Р Е Ш Е Н И Е
№
260485/01.10.2020
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3038 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от Е.Я.И., с която срещу З. „Б.И." АД е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищцата сумата от 100 лв., частичен иск от общо 241,54 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата в размер на 16
101,61 лв., за която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от
18.01.2019 г. до 12.03.2019 г. /датата на частичното плащане на обезщетение от
2 953.20 лева/, както и сумата в размер на 10 лева, частичен иск от общо 18,26
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 13 148.41 лв., с която ответното дружество е изпаднало в забава от
13.03.2019 г. до 17.03.2019 г. /ден преди депозиране на исковата молба по гр.д.
№ 4106/2019 г. на ВРС/. В съдебно заседание на 15.09.2020 г. е допуснато
увеличени на иска до размера от 259,80 лв.
Ищцата твърди, че на 18.01.2019 г. около 11,20 ч.
управлявала собствения си лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“, с ДК № *,
по пътя от с. Старо Оряхово към с.Ново Оряхово. В нейната лента на движение
навлязъл насрещно движещ се л.а. Мерцедес Ц 220, с ДК № * управляван от *. За
да избегне челен удар, ищцата предприела спиране на автомобила и отклоняване на
дясно, но поради наличие на заледяване в този пътен участък автомобилът
започнал да се върти, станал неконтролируем и излязъл от пътя вляво, като се
преобърнал. Пристигналите на мястото на инцидента контролни органи съставили
Протокол за ПТП с № 1656708, в който като виновен за настъпването на произшествието
бил посочен другият водач-*. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/02/118001914095 от застрахователна компания ЗК „*" АД, със срок на
действие 03/07/2018 г. - 02/07/2019 г., която полица била действаща към датата
на ПТП. Ищцата сочи, че на 18.01.2019 г. уведомила застрахователя на виновния
водач за настъпилото произшествие, като дружеството извършило оглед и заснемане
на автомобила и съставило Опис заключение на щета на МПС с № **********/2019 г.
На 12.03.2020 г. получила застрахователно обезщетение за претърпените вреди в
размер на 2 953,20 лв. На 18.03.2019 г.
завела иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение,
тъй като изплатеното такова било в твърде малък размер. С Решение №
4087/08.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4106/2019 г. по описа на Варненски
районен съд, 31 състав, ответното дружество било осъдено да й заплати сумата в
размер на 13 148,41 лв., представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска 18.03.2019г. до окончателното й изплащане. Като
се позовава на разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от
действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016
г./ и на чл. 429, ал. 3 от Кодекса на застраховането, ищцата счита, че
ответникът е в забава от датата, на която е уведомила ответника за
застрахователното събитие - 18.01.2019 г. и й дължи обезщетение за забава в
размер на 241,54 лв., представляваща законната лихва върху сумите за главница
от посочената дата до датата на частичното плащане на обезщетение, както и
сумата от 18,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 13 148,41 лв., с която ответното дружество е изпаднало
в забава от 13.03.2019 г. до 17.03.2019 г. /ден преди депозиране на исковата
молба по гр.д. № 4106/2019 г./. Съобразно изложеното ищцата моли съда да
постанови решение, с което да уважи исковите претенции, като претендира и
заплащането на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника З. „Б.И." АД, в който предявеният иск се
оспорва изцяло по основание и размер. Излагат се доводи, че претенцията е
обхваната със сила на присъдено нещо във връзка с влязъл в сила съдебен акт -
Решение № 4087/08.10.2019 г. постановено по гр.д. № 4106/2019 г. по описа на
Районен съд Варна. Ответникът оспорва началната дата на забавата по иска за
мораторна лихва, като счита, че сочената от ищцата такава не кореспондира с
нито един срок за произнасяне по претенцията, съгласно КЗ. Твърди, че
дружеството не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от ищцата
задължение, както и че с поведението си не е дало повод за завеждане на делото,
във връзка с което намира, че разноските следва да бъдат възложени на ищцовата
страна. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Изразява и становище,
че претендираната с исковата молба сума от 110 лева е силно завишена. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Евентуално настоява за намаляване на размера на претендираното
обезщетение. Моли за присъждане на направени по делото разноски. Подава молба,
с която поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представеното Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС по щета № ********* от 18.01.2019 г. се установява, че З. „Б.И.“ АД е
уведомено от ищцата за настъпило застрахователно събитие на същата дата.
От
влязлото в сила Решение № 4087 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 4106/2019 г. се
установява, че между страните е водено съдебно производство, по което
ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищцата Е.Я.И. сумата от 13 148,41
лв., обезщетение за претърпени имуществени по л.а. „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ д.к.№
* от ПТП настъпило на 18.01.2019 г. причинено с л.а. “Мерцедес Ц220“ д.к.№ *
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, заедно със
законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда – 18.03.2019 г. до окончателното
им изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
Между страните няма спор и се установява и от
представеното влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 4106/2019 г., че
застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице застрахователно
обезщетение за регистрираната на 18.01.2019 г. щета в размер на 13 148,41
лв. Не се спори и че по заведената щета застрахователят е заплатил на
12.03.2019 г. сумата в размер на 2 953,20 лв.
Спорният въпрос между страните е дължи ли се
обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищцата размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за
собствената си забава.
От датата на уведомяването на застрахователя за
събитието /18.01.2019 г./ до момента на плащането от страна на застрахователя
на сумата от 2 953,20 лв. /12.03.2019 г./ се дължи обезщетение за забава,
което следва да бъде определено върху общият размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а именно сумата от 16 101,61 лв., като се вземе
предвид, че за същата сума е налице СПН между страните, че е окончателния
размер на дължимото застрахователно обезщетение (доколкото със съдебното
решение е съобразен факта на извършеното плащане на 2 953,20 лв. и
ответникът е осъден да заплати още 13 148,41 лв.) Застрахователят е бил
длъжен да изплати целият размер на обезщетението още при остойностяване на
щетата. За този период (18.01.2019 г. – 12.03.2019 г.) размерът на дължимото
обезщетение за забава е 241,54 лв. (изчислено с лихвен калкулатор).
След извършване на плащането от 2 953,20 лв.
застрахователят все още е бил в забава на задължението си да заплати остатъка
от дължимото застрахователно обезщетение, поради което и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня следващ частичното плащане до деня
преди подаване на исковата молба по гр.д. № 4106/2019 г., а именно за периода
13.03.2019 г. – 17.03.2019 г. върху сумата от 13 148,41 лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава е 18,26 лв. (изчислено с лихвен калкулатор).
Общият размер на дължимото от застрахователя
обезщетение за забава е в размер на 259,80 лв., поради което предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Неоснователно е възраженията на ответника, че е
налице произнасяне по претенцията за лихва със съдебното решение по гр.д. №
4106/2019 г. Със съдебния акт е присъдена законна лихва върху обезщетението за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Със СПН не е обхванат периода преди предявяване на иска.
Възражението на ответника, за погасяване на
вземанията на ищцата по давност, е неоснователно, доколкото правата и
задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното
обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване
на застрахователното събитие /чл. 378, ал. 1 КЗ/. В случая, доколкото се касае
за обезщетение за забава в размер на законната лихва, то се прилага и
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за обезщетение за забава е
възникнало на 18.01.2019 г. и към датата на подаване на исковата молба
давността не е изтекла.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноските извършени в хода на производството
в размер на 50 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, за
които са представени списък с разноски и доказателства за плащане. Възражението
за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, доколкото
претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.И., ЕГН **********, със адрес: ***, сумата от
259,80 лв. /двеста петдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
дължимо от застрахователя вместо застрахования обезщетение за забава за
заплащане на обезщетение за претърпени вреди за настъпило на 18.01.2019 г.
застрахователно събитие, покрито със застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/02/118001914095 със срок
на действие 03.07.2018 г. – 02.07.2019 г., в размер на законната лихва върху
сумата от 16 101,61 лв. за периода 18.01.2019 г. – 12.03.2019 г. и върху сумата
от 13 148,41 лв. за периода 13.03.2019 г. – 17.03.2019 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.И., ЕГН **********, със адрес: ***, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: