Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.11.2020
г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева
при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 1000 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Предявен
иск с правно основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „Аниди“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Габрово, ул. „Е.Д.“ № 8, представлявано от Й.Б., моли да се
постанови решение, с което да бъде осъден ответника „Дерибеев“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „В.“ № 12 А, ет.1, ап.2 ,
представлявано от Б.Д., да им заплати сумата от 20 846.93 лв. с ДДС,
дължима като платена без правно основание, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че
ищцовото дружество е възложилото на ответното дейност по изпълнение на проекти
на част „Конструктивна“ за обект в град София. Ответника е издал фактура №
152/08.01.2016 г. на стойност 2 553.07 лв. с ДДС, връчена на ищеца – които
му е привел сума по посочената фактура в размер на 23 400 лева. По този начин
ответника се е обогатил неоснователно за разликата м/у дължимата сума и реално
извършения превод, като получената сума без правно основание възлиза на
20 846.93 лв. Ответникът не е възстановил на ищеца недължимата приведена
сума, въпреки проведени многобройни разговори. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството и разноски в обезпечителното
производство по гр.дело № 2510/2019 г. по описа на РС Габрово в размер на 545
лева.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че сумата от 23 400 лв. не е заплатена по ф-ра № 152/21.01.2016 г., а по
фактура № 153/23.01.2016 г., като в платежното погрешка е посочен друг номер на
фактура и представя доказателства за това плащане. В случай, че ищеца е
заплатил по ф-ра № 152, а не по ф-ра № 153 ще е налице плащане от първата посочена
фактура и ще бъде извършено прихваща. Прави възражение за прихващане със сумата
от 2000 лв., заплатена на 14.03.2014 г., заплатена като дължима без правно
основание; сумата в размер на 52 000 лв., заплатена на 18.03.2014 г,
дължима като платена без правно основание или при неосъществено основание;
както и за сумата в размер на 6 381.89 лв., заплатена на 21.03.2014 г.
дължима като платена без правно основание, или евентуално дължима като платена
при неосъществена основание. Подробно посочва и обстоятелства, въз основа на
които са възникнали посочените вземания в полза на ответника. При условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане на ищцовата претенция с вземания
на ответника към него в размер на 20 752.06 лв., дължими от „Аниди“ ЕООД по
изп.дело № 77/2019 г. по описа на ЧСИ Ангелаков. Ангажира писмени
доказателства, претендира за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От ищеца „Аниди“ ЕООД е представена фактура №
152/08.01.2016 г., издадена за плащане по договор за изработка на проект на
част „конструктивна“ за обект в град София, за сумата 2 553.07 лв. с ДДС на
„Дерибеев“ ЕООД. Представено е и преводно нареждане от 22.01.2016 г., от което
е видно, че от ответника „Дерибеев“ ЕООД е заплатена по банков път сумата 23
4000 лв. по сметка на „Аниди“ ЕООД по фактура № 152/21.01.2016 г.
От
ответника „Дерибеев“ ЕООД е представена
фактура № 153/23.01.2016 г., издадена за плащане по изработване на
инвестиционни проекти по част „конструктивна“
на 46 обекта на проект „За обновяване на многофамилни жилищни сгради“ в
град София, за сумата 23 4000 лв. с ДДС на
„Дерибеев“ ЕООД; Отговор на „Аниди“ ЕООД по гр.дело № 2499/2017 г. по
описа на РС Пловдив; въззивна жалба до ОС Стара Загора, чрез РС Чирпан от
„Аниди“ ЕООД против решение № 26/08.06.2018 г. по гр.дело № 338/2017 г. по
описа на РС Чирпан; Удостоверение от ЧСИ Ангел Ангелаков по изп.дело №
20198260400077 и Фактура №
564/18.03.2014 г., издадена от „Аниди“ ЕООД
на „Дерибеев“ ЕООД за проектанска
услуга за обект: „КЦМ“ Пловдив за сумата 60 381.89 лв. с ДДС.
От
приетата по делото ССчЕ на вещото лице М.А., компетентно изготвена и неоспорена
от страните се установява, че ДФ № **********/08.01.2016 г. на стойност
2 553.07 лв., издадена от „Дерибеев“ ЕООД на „Аниди“ ЕООД е осчетоводена в
счетоводството на „Дерибеев“ ЕООД, като вземане от „Аниди“ ЕООД и в
счетоводството на „Аниди“ ЕООД като задължение към „Дерибеев“ ЕООД в размер,
посочен във фактурата. На дата 22.01.2016 г. е платена сума от 23 4000 лв. от
„Аниди“ ЕООД по банков път, по разплащателна сметка № 79241071092301 в „Юробанк
България“ ЕООД клон Пловдив на „Дерибеев“ ЕООД, с основание посочено в
платежния документ: по фактура № 152/21.01.2016 г. ДФ № **********/08.01.2016 г. на стойност
2 553.07 лв. е включена в Дневник за продажби на „Дерибеев“ ЕООД
гр.Асеновград и в дневник покупки на „Аниди“ ЕООД през м.януари 2016 г., в
месечна справка-декларация по ДДС и отрезана в резултата за данъчния период,
подробно описано в раздел трети на експертизата. Ищецът е ползвал данъчен
кредит по фактурата, съгласно ЗДДС. От представените от ищеца счетоводни данни
не можа да се установи с платената сума от 23 400 лв. от „Аниди“ ЕООД към
„Дерибеев“ ЕООД точно коя ДФ, издадена от ответника на ищеца е платена. От
ищеца не са представени счетоводни данни за извършени плащания по фактурата,
както и други платежни документи. В оборотна ведомост на „Аниди“ ЕООД към
31.12.2018 г. на позиция 318 от нея по счетоводна справка 401-Доставчици,
аналитична партида 82 „Дерибеев“ ЕООД е показана крайно кредитно салдо
/задължение/ от 89.07 лв. към „Дерибеев“ ЕООД, но не е уточнено по коя фактура
и от коя дата. От справка за задълженията към доставчици към 31.12.2018 г. на
ред 75 е показано задължение по сметка 401-82 доставчици към „Дерибеев“ ЕООД от
89.07 лв. Не е посочено това задължение по коя фактура е и от коя дата.
Вземането на „Аниди“ ЕООД от „Дерибеев“ ЕООД по сметка 411 Клиенти, аналитична
партида 44 „Дерибеев“ е 0.00 лева. От счетоводните данни на „Аниди“ ЕООД е
видно, че няма осчетоводена надплатена сума по фактури към „Дерибеев“ ЕООД. ДФ
№ **********/23.01.2016 г. на стойност 22 4000 лв. с ДДС, издадена от
„Дерибеев“ ЕООД на „Аниди“ ЕООД е
осчетоводена в счетоводството на „Дерибеев“ ЕООД като вземане от „Аниди“ ЕООД и
в счетоводството на „Аниди“ ЕООД като задължение към „Дерибеев“ ЕООД в размер,
посочен във фактурата. В счетоводството на „Дерибеев“ ЕООД с извършеното
плащане на 22.01.2016 г. от 23 4000 лв. вземането по ДФ № **********/23.01.2016
г. от „Аниди“ ЕООД е закрито по фактурата. Няма вземане по фактурата от
ответника, осчетоводена е платена фактура. ДФ № **********/23.01.2016 г. на
стойност 23 4000 лв. е включена в Дневник за продажби на „Дерибеев“ ЕООД
Асеновград и в Дневник за покупки на „Аниди“ ЕООД през м.януари 2016 г., в
месечната справка-декларация по ДДС и отразена в резултата за данъчния период,
подробно описано в раздел ІІІ на експертизата. Ищецът е ползвал данъчен кредит
по фактурата, съгласно ЗДДС. По ДФ №
**********/08.01.2016 г. ответникът е закрил вземането от 2 553.07 лв. от
ищеца, като платено с надплатената сума от „Аниди“ ЕООД към „Дерибеев“ ЕООД в
размер на 2 464 лв. по издадената ДФ от ответника към ищеца - към
31.12.2015 г., подробно обяснено в раздел ІІІ, ДФ е осчетоводена като платена
на ответника от ищеца. Към 31.12.2016 г. по счетоводна сметка 411 – Клиенти,
аналитична партида „Аниди“ ЕООД е осчетоводено вземане на ответника от ищеца от
89.07 лв. по фактури. Т.е. неплатена сума по фактури от „Аниди“ ЕООД към
„Дерибеев“ ЕООД. Към 31.12.2019 г. вземането от 89.07 лв. по фактури е отписано
като разход и не се води като задължение на „Аниди“ ЕООД към „Дерибеев“ ЕООД.
От страна на „Дерибеев“ ЕООД са извършени плащания към „Аниди“ ЕООД с основание
в платежния документ, както следва: на 14.03.2014 г. на сумата от 20000 лв. –
плащане по фактура /авансово/, на 18.03.2014 г. на сумата 52 000 лв.
плащане по фактура № 564/18.03.2014 г. проектанска услуга по договор, на
21.03.2014 г. на сумата от 6 381.89 лв. – плащане по фактура №
564/18.03.2014 г. проектанска услуга по договор. ДФ № 564/18.03.2014 г. на
стойност от 60 381.89 лв. е издадена от „Аниди“ на „Дерибеев“ ООД за
извършена проектанска услуга обект „КЦМ“ Пловдив.
ДФ № 564/18.03.2014 г. е включена в Дневник за покупки, в
СДДС на ответника и отрезана в резултата за данъчния период през м.март 2014 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от
ЗЗД - за заплащане на исковата сума, като платена без
основание.
Предявеният
иск е допустим при наличие на правен интерес.
За
успешното доказване на иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1,
респективно – чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да установи разместването на
имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в резултат на същото
ответната страна се е обогатила с претендираната сума, а в същия размер е налице обедняване в
имуществената сфера на ищеца, като при установяване на горните факти,
обогатилата се страна следва да установи наличието на основание за разместването
на имуществените блага, при отрицателни твърдения, въведени от ищеца. Отделно
от това за осъществяване фактическия състав на хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, която ищецът твърди да е налице следва да се установи
предаване, респективно получаване на сумата без основание, за да възникне
задължение за нейното връщане. В случая ищецът твърди, че е предоставил тази
сума на ответната страна /чрез превод по банков път/ - за което е ангажирал и
доказателства, поради което следва да се пристъпи към изследване на следващия
елемент – липсата на основание за получаването й.
Няма спор, че между страните са съществували
търговски отношения, както че са били издадени от „Аниди“ ЕООД посочените ДФ №
**********/08.01.2016 г. на стойност 2 553.07 лв. и ДФ №
**********/23.01.2016 г. на стойност 23 4000 лв. – за задъжения на „Дерибеев“
ЕООД. Няма спор, че на 22.01.2016 г. ищецът „Аниди“ ЕООД е заплатил по банков
път на ответника „Дерибеев“ ЕООД сумата 23 4000 лв., като в преводното
нареждане като основание е посочено Ф.152/21.01.2016 г. От приетата и
неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че претендирата
от ищеца сума и в двете счетоводства /на ищеца и на ответника/ е осчетоводена
като заплатена по фактура № 153/23.01.2016 год. Вземането на „Аниди“ ЕООД от
„Дерибеев“ ЕООД по сметка 411 Клиенти, аналитична партида 44 „Дерибеев“ е 0.00
лева, а от счетоводните данни на „Аниди“ ЕООД е видно, че няма осчетоводена
надплатена сума по фактури към „Дерибеев“ ЕООД. Исковата фактура № 152/08.01.2016
г. е осчетоводена и платена при ищеца със сумата 2 464 лв., която
представлява наплащане от „Аниди“ ЕООД към „Дерибеев“ ЕООД по фактури от 2015
г. Фактура № 153/23.01.2016 г. е осчетоводена като платена със сумата от 23 400
лв., заплатена от „Аниди“ ЕООД на „Дерибеев“ ЕООД по банков път, с платежно
нареждане от 22.01.2016 г. Към 2018 г. и датата напроверката от вещото лице,
задължението на „Аниди“ ЕООД към „Дерибеев“ ЕООД е в размер на 89.07 лв. – или
двете фактури са закрити като платени и при двете страни, по един и същи начин,
за едни и същи суми. Още от подадения отговор на ищеца по гр.дело № 2499/2017
г. по описа на РС Пловдив е видно, че същия изрично е посичил, че с процесното
плащане са погасени вземания на „Дерибеев“ ЕООД по посочените фактури, като
същото изявление е направено от ищеца в подадена въззивна жалба срещу решение,
постановено по гр.дело № 338/2017 г. по описа на РС Чирпан, че с плащането –
предмет на настоящата ИМ се покриват задълженията на „Аниди“ ЕООД по фактура №
153/23.01.2016 г. В процесния казус ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия
състав на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД /че ответникът е получил претендираната
сума без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание/. Ето
защо съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв ще
се отхвърли.
При
този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще
следва да се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 1590 лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице. Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Габрово, ул.“Е.Д.“ № 8, представлявано от Й.Б., против „Дерибеев“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Асеновград, ул. „В.“ № 12 А, ет.1, ап.2,
представлявано от Б.Д., за осъждана на „Дерибеев“ ЕООД да заплати на „Аниди“
ЕООД, сумата 20 846.93 лева (двадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева и деветдесет и три стотинки) с ДДС, дължима като платена без правно
основание, ведно със законната лихва в/у главницата от завеждане на ИМ в съда 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Габрово, ул.“Е.Д.“ № 8, представлявано от Й.Б.,
да заплати на „Дерибеев“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Асеновград, ул. „В.“ № 12 А, ет.1, ап.2, разноски
по производството в размер на 1590 лева
(хиляда петстотин и деветдесет).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: