебна бележка, издадена на 01.03.2022г. от ** в
уверение на това, че детето С.С. С. е редовен ученик в първи клас през учебната 2021г.-
2022г.
От представеното удостоверение, издадено на 31.02.2022г. е видно,че майката И.С.
през периода м. февруари 2021г.- м.януари 2022г. е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 3661.74лв. или средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 305.14лв..
2
От 01.02.2022г. майката И. С. е назначена на длъжността продавач-консултант в
„Теленор –България“ ЕАД, с основна заплата в размер на 806лв., видно от представените
служебни данни.
Издадена е служебна бележка с изх.№01/09.03.2022г. от **, в уверение на това, че
ответникът СТ. М. СТ. е управляващ и представляващ фирмата. В качеството си на такъв
се осигурява като самоосигуряващо се лице, съгласно КСО. Месечният му осигурителен
доход през периода м.февруари 2021г.- м.януари 2022г. е в размер на 650лв..
Свидетелят К.Н.К.- съжител на ответника посочва, че живеят заедно от 2015г. в
гр.Велико Търново, в нейно жилище. С тях живее нейния пълнолетен син от предишен
брак. С. има собствена фирма **. Занимава се със строителна дейност. Той е собственик и
управител на фирмата и работи в нея, като работник. Познава сина на С. и посочва, че той
рядко го взема в тяхното жилище.
При преценка на материалните възможности на ищцата съдът съобразява
представеното по делото удостоверение за трудови доходи, от което се установява, че
същата получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 806лв..По делото
няма данни за задължения на майката към други ненавършили пълнолетие лица. Безспорно
по делото е, че майката е родителя, който полага необходимите грижи за отглеждането и
възпитанието на детето С..
При преценка на материалните възможности на ответника, съдът се съобрази с
представените писмени доказателства, които удостоверяват, че той има собствена фирма,
която развива строителна дейност. Представеният документ за месечен осигурителен
доход на ответника в размер на 650лв. не разкрива неговите реални доходи. По делото
няма данни за ответника да има задължение към друго ненавършило пълнолетие лице за
плащане на месечна издръжка. Същият живее в едно домакинство с лица, които са в
трудоспособна възраст и също имат възможност да реализират трудови доходи.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация. Определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на
обстоятелствата /чл.150 СК/, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае
нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка
следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на
детето. Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната,
поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в
процеса, порастването на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности.
Минималният размер на издръжката е регламентиран в чл.142 ал.2 от СК и е в размер на 1/4
от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на
710лв., или минималния размер на издръжката съгласно закона е в размер на 177.50лв..
Като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че от определяне на издръжката,
3
която получава детето С., чрез своята майка към настоящия момент е изминал период от
шест години, през който детето е пораснало, ходи на училище. Към настоящия момент е на
**. Порастването на детето и преминаването му в по-висока възрастова група несъмнено
води до увеличаване както на ежедневните му нужди от храна, облекло, учебни пособия,
така и за други нужди, които са характерни за дете на тази възраст. Има постоянно
повишение на цените на текущите разходи за домакинството и стоките от първа
необходимост. Всички тези обстоятелства налагат извода за установено изменение в
нуждите на издържания по смисъла на чл.150 СК.
При съпоставка на възможностите на двамата родители е очевидно,че с бащата има
по-големи финансови възможности. Има собствена фирма, която има за предмет
строителна дейност. Няма друго непълнолетно дете. Няма задължения да плаща
издръжка към други лица. Живее в домакинство, в което всички са в трудоспособна
възраст и имат възможност да реализират трудови доходи. Следва да се отчете и
обстоятелството, че рядко взема детето при себе си. Майката сама осъществява преките
грижи за отглеждане и възпитание на детето.
Съдът намира, че за задоволяване на потребностите на детето С., роден на **г., с
оглед възрастта му, възможностите на неговите родители и нормативната уредба за размера
на дължимата издръжка, е необходима ежемесечна издръжка в размер на 400лв., като
ответникът следва да заплаща 230лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от
майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето. Искът в останалата
част до претендирания размер от 250лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 187.20лв., както и
държавна такса от 5.00лв., в случай на издаване на изпълнителен лист, по сметка на
Районен съд- Севлиево, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцатанаправените разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска в размер на 276лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Поради изложеното, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с решение №161 от 21.07.2015г. по
гр.д.№496/2015г. по описа на Районен съд-Севлиево, като я УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН**********,с адрес: **, с пълномощник: адвокат Н.А. И. от
АК-Велико Търново, съдебен адрес: **, да заплаща на малолетното си дете С.С. С.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител ИВ. Ш. С., ЕГН**********,
4
двамата с адрес: **, с пълномощник: адвокат Н.Й. Н.-Г. от АК-Габрово, съдебен адрес: **,
ежемесечна издръжка в размер на 230лв./двеста и тридесет лева/, считано от 02.03.2022г.,
ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на законните
основания за изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.150 от СК в останалата част до претендирания размер от
250лв./двеста и петдесет лева/, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в уважената част от иска, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. С.,ЕГН**********,с адрес:**, с пълномощник: адвокат Н.А. И. от
АК-Велико Търново, съдебен адрес:** да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка от 187.20лв./сто осемдесет и седем лева и двадесет ст./, както и
държавна такса от 5.00лв./пет лева/, в случай на издаване на изпълнителен лист, по
сметка на Районен съд- Севлиево, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН**********,с адрес:**, с пълномощник: адвокат Н.А. И. от
АК-Велико Търново, съдебен адрес:** да заплати на И.Ш. С., ЕГН**********, двамата с
адрес: **, с пълномощник:адвокат Н.Й. Н.-Г. от АК-Габрово,съдебен адрес: **, направените
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 276лв. /двеста седемдесет и
шест лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Присъдената издръжка да се заплаща по следната банкова сметка на майката ИВ.
Ш. С. в „**; BIС:STSABGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, в който е обявено - 20.05.2022г..

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5