Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Сливен, 10. 03. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 456 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от А.М.Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-3068 от
30.10.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, е наредено А.М.Я. да премахне незаконен строеж: „Преградна стена
на входна врата с размери 1,35м/ 2,00м“, находящ се на южната фасада на
самостоятелен обект с идентификатор 67338.528.11.1.4, разположен в поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор 67338.528.11 по кадастралната карта и кадастралния
регистър /КККР/ на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес: гр. С.,
ул. „К.“ № 1-А.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
противоречи на материалния закон. Излага съображения, че: не е извършил никакви
строителни дейности по затваряне на врата, каквито са описани в заповедта;
невярно е посоченото от проверяващите, че строежът е извършен през 2019 г.;
самостоятелният обект в сградата е придобил с постановление за възлагане на ЧСИ,
издадено на 14.08.2018 г., и към тази дата обектът, заемащ партерния етаж, е
бил напълно завършен; нито в строителните книжа, нито в кадастралната схема,
нито на място върху южната фасада на обекта е бил отразен описаният в заповедта
вход. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представил, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Кмета на Община Сливен,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да
бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед.
Заинтересованото лице Д.И.Д., редовно призован, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище
счита жалбата за неоснователна.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият А.М.Я. е собственик на ½ идеална
част от ПИ с идентификатор 67338.528.11 по КККР на гр. Сливен, с адрес: гр. С.,
ул. „К.“ № 1-А, ведно с находящия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.528.11.1.4 по КККР на гр. Сливен, изграден в сграда № 1, етаж 0, заедно с
идеални части от общите части на сградата /видно от Постановление за възлагане
на недвижим имот от 14.08.2018 г. по изпълнително дело № 2009 837 04 00648 по
описа на ЧСИ П. Г.№ *** в КЧСИ/, а заинтересованото лице Д.И.Д. е собственик
на: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67338.528.11.1.2 по КККР на гр. Сливен, попадащ
в сграда № 1, етаж 2, ведно с идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.528.11.1.3 по КККР на гр. Сливен, попадащ в сграда № 1, етаж 3, ведно с
идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж; и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67338.528.11.1.5 по КККР на гр. Сливен, попадащ
в сграда № 1, етаж -1, ведно с идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж /видно от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 23 том III рег. № 3746 дело № 321
/ 2011 г. по описа на нотариус с Рег. № *** на Нотариалната камара/.
На 17.08.2020 г. е извършена проверка от служители на
Община Сливен на строеж „Преградна стена на входна врата с размери 1,35м /
2,00м“, находящ се на южната фасада на самостоятелен обект с идентификатор
67338.528.11.1.4, разположен в ПИ с идентификатор 67338.528.11 по КККР на гр.
Сливен, община Сливен, с административен адрес: гр. С., ул. „К.“ № 1-А. За
извършената проверка е съставен Констативен акт № 9 от 17.08.2020 г. В акта са направени
следните констатации: при изпълнение на строежа е премахната входна врата с
размери 1,35м / 2,00м, находяща се на южната фасада на самостоятелен обект с
идентификатор 67338.528.11.1.4, която е обща част, а на мястото на вратата е
изградена тухлена стена с размери 1,35м / 2,00м, която е строеж; строежът е
изпълнен през 2019 г. В акта е прието, че строежът е пета категория и че е
извършен без необходимите строителни книжа, без издадено разрешение за строеж и
без решение на общото събрание на собствениците. Посочено е, че са нарушени чл.
137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Въз основа на съставения
акт, е образувано административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 във
връзка с 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
строежа.
За съставения акт е изготвено и изпратено по пощата
писмено съобщение до оспорващия А.М.Я., върнато като непотърсено, видно от
приложеното към преписката известие за доставяне. На 28.09.2020 г. е изготвен
Констативен протокол № 1 от длъжностно лице – служител на Община Сливен, в
който е удостоверено, че Я. не е бил открит на адреса си, във връзка с връчване
на констативния акт. Протоколът е подписан от още едно лице– свидетел. До Я. е изготвено Съобщение № 1 от
13.10.2020 г., съдържащо уведомление за съставения на 17.08.2020 г. констативен
акт и за срока за подаване на възражения срещу акта. Съобщението е залепено на
13.10.2020 г. на входната врата на самостоятелен обект с идентификатор
67338.528.11.1.4 и на таблото в ЦИАОГ при Община Сливен, видно от съдържащите
се в преписката констативен протокол от 13.10.2020 г. и служебна бележка от
13.10.2020 г., изготвени от служители на Община Сливен.
В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от оспорващия Я. не
е подадено възражение против констативния акт.
Въз основа на горепосочения констативен акт, на 30.10.2020
г. от Кмета на Община Сливен е издадена процесната Заповед № РД 15-3068 от
30.10.2020 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено А.М.Я., като
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 67338.528.11.1.4, да премахне
незаконен строеж: „Преградна стена на входна врата с размери 1,35м/ 2,00м“,
находящ се на южната фасада на самостоятелен обект с идентификатор
67338.528.11.1.4, разположен в ПИ с идентификатор 67338.528.11 по КККР на гр.
Сливен, община Сливен, с административен адрес: гр. С., ул. „К.“ № 1-А. В
мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите от акта; прието е, че строежът
е изпълнен през 2019 г. и е извършен без необходимите строителни книжа, без
издадено разрешение за строеж и без решение на общото събрание на
собствениците, и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия Я. на
17.11.2020 г. Жалбата против заповедта е входирана в деловодството на
административния орган на 18.11.2020 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетелите: П. И. Г. – ч. с. и., изготвил процесното Постановление за възлагане на недвижим имот, и Ж.
К. Т.– живееща в близост до процесния имот.
Свидетелят Г. дава показания, че: е извършвал оглед и
опис на имота, предмет на постановлението за възлагане, на 08.09.2009 г. и на 13.09.2016 г., при които
огледи, на южната страна не е имало врата, а зазидан отвор; не е забелязал
промяна в имота за периода от 2009 г. до 2016 г.; след продажбата на имота през
2018 г. е отишъл на място в имота и е видял, че няма промяна спрямо огледа през
2009 г. – зазиданият отвор е бил без промяна.
Свидетелят Т. дава показания, че: от построяването на сградата–
след 1989 г., не е забелязала да са извършвани промени по южната стена на
сградата.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. със специалност – с. и а., чието заключение
съдът възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с
останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице дава заключение, че:
обектът, предмет на оспорената заповед, представлява преградна стена с размери
по действителни мерки от място 2,10 м/2,00 м., с която е затворен главният вход
за жилищната сграда с идентификатор № 67338.528.11.1, който съгласно „новия
архитектурен план за строеж“, утвърден от Главния архитект на Община Сливен на
10.06.1995 г., е със „зидарски“ размери 135/210 на южната фасада на сградата на
ниво партер; изградената преградна стена е с площ от 4,20 кв.м, изпълнена от
зидария с тухлени блокове „четворки“, измазана с гладка вароциментова
мазилка, напълно завършена; изградената преградна стена не съответства на
одобрения архитектурен план; несъответствието се изразява в промяна на
архитектурното разпределение на сградата на ниво партер; процесният обект
представлява преустройство и е „строеж“ по смисъла на ЗУТ, пета категория; за
процесния обект не е одобряван инвестиционен проект и не е издавано разрешение
за строеж; вероятно преустройството е извършено след 26.07.1995 г.; сграда с
идентификатор № 67338.528.11.1 се състои от четири етажа - един подземен и три
надземни, и обитаемо подпокривно пространство -
тавански етаж; всеки от етажите на сградата е обособен като самостоятелен
обект; главният вход за жилищната сграда чрез врата с размери 135/210 на южната
фасада на сградата на ниво партер не съществува, отворът е зазидан; зазидана е
вратата между предверието и стълбищната
клетка на ниво партер; за достъп до стълбищната
клетка на сградата и съответно до първи, втори и тавански етаж, е изпълнена
врата с размери 70/200 на западна фасада от северна страна на сградата; главният
вход за достъп до самостоятелен обект с идентификатор № 67338.528.11.1.4 –
партер, е чрез изградена врата на западната фасада на жилищната сграда; за
обекта има и още един допълнителен вход на южната фасада на сградата; към
застроената площ и обем на самостоятелен обект с идентификатор № 67338.528.11.1.4
са присъединени входното предверие на сградата и част
от площта на стълбищната клетка на ниво партер /площта
конкретно пред вратата на обекта по проект/; процесният обект представлява
преустройство, с което се променя архитектурното разпределение на партерния
етаж от сградата, като помещение, което е обща част, става част от жилищен обект;
за извършеното преустройство не са налични никакви строителни книжа и
документи.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
заповед на Кмета на Община Сливен за премахване на строеж, квалифициран като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съобразно
характеристиките на строежа, от административния орган правилно е прието, че
строежът е пета категория, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г”
от ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на вещото лице И.. От изложеното следва
извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служители за контрол по строителството в общинската администрация.
В разглеждания случай по делото е установено, че заповедта на Кмета на Община
Сливен е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Съставен е констативен акт от служители на общинската администрация, с който е
установено извършване на незаконно строителство в поземления имот.
Констативният акт е връчен на оспорващия по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. От
оспорващия не са подадени възражения по акта в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена след изтичане на срока за възражения.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Изводът на административния орган, че процесният
строеж представлява незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато се
извършва без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. От
доказателствата по делото е установено, че процесният обект– „Преградна стена
на входна врата с размери 1,35м/ 2,00м“, представлява преустройство и е строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с което преустройство е променено
архитектурното разпределение на партерния етаж от жилищна сграда с идентификатор №
67338.528.11.1 – затворен е главният вход за сградата. Установено е, че жилищната
сграда се състои от четири етажа, като всеки от етажите е обособен като
самостоятелен обект, принадлежащ на различен собственик, което я определя като
сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1
от Закона за собствеността. С оглед извършването на процесния строеж, достъпът до
стълбищната клетка на сградата и съответно до първи,
втори и тавански етаж се осъществява през врата с размери 70/200 на западната
фасада на сградата. В процеса на съдебното дирене е установено, че изградената
преградна стена не съответства на одобрения архитектурен план, като
несъответствието се изразява в промяна на архитектурното разпределение на
сградата на ниво партер, както и че процесният строеж е изграден без
необходимите строителни книжа – без изготвен и одобрен инвестиционен проект и
без издадено разрешение за строеж. Този извод на съда е основан и на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което за процесния
строеж не са налични никакви строителни книжа и документи. От изложеното
следва, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което изводът на административния орган, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен и
съобразен с материалния закон.
Обстоятелствата, свързани с периода на извършване на
строежа, не водят до промяна на извода за законосъобразност на оспорената
заповед. По делото е установено, че към датата на закупуване от оспорващия Я.
на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда /въз основа на постановление
за възлагане от 14.08.2018 г./ процесният незаконен строеж е бил извършен. В този
смисъл са свидетелските показания на ч. с. и., извършил огледи и описи на
сградата преди продажбата на самостоятелния обект. При съобразяване с този
факт, както и с датата, на която ч. с. и. е извършил първия оглед и опис на
имота – 08.09.2009 г., и датата на Акта за узаконяване– 26.07.1995 г., издаден
въз основа на проект за узаконяване на процесната жилищна сграда, в който
проект, според заключението на вещото лице, не е отразена процесната промяна в
архитектурното разпределение на партерния етаж от жилищна сграда, следва да се
направи извод, че процесният строеж е извършен в периода от 26.07.1995 г. до 08.09.2009
г. Независимо, че процесният строеж е бил извършен към датата, на която
оспорващият е придобил имота, същият законосъобразно
е посочен като адресат на заповедта. Като адресати на заповедта могат да бъдат
посочени: собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят
на незаконния строеж. По делото е установено, че оспорващият е собственик на
½ идеална част от поземления имот, върху който е изградена процесната
жилищна сграда, чийто главен вход е затворен чрез незаконния строеж. Това право
на собственост придава на оспорващия и качеството на възложител по смисъла на
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, съответно на лице, за чиято сметка следва да се извърши
принудителното премахване на незаконния строеж, съобразно правилото на чл.
225а, ал. 5, т. 5 от ЗУТ. Оспорващият е собственик и на самостоятелен обект в
жилищната сграда– обект с идентификатор № 67338.528.11.1.4 – партер, като е
установено, че към застроената площ и обем на този самостоятелен обект са
присъединени входното предверие на сградата и част от
площта на стълбищната клетка на ниво партер /площта
конкретно пред зазидания главен вход на сградата/, в резултат на което общи
части на жилищната сграда са присъединени фактически към самостоятелния обект,
собственост на оспорващия. При тези установявания, компетентният
административен орган законосъобразно е възложил на оспорващия Я. задължението
по премахване на констатирания незаконен строеж. Оспорващият Я. правилно е
посочен като адресат на оспорената заповед, както в качеството му на собственик
на идеална част от терена, в който се намира разпореденият
за премахване строеж, така и в качеството му на собственик на самостоятелния обект,
към чиято площ са приобщени общи части, представляващи площта пред зазидания
главен вход на сградата.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 13223 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 13466/2019 г., II о.; Решение № 7266 от
15.05.2019 г. по адм. дело № 396/2019 г., II о.
Предвид установения по делото период на изграждане на
строежа, и липсата на данни за допустимост на строежа по разпоредбите, които са действали по
времето, когато е бил извършен, за строежа са неприложими разпоредбите за
търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82 от 2012
г./.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане
на направените по делото разноски, е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
разноски по делото в размер на 250 лева, от които: 150 лева - внесен депозит за
вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.Я. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-3068 от 30.10.2020 г., издадена
от Кмета на Община Сливен, с която е наредено А.М.Я. – ЕГН
**********, да премахне незаконен
строеж: „Преградна стена на входна врата с размери 1,35м/2,00м“, находящ се на
южната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 67338.528.11.1.4,
разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.528.11 по кадастралната карта
и кадастралния регистър на гр. Сливен, община Сливен, с административен адрес:
гр. С., ул. „К.“ № 1-А.
ОСЪЖДА А.М.Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Сливен сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: