Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 05.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 15799 по описа за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу отказ, обективиран
в съобщение изх. № 114324/15.11.2019 г., на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело № 20198380405879 да
намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали
адвокатското възнаграждение от 380 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по
отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – въпросът
да се реши по същество. Претендира
разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
„Д.-СВ“ ООД оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Частен съдебен изпълнител М.Б.е представил подробни мотиви относно допустимостта
и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.Б., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело, тъй като упълномощеният от „Д.-СВ“ ООД адвокат не е извършил никакви действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане-предмет на изпълнителния лист. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение
на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на
изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При това положение възражението
на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което обжалваният
отказ следва да се отмени, а определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на 380 лева – да се намали до 200 лева.
Извън предмета на настоящото
производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на
настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на
длъжника, да преизчисли тази такса.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят
(ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в съобщение изх. № 114324/15.11.2019 г., на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело №
20198380405879, вместо което постанови:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 380 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя „Д.-СВ“ ООД по изпълнително дело № 20198380405879 по описа на ЧСИ М.Б., на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.