Присъда по дело №743/2023 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Х. К., гражданин на **** *****, е
предявено обвинение за това, че на 22.08.2023 година на ГКПП „Капитан Андреево“,
Община Свиленград, област Хасково дал дар – парична сума в размер на 270 евро с левова
равностойност от 528,07 лева /пет банкноти с номинал от 50 евро и серийни номера ***; ***;
***; ***; *** и една банкнота с номинал от 20 евро и сериен номер ***/ на длъжностно лице,
имащо качеството „***** *****“, а именно на И.П.М. – *** група на ****„**** ****“ от
***-** към **„*** ****-****, заемащ длъжността "***“, за да извърши същия действие по
служба, а именно да пропусне Е.Я. да премине от Република България в Република Турция,
без да притежава необходимите документи за това – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1
от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на
проведеното предварително изслушване той изрично заявява, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат
разпитвани свидетелите, в чиито показания се съдържат гласните доказателства, както и да
не бъдат събирани други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Тези изявления на
подсъдимия в съчетание с установената от съда кореспонденция между самопризнанието и
доказателствата в досъдебното дело, съдът прие за запълващи хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК и удовлетворяващи изискванията за провеждане на съдебното следствие при условията
на този диференциран ред.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимият Х. К. е **** гражданин, роден в гр. ****, област **,**** ****. Той
често посещавал България, за да гостува на свои познати или роднини. През месец август на
2023 г. К. бил поканен на сватба в гр. Кърджали, като по този повод кандидатствал за
издаване на българска виза, с каквото бил снабден. Тази виза разрешавала престоя му на
територията на България за периода 13.08.2023 г.- 23.08.2023 г. На 12.08.2023 г.
подсъдимият предприел плануваното пътуване до страната ни, като бил придружен от
свидетелката Е.Я. – ***** на негов племенник. Родителите на Е.Я. били **** ****с ****
гражданство - ***** и *****. На това основание на 26.06.2023 г. от Община Кърджали на
свид. Я. било издадено ******удостоверение за раждане с №**** Именно във връзка с
издаването на този документ свидетелката Я. предприела посещението си в страната ни,
като целта й била да подаде необходимите документи за снабдяване с български
международен паспорт, който да използва при пътуване между двете държави, без да е
необходимо да кандидатства за виза.
Така в изпълнение на своите намерения на 12.08.2023 г. подсъдимият Х. К. и свид.
Е.Я. отпътували заедно от ****я град ***** с лек автомобил марка „Тойота“, с ****
регистрационен № ******, собственост на съпруга на свид. Я.. Сутринта на 13.08.2023 г.
двамата пристигнали на ГКПП „Капитан Андреево“, като при извършената паспортна
проверка К. представил два **** паспорт - неговия и на свид. Я., както и българското
удостоверение за раждане на свидетелката. Граничният служител - свид. И. Л., извършил
преглед на представените му документи, направил справка в АИС - БДС, от която
установил, че свид. Е.Я. е ***** гражданка, с посочените в удостоверението данни, която
нямала издавани български документи за самоличност. Сравнил също така имената на
родителите на свидетелката, посочени в ******й лична карта, с тези, които били посочени в
удостоверението и така установил, че същите съвпадат. В АИС - ГК въвел номера на
удостоверението за раждане и данните, посочени в него за свид. Я.. В **** паспорт на
същата граничният служител не поставил входящ граничен печат, тъй като прел, че лицето
влиза в Република България като ******гражданин, завръщащ се от чужбина. След
извършената проверка свид. Л.пропуснал подсъдимия К. и свид. Я. да влязат в страната,
като ги предупредил, че на свид. Е.Я. трябва да бъдат издадени *****документи за
1

самоличност, които тя да представи при граничната проверка на излизане от страната.
След влизането си на територията на страната ни подсъдимият К. и свид. Я. се
установили в гр. ******. Тъй като за издаването на ******документи за самоличност било
необходимо Я. да има адресна регистрация в избраното от нея населено място за уседналост
в България, тя и К. посетили офис на фирма, която оказвала съдействие при подаването на
документи за адресна регистрация. В този офис със съдействието на служител на фирмата
били попълнени документите на свид. Е.Я., след което същите били подадени в Община
Кърджали.
Докато изчаквали приключването на процедурата за адресна регистрация, К. и Я. се
срещнали със свои познати и посетили сватбеното тържество, на което били поканени.
Визата за пребиваване на подсъдимия обаче изтичала на 23.08.2023 г. и той трябвало да
напусне България до тази дата. Затова той и свид. Е.Я. отново посетили офиса на фирмата,
за да проверят развитието на административното производство. Там им било разяснено, че
адресната регистрация на свидетелката ще отнеме време и не било възможно да завърши в
рамките на планирания престой. Предупредили ги също така, че ако свид. Я. реши да тръгне
за Турция без издаден ******международен паспорт, съществувала възможност на
границата да не бъде пропусната да излезе от България, тъй като била влязла в страната „с
удостоверение за раждане“ и точно затова било необходимо при напускането на страната да
има издаден български международен паспорт.
Подсъдимият К. не можел да остави свид. Я. сама в България и затова взел решение
двамата да отпътуват заедно за Турция, като на ГКПП „Капитан Андреево“ той да даде
парична сума /подкуп/ на извършващия проверката граничен полицай и да помоли същия да
пропусне неразполагащата с *******паспорт Е.Я.. Така на 22.08.2023 г. двамата тръгнали от
гр. Кърджали с лекия автомобил марка „Тойота“, с ***** регистрационен № ********* и
около 20.00 ч. пристигнали на ГКПП „Капитан Андреево“, където се установили за проверка
на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“. Докато изчаквали реда си за извършване
на гранична проверка, К. взел ****я паспорт на свид. Я. и поставил между страниците му
две банкноти с номинал от 50 евро.
В този момент на пункта служебните си задължения във връзка с осъществяване на
граничен контрол изпълнявал свид. И.П.М.. Той бил *** група в *****„***** *****“ от ***-
***към *****- ***, със специфично наименование на длъжността му „***“. Свидетелят М.
изпълнявал служебните си задължения в полицейска униформа, носеща отличителните
белези на „**** *****“ и илюстрираща длъжностното му качество. Като служител в
структурата при ***** *****„******“ на *****правомощията на М. били регламентирани в
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните
контролно - пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002 г., Инструкция №
8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки
на граничните контролно - пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015 г., както и в длъжностната му характеристика.
Въз основа на горепосочените актове като полицейски орган свидетелят М. имал
правомощията да осъществява граничен паспортно - визов контрол на ГКПП „Капитан
Андреево“ на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата от Република
България за Република Турция, като сред основните му задачи били разкриване и
предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница
и паспортно - визовия режим на територията на ГКПП. Като ****** *****, извършващ
проверка на първа линия, с каквито функции И.М. бил натоварен на 22.08.2023 г. на АРМ
12, правомощията му включвали извършването на цялостна гранична проверка на
документите за пътуване на излизащите през границата лица, а именно проверка на
самоличността на лицето чрез идентификация, проверка на валидността на документа, както
и проверка за спазване срока за пребиваване. В случай на установена липса на данни за
законно влизане на територията на страната, свидетелят М. имал право да не допуска
преминаването на лицата и автомобилите, а също така да предприеме действия лицето и
2

превозното средство да не напускат района, където се извършва контрола. Служебните
задължения на свид. М. като ***** ******предвиждали действията по въвеждане на данните
за водача и пътниците в българската гранична система, полагането на изходен граничен
печат в документите им за пътуване, и при изрядност на същите, пропускането на
пътуващите през границата на страната.
В изпълнение на горепосочената служебна дейност М. предприел проверка на
управлявания от К. лек автомобил, на личните документи на самия К., както и на
пътуващата в същия автомобил свидетелка Я.. По време на граничния контрол К. подал
през отворения прозорец на служебното полицейско помещение /гише/ двата ****
задгранични паспорта - паспорта № ****** на негово име и паспорт № ******на името на
свид. Е.Я., както и черен калъф, в който се намирало свидетелството за регистрация на
автомобила. Първоначално М. извършил проверка на свидетелството за регистрация на
автомобила, от което въвел данните за МПС и регистрационния номер в системата за
граничен контрол. След това извършил проверка на паспорта на подсъдимия Х. К., като
установил, че водачът на автомобила се идентифицира със снимката в представения му
документ. Установил също така, че на една от страниците на паспорта имало положен визов
стикер с валидност десет дни, на основание на който обвиняемият бил влязъл и пребивавал
на територията на Република България. При проверката на паспорта на К. свидетелят М. не
установил нередности, поради което го обработил в автоматизираната система за излизане
от страната. Когато започнал проверката на паспорта на свидетелката Я., при отварянето на
документа, М. видял, че на страницата със снимката и личните данни на притежателя на
документа имало поставени прегънати по средата две светлокафяви на цвят банкноти с
номинал от 50 евро. Тъй като понякога се случвало пътниците да забравят банкноти в
документите, които представяли за проверка, свидетелят М. затворил паспорта и през
отворения прозорец на помещението го върнал на К., като му казал на *****език, че между
страниците на паспорта имало забравени пари, които следвало да вземе, а след това отново
да му представи паспорта. Подсъдимият К. взел паспорта, извадил поставените в него
банкноти, които положил в скута си, след което отново предал паспорта на свид. М.. При
проверката свидетелят установил, че паспортът бил на името на свид. Е.Я.. Извършил
идентификация на жената, пътуваща в автомобила и установил, че външните й белези
отговарят на снимката в представения му ******паспорт. След това започнал да търси на
страниците на паспорта положен визов стикер или разрешително за пребиваване, на
основание на които свид. Я. била влязла и пребивавала на територията на Република
България. Свидетелят не установил наличие на такива документи. В паспорта нямало и
положени граничните печати нито за излизане от Република Турция, нито за влизане в
Република България. През отворения прозорец на гишето свид. М. попитал К. по какъв
начин Я. е влязла в България и дали същата притежава издаден български документ за
самоличност или стар **** задграничен паспорт, в който да има положена виза.
Подсъдимият обяснил, че свид. Я. е влязла заедно с него в Република България с *****си
паспорт и не притежавала други документи. Тогава М. отново проверил страниците на
паспорта, но не видял положени в него гранични печати. През гишето подал паспорта на К.,
за да се увери последния, че в него нямало положен входящ граничен печат. Подсъдимият
взел паспорта, след което извадил от джоба си три банкноти с номинал от 50 евро и една
банкнота от 20 евро, взел също така и двете банкноти от 50 евро, които все още били в скута
му, прегънал всички банкноти през средата, поставил ги в паспорта и отново го подал през
отвореното гише на свид. М.. Когато отворил паспорта, свидетелят видял, че между
страниците му имало поставени няколко банкноти с номинал от 50 евро. Попитал на **** К.
за какво са банкнотите, които били поставени в паспорта на Е.Я. и подсъдимият му
отговорил, че е поставил банкнотите, за да ги пропусне заедно със свид. Я. да се приберат в
Турция.
Веднага след това свид. М. затворил гишето, взел паспортите на К. и на Я., както и
черния калъф, в който било поставено свидетелството за регистрацията на автомобила и
отишъл до дежурната стая в административната сграда, където уведомил началника на
смяната свид. Н. Р. за дадения му подкуп. Р. разпоредил на свид. М. да се върне на гишето и
3

да извърши проверка в АИС - ГК за датата, на която подсъдимият е влязъл в страната ни.
При тази проверка свид.М. установил, че К. е влязъл в България на 13.08.2023 г. сутринта
през ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, за което уведомил свид.Р. По разпореждане на
последния автомобилът и пътуващите с него лица били отклонени за извършване на
допълнителна проверка.
Междувременно свид. Н. Р. прегледал записите от видеонаблюдението от 13.08.2023
г. на трасе „Входящи леки автомобили“, както и от АРМ 15, на което била извършена
проверката на документите на К. при влизането му в България. От записите установил, че
при граничната проверка подсъдимият бил представил два ******задгранични паспорта и
черен калъф със свидетелството за регистрация на автомобила. На записите се виждало
също така, че между страните на ****я паспорт на свид. Я. било поставено и българско
удостоверение за раждане, въз основа на което същата била пропусната да влезе в страната
като лице притежаващо българско гражданство, завръщащо се в страната. Така било
установено, че при влизането си в Република България свид. Я. била въведена в граничната
система с българско удостоверение за раждане, а печат в *****й задграничен паспорт не е
бил поставен. Това установила и свидетелката Т. М. Х., която изпълнявала служебните си
задължения на работно място „**** **** **** “. Тя разговаряла със свид. Я., от която
разбрала за притежаваното и носено от нея ******удостоверение за раждане. В това Х. и
лично се уверила, след като документът й бил предаден от Я..
За случая бил уведомен и дежурен разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествие. С протокол за доброволно предаване свид. И.П.М. предал пет броя
банкноти със с номинал от 50 евро, със серийни номера ******** ;*********; *******;
******; ***** и един брой банкнота с номинал от 20 евро със сериен номер ******.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приложените по делото
писмени доказателствени средства и приобщените веществени доказателства.
Информацията, съдържаща се в тези доказателствени източници, напълно кореспондира с
направените от подсъдимия К. самопризнания в дадените пред органа на досъдебното
производство обяснения, които са в пълен синхрон с показанията на разпитаните свидетели
и основно с тези, дадени от свидетеля И. М.. Както представеното от М., така и обясненото
от К. е конкретно, последователно и взаимно допълващо се относно времето, мястото и
начина, при които са били изпълнявани служебните задължения от първия и относно повода,
механизма и средствата на взетото и изпълнено решение за предоставяне на въпросните
банкноти, от страна на втория. Детайлен е разказът на свидетеля М. относно установените
служебни отношения с двете пътуващи през границата лица, на които той подробно
разяснил действията, които е било необходимо да предприемат, за да бъде извършен
необходимия граничен контрол. Изцяло съвпадащ с обясненията на подсъдимия е и разказът
на свидетеля относно повторното указание да бъде представен притежаван от свидетелката
Я. документ – паспорт, с цел да бъде удостоверено регистрираното влизане в страната. В
представеното пред органа на досъдебното производство К. не е отрекъл, че поставянето на
банкнотите – първите две с номинал от по 50 евро и вторите, общо шест с номинал от по 50
и 20 евро, се е дължало не на неволното им поставяне между страниците на ****я паспорт
или път на неразбиране на дадените му от граничния полицай указания, а на
предварителното му решение да мотивира граничния полицай към точно определено
действие – да пропусне Я. да напусне страната, смятайки, че липсата на издаден български
документ за самоличност препятства легитимното преминаване през граничния пункт. Така,
според разказаното от него, се породило и решението му да предостави на полицейския
служител дар, който трябвало да подтикне този служител да изпълни своите задължения, а
именно да разреши на спътника му излизане от България. Настоятелните действия на К. –
полагането на повече на брой банкноти в паспорта, въпреки връщането на първите две, за
което конкретно и последователно свидетелят М. разказва, са ярка илюстрация за
изпълнението именно на това намерение. Още при започването на проверката К. е
предоставил две банкноти от по 50 евро на граничния служител, като след поканата от
4

страна на последния да вземе парите и отново да предаде паспорта за продължаване на
проверката, подсъдимият е взел от дрехата си още четири банкноти, към които добавил
първите, прегънал всички и отново ги предал, смятайки, че така ще постигне замисленото –
граничният полицай да разреши на Я. да напусне страната. Действията на подсъдимия,
едновременно с предоставянето на парите и недвусмислената покана към М. да ги получи,
са очевидна демонстрация именно на тази цел – полицейският служител да изпълни
вменената му служебна функция, но без да проведе всички онези действия, които
документалният граничен контрол е налагал. Както вече беше посочено по-горе, свидетелят
И. М. към процесната дата е заемал и изпълнявал длъжността „***“ в 03 група на ГКПП
„Капитан Андреево“, като възложените му длъжностни функции са включвали проверка на
личните документи на преминаващите от Република България в Република Турция лица,
както и проверка на документите, касаещи управляваните от тях превозни средства. Част от
тези задължения съгласно разпоредбата на чл.32 ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015
г. била и проверката на документа за пътуване на излизащите през границата граждани на
трети страни, като каквито безспорно подсъдимият и свидетелката Я. са се обозначили чрез
представените от тях паспорти, издадени от Република Турция, което пък съгласно същата
инструкция е изисквало както идентификация на лицата /чл.32 ал.1 т.1/, така и проверка за
спазване на срока на пребиваването им в България /чл.32 ал.1 т.4/. Именно в изпълнение на
задължението за установяване на тези условия за легитимно напускане на страната,
свидетелят М. е изискал да му бъде представен паспортът за задгранично пътуване на
свидетелката Я., като от своя страна точно осъществяването на тази проверка подсъдимият е
целял да избегне, считайки, че без издаден от българските власти паспорт спътничката му
няма да бъде пропусната да напусне страната, а единственият способ за това е на
проверяващия да бъде даден паричен дар, какъвто той е и предоставил. В този смисъл е
налице и необходимата съгласно наказателноправната норма връзка между служебната
компетентност на адресата на подкупа и преследвания от подсъдимия административен
резултат.
Безспорно е също, че свидетелят М., на когото подсъдимият е предоставил паричната
сума, е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като той е изпълнявал
служба в държавно учреждение - в ***** към **** ***** „**** *****“-*****”, където е
била назначен на длъжността „***“ и му била възложена трудова функция, несъставляваща
дейност само на материално изпълнение.
Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл.
304, ал. 1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за квалифициращия
деянието признак по чл. 304а от НК, а именно – подкупът да е даден на „полицейски орган”.
Свидетелят М. е имал това качество, видно от заеманата от него длъжност на ****, както и
от обстоятелството, че към инкриминираната дата той е извършвал охранителна и контролна
дейност, които дейности съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2,
т. 5 и т. 8 от ЗМВР се осъществяват само от полицейски органи. Дефиниция на понятието
„полицейски орган” се съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на
изброяването законодателят е идентифицирал лимитативно кръга от лицата, попадащи в
категорията „полицейски орган”, както чрез конкретно посочване, така и с оглед вида на
възложените им функции, като препратката е към разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т.
8 от същия закон, включващи охранителната и контролната функция, с каквато е бил
натоварен и свидетелят М.. Към момента на деянието той е изпълнявал полицейска дейност,
която заради носеното облекло с характерни обозначителни знаци и съдържанието на
предприетата проверка, а от друга страна позиционирането и типа на работното му място,
несъмнено е станала достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната страна на
престъплението, е показател за формираното отношение на подсъдимия към обективните
параметри на поведението му. Същият е имал представа както за длъжностното качество на
лицето, на което е дал подкуп, така и за естеството на изпълняваните от полицейския орган
към този момент служебни функции, предопределени от длъжностното му качество на
5

граничен полицай. Освен това, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е противоправните му последици и е искал тяхното настъпване.
Ето защо, съдът прие, че престъплението е извършено в условията на пряк умисъл като
форма на вината, като в допълнение на казаното по-горе, следва да се има предвид, че
направеното от подсъдимия, макар и невербално, но достатъчно красноречиво заявление на
намерението му в контекста на предприетия документален контрол, илюстрира осъзната
връзка между даваната сума и преследваното изпълнение на служебните ангажименти. Тук
следва да се посочи, че подсъдимият е целял мотивация на граничния полицай именно към
реализиране на възложената му служебна работа, т.е. към съобразено с норматива и
длъжностите задължения поведение, а не към бездействие, което би се оказало в разрез с
последните, доколкото нито отправените от М. към К. изявления, нито пък
регламентираните в горепосочената инструкция правила са препятствали издаването на
разрешение Я. да напусне страната, а единствено са сочели, респ. налагали извършването на
допълнителна проверка /допълнителна справочна дейност/ относно влизането на лицето в
страната и използвания за това документ. В този смисъл, а и с оглед повдигнатото от
прокурора обвинение за преследвано от подсъдимия правомерно служебно действие, тезата,
че целта е била Я. да бъде пропусната без да притежава необходимите документи за това, се
явява лишена от правно основание и именно това наложи подсъдимият да бъде оправдан по
това фактическо обвинение.
На следващо място, деянието безспорно е довършено, въпреки че неследващите се
облаги не са били приети от служителя М.. Те обаче са попаднали в неговата фактическа
власт /той е оставил парите върху работния си плот/, т.е. те са напуснали патримониума на
подсъдимия и са останали в държане на техния адресат, с което изпълнителната дейност е
била завършена, а общественоопасните последици постигнати – предоставянето на дар, за да
се действа или бездейства противоправно в служебната сфера. Ето защо, съдът квалифицира
деянието като довършено и призна подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК, като прие, че горепосоченото изменение по фактите не рефлектира
върху правната оценка на инкриминираното поведение.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното
и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Подсъдимият Х. К. е роден на ********** година в гр.******, *******,
гражданин е на*** ****. Той е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни –
***е, работи като ****, липсват сведения за други противоправни прояви. В аспекта на
процесуалното поведение на подсъдимия се отчете оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебното производство и направеното самопризнание в
този стадий на наказателния процес, разкриващ своевременно проявената самокритичност
към извършеното. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Ето защо, съдът прие,
че в случая са налице предпоставки за определяне на наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и затова прецени, че наказание „лишаване от
свобода за срок от шест месеца“ е адекватно на извършеното и подходящо за постигането
на преследваните от закона индивидуални и превантивни цели. На основание чл.58а ал.1 от
НК размерът на това наказание беше редуциран с 1/3 и така окончателно наложеното се
отмери на „лишаване от свобода за срок от четири месеца“. При налагане на кумулативно
предвиденото по-леко наказание „глоба“ съдът отчете макар и оскъдните сведения за
имотното състояние на подсъдимия – тези, които могат да бъдат изведени от трудовата му
заетост, възрастта му и семейните му ангажименти. При тези данни беше съобразено, че
подходящата имуществена санкция следва да бъде в размер на 300 лв., който съдът наложи.
Като се прецени, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, включително
липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“, за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът
отложи изтърпяването на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
6

престъплението, а именно: пет банкноти с номинал от 50 евро и серийни номера ***; ***;
***; ***; *** и една банкнота с номинал от 20 евро и сериен номер ***.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:

7

Номер на акта:	39
Дата:	20 декември 2023 г. (в сила от 5 януари 2024 г.)
Съдия:	Милена Димитрова Петева-Георгиева

Дело:	20235600200743
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 ноември 2023 г.

Присъда по дело №743/2023 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите