Решение по дело №5091/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260090
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202120205091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260090

 

гр.Бургас, 05.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                              

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

 при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 5091 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба подадена от „АЛБАТРОС 09“ ООД ЕИК ********* против Наказателно постановление № 02-0003062/15.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 КТ вр. чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр. 102/2009г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С жалбата се оспорва НП и моли да се отмени. Оспорва се фактическата обстановка. Лицето В.Р.към момента на извършване на проверката не полагало труд като работник, а към тази дата била допусната от представители на дружеството, за да се запознае с начина на работа в заведението за хранене с цел бъдещото й назначаване като негов работник.  Като единствените действия на Р. били помощ на персонала по хигиенизиране и почистване на местата за хранене и това не би могло да се приеме като полагане на труд от нейна страна в качеството й на сервитьор. Всеки сервитьор разполагал с код за работа с касов апарат, а Р. нямала такива правомощия. Отделно намира, че не са преценени смекчаващи обстоятелства и е следвало да се измени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не е открит на посочения от него адрес, извършена е справка в Търговския регистър за установяване на седалище и адрес на управление като не са установени различни от посочените в жалбата, поради което съдът на основание чл. 61 ЗАНН даде ход на делото.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено съгласно разписка на адреса на управление на дружеството на 12.11.2020г. като жалбата е подадена с п.к. от 18.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:

На 27.06.2020г. свидетелката А.Г. заедно със свои колеги извършвали проверки във връзка с полагане на труд през летния сезон на непълнолетни лица. Проверки се извършвали предимно през вечерните часове, както и в почивните дни.  На 27.06.2020 г. около 20:00 часа такава проверка била извършена в гр. С. в бистро „М.“. Седнали като клиенти на заведението и направили поръчка като били обслужени от Ванеса Стефанова Р., която взела поръчката, доставила я, включително получила и паричната сума и предоставила касов бон, след което проверяващите се легитимирали. Установило се, че дружеството стопанисващо обекта е „АЛБАТРОС 09“ ООД като в последствие се явил управителят на дружеството, на който на 27.06.2020г. била връчена призовка, за да представи документи, включително и по отношение на В.С.Р. в Инспекция по труда като е определена дата за явяване 02.07.2020г. в 12,00 часа. При извършената впоследствие справка се установило, че Р. е непълнолетна и няма издадено разрешение за работа, а при представените в Инспекция по труда документи на 02.07.2020 г. се установило, че на лицето не е направен начален инструктаж за безопасност на работното място.

В Инспекция по труда били представени граждански договор между В.Р.и „Албатрос 09“ ООД сключен на 27.09.2020г., съгласно който Албатрос 09 ООД възложило на Р. да извършва дезинфекция и почистване на маси и столове преди и след клиентите като работата се извършва за един ден, за да може да се прецени дали изпълнителят ще се справи с извънредната ситуация коронавирус. Била представена и книга  за инструктаж за безопасност и здраве при работа като инструктаж бил проведен на две лица, сред които не е Р.. В последствие за непълнолетното лице е поискано разрешение за сключване на трудов договор като такова е дадено от Инспекция по труда на 29.06.2020г., след извършената проверка. На 03.07.2020 г. е сключен трудов договор с непълнолетното лице.

На 19.08.2020г. на дружеството АЛБАТРОС 09 ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 281, ал. 1, ал. 4 от КТ и чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

АУАН е връчен на упълномощено лице на 19.08.2020 г.

На 15.10.2020г. АНО е възприел фактите, описани в АУАН и е издал обжалваното наказателно постановление като за нарушение на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 КТ вр. чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр. 102/2009г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „Албатрос 09“ ООД като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Г. като последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Съдебният състав намира, че отношенията по предоставяне на работната сила на лицето Р. са трудови и не се касае за гражданско правоотношение между страните. Представеният граждански договор няма достоверна дата като в него липсва уговорен конкретен резултат, както и възнаграждение за този резултат. Съображенията на жалбоподателя, че се касаело за един ден, в който да се провери дали лицето ще може да се справи с работата има характера на трудов договор, в който е предвидена възможност за изпитване в полза на работодателя.

Съдът намира, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ, който предвижда, че „работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството – жалбоподател.

Съгласно чл. 281, ал. 4 КТ не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието като ал. 1 определя, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 11, ал. 1 предвижда, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост; 2. командировани работници и служители; 3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда производствена практика; 6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5.

Съдът намира, че липсват формални основания за отмяна на наказателното постановление. Действително в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 281, ал. 1, ал. 4 от КТ и чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а в наказателното постановление е посочено, че се касае за нарушение на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 КТ вр. чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което обаче не се касае за друга, различна правна квалификация, а за конкретизиране на нарушението и нарушените разпоредби, с което не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. В случая е налице идентичност между словесното описание на установеното нарушение в обстоятелствената част на акта и словесното му описание в обстоятелствената част на наказателното постановление. Чрез недвусмисленото описание на белезите, индивидуализиращи конкретното административно нарушение, на Албатрос 09 ООД е предоставена възможност да разбере за какво се обвинява, както и да организира адекватно защитата си срещу констатациите в АУАН и в наказателното постановление. Самият жалбоподател не оспорва да е нарушено правото му на защита и да не е разбрал в какво се обвинява.

В случая се установи, че лицето Р. не е вписана в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Въпреки това на датата на проверката е извършвала трудова дейност, поради което следва да се приеме, че е допусната до работа без да й е проведен инструктаж за безопасност при работа.

Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Неправилно жалбоподателят сочи, че е определено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. Санкцията, която е наложена е в размер на 1500 лева, което е предвидения от закона минимум. Следва да се оцени, че в случая се касае за по-висока степен на обществена опасност на деянието, касае се за полагане на труд от непълнолетно лице. Непълнолетните винаги са поставяни под по-висока степен на закрила, тъй като се предполага, че не са достигнали необходимата степен на зрялост, поради което и при полагане на труд от тях трябва да се подхожда с особено внимание с цел опазване на живота и здравето им като предварително им се разяснят правилата за безопасно и здравословно полагане на труд. Не без значение е и обстоятелството, че се касае за наличието на епидемична обстановка на територията на страната във връзка с разпространението на заразата от Ковид 19 като сочената от жалбоподателя дейност по хигиенизиране и почистване на местата за хранене поставя във висока степен на риск здравето на лицето, поради което и предварителния инструктаж за безопасна и здравословна работа е задължителен.

Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид, а напротив характеризира се с по-висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за лице, което не е навършило пълнолетие, касае за епидемична обстановка на територията на страната като многократно е изтъквано от здравните органи, че отрасълът, в който се полага труд в случая е рисков.

По тези съображения НП следва да се потвърди.

Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се потвърждава, поради което право на разноски има администратвнонаказващия орган, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003062/15.10.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 КТ вр. чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ, бр. 102/2009г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на „АЛБАТРОС 09“ ООД ЕИК ********* като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „АЛБАТРОС 09“ ООД ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

КС