Номер 22512.11.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми наказателен състав
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тодор Минов
СъдебниАмалия Димитрова
заседатели:Йорданович
Христо Игнатов Христов
Секретар:Деяна И. Генова
Прокурор:Иван Стоев
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Минов Наказателно дело от
общ характер № 20205530202211 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – СТАРА ЗАГОРА – редовно
призовани, се явява прокурор Иван Стоев.
ПОДСЪДИМИЯТ: К. Г. Ц. – редовно призован, лично се явява и с
адвокат ПЕТКО КЪНЕВ, редовно упълномощен .
ПОСТРАДАЛИ:
ЕТ „ АВТОТРАНС – Д.И“, чрез представител Д. Т. И. – редовно
призовани, за тях се явява представителя Д.И.
„БУЛСТРИП 65“ ООД БУРГАС, чрез представител Д. Р. М. –
редовно призовани, за тях се явява представителя Д.М.
ЗАЩИТНИК: ПЕТКО ХРИСТОВ КЪНЕВ – редовно призован, лично
се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ И: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ М.: Да се даде ход на разпоредителното
1
заседание.
АДВ. КЪНЕВ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ НАМИРА, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното съдебно заседание. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ на страните възможност да вземат становище
по поставените в нормата на чл.248 от НПК въпроси, подлежащи на
обсъждане в разпоредителното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на съда. Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия и на пострадалите. Към настоящия момент не са налице
основания за провеждане на делото по реда на особените правила, както и
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебно следствени действия по делегация. Не
са налице основания за промяна на взетата мярка за процесуална принуда. На
този етап нямам искания за събиране на нови доказателства, ще ползвам
събраните в досъдебното производство. Считам, че са налице основания за
насрочване на съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред с
призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ПОСТРАДАЛИЯТ - И : Нямам искания по
чл.248 от НПК.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ПОСТРАДАЛИЯТ - М. : Нямам искания по
чл.248 от НПК.
АДВ. КЪНЕВ: Делото е подсъдно на Районен съд – Стара Загора. Няма
2
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Имам
искания по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Считам, че в хода на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, нещо повече, считам че от изложеното от прокурора в
обвинителния акт е налице невъзможна правна конструкция. На първо място,
в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обвиняемия К.Ц
е ползвал лек автомобил марка „Субаро“, модел „Форестър“, със съответния
ДКН, който бил собственост на „Сагитариус“ ЕООД град Шумен. На
страница 2 от обвинителния акт прокурора е посочил за същия този
автомобил, че на същата дата е бил собственост, а именно на 16.03.2018
година на Г.Д.Б. Предвид обстоятелството, че прокурора твърди, че това е
автомобила, който е бил управляван от клиента ми за нас не става ясно чия
собственост е и дали в действителност се касае за един и същ автомобил. Това
води до объркване от наша страна и до невъзможност да разберем
фактическата страна на обвинението, и в частност чий автомобил е
управлявал клиента ми на 16.03.2018 година. Това от своя страна,
представлява според нас и съществено процесуално нарушение, което
считаме че е отстранимо единствено и само по реда на прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза. На
следващо място, както заявих малко по- напред от описаното от фактическа и
правна страна в обвинителния акт е налице невъзможна правна конструкция.
На страница 3 от обвинителния акт, прокурора подробно е описал какви
действия е извършил един от сочените за съучастници в частност
съизвършител Ивайло Маринов, както и за какво деяние същия е осъден със
влязъл в сила съдебен акт. Съгласно изложеното от прокуратурата Ивайло
Маринов е осъден за това, че в качеството си на съизвършител в съучастие с
клиента ми К.Ц противозаконно е отнел товарен автомобил – престъпление
по чл.346, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка ал.1 от НК, както и за
престъпление по чл.194, ал.1 връзка чл.20, ал.2 връзка ал.1 от НК, тоест за
един от съизвършителите прокурора е приел, че е извършил противозаконно
отнемане на МПС и кражба в съучастие като съизвършител с К.Ц на
16.03.2018 година. В същото време с настоящият обвинителен акт прокурора
повдига обвинение на клиента ми, че на същата дата и при същите
обстоятелства е извършил отново в съучастие с Ивайло Маринов
3
престъпление по чл.195, ал.2 връзка чл.194, ал.1 връзка чл.20, ал.2 връзка ал.1
от НК. Ноторно известно е, както в наказателно-правната доктрина, така и в
съдебната практика, че съучастие е възможно единствено и само при
умишлени престъпления. За да действат две лица в качеството си на
съизвършители, в дадено престъпление, те трябва да имат общностна умисъл.
В тази връзка е налице различие между съставите на чл.346 и чл.194 НК.
Няма как двама съизвършители да действат в условията на съизвършителство
и единия да има намерение да ползва МПС-то, а другия да има намерение да
го свои, точно това се опитва да направи прокуратурата чрез изложеното в
обвинителния акт. На нас не ни става ясно как бихме могли да извършим
соченото в обвинителния акт престъпление, а именно кражба на влекача с
прикаченото за него ремарке и намиращия се в ремаркето слънчоглед в
съучастие с Ивайло Маринов като съизвършители, за който пък прокурора
твърди че е извършил престъпление по чл.346 от НК. Това противоречие, тази
невъзможна правна конструкция противоречаща на основни отрасли в
наказателното право, какъвто безспорно е задружната престъпна дейност,
води до невъзможност от наша страна да разберем фактическата и правна
страна на обвинението, което пък от своя страна води до нарушаване на
правото ни на защита. И на последно място, в допълнение към всичко
изложено, следва да добавим, че обвинителния акт не покрива минималните
изисквания, съобразно нормата на чл.246 от НПК. Фигурата на прокурора е
от изключително важно значение в досъдебната фаза на наказателното
производство, тъй като той осъществява функцията по ръководство и
решаване в процеса, а с внасянето на обвинителния акт прокурора поставя
фактическите и правни рамки на обвинението. От този негов акт зависи какви
доказателства ще се събират по конкретното обвинение и в тази връзка той е
длъжен подробно да опише всеки един елемент от състава на конкретното
престъпление за което е внесен обвинителния акт. Съобразно разясненията
дадени с тълкувателно решение № 2 от 2002 година по наказателно дело № 2
на ВКС в обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Обвинителния акт следва
да съдържа всички установени по делото обстоятелства като в изпълнение на
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК те трябва да бъдат изложени по
достатъчно ясен конкретен и разбираем начин, за да разбере лицето в
извършването на какво точно престъпление е обвинен. Липсата на яснота
4
относно извършените деяния всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на абсолютните, тъй като води до
ограничаване правото на защита на обвиняемото лице. Състава на всяко едно
престъпление по НК представлява единство от обективни и субективни
признаци, в тази връзка наред с всички обстоятелства относно обективната
страна на даденото деяние прокурора следва да изложи и такива относно
субективната страна на деянието, което в настоящия случай не е сторено. В
процесния обвинителен акт представителя на държавното обвинение чисто
бланкетно, на страница 6, от обвинителния акт е посочил че деянието е
извършено при форма на вина в пряк умисъл като дословно е цитирана
описателната норма на чл.11, ал.2 от НК. Не е изследвано съдържанието на
общия умисъл предвид твърдяната задружна престъпна дейност. Бланкетното
посочване на формата на вина, чрез дословно цитиране на разпоредбата от
НК, описваща тази конкретна форма, не би могло да изпълни изискванията за
съдържание на обвинителния акт, визирани в чл.246 от НК. В
обстоятелствената част на акта липсват факти, които да подкрепят извода на
прокурора относно проявената форма на вина. Именно това води до
невъзможност от наша страна да разберем в какво престъпление сме
обвинени. Именно относно различията, които прокурора е посочил в
обстоятелствената част, че единия от съизвършителите е извършил
престъпление по чл.346 от НК, а другия по чл.195 от НК, а в същото време
действат при форма на съизвършителство е неразбираемо за нас. Това ни
пречи да разберем, както фактическата, така и правната страна на
обвинението. Предвид това и на основание чл.249, ал.1 във връзка ал.4 връзка
чл.248, ал.1, т.3 от НПК ви моля да прекратите съдебното производство и
върнете делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПРОКУРОРА: Считам че всички доводи от страна на защитата са
напълно неоснователни. По отношение собствеността на „Субаро“-то , в
обвинителния акт е посочени че същия по документи е собственост на
физическото лице Георги Василев, но въпреки това, това не е предмет на
доказване съгласно чл.102 от НПК. Мисля, обвинението е формулирано
съобразно изискванията на чл.246 от НПК, съвсем разбираемо, въпреки
5
твърденията на защитата, че не го разбира. Всичко изложено от защитата е по
същество на делото и не е довело до процесуални нарушения. Обвинителния
акт отговаря на изискванията на закона, включително и от обективната и
субективната страна на формулираното обвинение. Ето защо, ви моля да не
връщате делото, а да насрочите съдебно заседание по общия ред с
призоваване на всички лица.
И: Искам да приключи делото. Предоставям на съда.
М.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ след съвещание намира, че в разглеждания случай действително
при изготвяне на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, което налага наново съдебното производство да бъде
прекратено и делото да бъде върната на Районна прокуратура Стара Загора, за
отстраняването му. Съдът споделя доводите, изложени от страна на защитата,
единствено и само по отношение на неяснотата във формулиране на
обвинението и неговата правна конструкция. В тази насока съдът намира, че
прокурора при изготвяне на обвинителния акт не се е съобразил отново, и
изцяло с дадените му задължителни указания от въззивната инстанция
посочени в Определение № 510/09.08.2019 година, постановено по в.ч.н.дело
№ 1191/2019 година по описа на Окръжен съд Стара Загора. Според
настоящата инстанция и по изложените доводи от защитата е налице
разминаване в правната конструкция по която делото следва да се води и вече
е водено, предвид наличието на съучастие. За единия от съучастниците в
извършеното престъпление, делото е приключило за престъпление по чл.346,
ал.1 от НК и чл.195 от НК, докато обвинението за настоящият участник е по
обвинение по чл.195 от НК. В тази връзка не е изчистена и фактологията
относно това за наличието на умисъл в извършването на престъпленията,
дали съучастниците изначално са имали умисъл да отнемат само моторно
превозно средство или и товарно. Тези конкретни намерения обуславящи
субективното отношение на дееца не са конкретно изложени в настоящия
обвинителен акт. По отношение на изложените доводи от страна на защитата
свързани със собствеността на ползвания за предвижване лек автомобил,
доводи свързани с бланкетното посочване на вина, форма и умисъл, подробно
и пространствено описани от защитата, съдът намира същите за
6
неоснователни и извън пределите и обхвата на нормата на чл.249, ал.4, т.1 от
НПК, поради което не счита, че следва да ги обсъжда в тази фаза на
производството.
Ето защо, съдът след съвещание намира, че следва да прекрати
съдебното производство, да върне делото на Районна прокуратура – Стара
Загора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, посочени по-горе, като това определение съответно
подлежи на обжалване и протестиране по надлежния ред. Ето защо съдът на
основание чл.249, ал.4 и ал.2 от НПК след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д. № 2211/2020 година
по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора.
ДЕЛОТО да се докладва на докладчика след изтичане на процедурата по
обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7