Решение по дело №181/2021 на Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИ-99

 

гр. В., 19.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В., гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.

                                                     ЧЛЕНОВЕ: В. С.

                                                                        В. М.

 

след като изслуша докладваното от съдия Л. Л. въззивно частно гражданско дело № 181 по описа за 2021 на Окръжен съд – В., и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

С постановление №2948/11.03.2021г. ЧСИ В. Т. рег. № 124, с район на действие ОС В. е прекратил изпълнителното производство по дело № 20167240400050, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на длъжника В. АД с ЕИК.

От „Г. И.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя М. С. С., е подадена жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство с изх. № 2948/ 11.03.2021г. на ЧСИ В. Т.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на действията по прекратяване на производството на ЧСИ В. Т. С оглед на оплакванията са визирани съображения, че: в конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т.8, пр.1 от ГПК, посочен като основание за прекратяване, тъй като не са налице предпоставките, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено; в постановения акт на съдебния изпълнител не са посочени никакви мотиви, въз основа, на които да се направи категоричен извод за необходимостта от прекратяване на производството; според чл. 433, ал. 1, т.8, пр. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години., като правната норма е насочена по-скоро за стимулиране на взискателите и не би следвало да се разбира като санкция спрямо тях. Жалбоподателят е посочил, че според Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по ТД № 2/13г., прекратяването на изпълнителното производство, в следствие на така наречената перемпция настъпва по силата на закона, докато съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато обаче установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, каквито в случая не са установени от съдебния изпълнител, като не са посочени никакви обстоятелства, от които да се заключи, че изпълнителни действия не са инициирани от взискателя в законоустановения давностей срок. Твърди се, че взискателят многократно е отправял искания, в посочения двугодишен срок, към съдебния изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника, за извършване на справки, както и за набавяне на преписи от документи, с оглед предприемането на последващи действия по принудително изпълнение. Сочи се, че срокът не следва да се счита за изтекъл, като се вземе предвид това, че е започнало едно действие, което все още не е завършено.

 Иска се бъде отменено постановлението за прекратяване на производството и изпълнителното дело да бъде върнато на съдебния изпълнител, и на основание чл.78 от ГПК, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.

Длъжникът В. АД, редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 3 от ГПК, не е подал писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК и не е взел становище по жалбата.

ЧСИ В. Т., рег. № 124 е представила мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3, изречение второ от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. В мотивите е визирано следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Д. Т. А. на 15.10.2015г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2015 г. от РАЙОНЕН СЪД В. на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по гр. д № 1032 от 2015 г. на РАЙОНЕН СЪД В. в полза на Г. П. Х., който й е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист срещу В. АД Главници и лихви към главници: главница в размер на 588 000,00 лв. със законна лихва в размер на 353 551,16 лв., за периода 13.05.2015г. - 15.04.2021г.; разноски 11 760,00лв по гр. дело; разноски 19 177,00 лв. по изп. дело; такси 28 455,27лв. по Тарифата към ЗЧСИ, ОБЩО НЕПЛАТЕНИ: 1 000 943,43лв. в кантората на ЧСИ Г. И. , peг. № 765 район на действие ОС С. З..

С молбата за образуване е поискано присъединяване на изпълнителното дело към друго изпълнително дело 1389/2015 на ЧСИ Г. И. с peг. № 765. Изпълнителното дело на основание чл. 427 от ГПК е прехвърлено при ЧСИ Т. за продължаване на изпълнението и с молба от 27.01.2016г. взискателя Д. Т. А. е поискала чрез адвокат Х. М. насрочване на опис на машини и съоръжения собственост на длъжника , представляващи - турбогенератор за производство на електрическа енергия. Описът е насрочен за 25.02.2016 г - отложен по молба на взискателя от 10.03.2016 г

С молба от 08.02.2016г. взискателят е поискал налагане на запор по партидата и сметката на длъжника в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Запорът е наложен и вписан в ЦРОЗ - 12.02.2016г.

С молба от 16.02.2016г. взискателят е поискал запор върху вземанията на длъжника от Н. АД до размера на вземанията по делото. Запорът е наложен на 24.02.2016г.

С молба от 15.04.2016 г взискателят е поискал спиране на изпълнителните действия по делото до нова изрична молба, поискано и освобождаване на запорите върху квоти за емисии на парникови газове.

С молба от 09.05.2016 г взискателката Д. Т. А. е уведомила ЧСИ, че е налице прехвърляне на вземането й на Г. И. ЕООД и е поискала допускане встъпването на новия взискател в изпълнителното производство. Молбата за встъпването е оставена без движение, като са дадени указания, че такава молба следва да бъде подадена от Г. И. ЕООД.

С молба от 18.05.2016г. Г. И. ЕООД е поискало конституиране като взискател на основание договор за цесия и с Постановление от 09.06.2016г. такова конституиране е допуснато.

Новоконституираният взискател с молба вх. № 2067/28.02.2017г. е поискал налагане на запор по партидата на длъжника в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Запорът е наложен на 10.03.2017г. Това е последното поискано изпълнително действие от взискателя. Видно от движението и книжата по делото от последната молба до Постановлението за прекратяване са минали повече от две години без взискателят да е поискал изпълнителни действия по делото.

 Предвид горното се сочи, че са изпълнени са всички условия за прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при което положение постановлението за прекратяване следва да бъде оставено в сила.

 Окръжният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20167240400050 ЧСИ В. Т., рег. № 124, с район на действие ОС В., е било образувано по молба на Д. Т. А. на 15.10.2015г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2015г. от Районен Съд-В., на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по гр. д № 1032 от 2015г. на Районен Съд-В. в полза на Г. П. Х. който й е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист срещу В. АД Главници и лихви към главници, както следва: главница в размер на 588 000,00 лв. със законна лихва в размер на 353 551,16 лв., за периода 13.05.2015г. - 15.04.2021г.; разноски 11 760,00лв по гр. дело; разноски 19 177,00 лв. по изп. дело; такси 28 455,27лв. по Тарифата към ЗЧСИ, ОБЩО НЕПЛАТЕНИ: 1 000 943,43лв. в кантората на ЧСИ Г. И. , peг. № 765 район на действие ОС С. З..

С молбата за образуване е поискано присъединяване на изпълнителното дело към друго изпълнително дело 1389/2015 на ЧСИ Г. И. с peг. № 765. Изпълнителното дело на основание чл. 427 от ГПК е прехвърлено при ЧСИ Т. за продължаване на изпълнението и с молба от 27.01.2016г. взискателя Д. Т. А. е поискала чрез адвокат Х. М. насрочване на опис на машини и съоръжения собственост на длъжника, който опис е насрочен за 25.02.2016г. Описът е отложен по молба на взискателя от 10.03.2016г.

С молба от 08.02.2016г. взискателят е поискал налагане на запор по партидата и сметката на длъжника в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Запорът е наложен и вписан в ЦРОЗ - 12.02.2016г.

С молба от 16.02.2016г. взискателят е поискал запор върху вземанията на длъжника от Н. АД до размера на вземанията по делото. Запорът е наложен на 24.02.2016г.

С молба от 15.04.2016г. взискателят е поискал спиране на изпълнителните действия по делото до нова изрична молба, поискано и освобождаване на запорите върху квоти за емисии на парникови газове.

С молба от 09.05.2016г. взискателката Д. Т. А. е уведомила ЧСИ, че е налице прехвърляне на вземането й на Г. И. ЕООД и е поискала допускане встъпването на новия взискател в изпълнителното производство. Молбата за встъпването е оставена без движение, като са дадени указания, че такава молба следва да бъде подадена от Г. И. ЕООД.

С молба от 18.05.2016г. Г. И. ЕООД е поискало конституиране като взискател на основание договор за цесия и с Постановление от 09.06.2016г. такова конституиране е допуснато.

Новоконституираният взискател с молба вх. № 2067/28.02.2017г. е поискал налагане на запор по партидата на длъжника в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Това е  последното поискано изпълнително действие от взискателя.

Запорът е наложен на 01.03.2017г.

С искане за вписване на наложен запор № 2320/01.03.2017г. по изп. дело № 20167240400050 до Централния регистър на особените залози, ЧСИ В. Т. е поискала вписване на  наложения запор върху квоти за емисии на парникови газове, по партидата на длъжника В.АД.

С молба №3793/21.04.2017г., до ЧСИ В. Т. взискателят Г. И. ЕООД е поискал да бъде вдигнат запора наложен по партида на длъжника В. АД в „Националния регистър за търговия с квоти на емисии на парникови газове“  и в Централен регистър за особени залози.

С искане за заличаване на вписвани обстоятелства № 4046/21.04.2017г. по  изп. дело № 20167240400050 до Централния регистър на особените залози, ЧСИ В. Т. е поискала да бъде заличено вписването в ЦРОЗ особени залози, наложения запор върху квоти за емисии на парникови газове, вписани по партидата на длъжника В. АД.

ЧСИ В. Т. по изп. дело № 20167240400050 е изпратила съобщение за вдигане на запор до Националния регистър за търговия с квоти на емисии на парникови газове.

Видно от отговор № 4340/03.05.2017г. на ЧСИ В. Т. до ОД на МВР В., е визирано следното: Изпълнително дело №20167240400050 е образувано на 20.01.2016 г. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 21.05.2015 г. от РАЙОНЕН СЪД В. на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 1032 от 2015 г. на РАЙОНЕН СЪД В., по молба на Д. Т. А. С ЕГН ********** срещу длъжника В. АД С ЕИК.с адрес гр/с. В- п.к. 3700, Ю. П. З. (Адрес на управление). По делото има наложен запор на 09.02.2016г. върху Турбина /Турбогенератор 2/ за производство на електрическа енергия и прилежащите към нея съоръжения и върху Квоти за емисии на парникови газове, вписани в НРТКЕПГ към Изпълнителната агенция при Министерство на околната среда и водите. Изпратена е Призовка за принудително изпълнение до длъжника на 09.02.2016 г. и е получена на 10.02.2016 г. По делото има наложен запор върху вземанията на длъжника, получавано от Н. Е. К. ЕАД. Наложеният запор на 09.02.2016г. върху квоти за емисии на парникови газове е вдигнат на 19.04.2016 г. На 18.05.2016г. е постъпила молба от Г. И. ЕООД С ЕИК . за конституирането им като взискател по силата на Договор за цесия между тях и Д. Т. А. С ЕГН **********. С Постановление от 09.06.2016 г. на ЧСИ В. Т. Г. И. ЕООД С ЕИК. са конституирани като взискател по делото. На 28.02.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху квоти за емисии на парникови газове. На 01.03.2017 г. е наложен запор върху квоти за емисии на парникови газове, вписани в НРТКЕПГ към изпълнителната Агенция при Министерство на околната среда и водите, след което на 21.04.2017 г. по молба на взискателя запорът е вдигнат. По делото няма наложен запор върху банкови сметки на длъжника, няма постъпили суми по делото. Към момента размерът на дълга е 759,572.87 лева.

С постановление №2948/11.03.2021г. ЧСИ В. Т., рег. № 124, с район на действие ОС В. е постановено прекратяване на изпълнителното производство по дело № 20167240400050, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на длъжника В. АД с ЕИК .

При така установените данни по делото съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок от взискател по изпълнителното дело, против постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Както беше посочено по-горе, взискателят Г. И. ЕООД, с молба вх. № 2067/28.02.2017г. е поискал налагане на запор по партидата на длъжника в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, който запор е наложен на 01.03.2017г. и това е  последното поискано изпълнително действие от взискателя. Хронологията на изпълнителното производство по делото, се базира на документите по него и е коректно представена в мотивите на ЧСИ. От съществено значение в случая е и това, че като последен изпълнителен способ, който е поискан от всискателя за събиране на вземания, е  запора, посочен по- горе. Този изпълнителен способ, обаче не само, че не се е осъществил, но молба по взискателя от 21.04.2017г., до ЧСИ В. Т., за вдигане на запора, същата година запора е вдигнат. Не е налице и доброволно изпълнение от страна на длъжника. От 2017г. до момента /период чувствително по-дълъг от 2 години/, от страна на взискателят, не са направени искания за извършване на действия по изпълнението.

         Следва да се има предвид, че т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /на което се позовава жалбоподателя в жалбата/, не разгледа въпросът, при какви условия и кога настъпва перемцията. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и отговорът е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника. Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да зачете/, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение налагането на запор или възбрана в изпълнителното производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника и то прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. В тълкувателното решение е посочено също, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона /чл. 116, б. "в" ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането на на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. В настоящия случай, след поискания и нереализиран изпълнителен способ през 2017г., определено липсва осъществяване на изпълнителни способи по делото, а взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. При това положение, правилно ЧСИ е приел, че към момента на издаването на обжалваното постановление е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

         Различно от настоящия казус би било положението, при което перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, но през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. и в определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о.

         Следва, също така да се има предвид, че не са изпълнителни действия, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

 Предвид горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Г. И.“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление- гр. П., представлявано от управителя М. С. С., срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство № 2948/ 11.03.2021г. по дело № 20167240400050 на ЧСИ В. Т., рег. № 124, с район на действие ОС В.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал.4 от ГПК.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: